Р Е Ш
Е Н И Е № .......
гр.К.,
16.02.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при секретаря ..................Х. К...................................................като
разгледа докладваното от
съдията…..................................... гр.дело №3612 по описа за 2019
год. да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за
отстраняване на очевидна фактическа грешка с правно основание чл.247 от ГПК.
В срока за обжалване
на постановеното по делото решение №260122/16.11.2020 г. е постъпила молба вх.№264352/10.12.2020 г. от ищеца чрез
пълномощника адв.Ж.З., с която моли съда да допусне поправка на очевидна
фактическа грешка, допусната в решението, тъй като в мотивите е приел за
справедлив размер на общото обезщетение за неимуществени вреди ***лв. вместо
сумата от *** лв. предвид това, че е уважена изцяло претенцията- сума от ****лв.
като частичен иск от *** лв. обезщетение за неимуществени вреди със
диспозитива на постановеното решение.
В срока по чл.247, ал.2
от ГПК ответникът не е подал отговор на молбата.
За да се произнесе съдът
взе предвид следното:
Молбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба от Б.С.А., с ЕГН-**********
действащ лично и със съгласието на С.Г.А., с ЕГН-********** като баща и законен
представител против П.А.И., с ЕГН-**********,
за заплащане на сумата от ****лв.
– частичен иск от ***
лв. обезщетение за неимуществени
вреди с правно основание чл.45
от ЗЗД. С постановеното решение №260122/16.11.2020 г. съдът е осъдил ответника П.А.И.,
с ЕГН-********** *** да заплати на Б.С.А., с ЕГН-********** действащ лично и
със съгласието на С.Г.А., с ЕГН-********** като баща и законен представител и
двамата от гр.Х., ул.“О.“ №*, ет.*, ап.*, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от ****лв.-
частичен иск от ***лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване
на телата на V, VII и VIII гръдни прешлени,
преживените болки, страдания и негативни емоции, следствие на инцидент
на 03.07.2016г. настъпил в имот „К. ч.“ в с.К., общ.Г., ведно със законната
лихва върху сумата от ****лв., считано от 20.12.2016 г., до окончателното й
изплащане. В мотивите на решението съдът е приел, че обезщетение в размер на сумата ***лв., е в
състояние да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди, доколкото тези
вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка. Приел е също, че
релевираната частична претенция за сумата от ****лв. се явява основателна и
следва да бъде уважена.
Съгласно т.2 на
Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълк.д. №3/2016 г. на ВКС, ОСГТК,
решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане, за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.“ В мотивите към т.2 е разяснено, че „при уважаване
на частичния иск обективните предели на СПН
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за
съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и
също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и
преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за
остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната
му квалификация.“. От дадените в цитираното Тълкувателно решение №3/22.04.2019
г. на ВКС, разяснения следва извода, че в един последващ исков процес, за
разликата до пълния размер на обезщетението, решаващият съд ще прецени дали
искът е установен по целия му претендиран размер / в случая 40 000 лв./
т.е. мотивите относно формираното у съда по настоящото дело обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., не обвързват страните и съдът,
който ще разглежда иска за разликата до пълният размер /*** лв./- арг. от т.18
на Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. по т.гр.д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГК.
Предвид изложеното съдът намира, че не е допусната твърдяната очевидна
фактическа грешка в постановеното по делото решение, поради което молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ без уважение подадената от Б.С.А., с ЕГН-**********,
действащ лично и със съгласието на С.Г.А., с ЕГН-********** като баща и законен
представител и двамата от гр.Х., ул.“О.“ №*, ет.*, ап.* чрез адв.Ж.З.
–пълномощник молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№260122/16.11.2020 г., постановено по гр.д.№3612/2019 г. по описа на РС-К. като
неоснователна.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: