Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
10.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Диляна Цветкова,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 8729 по
описа на състава за 2017г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 238, ал. 1 вр. ал.6 от КЗ /отм/ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
Г.П.М. поддържа твърдение, че в качеството си на наследник по закон на Н.Г.Г.– тя лично била
надлежно материално легитимирана,
да получи от ответника застрахователна сума в размер на 40 000 лева по
застраховка „Живот“ в рамките на застрахователна програма
„Закрила“, по групова застрахователна полица № 2200. За удостоверяване на сключения застрахователен договор, с
посредничество на „О.Б.б.“ АД, в която застрахованата била вложител – при
сключването на застраховката бил издаден застрахователен сертификат
№ **********/08.05.2012г. От депозитната сметка на Н.Г.Г.,
по която бил обслужван Договор за срочен депозит № LD1212910075, респ. от друга банкова сметка ***, фактически била заплатена сумата от 60 лева, като премийната вноска за застрахователния
договор. Настъпването на смърт на застрахованото лице
Николина Гоцева, в резултат от реализирано
на 08.07.2012г. пътно – транспортно произшествие, било покрит
застрахователен риск и следователно било налице застрахователно
събитие, пораждащо задължение за ответното застрахователно
дружество да изплати определената в застрахователния договор застрахователна
сума.
Поради това, на 10.08.2012г. в качеството на наследник на Н.Г.- ищцата Г.М.
отправила писмена претенция пред застрахователя, за изплащане
на предвидената в полицата застрахователна
сума от 40 000 лева. С писмо от 23.08.2012г. застрахователят изрично отказал да извърши плащане,
мотивирайки се с твърдение за неплащане на първа
вноска по застрахователната премия, като се има предвид,
че плащането на премията било изрично предвидено условие за влизане
в сила на застрахователния договор. Така според ищцата ответникът
бил изпаднал в забава, считано от 26.08.2012г. /с изтичане на 15 дневен срок от
подаването на искането за изплащане на застрахователното обезщетение, получено
на 10.08.2012г./. По време на забавата в периода от настъпването й, до датата на предявяването
на иска на 07.07.2017г. в тежест на ответника възникнало акцесорно задължение
да заплати на ищцата и мораторна лихва, чиито размер според нея възлизал на 12 200 лева.
При така изложените фактически твърдения, ищцата
претендира за осъждане на ответника, да й заплати сумата от 40 000 лева,
представляваща дължима застрахователна сума за настъпило застрахователно
събитие по застраховка „Живот“ в рамките на застрахователна програма
„Закрила“, по групова застрахователна полица № 2200, за настъпило
застрахователно събитие – смъртта на Н.Г.Г., както и да
заплати сумата от 12 200 лева върху главницата на дължимата
застрахователна сума, изчислена за периода от
26.08.2012г. до предявяването на иска на 07.07.2017г., както и да заплати законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от съдебния процес - ищцата претендира
за осъждане на ответника да й заплати и сумата
на направените съдебни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответника „ДЗИ Животозастраховане“
ЕАД, в качеството му на правоприемник на ОББ Животозастраховане ЕАД /заличен
търговец/ и чрез него - съответно на „ОББ- М.
Животозастрахователно дружество“ АД и на „ОББ- А.
Животозастрахователно дружество“ АД. Ответникът не оспорва
твърдението на ищцата, че е било подписано
процесното застрахователно удостоверение № **********/08.05.2012г., което било насочено към предоставяне на валидно
застрахователно покритие по застраховка „Живот“ в
рамките на застрахователна програма „Закрила“ на груповата
застрахователна полица № 2200. При това обаче, индивидуалното
застрахователно покритие на лицето не било влязло в сила към момента на
настъпването на нейната смърт - понеже не било изпълнено едно от изрично
посочените в застрахователния договор /чл. 7 от съдържанието на документа/ особени
изисквания а именно – не била платена дължимата еднократна застрахователна
премия в размер на 60 лева. Доколкото Н.Г.Г.пропуснала да
заплати първата премийна вноска от уговорената застрахователна премия -
договорът за застраховка изобщо не бил влязъл в сила към момента на настъпване
на процесния пътен инцидент и не било налице
застрахователното покритие при настъпване на смъртта на
пострадалата.
Ето
защо, ищцата не била наделжно материално легитимирана да получи
обезщетение за
смъртта на своята наследодателка, като за застрахователно
събитие, поради което и
отказът в тази насока бил законосъобразен. Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен бил и искът за присъждане на мораторна лихва, тъй като е задължение
с акцесорен и обусловен от главното задължение характер. При условията на
евентуалност – ако бъде доказано основанието на иска -
ответникът прави възражение и за изтекъл срок на
погасителна давност, която е изтекла за периода до
10.07.2014г. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира за осъждане
на ищцата да заплати направените съдебни разноски.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на
прието като доказателство Застрахователно удостоверение № **********/08.05.2012г., /предоставено от всяка страна и приложено на стр. 8 и стр. 43 от делото/
мотивира извода, че Н.Г.Г.и „ОББ- А. Животозастрахователно дружество“ АД,
действащо чрез застрахователен агент „О.б.б.“ АД са уговорили следното:
·
Да бъде предоставено
на застраховащото лице - Н.Г.Г.индивидуално застрахователно покритие по групова
застрахователна полица „Живот“, издадена по застрахователна програма „Закрила“.
·
Срокът на
застрахователното покритие е 6 месеца, а времевата и териториалната валидност е
24 часа в денонощието и 365 дни в годината, в цял свят.
·
Застрахователният план
е „Сребърна опция“, а покритите застрахователни рискове включват и риска „смърт
в следствие на злополука“, при който застрахователните суми са изрично
определени. Застрахователната сума при смърт в следствие на ПТП е в размер на
40 000 лева.
·
Застрахователната сума
е в размер на 60 лева, платими еднократно или на шест отделни месечни вноски.
·
В т. 7 от съдържанието на
Застрахователното удостоверение № **********/ 08.05.2012г. е изрично посочено, че индивидуалното застрахователно покритие влиза в
сила в 00:01 часа на датата, следваща датата на заплащане на първата
застрахователна премия.
·
В т. 10 от съдържанието на
Застрахователното удостоверение № **********/ 08.05.2012г. е изрично посочено, че бенефициенти за получаване на застрахователната сума
са наследниците по закон на застрахованото лице, ако не са изрично посочени
други наследници.
Като доказателство по делото са приети Групова полица „Злополука“ с
№2200/25.04.2021г. /на стр. 45-46 от делото/ и Общи условия на
застраховка „Живот“ в рамките на застрахователна
програма „Закрила“ на груповата застрахователна полица № 2200 /на стр. 9-13 от делото/от чието съдържание се установява, че посоченото
по- горе застрахователно удостоверение **********/ 08.05.2012г. в
действителност представлява застрахователен сертификат за индивидуално
застраховане, поради което – този документ съдържа конкретно обвързващите
клаузи на договора за застраховка по отношение на страните в застрахователното
правоотношение – застрахователя „ОББ- А. Животозастрахователно дружество“ АД от
една страна и Н.Г.Г.от друга страна.
Прието като доказателство по делото Удостоверение № 311-781/09.08.2012г. на
РУП Пазарджик и приетия като доказателство препис от Присъда № 55/13.12.2012г.
на ОС Пазарджик установяват твърдението на ищцата, че Н.Г.Г.е загинала в резултат от настъпването на ПТП.
С приета като доказателство покана вх. № 3662-112/10.08.2012г., /на стр.
21-22 от настоящото дело/, която е адресирана до „ОББ- А. Животозастрахователно
дружество“ АД - ищцата е отправила изрична претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, основано на права по застрахователно удостоверение
**********/ 08.05.2012г. на застраховка „Живот“ в рамките на застрахователна програма „Закрила“ по груповата
застрахователна полица № 2200.
В приложения на споменатата по- горе писмена претенция е било представено и
удостоверение за наследници /на стр. 25 и 27 от настоящото дело/, от чието
съдържание се установява твърдението на ищцата, че тя е наследник по закон на Н.Г.Г..
Съдържанието на прието като доказателство писмо изх. №
4897-12/10.08.2012г., /на стр. 23 от настоящото дело/, която е адресирана от
„ОББ- А. Животозастрахователно дружество“ АД до ищцата и до „О.б.б.“ АД- Клон
Пазарджик мотивира извода, че застрахователят е отказал изплащане на
претендираното застрахователно обезщетение, мотивирайки отказа с липса на
валидно застрахователно покритие към момента на настъпване на покрития според
общите условия застрахователен риск. В писмото се посочва, че сключвайки
застраховката, Н.Г.Г.е приела да
заплати застрахователната премия с еднократна вноска, но не е предприела
действия да стори това, в резултат на което индивидуалното застрахователно покритие
не е било активирано.
Като
доказателства по делото са приети преписи от Договор за застрахователно
посредничество между „ОББ- Е.А.Д.Л.застрахователно
дружество“ АД и „О.б.б.“ АД с допълнителни споразумения към него, Писма с изх.
№ 91-02-670/31.05.2018г. и с изх. № 91-02-670/13.06.2018г. на КФН, преписи от
вътрешноведомствени документи: „Продуктово обучение на ОББ- М.“ и „Кратко
описание и насоки за продажба на застрахователния продукт Закрила“, които
установяват твърдението на ищцата, че Н.Г.Г.и „ОББ- А. Животозастрахователно
дружество“ АД, са сключили застрахователния договор, чрез застрахователен агент
„О.б.б.“ АД.
Приетите като доказателства писмо с изх. № 22445/04.07.2019г. и писмо с
изх. № 3001/29.01.2020г. на „О.б.б.“ АД /приложени на стр. 273-275 и стр. 366 от
настоящото дело/ установяват индивидуализиращи данни за всички банкови сметки
на Н.Г.Г., които са били откривани в банката- издател на документа.
Заключението на изготвената съдебно- икономическа експертиза мотивира
извода, че при внимателен анализ на данните от банковите сметки на Н.Г.Г.,
които са били откривани в „О.б.б.“ АД не се откриват конкретни данни за
извършване на плащане на сумата от 60 лева, като застрахователна премия за
процесната Групова полица „Злополука“ с №2200/25.04.2021г. по Застрахователното
удостоверение № **********/ 08.05.2012г.
Приетите като доказателства писмо с изх. № 32939/25.03.2020г. и писмо с
изх. № 60758/10.07.2020г. на Българска народна банка /приложени на стр. 376 и
стр. 381 от настоящото дело/ установяват обективната невъзможност да бъдат открити при издателя на писмото и
предоставени за целите на процеса някакви други, вътрешни актове на „О.б.б.“
АД, в качеството й на застрахователен агент на „ОББ- А. Животозастрахователно
дружество“ АД.
Въз основа на служебно извършените справки на публично оповестени данни в
ТР на Агенция по вписванията /които са общоизвестни и установени с приложени в
делото препис- извлечения от Търговския регистър/, съдът приема за установено,
че „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД е правоприемник на ОББ Животозастраховане ЕАД
/заличен търговец/ и посредством това дружество - съответно на „ОББ- М. Животозастрахователно дружество“ АД и на „ОББ- А. Животозастрахователно дружество“ АД с което е бил сключен
процесния застрахователен договор.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими, тъй като са предявени от ищец с надлежна
активна процесуална легитимация – обща и специална, определена от разпоредбите
на Кодекса за застраховането.
Исковете са
предявени пред компетентен да ги разгледа съд.
Релевираните от
страна на ответника доводи срещу допустимостта на предявените искове имат
отношение към материалната легитимация на ищцата, а не към нейната надлежна
процесуална легитимация, поради което ще бъдат разгледани в контекста на
въпроса за основателността на предявените искове, а не на тяхната допустимост.
За да се
произнесе по основателността на всеки от предявените искове, съдът разгледа
изложените в следващите мотиви на съдебното решение правно релевантни за спора
факти.
По претенцията за присъждане
на застрахователно обезщетение;
Претенцията на
ищцата се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 238,
ал.6 вр. с ал. 1 от КЗ /отм./ - за ответника се е породило задължение да
изплати застрахователно обезщетение, за
настъпило застрахователно събитие по застраховка „Живот“ в рамките на застрахователна програма „Закрила“, по
групова застрахователна полица № 2200, с
индивидуален застрахователен сертификат № **********/08.05.2012г. за наследодателката й Н.Г.Г..
В резултат от
анализа на събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът намира за
установени част от посочените в исковата молба и предвидени в закона
предпоставки, за възникване на задължение за ответника (в качеството му на
застраховател, да изплати на ищцата търсеното от нея застрахователно
обезщетение.
На първо място
в тази насока, заслужава да се отбележи, че ищцата установи както собствената
си материална легитимация, в качеството на наследник по закон на Н.Г.Г., така и пасивната легитимация на ответника „ДЗИ Животозастраховане“
ЕАД, в качеството му на правоприемник на „ОББ- А. Животозастрахователно
дружество“ АД с което и бил сключен застрахователния договор.
При липсата на спор между страните и въз основа на писмените доказателства,
които ищцата представи, съдът установи
категорично, че Н.Г.Г.е загинала в резултат на ПТП. По тази причина и доколкото
страните в настоящия процес са единни в становището си пред този съд, че при
сключването на застраховката бил издаден индивидуален застрахователен
сертификат
№ **********/ 08.05.2012г., който регламентира правата и задълженията на страните – следва да се
приеме, че настъпилата смърт в следствие на злополука /ПТП/ е предвидено като дефинитивно включен в покритието
застрахователен риск.
На свой ред това означава, че в
хипотеза на застрахователно събитие – за застрахователя би възникнало
задължение за изплащане на застрахователна сума, в размер на 40 000 лева, на наследниците
по закон на застрахованото лице.
Квалифицирането на който и да е факт от действителността, като застрахователно
събитие обаче, задължително е предпоставено от влизане в сила на индивидуалното застрахователно покритие - защото
според изричната легална дефиниция на това понятие в ДР на Кодекса за
застраховането /цит./“застрахователно
събитие е настъпването на покрит риск по застраховка в период на застрахователното покритие“.
Застрахователното покритие по процесния застрахователен договор обаче не бе
установено, понеже според клаузата на т.7 от издадения
индивидуален застрахователен сертификат
№ **********/ 08.05.2012г., това покритие възниква в деня
следващ заплащането на застрахователната премия.
Плащането на
застрахователната премия, като факт с ключово правно значение, беше изрично
оспорено и отричано от ответника. Както се вижда от събраните доказателства –
това е била неговата неотменна фактическа теза - поддържана както
предпроцесуално, така и в рамките на настоящия исков процес. Ето защо, в съответствие
с процесуалното си задължение по чл.154, ал.1 вр. чл. 153 от ГПК - пред съда
ищцата бе длъжна да докаже тезата си за изплащане на дължимата застрахователна
премия и за пораждане на валидно застрахователно покритие преди настъпване на
инцидента, но очевидно не успя да стори това.
Въпреки
многобройните доказателства, които бяха представени в рамките на съдебното
дирене пред настоящия съд, включително и събрани със съдействието на съда документи
с косвено значение – относими към дейността на посредника „О.Б.б.“ АД, в която застрахованата била
вложител – при сключването на застраховката тезата на
ищцата остана недоказана и възприемането й би било напълно необосновано. По изложените
съображения, предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение следва
да бъде отхвърлен.
По претенцията за
лихва върху застрахователното обезщетение;
Кодексът за застраховането урежда задължението на застрахователя за
изплащане на лихва върху сумата на дължимото застрахователно обезщетение или
застрахователна сума, като дефинира и принципите за определяне на началния
момент на възникване на това задължение с оглед спецификите на
застрахователното правоотношение и регламентираните извънсъдебни процедури на
застрахователната претенция.
Понеже в конкретния случай съдът приема изплащането на застрахователна сума
за недължимо- то и претенцията за изплащане на лихва следва да бъде изцяло
отхвърлена, като неоснователна.
По претенциите на страните за направени съдебни разноски:
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – ответното дружество също има
право да получи част от претендираните съдебни разноски, за които е представило
списък по чл. 80 от ГПК В случая, размерът на разноските, които са описани в
списъка, възлиза общо на 2296 лева. Тези разходи, ищцата следва да бъдат осъдена
да заплати на ответника
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.П.М. с ЕГН ********** и съдебен
адресат- адв. Р.Ц.,***, срещу „ДЗИ- Животозастраховане“ ЕАД с ЕИК *******, със
седалище *** Б, в качеството му на правоприемник на първоначалния ответник „ОББ
М. Животозастрахователно дружество“ АД с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 238, ал.1 вр. ал.6 от КЗ /отм./- за
сумата от 40 000
лева, представляваща застрахователна сума по застраховка „Живот“ в
застрахователна програма „Закрила“, по групова застрахователна полица № 2200, Застрахователно
удостоверение № **********/08.05.2012г. за смъртта на Н.Г.Г., както и иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД - за сумата от 12 200 лева,
представляваща лихва върху претендираната застрахователна сума, изчислена за период от 26.08.2012г. до предявяването
на иска на 07.07.2017г., както и да заплати
законната лихва върху същата сума на главницата, считано
от предявяването на иска на 07.07.2017г., до
деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.П.М. с ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ-
Животозастраховане“ ЕАД с ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК- сумата от 2296 (две хиляди двеста деветдесет и
шест) лева за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: