Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 100
гр. Добрич, 15.04.2020г..
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На единадесети март година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 103 по
описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
М.Т.Н. ***, чрез адвоката си, обжалва решение №92/26.06.2019г.,
поправено с решение №174/28.11.2019г.,
по гр.д.№911/2018г. на Балчишкия районен съд, с което упражняването на
родителските права спрямо детето на страните М.М.Н. е предоставено на майката А.
Х.Б., при която е постановено и местоживеенето на детето, определен е режим за
лични отношения между детето и въззивника и последният е осъден за издръжка в
полза на детето, както и насрещните искове на въззивника за родителските права
и свързаните с тях последици са отхвърлени.
Въззивникът счита решението за неправилно, несъобразено със събраните по
делото доказателства и частично постигнатото между родителите споразумение.
Като се набляга на безспорно установената по делото сексуална ориентация на майката,
в жалбата са развити подробни доводи в подкрепа на становище за негативните
последици при евентуално бъдещо отглеждане на детето в еднополово семейство.
Посочено е и желанието на майката да се премести да живее и работи в друго
населено място, което въззивникът намира за неблагоприятно за детето, предвид, че е свързано с промяна на
средата и досегашния му начин на живот, с отдалечаване от близките и в частност
от бащата. По тези съображения се иска първоинстанционното решение да бъде
отменено и упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата,
който няма да внесе промени в живота на детето и има подкрепата на разширеното
семейство. Съответно – иска се местоживеенето на детето да бъде определено при
бащата с режим на лични отношения с майката и осъждането й за издръжка в полза
на детето.
Евентуално, ако горното не бъде удовлетворено, въззивникът иска
постановяване на съвместно упражняване на родителските права от двамата
родители.
Евентуално, въззивникът иска поне да бъде постановен друг режим на лични
отношения между него и детето. Същият следвало да бъде съобразен с евентуалното
бъдещо установяване на майката с детето в друго населено място и с изразеното
от двамата родители в хода на делото съвпадащо становище по тези въпроси.
В писмен отговор въззиваемата А.Х.Б., чрез адвоката си, оспорва жалбата и
настоява за потвърждаване решението на районния съд.
След като обсъди съображенията на
страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено
следното:
Първоинстанционното
решение е постановено в производство по чл.127 ал.2 от СК, имащо за предмет
първоначално предявените искове от А.Х.Б. и предявените насрещни искове от М.Т.Н.,
с които всяка от страните настоява за предоставяне родителските права по отношение детето им М.М.Н.
и свързаните с това определяне на местоживеенето на детето при съответния
родител, режима на лични отношения с другия родител и задължението на последния
за издръжка на детето.
Страните по делото
никога не са били съпрузи. От съвпадащите твърдения в исковите им молби се
установява, че се запознали през 2010г.,
постепенно установили приятелски отношения, после интимни, без сериозно
емоционално обвързване. На 16.06.2016г. им се родило дете М.М.Н..
И двамата родители
са от гр.Б.. Бащата М.Т.Н. от 2000г. живее и работи в Англия. Майката А.Х.Б. от
2015г. е установена в гр.Б.. След раждането на детето тримата заживяли в общо
жилище под наем в гр.Б. за тримата. Бащата продължил да работи в Англия, но
сравнително често си идвал в гр.Б. при майката и детето. През м.октомври 2018г.
майката с детето напуснала общото жилище.
Майката е с
бисексуална ориентация и в няколко месеца през 2018г. имала връзка с друга
жена. В този период имала желание за промяна в местоработата и местоживеенето
си. Понастоящем няма връзка с друго лице. Установена е в гр.Б.. С детето живеят
заедно с бабата по майчина линия в жилището на последната. Майката работи в
града и бива подпомагА. в грижите за детето от своята майка, а при необходимост
и от бабата по бащина линия. Бабата по майчина линия има физически недъг, който
я затруднява в придвижването /ползва помощни средства/.
Бащата продължава
да работи в Англия, като инженер на газови инсталации. Работата му позволява,
той се завръща често и пребивава в стрА.та повече от по няколко дни. В гр.Б.
ползва жилището на майка си, която се грижи за възрастната му баба. Настоява, че,
ако упражняването на родителските права му бъде предоставено, ще напусне
работата си в Англия и ще започне да упражнява професията си в гр.Б. и близки
населени места.
И двамата родители
са битово и материално добре обезпечени, за да могат да отговорят да нуждите на
детето. Това се установява от писмените доказателства, свидетелските показания
и доклада на социалната служба. И майката, и бащата са много добри родители. Това
се установява от гласните доказателства, заключението на психологичната експертиза
и от личните изслушвания на двамата в двете инстанции на съдебното
производство. И двамата са интелигентни и отговорни хора, осъзнаващи
необходимостта на детето и от другия родител, успели /въпреки недоразуменията
помежду си/ да задоволят потребностите на детето от контакт и обич от двама
родители, да създадат и поддържат връзката на детето с другия родител. Детето е
М.ално обгрижено и обичано от двамата си родители, развива се много добре за
възрастта си, обича и двамата си родители, привързано е към всеки от тях в
еднаква степен, но по различен начин – обяснено от вещото лице с факта, че
детето е с майката всеки един ден от раждането си, докато с бащата е по-рядко,
предвид работата на този родител в другата държава.
При тези данни
първоинстанционният съд е приел, че упражняването на родителските права следва
да се предостави на майката. Изводът е обоснован с добрите битови условия, с
които тя разполага, с добрите й родителски качества, в които сексуалната й
ориентация /при липса на данни за непристойно поведение/ не внася съмнение, с
ниската възраст на детето и силната му емоционална връзка с майката, която не
бива да бъде прекъсвА..
В жалбата си
бащата не спори изводите на районния съд по въпроса за материално-битовите
възможности на родителите, признава и, че майката наистина е добър родител и се
грижи много добре за детето.
Възраженията му са
по повод сексуалната ориентация на майката, но това не е обстоятелство, което
само по себе си съставлява основание за съмнение в личностните и родителски качества
на когото и да било. Щом като една или друга наклонност на родителя /в частност
сексуалните му предпочитания/ не намира външна проявна форма, която да се
отразява негативно на детето, няма причина за притеснение. Само реално
поведение на родителя, което реално и ефективно засяга детето, може да обоснове
извод за необходимост съответният родител да бъде отдалечен от детето. В този
смисъл възможността майката да създаде трайна връзка с друга жена и детето да
бъде отглеждано в еднополово семейство са евентуални бъдещи обстоятелства,
които нито е сигурно, че ще се случат, нито може да се приеме, че те биха се
отразили върху детето непременно негативно. Всъщност, според вещото лице –
психолог, за правилното развитие на детето от съществено значение са обичта и
разбирателството, а не сексуалната ориентация на родителя и половете в
семейството, в което то се отглежда. Въпросът наистина е спорен, но тук
категоричен отговор не е необходимо да се търси, защото то касае бъдещи
евентуални обстоятелства, които не е сигурно дали ще се осъществят.
Преценката на кого
от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права се извършва
въз основа на обстоятелствата, които съществуват при разрешаването на спора и,
които със сигурност ще се осъществят в близко време, но не и, с оглед
предполагаеми бъдещи нови обстоятелства
– ако такива се осъществят и то по начин, който е от значение за интереса на
детето, то може да обоснове изменение в постановените мерки за родителските
права.
В тази връзка и
предположението на бащата, че е възможно майката да промени местожителството и
местоработата си в друго населено място, също не е причина родителските права
да не бъдат предоставени на нея за упражняване. Следва да се има предвид, че
никой родител не може да бъде ограничен в избора си на населено място, в което
да живее и работи, като във всеки случай трябва и може да се намери подходящият
начин за осъществяване на личните контакти с детето. Но това също са бъдещи
събития, които не е сигурно дали изобщо ще се осъществят. Понастоящем майката е
установена и устроена в гр.Б. и, като й бъде предоставено упражняването на
родителските права, в живота на детето М.няма да настъпи никаква промяна.
Последното
несъмнено е в негов интерес. При установените добри битови условия при майката
и отличните й родителски качества, понастоящем не съществува обосновА. причина
за внасяне на промяна в живота на М.. Противно на поддържаното от бащата,
именно предоставянето на родителските права на него, ще донесе много промени за
детето. Независимо от силната обич и връзка между детето и бащата, М.е на
възраст, в която всяко дете се нуждае преди всичко от майка си. Майката е тази,
която дава топлината и усещането за закрила на дете на четири години и няма
никакво основание това да бъде променено за М.. Бащата има реално съществено
значение в живота на детето и би следвало и двамата родители да продължат
/въпреки личните си неразбирателства/ да съдействат за поддържането и
развитието на отношенията на детето с бащата. Посоченото от бащата, че майката
го възпрепятствала в тази насока е несъстоятелно - ако бе така, между бащата и
детето връзката не би била толкова силна; освен това евентуални проблеми при
осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото то не се
отглежда, не се разрешават с предоставяне на родителските права на този
родител, а по друг ред.
От изложеното
следва, че въззивният жалбоподател неоснователно възразява срещу приетото от
първоинстанционния съд по въпроса на кого от двамата родители следва да се
предостави упражняването на родителските права спрямо М.. Неоснователно е и
настояването на въззивния жалбоподател да се постанови съвместно упражняване на
родителските права от двамата родители, който подход е изключен, щом като
родителите не могат да постигнат споразумение – т.2 от ТР №1/2016/03.07.2017г.
по т.д.№1/2016г. на ОСГКВКС. Упражняването на родителските права правилно е
предоставено на майката и правилно насрещните искове на бащата са отхвърлени. В
тези части първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. То следва да
се потвърди и в частта на присъдената месечната издръжка, която бащата следва
да заплаща на детето. Срещу постановеното в тази част от районния съд във
въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания, а разрешаването на
въпроса за издръжката по друг начин се търси единствено като последица на
търсения друг начин на разрешаване на въпроса за упражняването на родителските
права.
Основателно е
посоченото в жалбата, че местоживеенето на детето следва да се определи не общо
– при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права /в
случая при майката/, а по-конкретно. Това е свързано с факта, че местоживеенето
на детето не може да се определи еднолично от единия родител, а се определя от
двамата родители, като спорът помежду им се разрешава от съда. Ето защо
постановеното от първоинстанционния съд по този въпрос следва да бъде допълнено
с настоящото местоживеене ***. В тази връзка отново следва да се посочи, че
майката винаги има право на избор за промяна на местожителството си, но и
задължението да уведоми бащата с осигуряване на възможност за осъществяване на
личните му контакти с детето, а евентуално възникналите помежду им спорове
могат да намерят разрешение по предвидения за това ред.
С оглед
установената по-горе силна и дълбока връзка с бащата, която е в интерес на
детето да бъде поддържА. и развивА., основателни са възраженията във въззивната
жалба срещу постановения от първоинстанционния съд режим на лични отношения.
Съществуват възможности за разширяване на режима и необходимост от неговото
уточняване, с оглед избягване на бъдещи неудобства и противоречия. В писмен
отговор майката също е изразила становище за възможно увеличаване броя на
контактите на детето с бащата и тяхното по-гъвкаво прилагане през годината.
По въпроса за
режима на личните контакти следва да се вземат предвид и съпоставят конкретно
направените от двамата родители предложения /в писмен отговор на майката и в
съдебно заседание от бащата/. На първо
място следва да се посочи, че предложеното от майката – до шест годишна възраст
в съботно/неделния режим на лични контакти детето да не преспива при бащата –
не може да се възприеме. То не намира опора във възрастта на детето, която не е
толкова ниска, че то да не може да преспи при баща си, в отсъствие на майката,
което е показателно и от предложеното по-нататък от майката - три пъти в
годината детето да е по седем дни без прекъсване и с преспиване при бащата. Не
може да се възприеме и предложеното от бащата – да взема детето всяка сряда в
месеца от 17.00 часа до 19.00 часа. Удовлетворяването на това, ведно със
съботно/неделния режим за бащата и при
отчитане на установения със съдебна спогодба режим на лични отношения на детето
с бабата по бащина линия /всеки вторник и всеки четвъртък от 16.* часа до 18.*
часа и всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа/, означава
драстично свеждане до минимум времето, в което детето ще е с майката през
месеца. Отчита се и това, че бащата и бабата по бащина линия са в едно жилище в
гр.Б..
При съобразяване на
изложеното, въззивният съд счита, че детето следва да контактува с бащата всяка
втора и четвърта седмица от месеца, от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в
неделя, с преспиване при бащата.
И двамата родители
са съгласни детето да прекарва с бащата с преспиване, вместо двадесет дни през
лятото, по седем дни през м.февруари, м.май и м.август на съответната година.
Бащата настоява и за още седем дни в м.ноември, но според съда на настоящия
етап това е прекомерно.
Коледните празници
са три дни /24.12., 25.12. и 26.12/ - твърде кратко и твърде неудобно, за да
бъдат поделени между двамата родители. Идентично е положението с т.нар.
Новогодишни празници – 31.12. е работен ден /освен, ако не е в събота или неделя/,
а празничен ден е само следващият 01.01. Ето защо следва да се регламентира в
четни години детето да е с преспиване при бащата на Коледните празници, а на
31.12. и следващия ден 01.01 – при майката, съответно в нечетни години – да се
регламентира обратното.
Великденските
празници са винаги четири дни /Велики петък, Велика събота и два дни Великден/
и времето, което детето да прекара с всеки от родителите през тези празници,
следва да бъде поделено по равно.
Независимо в какъв
ден от седмицата се падат, детето следва да присъства на рождения ден на всеки
от родителите от 10.00 часа до 17.00 часа, а на своя рожден ден следва да е с
бащата от 10.00 часа до 13.00 часа и с майката от 13.00 часа до 17.00 часа.
Режимът на лични
отношения, който сега се постановява, е съобразен с възрастта и заниманията на
детето понастоящем и в следващите няколко години. Когато детето стане ученик, в
ежедневието му ще настъпят много промени и твърде вероятно ще се наложат
промени в режима за лични отношения, вкл. касателно ученическите ваканции. Това
сега не може да се предвиди и регулира.
С оглед резултата
от въззивното производство и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните има
право на съразмерна част от разноските, които е сторила за водене на делото
пред настоящата инстанция. За въззивника М.Т.Н. изгоден е резултатът по
въззивната му жалба само в частта относно режима за осъществяване на лични
отношения с детето, при което следващата му се съразмерна част от платената
държавна такса възлиза на 6.50 лева, а от адвокатското възнаграждение – на 150
лева. Съответно, за въззиваемата А.Х.Б.
резултатът е неизгоден само в частта за режима на лични отношения между
бащата и детето, докато във всички остА.ли части /по предявените от нея и срещу
нея искове/ резултатът от въззивното производство е изгоден, при което следващата
й се съразмерна част от платеното от нея адвокатско възнаграждение възлиза на
150 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№92/26.06.2019г., поправено с решение
№174/28.11.2019г., по гр.д.№911/2018г. на Балчишкия районен съд в частта на
определения режим на лични контакти на детето М.М.Н. с бащата М.Т.Н., като
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между
бащата М.Т.Н. с ЕГН ********** и детето М.М.Н. с ЕГН **********, при който
бащата да взема детето, както следва:
Всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в
неделя, с преспиване при бащата.
По седем
последователни календарни дни през м.февруари, през м.май и през м.август на
съответната година, в които детето да преспива при бащата и, които да не
съвпадат с разрешен на майката платен годишен отпуск.
Всяка четна година
– на Коледните празници на 24.12, 25.12 и 26.12 и в първите два дни от
Великденските празници – с преспиване при бащата.
Всяка нечетна
година – на 31.12. и на Нова година на следващия ден 01.01., както и третия и
четвъртия ден на Великденските празници – с преспиване при бащата.
На 06.01. – рожден
ден на бащата, от 10.00 часа до 17.00 часа.
На 16.06. – рожден
ден на детето, от 10.00 часа до 13.00 часа.
Режимът на лични
отношения на детето с бащата не се прилага, на следните дати:
На 19.03. – рожден
ден на майката, от 10.00 часа до 17.00 часа.
На 16.06 – рожден
ден на детето, от 13.00 часа до 17.00 часа.
В четна година –
на 31.12. и на Нова година на следващия ден 01.01.;
В четна година –
на третия и четвъртия ден от Великденските празници и в нечетна година;
В нечетна година –
на първия и втория ден на Великденските празници;
В нечетна година –
на Коледните празници 24.12., 25.12. и 26.12.
За осъществяване
на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и да го
връща там.
ИЗМЕНЯ решение №92/26.06.2019г., поправено
с решение №174/28.11.2019г., по гр.д.№911/2018г. на Балчишкия районен
съд в частта на постановеното местоживеене на детето М.М.Н. с ЕГН ********** при
майката А.Х.Б. с ЕГН **********, като ДОПЪЛВА същото с местоживеенето на
майката, което понастоящем е в гр.Б., ЖК“Б.“ бл.* вх.* ап.*.
ПОТВЪРЖДАВА решение №92/26.06.2019г., поправено с решение №174/28.11.2019г., по
гр.д.№911/2018г. на Балчишкия районен съд в остА.лите части.
ОСЪЖДА А.Х.Б. с
ЕГН **********о***, да заплати на М.Т.Н. с ЕГН ********** ***, сумата 6.50 лева
и сумата 150 лева – съразмерни части от платените от него държавна такса и
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с
ЕГН ********** ***, да заплати на А.Х.Б. с ЕГН **********о***, сумата 150 лева
– съразмерна част от платеното от нея адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.