Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 09.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на двадесет и седми декември , през две хиляди и деветнадесета
година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова и в присъствието на прокурора………………… като
разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 876 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка
с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявена искова молба
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. Н.А. Шуштарков , със
съдебен адрес: *** против М.З. ПОПОВА с адрес *** която се излагат обстоятелства, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу М.З. П* било образувано ч.гр.д №4223/2018 г. по описа на PC Пазарджик и е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение в размер на 595,59 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и дължими лизингови вноски.
В исковата молба се
излагат обстоятелства, че
на 04.04.2016г. по повод Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359**** от
същата дата „Теленор България" ЕАД с ЕИК *********. като лизингодател
сключва с М.З. Попова - лизингополучател, Договор за лизинг. с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка MICROSOFT Lumia 550 Black,
с обща лизингова цена в размер на
174,57 лв., платима от лизингополучателя чрез внасяне на 23 месечни вноски,
всяка една в размер на 7.59 лв. Твърди се , че по
договора за лизинг Попова дължи заплащане на сума в общ
размер на 144,35 лв., формирана
от лизинговите вноски за отчетен период 05.07.2016г. - 04.12.2016г., а именно: 7,59
лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 05.07.2016г. - 04.08.2016г.. начислена във фактура №
**********/05.08.2016г.; 7,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.08.2016г. - 04.09.2016г„ начислена във фактура № **********/05,09.2016г., 7,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер
за отчетен период 05.09.2016г. - 04.10.2016!.. начислена във фактура №
**********/05.10.2016г.; 0,14 лв. - остатък от лизингова вноска след направени приспадания
за отчетен период 05.10.2016г. -04.11.2016г„ начислена във фактура №
**********/05.11.2016г.; 121,44 лв. - сбор от 15 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер,
начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 05.11.2016г.
- 04.12.2016г.. начислени във фактура № **********/05.12.2016г.
Твърди се в исковата молба, че на 19.07.2016г. между М.З. П. и „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ********* било сключено и Допълнително
споразумение към горепосочения Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359****за срок от 24
месеца по програма "Нон Стоп 30.99 promo 21.99" със стандартен месечен абонамент в
размер на 30.99 лв. и промоционален такъв в размер на 21,99
лв. П* не
изпълнявала задълженията си по споразумението в общ
размер на 91,27 лв..
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 05.07.2016г. -04.10.2016г.
Отново
на 19.07.2016г. между М.З. П. и ..Теленор България“ ЕАД с ЕИК
********* бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер -359****за срок от 24 месеца по с абонаментен
план Интернет 25000 със стандартен месечен абонамент в
размер на 29,99 лв. Попова не изпълнявала
задълженията си по договора в общ размер на
107,20 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.07.2016г. —04.10.2016г.
На
същата дата - 19.07.2016г. и по повод горепосочения договор, мобилният
оператор, като лизингодател, сключил с М.З. П* -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка TABLET LENOVO Yoga 3 10 4G за обща лизингова цена от 252,77 лв.,
платима от лизингополучателя чрез заплащане 23 месечни вноски всяка една от
които в размер на 10,99 лв. По договора за лизинг Попова дължала заплащане на сума в общ размер на
252,77 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период - 05.07.2016г. -04.12.2016г., а именно: 10,99
лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 05.07.2016г. - 04.08.2016г.. начислена във фактура № **********
/05.08.2016г., 10,99
лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 05.08.2016г. - 04.09.2016г.. начислена във фактура № **********
/05.09.2016г.; 10,99
лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 05.09.2016г. - 04.10.2016г., начислена във фактура № **********
/05.10.2016г.; 219,80
лв. - сбор от 19 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплашане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер,
начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период
05.11.2016г. - 04.12.2016г., начислени във фактура № **********/05.12.2016г.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните
фактури:
Фактура
№ **********/05.08.2016г. за отчетен период 05.07.2016г. - 04.08.2016 г.,
срок за плащане - 20.08.2016г., издадена за сумата от 101.61 лв.. представляваща неплатени абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски / както
следва: 36,60 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +359****; 7,59 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +359****; 46.43 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359****; 10,99 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +359****.
Фактурата се
претендира за сумата от 101,50
лв. поради извършено частично плащане от 0,11 лв., което частично погасявало
задължението за абонаментна такса за предпочетен номер + 359**** до размера на
46,32 лв.
Фактура №
**********/05.09.2016г. за отчетен период 05.08.2016г. - 04,09.2016г. срок за плащане - 20.09.2016г.. издадена за
сумата от 82.16 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски/ както следва: 32,69 лв. абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер +359****; 7.59 лв. лизингова вноска за предпочетен
номер +359****, 30,89 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер +359****, 10,99 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +359****.
Фактура № **********/05.10.2016г.
за отчетен период 05.09.2016г. - 04.10.2016г.. срок за плащане - 20.10.2016г„
издадена за сумата от 70.55 лв„
представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски / както следва: -21,98 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер +359****, 7,59
лв. лизингова вноска за предпочетен номер +359****; 29,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +359****; 10,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +359****,
Фактура №
**********/05.11.2016г. за отчетен период 05.10.2016г. - 04.11.2016п. срок за
плащане - 20.11.2016г.. издадена за сумата от 0,14 лв., представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за
предпочетен номер +359****.
Фактура № **********/05.12.2016г. за
отчетен период 05.11.2016г. - 04.12.2016г., срок за плащане - 20,12.2016г„
издадена за сумата от 1411,56 лв.,
представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски/ както следва: 1070,32
лв. неустойки за предпочетени номера -359**** и
359****, 121,44 лв. лизингови вноски, начислени накуп
за предпочетен номер +359****, 219,80 лв. лизингови вноски, начислени
накуп за предпочетен номер +359****:
Фактурата претендират за
сумата от 341,24 лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски за
предпочетени номера +359**** и 359****.
Във връзка с изложеното се моли съда да
постанови съдебно решение, с
което да признае за установено, че „ Теленор България" ЕАД. ЕИК *********
има следните вземания срещу М.З. Попова, а именно: суми в общ размер на 595,59
лв., представляващ сбор от неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг на устройство марка MICROSOFT
Lumia 550 Black, с
предпочетен номер +359****: неплатени месечни абонаменти и използвани услуги по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********; неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +359****, както и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него, законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането.Сочат се доказателства. Претендират се
съдебно- деловодни разноски. Посочена е банкова сметка *** „ Теленор България“ ЕАД дължимите суми: IBAN: ***,
В1С: C1T1BGSF при
"Ситибанк Европа" АД.
В срока по чл. 131 от ГПК от
адвокат А.Г. ***- назначен от съда за особен представител на ответника
М.З.Т. е депозиран отговор в който
на първо място се прави възражение относно несъответствие във фамилното име на
ответницата , като се счита, че дружеството ищец следва да докаже, че
лицето, посочено като страна в договорите за лизинг и договора за мобилни
услуги е и лицето, положило подписа си под тях, т. е., че М.З. П. и М.З.Т. са
едно и също лице. В противен случай би се стигнало до несъответствие, което
счита, че ще бъде основание за отхвърлянето на исковата молба и прекратяване на
делото.
На следващо място, ако дружеството ищец докаже,
че М.З.Т. и М.З. . са едно и също лице, то оспорва претендираните суми както по основание, така и
по размер. Сочи, че изложените в
исковата молба претенции били неясни. Не можело да се определи и да се направи
категоричен извод как са формирани дължимите суми. Не било посочено каква е
сумата за изговорени минути и съответно каква е била сумата за абонаментната
такса. Не ставало ясно как са формирани, претендираните суми за лизинговите
вноски. Друго съществено нарушение било и липсата на Покана за доброволно
изпълнение на задължението, което билов
пълно противоречие с чл.
87, ал.1 от ЗЗД.
Сочи се, че в Договора за предоставяне на
мобилни услуги и договорите за лизинг,
както и в Общите условия, съществували
неравноправни клаузи на основание т.5, 9 и 18 на чл.143 от ЗЗП. Сочи, че
потребителят не е имал възможност да се запознае с клаузите на договорите преди
тяхното сключване, както и не е имал възможност да прецени техните икономически
последици.Съгласно чл.146,
ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи били
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В
конкретния случай не можем да приемем, че са уговорени индивидуално, тъй като
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и същите са
сключени при наличието на Общи условия. Същевременно последователна била и практиката на Съда на ЕС по
тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът бил длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от
потребителя. Твърди се , че Договора за мобилни услуги
и Договорите за лизинг са сключени в противоречие с чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съгласно чл. 10 от ЗПК ”всички
елементи па договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12... ”. Във връзка с гореизложеното, моли съда да отхвърли като процесуално недопустима, подадената исковата молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и
прекрати настоящето исково производство, алтернативно моли да постанови
решение, с което да отхвърли исковата молба като необоснована и недоказана, както по
основание, така и по размер.
Формулирани са доказателствени искания.
След
преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за
установено следното: От приложеното ч. гр. дело № 4223/2018 г. по описа на ПзРС се установява , че ищцовото
дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът М.З. П.,
ЕГН: **********,*** да заплати на
кредитора “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766,
представлявано от законния представител на дружеството О. Б. Ш.– изпълнтелен
директор, чрез пълномощник адв. Н.А.Ш.,***
сумата от 595,59 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски по делото в размер на 25,00
лв. – Държавна такса и 360,00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
От приложената към заповедното производство справка от НБД Население и приложение към нея се установява, че
длъжникът М. З. П. ЕГН ********** , е с
фамилно име Т. , като промяната е въз
основа на съдебен акт за допуснат развод
от 01.07.2008 г.
Длъжникът в заповедното производство не е открит на постоянния му
адрес , поради което е получил книжата по делото при условията на чл. 47 ал.1 ГПК , а на основание чл. 47 ал.5 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок.
Искът
е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим. Съдът намира за
неоснователни възраженията на процесуалната защита на ответницата във връзка с
нейната пасивна процесуално- правна и материално- правна легитимация, тъй като
от извършената служебна справка в НБДНаселение безспорно се установява, че
имената М. З. П. и М. З.Т.
са имена на едно и също лице с ЕГН **********.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че на 04.04.2016г. във връзка с договор за мобилни услуги с мобилен номер +359**** от
същата дата , ищцовото
дружество като лизингодател сключва с ответницата като лизингополучател, договор за
лизинг. с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка MICROSOFT Lumia 550 Black,
с обща лизингова цена в размер на
174,57 лв., платима от лизингополучателя чрез внасяне на 23 месечни вноски,
всяка една в размер на 7.59 лв.
Безспорно се установява също така , че на 19.07.2016г. между ответницата и ищцовото дружество е било сключено Допълнително споразумение към горепосочения Договор за мобилни услуги за срок от 24 месеца по програма "Нон Стоп 30.99 promo 21.99" със стандартен месечен абонамент в
размер на 30.99 лв. и промоционален такъв в размер на 21,99
лв.
На същата дата 19.07.2016 г. между ответницата и ищцовото дружество е
бил сключен Договор за мобилни услуги с мобилен
номер -359**** за срок от 24 месеца по с абонаментен
план Интернет 25000 със стандартен месечен абонамент в
размер на 29,99 лв.
Пак на дата 19.07.2016 г. и по повод горепосочения договор, мобилният оператор,
като лизингодател, сключил с ответницата М.З.
Попова - лизингополучател, Договор за лизинг,
с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка TABLET LENOVO Yoga 3 10 4G за обща лизингова цена от 252,77 лв.,
платима от лизингополучателя чрез заплащане 23 месечни вноски всяка една от
които в размер на 10,99 лв.
Във връзка с възникналите задължения по горните договори
били издадени : Фактура
№ **********/05.08.2016г. за отчетен период 05.07.2016г. - 04.08.2016 г.,
срок за плащане - 20.08.2016г., за сумата
от 101.50 лв. представляваща неплатени абонаментни такси, използвани
услуги и лизингови вноски, Фактура
№ **********/05.09.2016г. за отчетен период 05.08.2016г. - 04,09.2016г. срок за плащане - 20.09.2016г. за сумата от
82.16 лв.. представляваща неплатени абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски / 63,58 лв.плюс 18,58 лв. /, Фактура
№ **********/05.10.2016г. за отчетен период 05.09.2016г. - 04.10.2016г.. срок
за плащане - 20.10.2016г„ за сумата от
70.55 лв. представляваща
неплатени абонаментни такси и лизингови вноски / 51,97 лв. плюс 18,58 лв. / , Фактура
№ **********/05.11.2016г. за отчетен период 05.10.2016г. - 04.11.2016 г.
срок за плащане - 20.11.2016г. за сумата от 0,14 лв. / 18,58 лв. минус 18,44 лв. / и Фактура
№ **********/05.12.2016г. за отчетен период 05.11.2016г. - 04.12.2016г., срок
за плащане - 20,12.2016 г. издадена
за сумата от 1665,91 лв. , по която в настоящото производство с
претендира само сумата от 341,24 лв., представляваща начислени лизингови вноски.
При така установените обстоятелства съдът прие следното
от правна страна:
Уважаването на
предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на
описаните в исковата молба договори между
ищеца и ответницата със съществените им елементи /предмет и цена/,
изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне
на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от
ответницата.
Особеният представител на ответницата , назначен по реда
на чл. 46, ал. 7 ГПК е релевирал общи възражения
за нищожност на клаузите на процесните договори за мобилни услуги и лизингови
договори като неравноправни по смисъла
на чл. 143 ЗПП. За да е нищожна обаче като неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява
някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в
някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В
настоящия случай съдът констатира наличието на индивидуално уговаряне на
договорните клаузи. Между страните са подписани два договора и допълнително
споразумение, а разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 ЗЗП предвижда нищожност на неравноправните клаузи в потребителските
договори, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договори
при общи условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Възможността на потребителя да се
запознае предварително с клаузите на
договора и възможността му да влияе върху тях е основание, изключващо неравнопоставеността
на клаузите, което е налично в конкретния случай. Анализът на конкретните клаузи
в договорите и допълнителното споразумение обуславя извода, че те не са
допринесли за настъпването на значително равновесие в правата на страните.
С оглед гореизложените доводи, Съдът намира, че сочената неравноправност по смисъла на ЗЗП не
е налице. Процесните договори не попадат в приложното поле на Закона за
потребителския кредит , поради което и
възраженията на ответната страна за нарушение на нормата на чл. 10 ЗПК са
неоснователни.
Установява се по
настоящото дело от приетия договор за мобилни услуги от 04.04.2016 г. и
допълнително споразумение от 19.07.2016 г., приложение – ценова листа и
декларация съгласие , че такъв договор е сключен между страните и по силата на
същия ищеца се е задължил да предостави за срок от 24 месеца, мобилни услуги на
ответницата, а последната се е задължила да заплати цена на предоставените
услуги за съответния тарифен план и по
действащият ценоразпис на ищеца, при стандартен месечен абонамент от 30,99 лв. и промоционален такъв в размер на 21,99 лв. Безспорно се установява, че съгласно втория
договор за мобилни услуги от 19.07.2016 г. , ищецът се е задължил да предостави
на ответницата мобилни услуги за още един мобилен номер със стандартен месечен абонамент в размер на
29,99 лв. Съдът намира за установено от посочените по - горе писмени
доказателства наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца и
ответницата, с предмет предоставяне на мобилни услуги. Доколкото ответницата е
подписала гореописаните договори с ищеца
за срок от 24 месеца, следва да се приеме, че същата е ползвала предоставените
ѝ услуги и дължи сумата 91,27 лв. – незаплатени три абонаментни такси / за периода 05.07.2016
г. до 04.10.2016 г. / и използвани услуги за мобилен номер 03598****
, както и сумата 107,20 лв. – незаплатени
три абонаментни такси / за периода 05.07.2016 г. до 04.10.2016 г. / и използвани услуги за мобилен номер 0359899916740
,предвид и липсата на каквито и да било данни по делото ответницата да е
възразявала преди настоящото производство срещу неточно изпълнение на
задълженията на ищеца по процесните договори, да е заявила правата си по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца, преди подаване на заявление за
издаване заповед за изпълнение срещу същата, да е искала точно изпълнение, да е
искала обезщетение за неизпълнение или да е дала на ищеца подходящ срок за
изпълнение с писмено предупреждение (с оглед сключеният писмен договор между
страните), че след изтичането на срока ще смята договора за развален, което би
я освободило от облигационното задължение за парична престация. Поради това не може да се приеме, че ищеца не е
предоставил през срока на действие на договорите услуги на ответницата на претендираната
стойност, определена съобразно ценоразписа, с който последната е запозната. В
тежест на ответницата, ако твърди изпълнение на паричните си задължения по
договорите между страните е да докаже
плащането, поради което не следва да се възлага на ищеца да установява
отрицателният факт – неплащането от страна на ответницата на задълженията
ѝ по договора. С оглед гореизложеното и предвид представените по делото фактури , за които не се оспорва,
че са редовни от външна страна, следва да се приеме, че предявеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за сумата 91,27 лв. – незаплатени абонаментни такси и използвани
мобилни услуги, както и за сумата 107,20
лв. – незаплатени три абонаментни такси
/ за периода 05.07.2016 г. до 04.10.2016 г. /
и използвани услуги за мобилен номер 0359****, е основателен и следва да
се уважи.
Съдът приема по
изложените по – горе съображения при обсъждане основателността на вземането за
абонаментни такси и стойност на използвани мобилни услуги и основателност на претенциите за дължими
лизингови вноски както следва : сумата в общ размер от 144,35 лв. по договор за
лизинг от 04.04.2016 г. и за сумата в размер на 252,77 лв. по договор за лизинг
от 19.07.2016 г. като сбор от лизингови вноски , дължими от ответницата за
ползването на предадените ѝ от
ищеца лизингови вещи, като за посочените суми иска следва да бъде уважен изцяло. С оглед на
изхода от спора по главните искови претенции , основателна се явява и
акцесорната претенция за установяване на задължението за законна лихва върху
главниците считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Относно
разноските, предвид уважаване на исковете, съдът намира, че на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответницата дължи на ищеца направени по делото разноски
съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, а именно : в
размер на 25,00 лв. за внесена държавна такса,
300,00 лв. за адвокатски хонорар и 150,00 лв. възнаграждение на особен
представител или общо в размер на 475,00 лв. В заповедното производство тези
разноски са в размер на 25,00 лв. за внесена държавна такса и 360,00 лв. за
адвокатски хонорар или общо в размер на 385,00 лв.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И
:
По иска предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез чрез адв. Н.А. Шуштарков ,
със съдебен адрес: *** против М.З. ПОПОВА с адрес *** -с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.З. ПОПОВА с адрес *** , че съществува
паричното вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6
удостоверено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 4223/2018
г. по описа на ПзРС , което е в размер на сумата от 595,59 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.З. П. с адрес ***
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 чрез чрез адв. Н.А. Шуштарков , със съдебен адрес: ***
сторените в настоящото производство разноски в общ размер от 475,00 лв. , както и разноски в заповедното производство общо в размер на
385,00 лв.
Банкова
сметка ***
„ Теленор България“ ЕАД дължимите суми: IBAN: ***,
В1С: C1T1BGSF при
"Ситибанк Европа" АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: