Разпореждане по дело №69055/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5400
Дата: 11 януари 2024 г. (в сила от 11 януари 2024 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110169055
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5400
гр. София, 11.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20231110169055 по описа за 2023 година
. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 360903 от 14.12.2023г. от **** за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Я. К. Ш., за сумата от 2375,33
лв., непогасена главница по Договор за кредит № CREX-19512280 от 27.08.2022г., за сумата
от 564,26 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2023г. до 01.09. 2025г. и за сумата
от 164,60 лв. – мораторна лихва за периода от 01.02.2023г. до 22.11.2023г.
В т. 12 от заявлението - „Обстоятелства, от които произтича вземането“ е посочено,
че „**** (чийто правоприемник е заявителят) е отпуснал заем на Я. К. Ш. по силата на
Договор за кредит № CREX-19512280 от 27.08.2022г., който длъжникът се е задължил да
погаси на 36 месечни погасителни вноски. Посочено е, че на 01.01.2023г. длъжникът е
преустановил плащането на вноските по заема, като съгласно предвиденото в общите
условия по договора, вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо в пълен
размер с пропускане плащането на две месечни вноски, считано от падежа на втората на
01.02.2023г. Същевременно в т. 9 от заявлението кредиторът е посочил, че претендира
издаване на заповед за изпълнение освен за непогасената главница по договора и
мораторната лихва след датата на настъпилата предсрочна изискуемост и за
възнаградителна лихва за период след настъпване на предсрочната изискуемост.
При така изложените в заявлението обстоятелства, съдът намира, че искането за
издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна лихва за периода от 01.02.2023г. до
01.09.2025г. (края на срока на договора) за сумата от 496,76 лв. (разликата между заявения
размер на вземането и дължимата възнаградителна лихва за периода преди настъпване на
предсрочната изискуемост), следва да бъде отхвърлено, по следните съображения:
Възнаградителната лихва представлява печалбата на кредитора за ползването на
паричната сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи през време на действие на
1
договора и доколкото ползването на отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. С
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, длъжникът се лишава от
преимуществото на срока вследствие на собствената си забава и дължи незабавното
връщане на целия размер на останалата непогасена главница. От този момент за кредитора
се поражда правото да иска незабавното връщане на дадената в заем сума, както и лихва за
забава върху непогасения размер на главницата до окончателното й плащане. Това
тълкуване съответства на предвиденото в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит разрешение, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, чийто размер не може
да надвишава законната лихва, като уговорка в различен смисъл би представлявала
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 от Закона за защита на потребителите,
доколкото би наложила изпълнение на задължение на потребителя при отпадане
задължението на кредитора да осигури ползването на заемната сума през срока на договора,
макар и това да е следствие от неизпълнение на договорно задължение на длъжника.
С оглед изложеното претендираната със заявлението възнаградителна лихва за
период след настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост – в случая на 01.02.2023г. е
в противоречие с характера на института на възнаградителната лихва, както и с
разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит и чл. 143, т. 14 от
Закона за защита на потребителите, които са императивни по своя характер, и следователно
реализира хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – противоречие на искането със закона,
поради което искането в тази част следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът


РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 360903 от 14.12.2023г., подадено от ***, ЕИК ***, в
частта с която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по отношение на длъжника Я. К. Ш., ЕГН **********, за сумата от 496,76 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по Договор за кредит № CREX-19512280 от
27.08.2022г., за периода от 01.02.2023г. до 01.09.2025г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването на препис на заявителя.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2