Решение по дело №432/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 303
Дата: 9 ноември 2018 г.
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20185001000432
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 303

В ИМЕТО НА НАРОДА

      гр. ПЛОВДИВ  09.11.2018 г .

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година , в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА                                                                                                                                                                                                

при участието на секретаря Катя Митева ,като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  възз.търг. дело 432 описа на  ПАС за 2018 г., намери следното:

 

Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по повод подадена въззивна жалба от А.П.ООД, ЕИК *, чрез процесуалния представител адвокат П.К., против постановеното решение №183 от 05.04.2018 г. по търг.дело №371/2015 г. по описа на Окръжен съд Пловдив ,с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание по чл.79,ал.1,вр.чл.258 и чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,вр.чл.294 от ТЗ.

Жалбоподателят счита,че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Счита , че представените доказателства  от една страна не са анализирани отделно и в съвкупност ,а от друга страна са тълкувани превратно. Налице е и неправилно тълкуване и прилагане на закона.Изложил е подробно съображенията си за това.

Моли да се отмени обжалваното решение ,след което се уважат предявените искове. Претендира направените разноски.

Представил е и допълнителна въззивна жалба,с която е допълнил аргументите си за неправилността и необосноваността на обжалваното решение.   

          Ответникът  П.Г.2 ООД , ЕИК *, чрез адвокат И.Г., е представил отговор,в който оспорва въззивната жалба,като счита оплакванията в нея за неоснователни по подробни съображения.   

          Моли да не се уважава въззивната жалба,да се потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски .

          Съдът ,след като се запозна с акта предмет на обжалване ,наведените оплаквания, както  и след преценка на  събраните по делото доказателства , намери за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на жалбоподателите  на 08.05.2018 г., въззивната жалба е постъпила по пощата на 21.05.2018 г., което е в двуседмичния срок,предвиден в ГПК. Ето защо , следва  да се пристъпи към разглеждане на предявения иск и обсъждане на наведените оплаквания ,  посочени от жалбоподателя.

Видно от делото , предявени са обективно съединени искове,както следва : за заплащане на сумата от 26 052 лв.,дължима на основание договор за поръчка от м.август 2012 г.,за която е издадена данъчна фактура №051 от 23.09.2013 г., за заплащане на мораторно обезщетение,конкретизирано по пера и периоди.

Ищецът основава вземането си на сключен договор между него и ответника ,  съгласно който той е следвало да изготви комплексен проект  по чл.154 от ЗУТ за промени  по време на строителството - промяна на предназначение на приземен етаж на съществуваща сграда , находяща се в гр.Б.,подробно посочена в исковата молба.

Твърди , че изпълнил възложената му работа ,за което били подписани между страните  приемо-предавателни протоколи ,съответно на  13.12.2012 г., 12.12.2012 г. и 19.02.2013 г.

С приемо-предавателен протокол от 12.12.2012 г. ответникът се е задължил да  му изплати сума в размер на 21 710 лв.,както следва: 11 710 лв. до  14.12.2012 г. и 10 000 лв. при предаване  на строителната документация с приемо-предавателен протокол за въвеждане на обекта в експлоатация.  През м.август 2013 г.  е издадено  съответното  удостоверение №31 от 29.08.2013 г.от Главния архитект на общината, което е предадено на ответника.

За уговореното плащане  по приемо-предавателния протокол от 12.12.2012 г. издал данъчна фактура №051 от 23.09.2013 г. с включен ДДС общо за сумата  26 052 лв.,която и отразил в счетоводството си  за м.09.2013 г. С нотариална покана поканил ответника да му заплати дължимата сума , но тъй като не е постъпило плащане се  е стигнало до предявяване на  обективно съединените искове.

В подкрепа на твърденията си е приложил писмени доказателства – процесната фактура ,  посочените приемо-предавателни протоколи, заповед по чл.154 от ЗУТ от 27.12.2012 г. , удостоверение за въвеждане в експлоатация №31 от 29.08.2013 г., справка ДДС.

 Ответникът не оспорва договорното правоотношение и обстоятелството , че е изпълнена възложената работа. Счита , че не дължи възнаграждение на ищеца,тъй като е платил уговорената цена по договора  преди  издаване на приемо-предавателния протокол от 12.12.2012 г.,като е надплатил договорената сума.

 В тази връзка се позовава на отправена до него подписана оферта с изх.№81 от 10.10.2012 г. на А.д. ЕООД ,в която е посочена цена на работата 20 402,47 лв. без ДДС + 4 700 лв.-надзор,или обща сума 25 102,47 лв. без ДДС , 30 122,96 лв. с ДДС.

Твърди,че е заплатил  на ищеца общо 44 120 лв.,както следва: 12 000 лв. на 10.10.12012 г.,което е отразено в посочената оферта , 12 000 лв. на 11.12.2012 г. съгласно приходен касов ордер,издаден от ищеца , 13 100 лв. на 03.12.2012 г. съгласно приходен касов ордер ,издаден от ищеца ,7 020 лв. на 07.12.2012 г. съгласно приходен касов ордер ,издаден от ищеца. За тези суми не му е издадена фактура.   

 Посочва ,че има разлика между уговорената сума и общо платената сума в размер  на 13 997,04 лв., която  се явява надплатена сума по договорното правоотношение.    

В подкпера на възраженията си срещу иска прилага оферта №81 от 10.10.2012 г.,изходяща и подписана от ищеца и приходните касови ордери , на които се позовава,счетоводно извлечение от сметка.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника ,че е платил , както и приложените от него  доказателства. Възразява , че офертата и отбелязванията в нея ,както и приходните касови ордери ,не носят подписа на управителя на дружеството или на упълномощено от него лице, че той не е получил  посочените  в тези документи суми, поради което не са осчетоводени постъпили плащания по тях и  не са издавани фактури.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си срещу исковете. В тази връзка посочва , че договорното правоотношение между страните е възникнало и се основава  само на представената оферта. Преговорите са се водили ,а приемо-предавателните протоколи, оферта и приходни касови ордери, са подписани  от И.Л., син на сегашния собственик на капитала на  ищцовото дружество.

Освен посочените писмени доказателства страните са ангажирали и съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-графологическа експертиза, както и свидетелски показания в съответствие със становищата им и разпределената доказателствена тежест. Приложена е техническата преписка от О.Б..

Изслушани и приети са две съдебно-счетоводни експертизи- първоначална и повторна. Видно от констатациите на вещото лице К.и на вещото лице  Й., които са непротиворечиви и компетентно изготвени, в счетоводството на ответника П.г. ООД не са осчетоводени изплатени суми по процесните оферта и приходни касови ордери. По счетоводни данни той не е разполагал с парични средства през периода на издаване на тези документи. Те не са отразени като плащания в счетоводството  на ищеца. Процесната фактура , на която се позовава ищеца, е отразена в неговото счетоводство със счетоводни операции Дебит счетоводна сметка 411/38-Клиенти – 26 052 лв., Кредит счетоводна сметка 453/2 – 4 342 лв. начислен ДДС за продажби , Кредит счетоводна сметка 412/38 – Клиенти по аванси -21 710 лв. Данъчната основа не е отчетена като приход,тъй като счетоводните сметки отчитат разчети - вземания и задължения. Фактурата не е заведена като платена. Приходните касови ордери не са  осчетоводени,няма издадени фактури от получателя на сумите по тях,няма данни да е съставяна  друга  счетоводна документация ,свързана с тях. От констатациите на вещото лице Й.се установява и , че  сумите ,предмет на първите два приходните касови ордери , са постъпили в касата на ответника от двамата собственици,което е отразено като задължение към тях по счетоводна сметка, представлява разчетно отношение , което не се  отразява в приходната или разходната част на ОПР. Установява се и, че изплатените суми по приходни касови ордери не са отразени като  разход . На 10.10.2012 г. , 03.12.2012 г. и 07.12.2012 г. са изплатени суми с разходни касови ордери  със същите суми на двамата собственици с основание служебен аванс,които счетоводни операции не са намерили отражение  в ОПР и баланса.

От констатациите на съдебно графологичната експертиза,които са  неоспорени и компетентно изготвени ,  се установява ,че подписите,положени на всяка страница в офертата  и в приходните касови ордери  от 11.10.2012 г. и 03.12.2012 г. са изпълнени от И.Л.,подписът в последния приходен касов ордер е несравним с представените сравнителни образци,не може да се даде точен отговор. Така също ръкописният и  цифров  текст в офертата на първа страница и на втора страница  е  изпълнен от И.Л..

Разпитани са по искане на ответника и свидетелите И.Л., С.У.и Г.К.. От показанията на свидетеля И.Л.се установява , че той бил единствено и само куриер в предаването на документи, че проектната документация трябвала спешно да получи одобрение от общината , поради което той подписал приемо-предавателните протоколи, че подписал приходните касови ордери ,но не знае името му в тях от кого е изписано, че не е получавал пари на ръка от никой, че не си спомнял в какво качество е подписал ордерите , че не си спомнял дали е прочел какво пише в ордерите , че не си спомнял  цялата ситуация от преди  четири години .

От показанията на свидетеля У.се установява , че  той свързал брат си/единият от собствениците на капитала на ответното дружество/ с пловдивска фирма да изготви проектна документация за преустройство  на помещение в Б.,но не се стигнало до сключване на договор ,тъй като практиката  в Б. била да се обърнеш към главния архитект Е.Л.тогава, който насочвал към сина  му И.Л., който да изготви проекта ,за да няма спънки при  одобряването му. Така се стигнало до среща в офиса в С..“Посрещна ни И.Л.,настани ни в заседателната зала . В залата влезе  управителят С.Д.. Носеше подписана оферта. Каза: аз съм управителят на А.д.,подписал съм офертата ,оттук нататък  вие ще се разбирате по плащанията и по самия проект само с И.Л.. Остави офертата и излезе. Ние прегледахме офертата  и параметрите. И.Л.каза,че единствено  не е включен надзор и написа с химикал „плюс 4700 лв. за надзор“ и се подписа. Уточнявали  параметрите на офертата и начина на плащане. И.Л.казал“ оставете сега 12 000 лв. капаро“. Предаването на проектите станало в гр.Д.,там се подписали приемо-предавателните протоколи, като бързали, тъй като  главният архитект  чакал ,за да ги предвижи. В единия протокол най-отдолу била записана сумата 21 700 лв.,която остава да се плати,но той обяснил,че няма нужда от притеснение , тъй като  има договор , в който са описани начините на плащане ,както и има бележки  за плащане.

От показанията на свидетеля К.се установява , че отишъл в приемния ден  при главния архитект Л.и му казал , че има инвеститори , които искат да сменят предназначението,“той даде  телефона, после се сключи договора“. Присъствал в гр.Д. , където се предала проектната документация и подписали  приемо-предавателните протоколи. „Стояхме в колата и чакахме И.. Л.каза:бързайте , нямаме време ,баща ми няма да чака само вас в общината“. „Тръгнахме, В.се замисли ,чете приемо-предавателния протокол, че дължи някакви суми, звънна на И.,който каза: не се притеснявай , имаш касови ордери“ . 

От така събраните показания за отношенията между страните във връзка с договора  се установява ,че първият свидетел  дава уклончиви и противоречиви отговори ,не може да си спомни ситуацията , поради изминало време, докато показанията на вторите двама свидетели са непротиворечиви и категорични ,съответстват на представените писмените доказателства по делото. Ето защо, техните показания следва да бъдат кредитирани и да послужат за изграждане на правните изводи.

Въз основа на така събраните доказателства несъмнено се установява,че между страните е постигната уговорка за изработване на техническа документация за преустройство на помещение в гр.Б. , съгласно оферта от 10.10.2012 г., подписана от управителя на дружеството ищец към този момент С.Д.,която оферта е допълнена на ръка от И.Л.. Към общата цена  20 402,47 лв. без ДДС е допълнена на ръка сумата 4700 лв.надзор, =25 102,47 лв. без ДДС и е положен подпис,които са изпълнени от И.Л..

В чл.4.2 от офертата е посочен начин на плащане –авансово плащане 50 % при подписване на договора и окончателно плащане 50% при предаване на техническата документация с приемо-предавателен протокол. На втората страница от офертата е изписано с ръкописен текст платени 12 000 лв. на 10.10.2012 г. И.Л.,подпис, които ръкописен текст и подпис са изпълнени от И.Л..

От показанията на свидетелите  У.и К.,които се приемат за достоверни , се установява , че И. Л.е бил посочен от управителя на дружеството ищец към 10.10.2012 г. за лице, с което да се работи по договора,вкл. и да отговаря за плащанията. При положение , че е постъпило авансово плащане на същия ден , прието от ищеца от лице,посочено директно от управителя на дружеството да отговаря за плащанията , следва, че ответникът е приел отправената му оферта, а ищецът да изпълни поръчката. Страните са постигнали съгласие за  изпълнение на предмета на офертата при възнаграждение,посочено в чл.4, с изписаното ръкописно допълнение.

Установява се и , че възложената работа е изпълнена. Страните не спорят за това. В тази връзка са и представените приемо-предавателни протоколи, подписани от И. Л.за изпълнител.

Така между страните  се е породило облигационно отношение за изработване на техническа проектна документация по поръчка на ответника , която е изпълнена от ищеца .Съгласно чл.258 от ЗЗД , за изработеното се дължи уговореното възнаграждение. В тази връзка ответникът-възложител се позовава на офертата и три приходни касови ордери от 11.10.2012 г. , 03.12.2012 г. и 07.12.2012 г.

           Съгласно офертата, заплатена е авансово в същия ден сумата 12 000 лв. по сключения договор , която сума е получена от И.Л.,посочен директно от управителя  на дружеството в същия ден да отговаря за плащанията по договора.

           Съгласно приходните касови ордери, заплатени са  сумите,както следва:  12 000 лв., 13 100 лв. ,  7 020 лв. Същите са издадени от ищеца на посочените дати. Носят печат на ищеца,както и подпис на получател. Вещото лице е категоричен с извода си  относно подписите в първите два  приходни ордери,че техен издател е И.Л., като за третия не може да даде отговор , поради липса на сравнителен материал. Във втория и третия ордер  е посочено и основанието за плащане – по договор за проектиране , плащане по договор за авторски и строителен надзор.

          Въз основа на гореизложеното И.Л.е получил за дружеството ищец 12 000 лв. на 10.10.2012 г., 12 000 лв. на 11.10.2012 г. , 13 100 лв. на 03.12.2012 г.,  или 37 100 лв.,като лице, посочен директно от управителя  на дружеството при сключване на договора да отговаря за работата и за плащанията по договора,т.е. като негов представител. В закона не е предвидена специална форма за уреждане на посочените отношения, поради което няма пречка да се извърши устно упълномощаване ,което е и в съответствие с разпоредбите на чл.36 и следв.от ЗЗД.

          Съгласно договора ,общо дължимата сума по него е 25 102,47 лв. без ДДС ,или  30 122,96 лв. с ДДС.

          Видно от приемо-предавателния протокол от 12.12.2012 г., в него е записано , че  работата по проекта се счита за приключена  и остава да бъде изплатена  сумата от 21 170 лв.,както следва: до 14.12.2012 г. -  11 710 лв., при предаване на строителната документация с приемо-предавателен протокол за въвеждане в експлоатация на обекта - 10 000 лв. Обектът е въведен в експлоатация през м.август 2013 г.

          Несъмнено към 12.12.2012 г. ищецът е изпълнил възложената му работа по договора. Тази работа е описана в подписаната от него оферта, в нейния предмет. Не се твърди  и няма данни този предмет да е допълнен или променен. Същият извод се отнася и до уговорената в офертата цена. При положение ,че в офертата е посочена цената и начините на нейното плащане, не е ясно от къде произлиза остатъкът , който се претендира по приемо-предавателния протокол. Възнаграждение се дължи съгласно уговореното между страните ,но за извършената работа.

          При така установеното, следва да се приеме , че уговорената цена по договора е  получена от ищеца. До този извод е достигнал и окръжният съд  при разглеждане на делото , като е отхвърлил исковите претенции,поради изпълнение на задължението по сключения договор - заплащане на уговорената цена преди приемане на работата на 12.12.2012 г.с приемо-предавателен протокол. От данните по делото не се установява офертата да не е подписана и да не е предоставена от ищеца. Точно обратното , тя е подписана от управителя на дружеството С.Д. и допълнена  в частта за предмета и за размера на възнаграждението от И. Л., на когото е възложено да отговаря за работата по договора и за плащанията. Съгласно справка в Търговския регистър на основание чл.23,ал.6 от ЗТРЮЛНЦ, към настоящия момент управител на дружеството ищец е Е.Л., заради когото се е сключил договора и който е баща на И.Л.. Не се установява възражението на ищеца приходните касови ордери да са неистински .За два от тях категорично е установено кой е техният издател. Що се касае до липсата на осчетоводяване при ответника ,вещите лица са посочили произхода на сумите в констатациите си и в кои счетоводни сметки са намерили отражение, като се установява връзка между внесените суми от съдружниците в дружеството , разходването им и получаването им от представител на ищеца с приходни касови ордери , носещи печата на дружеството. Неоснователни се явяват  оплакванията във въззивната жалба ,че събраните доказателства са тълкувани превратно,както и че неправилно е приложен материалният закон. Затова същата следва да се остави без уважение , като се потвърди обжалваното решение.

          По отношение на разноските-ответникът е направил искане за присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лв. ,като е приложил списък по чл.80 от ГПК,пълномощно и договор за правна защита и съдействие,слежещ и като разписка за  плащане на сумата. Ето защо и с оглед резултата на делото ,искането се явява основателно и жалбоподателят следва да  заплати направените разниски за въззивното производство на ответната страна.

Водим от гореизложеното,апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  постановеното решение №183 от 05.04.2018 г. по търг.дело №371/2015 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Осъжда А.П.ООД да заплати на П.Г.2 ООД  направените разноски за въззивното производство в размер на 3 500 лв.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от връчването му на страните.

                                                                            

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                   

         

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                        

                              

                                          2.