Мотиви към присъда по НОХД № 82 по описа за 2019г. на ШОС
На 22.02.2019г. от
Шуменска Окръжна прокуратура е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД №
10/2019г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция
срещу подсъдимия Н.Р/R.N. от Република Турция за извършено от него престъпление
от общ характер наказуемо по чл.255, ал.3 НК вр. чл.255, ал.1,т.2 и т. 5 НК и
срещу подсъдимия Й.Ш./S.Y.от Република Турция за извършено от него престъпление
от общ характер наказуемо по чл.255, ал.3 НК вр. чл.255, ал.1, т.2 и т. 6 НК
вр. чл.26, ал.1 НК.
Настоящото дело е
второ по ред НОХД в ШОС образувано въз основа на втори обвинителен акт по
досъдебното производство. С разпореждане №444 от 07.07.2017г. по НОХД
№220/2017г. на ШОС съдебното производство е прекратено и делото е върнато на
ШОП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са били дадени задължителни указания. Разпореждането е било протестирано
от Окръжния прокурор на Шумен и е потвърдено с Определение №262 от 10.08.2017г.
по ВЧНД №316/2017г. по описа на Апелативен съд – гр.Варна. Било е констатирано
от двете инстанции, че досъдебното производство е започнало и приключило в
отсъствието на обвиняемите в хипотезата на чл.206 във връзка с чл.269, ал.3,
т.2 от НПК, тъй като местоживеенето им в страната не било известно и след
щателно издирване не било установено, без да са налице изискуемите от закона
предпоставки. Дадени са били задължителни указания да съобразят чл.269, ал.3,
т.4 от НПК, тъй като обвиняемите са чужди граждА.и
живеят извън пределите на Република България.
В
диспозитивната част на втория обвинителен акт по отношение на Н.Р /R.N. е
посочено, че за времето 01.05.2009г. - 12.06.2009г. в гр.Шумен, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери
- 1 456 123,13 лв. (един милион
четиристотин петдесет и шест хиляди сто двадесет и три лева и тринадесет
стотинки), като потвърдил неистина в СД по ЗДДС вх.№ 2700-0971907/12.06.2009г.
за данъчен период
01.05.2009г.-31.05.2009г. на „Сан Диего Ком - Румъния" ООД с ЕИК *****
в която декларирал нулев резултат за ДДС и не представил документи, доказващи
извършването на ВОД съгласно чл. 53 от ЗДДС във връзка с чл. 45 от ППЗДДС за
посочения данъчен период – престъпление по чл.255, ал.3 НК вр. чл.255, ал.1,т.2
и т. 5 НК.
В диспозитивната
част на втория обвинителен акт по отношение на Й.Ш. /S.Y., е посочено, че за
времето от 10.03.2010г. до 13.05.2010г. в гр.Шумен, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на ЕООД „*****” с ЕИК по БУЛСТАТ *********, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на – 377 875.69 лева
(триста седемдесет и седем хиляди осемстотин седемдесет и пет лева, шестдесет и
девет стотинки)-особено големи размери, като в съответните дневници за покупки
и месечни справки декларации по ЗДДС, изпратени по електронен път на ТД на
НАП-Шумен, чрез използване на универсален електронен подпис на „****“ ЕООД ЕИК ****
с титуляр Р.И.Ч. (номер на уведомлението за упълномощаване вх.№
2700И0010018/05.02.2010г.), отразил неистински документи – фактури за които било
установено, че са издадени от липсващи търговци в Република Румъния, при
представяне на информация пред органите по приходите за осъществени сделки по
ВОД, за данъчни периоди както следва:
За данъчен период
01.02.2010г.-28.02.2010г., фактури издадени от контрагент VENUS EXOTIC
S.R.L, RO026404045 с №№
Фактура
№**********/02.02.2010г. – 22518,29лв. без ДДС
Фактура
№**********/08.02.2010г. – 20133,16лв. без ДДС
Фактура
№**********/08.02.2010г. – 20026,37лв. без ДДС
Фактура
№**********/08.02.2010г. – 29764,62лв. без ДДС
Фактура
№**********/10.02.2010г. – 26767,33лв. без ДДС
Фактура
№**********/11.02.2010г. – 24556,54лв. без ДДС
Фактура
№**********/11.02.2010г. – 29243,26лв. без ДДС
Фактура
№**********/12.02.2010г. – 36665,46лв. без ДДС
Общо 209675,03лв. без ДДС ; ДДС -41935,00лв.
За данъчен период 01.03.2010г.-30.03.2010г.,
фактури издадени от контрагент VENUS EXOTIC S.R.L, RO026404045
Фактура
№**********/01.03.2010г. – 16419,58лв. без ДДС
Фактура
№**********/01.03.2010г. – 16419,58лв. без ДДС
Фактура
№**********/01.03.2010г. – 16419,58лв. без ДДС
Фактура
№**********/01.03.2010г. – 12075,87лв. без ДДС
Фактура
№**********/01.03.2010г. – 35416,89лв. без ДДС
Фактура
№**********/01.03.2010г. – 19910,84лв. без ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г.
– 36665,46лв. без ДДС
Фактура
№**********/01.03.2010г. – 38329,57лв. без ДДС
Фактура
№**********/01.03.2010г. – 38311,29лв. без ДДС
Фактура
№**********/01.03.2010г. – 37488,37лв. без ДДС
Фактура
№**********/01.03.2010г. – 37305,50лв. без ДДС
Общо 304762,53лв. без ДДС ; ДДС -60952,33лв.
За данъчен период
01.04.2010г.-31.04.2010г., фактури издадени от контрагент PERCOLI COMIMPEX
METROPOLITAN , RO026743947
Фактура
№**********/12.04.2010г. – 57254.97лв. без ДДС
Фактура
№**********/12.04.2010г. – 35400.52лв. без ДДС
Фактура
№**********/12.04.2010г. – 37129.48лв. без ДДС
Фактура
№**********/12.04.2010г. – 49951.90лв. без ДДС
Фактура
№**********/12.04.2010г. – 55659.01лв. без ДДС
Фактура
№**********/12.04.2010г. – 35400.52лв. без ДДС
Фактура
№**********/12.04.2010г. – 54567.66лв. без ДДС
Фактура
№**********/13.04.2010г. – 35400.52лв. без ДДС
Фактура
№**********/13.04.2010г. – 50606.71лв. без ДДС
Фактура
№**********/13.04.2010г. – 35400.52лв. без ДДС
Фактура
№**********/13.04.2010г. – 46846.04лв. без ДДС
Фактура
№**********/13.04.2010г. – 36285.54лв. без ДДС
Фактура
№**********/13.04.2010г. – 35400.52лв. без ДДС
Фактура
№**********/13.04.2010г. – 64542.39лв. без ДДС
Фактура
№**********/13.04.2010г. – 36816.54лв. без ДДС
Фактура
№**********/14.04.2010г. – 56311.48лв. без ДДС
Фактура
№**********/14.04.2010г. – 37129.48лв. без ДДС
Фактура
№**********/14.04.2010г. – 62219.45лв. без ДДС
Фактура
№**********/14.04.2010г. – 55316.06лв. без ДДС
Фактура
№**********/14.04.2010г. – 36462.54лв. без ДДС
Фактура
№**********/14.04.2010г. – 49207.12лв. без ДДС
Фактура
№**********/14.04.2010г. – 55931.85лв. без ДДС
Фактура
№**********/16.04.2010г. – 64757.71лв. без ДДС
Фактура
№**********/16.04.2010г. – 38013.51лв. без ДДС
Фактура
№**********/16.04.2010г. – 24599.16лв. без ДДС
Фактура
№**********/16.04.2010г. – 25242.43лв. без ДДС
Фактура
№**********/16.04.2010г. – 70716.26лв. без ДДС
Фактура
№**********/16.04.2010г. – 38720.74лв. без ДДС
Фактура
№**********/16.04.2010г. – 38783.87лв. без ДДС
Фактура
№**********/29.04.2010г. – 33813.46лв. без ДДС
Фактура
№**********/29.04.2010г. – 21052.95лв. без ДДС
Общо 1374940.91лв. без ДДС ; ДДС -274988.18лв.
– престъпление по чл.255, ал.3 НК
вр. чл.255, ал.1, т.2 и т. 6 НК, вр. с чл.26, ал.1 НК.
По искане направено
в писмен вид по делото преди разпоредителното заседание от страна на
процесуален представител, преди началото на разпоредителното заседание
Държавата представлявана от министъра на финансите е конституирана като
граждански ищец и са приети за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявените граждански искове за причинените й имуществени вреди в
размер на 1456123,13лв. в резултат на деянието на Н.Р и в размер на
377875,69лв. в резултат на деянието на подсъдимия Й.Ш., ведно със законната
лихва върху съответните суми.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение, като излага, че според
обвинението се подкрепя изцяло от събраните доказателства, които обсъжда
обстойно. Предлага на съда да признае двамата подсъдими за виновни по
повдигнатото срещу всеки от тях обвинение. По отношение на подс. Н.Р предлага
да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващи над отегчаващи отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства да се вземат предвид
чистото съдебно минало и продължителния срок на досъдебното производство над
критерия за разумен срок. Като отегчаващо отговорността обстоятелство предлага
да се вземе предвид упоритата трайна престъпна нагласа и факта, че се касае за
измамливи действия за продължителен период от време, чрез включването в тях на
голяма група лица. Предлага на съда да наложи на подс. Н.Р наказание лишаване
от свобода за срок от 3 години с прилагане на чл. 66 от НК с 5 годишен
изпитателен срок. Поради липсата на данни за лицето и за имуществото му, след
като такова не е налично в Република България, както и факта, че не е известна
професионалната му квалификация за налагане мярка лишаване от права, не пледира
за конфискация или за лишаване от права. По отношение на подсъдимия Й.Ш.
предлага, ако съдът приеме, че е извършил престъплението, да му наложи
наказание към минимума предвиден в закона от 3 години лишаване от свобода и да
приложи чл.66 от НК, тъй като е изминал значителен период от време от
извършването на деянието над приемливото за разумен срок. Поради липсата на
доказателства за други търговски дружества на лицето регистрирА.в
Република България или имущество в Република България не предлага налагане на
наказания лишаване от права или конфискация на имущество за този подсъдим. По
отношение на гражданския иск, предлага да бъде уважен по справедливост.
Процесуалният
представител на гражданския ищец не се явява в съдебно заседание, но в
писмената молба за конституиране на страна изразява становище относно
гражданската претенция и моли гражданските искове да бъдат уважени изцяло,
както са предявени.
Защитникът на подс.
Н.Р - адв. Т. в защитната си реч акцентира на това,
че наказателната отговорност е лична и не смята, че подзащитният му, който не
владее български език е извършил умишлено престъпление по смисъла на НК. Обсъжда
събраните по делото доказателства и мисли, че най-логичната присъда, която би
могла да бъде дадена от съда е невинен за неговия подзащитен.
Защитникът на подс.
Й.Ш. – адв.Д. в защитната си реч моли за постановяване
на присъда, с която да бъде признат подзащитният му Й.Ш.
за невиновен по повдигнатото му престъпление. Счита, че деянието описано от
страна на прокуратурата не съставлява престъпление от субективна страна, а подсъдимият
Й.Ш. е турски гражданин, без българско гражданство, невладеещ български език. Смята,
че не е било доказано по несъмнен начин, че именно подсъдимия Й.Ш. е изготвил
инкриминираните фактури за инкриминирания период, за който му е повдигнато
обвинението. Акцентира, че нормите в НПК и ДОПК са различни относно реда за доказване
на данъчни задължения. Счита, че въпреки дългогодишното разследване, то не е
проведено максимално обективно и всестранно и единствената присъда, която би
следвало съдът да постанови е оправдателна по отношение на неговия подзащитен.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В
периода 2009г. -2010г. свид. И.А.И. ***, работел като таксиметров шофьор. Той
владеел български и турски език и се познавал със свид.Р.Ч..
Свидетелят
Р.И.Ч. бил управител и собственик на „****“
ЕООД - гр.Шумен и владеел български и турски език. „****“ ЕООД - гр.Шумен
обслужвала счетоводно много фирми в региона на гр.Шумен. Счетоводната кантора изготвяла
Справки–декларации по ЗДДС на базата на оригинални първични счетоводни
документи, представени им от фирмите. Обичайно след въвеждането на данните, СД
се разпечатвала и се предоставяла на управителя, който се запознавал и се
подписвал като полагал и печата на фирмата. До 01.09.2009г., подаването на тези
декларации в НАП ставало на хартиен носител от служителя на счетоводната
кантора на свид. Ч. – свид. А.Л.И., като за всяко подаване на СД се изготвяло
пълномощно. След това от НАП било въведено изискване за електронно подаване на
СД по ЗДДС, като подателят на информацията трябвало да притежава електронен
подпис и да е упълномощен от управителя на дружеството. Затова счетоводната
кантора в дейността си използвала универсалния електронен подпис на „****“ ЕООД
– Шумен с ЕИК **** с титуляр свид. Р.И.Ч.. Свид.Ч. се познавал
със свид. В.Т. и в дейността си понякога обслужвали едни и същи фирми.
Свид. В.Д.Т.
била управител на „В.-***, която се занимавала с попълване на митнически
документи и посредничество между фирми и митницата. Свид. Т. попълвала
митническа декларация, митнически манифест на базата на представени от фирмите Invoice
- фактури (първичен счетоводен документ, с който български доставчик (продавач)
документира продажба на суровини, материали, стоки, продукти, активи или услуги
към получател (купувач/клиент), който е в чужбина – в т.ч. страна членка на
Европейски Съюз или трета страна), международни товарителници (ЧМР),
сертификати за стоката, тир - карнети на автомобили превозващи стоките. Свид.Т. не владеела турски език.
Подс. Н.Р
бил турски гражданин и говорел само на турски език. Подс. Н.Р бил регистриран
като собственик и управител на “Сан Диего Ком - Румъния” ООД с БУЛСТАТ ***** -
чуждестранно юридическо лице с данъчен адрес в гр.Шумен. При пребиваването си в
България и за обслужване на дейността на фирмата подс. Р. контактувал с лица
които знаят български и турски език.
Подс. Й.Ш. бил турски гражданин, който говорел турски и румънски език и
не владеел български език. В България имал регистрирана фирма „*****” ЕООД с
БУЛСТАТ ******и данъчен адрес в гр.Шумен, ул******. При
пребиваването си в България и за обслужване на дейността на фирмата подс.Ш. контактувал с лица които знаят български и турски
език.
І. На
неустановена дата през пролетта на 2009 година, на автогарата в гр.Шумен, свид.
И.И. бил нает от трима клиенти, които говорели на
турски език и не владеели български. Слушайки водения от клиентите си разговор,
свид. И. разбрал, че единият се казва **** от Румъния, другия човек се казвал ****и
бил от Турция или Сирия. Третият бил подс. Н.Р. Свид. И. се включил в разговора
на тримата мъже. Докато пътували с таксиметровия автомобил станало дума, че
тримата чужденци щели да се занимават с търговия на плодове и зеленчуци от
Република Турция за Република Румъния, като стоката щяла да минава през
митницата в гр.Шумен. Тъй като свид. И.И. владеел
турски и български език, тримата му предложили да работи за тях. Обяснили, че
работата му ще състои в това да носи документи и фактури в митницата и да внася
в банката суми определени от митницата. След като се договорили за
възнаграждението, свид. И.И. се съгласил да работи за
тримата чужденци.
На
12.05.2009г. подс. Н.Р бил регистриран като собственик и управител на “Сан
Диего Ком - Румъния” ООД с БУЛСТАТ ***** - чуждестранно юридическо лице с
данъчен адрес в гр****. Дружеството било регистрирано
по ЗДДС на 13.05.2009г., чрез акредитирания си представител “***” ООД с БУЛСТАТ
*********. От своя страна “***” ООД било учредено на 04.03.2009г. със съдружници и управители подс.Н.Р
и A.X., които можели да представляват дружеството заедно и поотделно. Седалището
и адреса на управление били *****.
Това дружество било регистрирано по ЗДДС на 18.03.2009г. Основният предмет на
дейност на дружеството бил търговия на едро с пресни зеленчуци и плодове.
Цялата
търговска дейност и отчетност на регистрираното в България търговско дружество
„Сан Диего Ком – Румъния“ ООД е следвало да се извършва в съответствие с
действащото законодателство в РБ. При отчетността е трябвало да се спазват
стриктно разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС, тъй като дружеството е било регистрирано
по този закон. При продажба на стоки от данъчно задължено юридическо лице,
регистрирано по ЗДДС в България - на контрагент от ЕС регистриран за целите на
ДДС в Румъния е налице режим на вътрешно общностна доставка (ВОД). Според
разпоредбите на ЗДДС, ВОД са облагаема доставка с нулева ставка на данъка. В
този случай доставчикът - изпращач от България за доказване на ВОД на стоки е
следвало да разполага с документи за доставката: фактура или протокол от
получателя с посочен VIN индентификационния номер по ДДС на получателя, издаден
от Румъния; документи доказващи изпращането или транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на друга държава – членка; документи
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на Румъния.
С нотариално
заверени пълномощни с рег.№ 7533/14.05.2009г. и рег.№ 7559/14.05.2009г. единият
от управителите на „***“ ООД подс. Н.Р, упълномощил безсрочно
свид. И.А.И. с права да осъществява митническо
представителство, транзит, митническо складиране, да подписва документи, да
попълва нотариално заверени декларации.
За да
обслужва счетоводно фирмата бил нает свидетеля Р.И.Ч. - управител и собственик на „****“ ЕООД гр.Шумен, който
вледеел турски език. Тъй като се касаело за внос на плодове и зеленчуци от
Турция, счетоводителят свид. Р.Ч. запознал свид. И. и
собствениците и управляващите фирмите със свид. В.Д.Т. - управител на „В.-***,
която се занимавала с попълване на митнически документи и посредничество между
фирми и митницата. Свид. Т. попълвала за „Сан Диего Ком – Румъния“ ООД митническа
декларация, митнически манифест на базата на представени от фирмата инвойс
фактури, международни товарителници (ЧМР), сертификати за стоката, тир - карнет
на автомобила превозващ стоката.
Счетоводителят
свид. Р.И.Ч. изготвял за „Сан Диего Ком – Румъния“ ООД Справка –декларация по
ЗДДС на базата на оригинални първични счетоводни документи, представени му от
управителя или пълномощника на фирмата. След въвеждането на данните, СД се
разпечатвала и се предоставяла на управителя, който се запознавал и се
подписвал като полагал и печата на фирмата. До 01.09.2009г. подаването на тези
декларации в НАП ставало на хартиен носител от служителя на счетоводната
кантора на свид. Ч. – свид. А.Л.И., като за всяко подаване на СД се изготвяло
пълномощно. По този начин за данъчен период 01.05.2009г. - 31.05.2009г., била
подадена СД по ЗДДС с вх.№ 2700-0971907/12.06.2009г. За данъчен период
01.06.2009г. - 30.06.2009г била подадена СД по ЗДДС с вх.№
2700-0974788/13.07.2009г. За данъчен период 01.07.2009г. -31.07.2009г. била
подадена СД по ЗДДС с вх.№ 2700-0977753/13.08.2009г. За данъчен период
01.08.2009г. - 31.08.2009г. била подадена СД по ЗДДС с вх.№
2700-0981716/14.09.2009г. След това от НАП било въведено изискване за
електронно подаване на СД по ЗДДС, като подателят на информацията трябвало да
притежава електронен подпис и да е упълномощен от управителя на дружеството. По
тази причина, за данъчен период 01.09.2009г.- 30.09.2009г. била подадена СД по
ЗДДС по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на „****“
ЕООД, ЕИК (единен идентификационен код) ****, с титуляр Р.И.Ч. с деклариран
нулев резултат за ДДС и нулеви данни по Дневник на продажбите и Дневник на
покупките. За следващите данъчни периоди от 01.10.2009г. до 30.04.2010г. „Сан
Диего Ком - Румъния" ООД нямало подавани СД по ЗДДС и вписвания в
дневниците за покупките и продажбите. В отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС
за периода от 01.05.2009г. до 31.08.2009г. „Сан Диего Ком – Румъния“ с ЕИК по
БУЛСТАТ ***** описал в дневниците си за покупки ЕАД (единен административен
документ – митническа декларация) за внос на стоки под режим „ 4200 – Свободно
обръщение с освобождаване от данък при внос“ с получател „Сан Диего Ком“
Румъния с VIN № RO24379085, в т. ч. и преди датата на регистрацията си по ЗДДС
(13.05.2009г.). ЕАД били описани без право на данъчен кредит. В дневниците си
за продажби дружеството описало протоколи съгласно чл. 117 от ЗДДС, с които
декларирало ВОД (вътреобщностна доставка) на стоки с получател „Сан Диего Ком“
Румъния с VIN № RO24379085.
На
03.11.2009г. съдружниците в “***” ООД – подс.Н.Р и A.X. продали дяловете си на неустановено по
делото лице ***– иракски гражданин, като след продажбата дружеството било
променено в търговския регистър на “****” ЕООД.
„Сан Диего Ком – Румъния” ООД с БУЛСТАТ ***** и неговия акредитиран
представител “****.” ЕООД с БУЛСТАТ *********
били дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органа на приходите на
21.04.2010г.
От
страна на ТД на НАП Варна - изнесено работно място (ИРМ) Шумен била възложена
проверка с РИП (Резолюция за извършване на проверка) № 901573/ 22.06.2009г.,
изменена с РИП №901703/06.07.2009г, изменена с РИП №901940/10.08.2009г.,
изменена с РИП №902306/25.09.2009г., изменена с РИП №902883/27.11.2009г.,
изменена с РИП №903000/15.12.2009г., изменена с РИП №903105/23.12.2009г.,
изменена с РИП №1002082/29.01.2010г., изменена с РИП №1005517/26.02.2010г.,
изменена с РИП №1009061/01.04.2010г., изменена с РИП №1002976/10.05.2010г.,
изменена с РИП №1016393/11.06.2010г., изменена с РИП № 1019101/09.07.2010г., на инспекторите по
приходите в ТД на НАП Варна офис Шумен -свид. М.С.С.
– И. и на свид. И.М.З.. Обект на проверката била дейността по ЗДДС на „Сан
Диего Ком – Румъния“ ООД. След приключването й бил съставен протокол №
08892/12.08.2010г., според който са били извършени проверки в дневника за
покупки, дневника за продажби на фирмата, на подадените справки –декларации по
ЗДДС за прилагане на „Режим 4200“, били отправени и получени искания за
извършване на действия от други контролни органи, извършени били проверки в НА“ПИ“
(Национална агенция „Пътна инфраструктура“)
за преминаване на границата на страната (платени такси) за превозни
средства - камиони и ремаркета с чужда (турска и румънска) регистрация за
периода от 01.01.2009 г. до 31.08.2009 г. и в „Системата за управление на
приходите” при което било констатирано, че няма внасяни други данъци и
осигурителни вноски и няма деклариран зает персонал по трудови правоотношения.
От извършената справка в Митница - Варна, било установено че всички транспортни
средства са напуснали страната в посока Румъния след даването на митническо
направление. При извършената проверка на файловете, предоставени от Република
Румъния за второто тримесечие на 2009г. се установило, че липсва информация за
VIN № BG ***** и VIN № *****. За третото тримесечие на 2009г. румънския
търговец не е декларирал ВОП (вътреобщностно придобиване). „Длъжник“ за
заплащане на митните сборове и „вносител” по смисъла на ЗДДС е косвения
представител „***“ ООД, а солидарно отговорен длъжник с него е крайния
получател на стоките „Сан Диего Ком“ Румъния с VIN *****, която не е изпълнила
условията на чл.58, ал.1, т.6 от ЗДДС. На база извършената проверка от органите
по приходите, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 994525/11.10.2010г.,
изменена със ЗВР №1100830/16.02.2011г., било възложено извършване на данъчна
ревизия на „Сан Диего Ком –Румъния“ ООД
с адрес по чл. 8 от ДОПК: *****представлявано от подс.
Н.Р, с обхват определянето на задължения по ЗДДС за периода 13.05.2009г. –
21.04.2010г. (датата на дерегистрация по ЗДДС на фирмата по инициатива на
органа на приходите). Едновременно с това във връзка с извършваната ревизия
било изпратено Уведомление вх. № К-13843/07.03.2011г. по описа на ТД на НАП
Варна, офис Шумен до Окръжна прокуратура – Шумен, където било заведено с вх. №
807/08.03.2011г. Започналата ревизия на „Сан Диего Ком-Румъния” ООД била спряна
със Заповед за спиране на ревизия №1100162/09.03.2011г., поради наличие на
основания по чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно, че е изготвено Уведомление до
Окръжна прокуратура гр.Шумен и ревизионното производство не е възобновено,
както и че няма издаден ревизионен акт.
Румънското
дружество „Сан Диего Ком“ Румъния с VIN № ***** било учредено на 18.08.2008г.
за неограничен период от време. За управител бил назначен турският гражданин подс.
Н.Р, роден на ***г. в Самандаг, Република Турция. Същият имал деклариран адрес
в Румъния в *****. Дружеството било с адрес на управление – Република Румъния, *****.
С решение № 01/21.05.2009 на едноличния собственик на капитала на румънското
търговско дружество „Сан Диего Ком“ – подс. Н.Р са прехвърлени всички
съществуващи и притежавани от него дружествени дялове в полза на лицето Ю.A.,
украинска гражданка, родена на *** в /////, която нямала деклариран адрес в
Румъния. В ГИГП Ю. не фигурирала в
нито един запис за влизане и излизане от Румъния. На 02.07.2009г., с решение на
единствения собственик на капитала на „Сан Диего Ком“ Румъния Ю.A., прехвърлила
дяловете на дружеството в полза на лицето с българско гражданство М.М.A.– роден в Сомалия, с адрес в *****и лицето с българско
гражданство A.K.A. - роден в Ирак, с адрес ****. Румънското търговско дружество
“Сан Диего Ком“ ООД било отстранено от регистрите в Република Румъния като
платец на ДДС на 01.06.2011г. и било
обявено в производство по несъстоятелност с назначен съдебен ликвидатор – „Григ
Консулт Ипурл“. Дружеството е било обект на данъчен контрол от Национална
агенция за финансова администрация при Министерството на публичните финанси на
Република Румъния, обективирано в протокол рег. № 1325 на 26.11.2008г. при
което е установено, че има единствено подадена декларация за месец септември
2008г. На 25.02.2010г. отново е била извършена данъчна проверка относно
реалността на обявяване на седалището, където е административното управление и
ефективното ръководство на бизнеса на фирмата, при което е установено, че на
декларирания адрес дружеството не е извършвало дейност, като е съставен Доклад
за данъчна проверка Рег.№ 431/07.04.2010г..
На 06.04.2010г. била извършена данъчна инспекция за периода 01.01.2009г. –
31.12.2009г. и бил съставен доклад с рег. № 275/07.04.2010г. относно реалността
на обявяване на седалището, като е установено че, дружеството не е подало
декларации за трето и четвърто тримесечие на 2009г. във връзка с
вътрешнообщностни придобивания, като са наложени обезпечителни мерки.
При
извършената проверка, румънските компетентни органи изпълняващи международната
поръчка по досъдебното производство, с протокол **********/20.07.2015г.
намерили на адреса на управление на румънското търговско дружество „Сан Диего
Ком“, собственика на имота в **** румънския гражданин Я.Щ., който не бил виждал
представителите на „Сан Диего Ком“ ООД от около седем години.
Дружеството
нямало декларирани данни за наети от работодателя лица. При извършените справки
от страна на органите изпълняващи международната поръчка, в ГИГП управителят на
„Сан Диего Ком“ ООД подс. Н.Р не фигурирал в нито един запис за влизане или
излизане от пределите на Република Румъния.
Видно от
заключението на назначената в хода на досъдебното производство графическа
експертиза по Протокол № 181/2016г. единствено почеркът с който e положен
подписа срещу „Длъжност: Акредитиран предс Подпис и печат“ в СД по ДДС с вх.№
2700-0971907/12.06.2009г. за данъчен период месец май .2009г., принадлежи на
подс. Н.Р. Подписът срещу „Длъжност: Акредитиран предс Подпис и печат“ в СД по ДДС Вх.№ 2700-0977753/13.08.2009г. за
данъчен период 01.07.2009г.-31.07.2009г. принадлежи на свид. И.А.И., но той не
е бил упълномощен да подписва такива документи. Подписите положени в СД по ДДС
с вх.№2700-0974788/13.07.2009г. за данъчен период месец юни 2009г. и в СД по
ДДС Вх.№ 2700-0981716/14.09.2009г. за данъчен период месец август 2009г. според
заключението на експертизата, не са положени нито от подс. Н.Р, нито от лицето A.X.
или свид. И.А.И..
Съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за данъчен период
01.05.2009г.-31.05.2009г., на основание чл.125 от ЗДДС, „Сан Диего – Ком
Румъния” ООД гр.Шумен е подало СД по ДДС вх.№2700-0971907/12.06.2009г. с
деклариран нулев резултат за ДДС, като по дневника на покупките са декларирани
покупки по 279 бр. ЕАД (митнически декларации) без право на данъчен кредит за
доставка на стоки от Република Турция - домакински изделия, домати, пиперки,
тиквички, лимони и други плодове и зеленчуци на обща стойност 7 280 615,
67 лв., от които 66 броя ЕАД за периода 01.05.2009г. - 12.05.2009г.
В
представените ЕАД (митнически декларации) в Митническо бюро – Шумен, за
получател на стоките по клетка 8 е посочено румънското търговско дружество „Сан
Диего Ком" ООД с № 24379085; за декларатор /представител по кл.14 е
посочено „***" ООД, с № *********;
за държава изпращач по кл.15 е посочен код: Турция-ТR и Египет, по кл.17 -
държава на получаване е посочена Румъния с код RO, по клетка 20-условия на
доставка са посочени DAF (на някои ЕАД посочено SIF) по кл.18 и по клетка 21
данни за транспортното средство по ЕАД е посочено товарен автомобил,
националност ТR или RO, а за стоките от Египет е посочено транспортно
средство-кораб, по клетка 37 – режим е посочено 4200 (едновременно допускане на
свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена
доставка за друга държава-членка на ЕС), при който митнически режим начислените
мита се внасят в бюджета на РБългария, а вносителят декларира, че стоките са
предназначени за получател, регистриран в друга държава-членка на ЕС, където
следва да се заплати дължимия ДДС, посочени са и подробно видовете стоки по
вид, количество и стойност. За име на декларатор е изписано името И.А.И. ***,
пълномощник на „****.” ООД.
По
декларация по чл.45, ал.“а“, т.2 от ППЗДДС предоставена в МБ от пълномощника свид.
И.А.И. декларирал, че в 14 дневен срок „Ще представи документ доказващ
изпращането и транспортирането на стоките предмет на внос към територията на
Румъния”, т.е. ще се представи доказателство за осъществена вътрешно общностна
доставка.
С писмо
№ 1785/30.06.2009г. до МБ - Шумен пълномощника свид. И.А.И. представил 114 бр.
ЧМР по част от ЕАД за периода.
По
дневник на продажбите и СД по ДДС за данъчния период 01.05.2009 – 31.05.2009г.
„Сан Диего Ком - Румъния" ООД с № ***** е отразило продажби, в частност
ВОД за държава получател – Румъния по посочените по-горе 279 бр. ЕАД по
извършени ВОД към контрагент „Сан Диего Ком” Румъния с VIN № RO24379085, като е
подадена и VIES – декларация.
На
основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК с искане за представяне на документи и писмени
обяснения, данъчните органи изискали от „Сан Диего Ком - Румъния" следната
информация:
-заверени
копия на протоколи по смисъла на чл. 117 от ЗДДС във връзка с чл. 80 от ППЗДДС,
отразени в дневниците за продажби;
-заверени
копия на платежни документи във връзка с всички осъществени доставки на
дружеството;
-заверени
копия на договори и анекси към тях, информация за транспортни разходи,
застрахователни полици и/ или други документи;
-хронологични
регистри от счетоводството на дружеството на сметки от гр.50, гр.41,
гр.30,гр.70 и сметка 401 – доставчици.
Тъй като
при посещение на адреса по чл. 8 от ДОПК на дружеството данъчните органи не намерили
представляващ и/или упълномощено лице с Протокол обр. КД-73№901281/28.10.2009г.
и Протокол Обр. КД-73№901344/09.11.2009г., Искането за представяне на документи
и писмени обяснения е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК – чрез Съобщение
от 10.11.2009г. (свалено на 25.11.2009г. – която дата се смята за дата на
връчване).
От
страна на „Сан Диего Ком- Румъния" ООД с Булстат BG ***** не са
представени необходимите документи, изискващи се по чл. 53 от ЗДДС и на
основание разпоредбите на чл. 54 от ЗДДС, данъкът по вноса станал изискуем от
вносителя, като данъчното задължение е възникнало на датата на която възниква
задължението за плащане на вносни мита на територията на страната или когато би
следвало да възникне, включително и когато задължение не съществува или размера
му е нула, като данъкът по вноса за който е настъпило данъчното събитие през месец
май 2009г. т.е. за данъчен период 01.05.2009г. - 31.05.2009г. „******" ООД
BG ***** в качеството си на вносител след като не е представило необходимите
документи за доказване на ВОД за описаните в Дневник на продажбите и СД по ДДС
документи, дължи ДДС върху стойността на описаните продажби. Следващият се ДДС
за данъчен период 01.05.2009г. - 31.05.2009г., поради непредставяне на искани и
необходими съобразно чл.53 от ЗДДС документи е в размер на 1 456 123,13лв.
На
21.12.2016г. Н.Р е бил привлечен като обвиняем задочно. В хода на досъдебното
производство мярка за неотклонение на подсъдимия не е взета. Извършени са
действия за общодържавното му и международно издирване. По линия на
международната правна помощ е поискано връчване на подсъдимия Р. на
постановлението за привличането му в посоченото процесуално качество, с цел
запознаване в какво се обвиняват в РБ и санкцията по българския НК. Приложени
са призовки за връчване за явяване в 11,00 часа на 15.03.2018г. и в 11,00 часа
на 15.05.2018г. в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.Шумен, за
извършване на процесуални действия с личното участие на Р.. На посочените дати подсъдимият
Н.Р не се е явил пред водещия разследването следовател. От съдържанието на
изпълнените молби за правна помощ става ясно, че близките на Р. са уведомени за
какво се издирва от българските органи на досъдебното производство. При
извършена проверка на 05.03.2018г. на турски полицейски служители на известния
адрес в РТурция на Р., жена му е съобщила, че той е
заминал на работа в чужбина – Саудитска Арабия и пребивава на неизвестен адрес
извън Република Турция, без яснота за датата на завръщането му. Установено е
още от извършената турските власти проверка, че Р. е напуснал Република Турция
на 03.01.2018г. през Летище Хатай.
На
23.07.2018г. Окръжна прокуратура гр.Шумен е издала европейска заповед за арест за
подсъдимия Р.. Разпоредено е било международното му издирване и е било обезпечено
задържането му под стража.
Досъдебното
производство било предявено на назначения по надлежния процесуален ред служебен
защитник - адвокат оказващи правна помощ по ЗПП, без обвиняемия турски
гражданин да е присъствал.
В хода
на съдебното производство по линия на международната правна помощ е поискано от
Министерство на правосъдието – Турция връчване на подсъдимия Р. на обвинителния
акт, разпореждането за насрочване на съдебното заседание, за образуване на
съдебното производство, правата и задълженията му като подсъдим в РБ и
санкцията по българския НК. Изпратени са били и призовки за съдебните заседания.
От отговорите
на Министерство на правосъдието на Република Турция за изпълнението на молбата
за правна помощ е видно, че въпреки че са изпратили документите за връчване, компетентните
лица не са могли да установят лицето, за да му ги връчат и книжата са били
върнати обратно в МП на РТ. Поради това на делото е даден ход в негово
отсъствие.
До
приключване на първоинстанционното производство
подсъдимият Р. не е бил издирен.
ІІ. В края
на 2009г. свид. И.А.И. *** неустановено по делото лице „****“ от Румъния, с
когото се запознал през пролетта на същата година и който тогава бил с подс. Н.Р,
за фирмата на когото свид. И. бил работил преди това. Подс. И.И. попитал **** дали ще има работа за него, при което
румънецът отговорил, че в момента няма работа, но му съобщил, че има офис в гр.
Шумен и го поканил там на кафе. В офиса на лицето „****“, свид.И.
се запознал с подс. Й.Ш. – турски гражданин. Последният споделил, че иска да
регистрира фирма в Република България, която да осъществява търговия с внос на
зеленчуци от Турция. Свид. И.И. го свързал със
счетоводителя свид. Р.Ч.. На 26.11.2009г. подс. Й.Ш. подписал учредителен акт
на търговското дружество - „*****” ЕООД с данъчен адрес в гр.Шумен, ул******.
Дружеството било регистрирано по ЗДДС с ЕИК по БУЛСТАТ ******на 21.01.2010г. с
основна дейност - търговия със селскостопански стоки и цитрусови плодове.
Търговската
дейност и отчетността на „*****“ ЕООД е следвало да се извършва в съответствие
с действащото законодателство. При отчетността на дружеството е трябвало да се
спазват стриктно разпоредбите на ЗСч и основния принцип за съпоставимост между
приходи и разходи. Управителят на дружеството Й.Ш. е бил длъжен стриктно да
спазва разпоредбите на ЗДДС, тъй като дружеството е било регистрирано по този
закон.
След
регистрацията, под предлог че фирмата ще търгува с халва и сладкарски изделия, подс.
Й.Ш. започнал да търси складово помещение за съхранението им. Свид. И.И. запознал свид. Й.Ш. със свид. Ш.Ф.К., който от своя страна ги запознал със свид.
д-р Д.К.Н. - председател на РПК „Прогрес” гр.Шумен. Потребителната кооперация
отдавала под наем складови помещения с хладилник. Подс. Ш. се договорил с
кооперацията за наемна цена и на 01.03.2010г. бил сключен договор за отдаване
под наем на обект - транжорна в гр. ****за срок от три месеца – март, април и
май 2010г.. Сумата за наема за трите месеца била платена веднага и изцяло, бил
издаден Приходен касов ордер № 151/22.04.2010г. и Фактура № 1324/22.04.2010г.,
удостоверяващи плащането на наемната цена. Съгласно договора за наем,
консумативите се заплащали от наемателя, но в рамките на наемния срок разходи
нямало, тъй като хладилника не бил използван.
Непосредствено
след като дружеството било регистрирано, подс. Й.Ш. пожелал фирмата на свид. Р.Ч.
да извършва счетоводното обработване на документите на неговата фирма и го упълномощил
за това. Подс. Й.Ш. осъществявал внос от името на фирмата, като носел фактури на
свид. Р.Ч. за реализираната стока и митнически декларации издадени от фирми
извън РБългария и свид. Ч. ги описвал в съответните дневници и подавал Справки
- декларации по ЗДДС. В един момент подс. Ш. спрял да ходи при счетоводителя
свид. Ч. и тъй като нямало документи за осчетоводяване, свид. Р.Ч. подавал
нулеви декларации. Всички СД по ЗДДС били подавани в НАП по електронен път чрез
използване на универсален електронен подпис на „****“ ЕООД с ЕИК **** с титуляр
Р.И.Ч..
От
страна на ТД на НАП Варна със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№1002155/25.05.2010г., изм. със ЗВР№1003598/25.05.2010г., изм. със ЗВР №
1004167 / 21.09.2010г. на орган по приходите в Дирекция „Контрол”, отдел
„Ревизии” при ТД на НАП Варна, била възложена ревизия на „*****” ЕООД във
връзка с деклариран ДДС за възстановяване по реда на чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС
за данъчен период от 21.01.2010г. до 30.04.2010г. Ревизията била възложена на
инспекторите в Дирекция „Контрол”, отдел „Ревизии” при ТД на НАП гр.Варна – свид.
К.Й.П. и свид.
К.Д.К.. На основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК във връзка с изпратени формуляри
SCAC за обмен на информация с данъчната администрация на Румъния, ревизионното
производство било спряно със заповед за спиране № 1000528/20.12.2010г. В
последствие със Заповед № 1201213/04.04.2012г. ревизията била възобновена.
В хода
на ревизията било установено, че в периода от 21.01.2010г. до 30.04.2010г. „*****”
ЕООД осъществявало търговска дейност, като извършвало внос на стоки от
Република Турция, ВОП (вътреобщностно придобиване) на стоки от Република
Румъния и ВОД (вътреобщностна доставка) на стоки към Република Румъния. Във
връзка с формуляри SCAC 2004 с референтни номера E_BG_RO_20100909_005929_000000
и E_BG_RO_20100909_005931_ 000000, изпратени от ревизиращия орган в Република
България през месец декември 2010г., от Окръжната администрация на публичните
финанси – Гюргево извършили внезапни проверки по отношение на „*****“ ЕООД
Гюргево с **** и „Леон Транс“ ООД Гюргево с RO9408268, вписани като превозвачи
върху транспортните документи / ЧМР по които изпращач на стоките е българската
фирма „*****“ ЕООД с ****, а получателят
на стоките е „Перколи Комимпекс Метрополитан Концепт“ ООД, Пантелимон, окръг
Илфов с RO26743947.
Според
резултата на извършените проверки на посочените по-горе превозвачи „Леон Транс“
ООД и „*****“ ЕООД не са имали търговски взаимоотношения с българската фирма „*****“
ЕООД, както и с румънската „Перколи Комимпекс Метрополитан Концепт“ ООД. Освен
това „Леон Транс“ ООД и „*****“ ЕООД не притежавали транспортни средства с
регистрационните номера, вписани върху транспортните документи (ЧМР). Данъчните
инспектори в писмена форма са изискали информация от МВР - Институция на
Префекта на Гюргево – Обществена служба „Свидетелства за правоуправление и
Регистрация на превозни средства“, за регистрационните номера започващи с „GR“,
вписани в съответните ЧМР-та. Съгласно получената информация от румънските
компетентни органи, регистрационните номера вписани в ЧМР-тата не фигурирали в
местната база данни.
В
резултат на получената информация от страна на ревизиращия орган, данъчните
органи приели, че извършените ВОД са недействителни, поради това, че не са
извършвани реално доставки на стоки, и че липсват доказателства за действително
транспортиране на стоките.
Управителите
на фирмите описани в ЧМР за превозвач на стоките са декларирали пред Приходната
администрация на Република Румъния, че не са превозвали стоки от България за
Румъния през 2010г., не са извършвали транспорт за „*****” ЕООД и не познават
румънските дружества описани в ЧМР. За получените резултати от ревизията бил
съставен Ревизионен доклад (РД) № 1201215/23.04.2012г. и бил издаден Ревизионен акт (РА) № *********/31.05.2012г., като
ревизионния акт бил връчен на лицето по реда на чл. 32 от ДОПК на 03.07.2012г..
В хода
на досъдебното производство била изготвена молба за правна помощ до
Прокуратурата на Република Румъния за събиране на информация от румънската
администрация по приходите за румънските дружества S.C. „VENUS EXOTIK FRUCT“
S.R.L. и S.C.„PERСOLI COMIMPEX METROPOLITAN CONCEPT“ S.R.L., към които
дружество „*****“ ЕООД е декларирала вътреобщностни доставки. Съгласно получения
отговор:
Търговско
дружество „Венус Екзотик Фрукт“ ООД с ЕИК 26404045 по учредителен документ от
11.01.2010г. е регистрирано за неограничен период от време, с назначен
управител К.С., турски гражданин, роден на ***г. в Самандаг, Република Турция,
с деклариран адрес в Румъния – село *****. С. фигурирал с последно споменаване
в база данни на ГИГП, с излизане от Румъния на 02.12.2010 г. от граничен пункт
летище „Отопени“. Дружеството било със седалище в Жилава, ул.„Унгурени“ №200,
окръг Илфов, с данъчен код № 26404045.
С
решение № 01/25.03.2010г на едноличния собственик на капитала на „Венус Екзотик Фрукт“ ООД К.С. са
прехвърлени всички дружествени дялове в полза на двама египетски граждани М.А.М.Е.Б.и
А.Е.М.Р.
Търговското
дружество „Венус Екзотик Фрукт“ ООД с ЕИК 26404045 било обявено за неактивен
данъкоплатец на 01.06.2011г. и било обявено в производство по несъстоятелност с
назначен съдебен ликвидатор – „Емми Несъстоятелност“ СПРЛ (настоящ ликвидатор
„Зенит Мениджмънт“ СПРЛ).
За извършената
проверка на адреса на управление на „Венус Екзотик Фрукт“ ООД, румънските
компетентни органи съставили протокол от 13.07.2015г. в който отразили
заявления на М.Й.- собственик на имота, на който адрес е вписано седалището на „Венус
Екзотик Фрукт“ ООД.
Според
приложената справка № 667/ZNTM/17.07.2015г., изготвена от ликвидатора „Зенит
Мениджмънт“ СПРЛ на длъжника ТД „Венус Екзотик Фрукт“ ООД, при откриването на
процедурата по несъстоятелност, представител на дружеството не е открит, не са
представени финансови и счетоводни документи, дружеството нямало публикуван
счетоводен баланс на електронния адрес на Министерството на финансите.
Дружеството не фигурирало с движимо или недвижимо имущество в данъчните и
бюджетни записи в общината нито в Главна дирекция за данъци и такси.
Според
справка от 16.11.2015г. дружеството няма декларирани данни като работодател за
наети лица. Дружеството е било обект на данъчен контрол от Национална агенция
„Данъчна администрация“ при министерството на публичните финанси, за което е
изготвен протокол рег. № 616 от 17.05.2012г. за периода февруари 2010г. и март
2010г. от ТД „Венус Екзотик Фрукт“ ООД, според който не са декларирани
вътреообщностни придобивания, а само декларации по ЗДДС и информативни
декларации за доставка на стоки/услуги извършени на територията на Румъния.
Търговското
дружество „Перколи Комимпекс Метрополитен Кончепт“ ООД с ЕИК 26743947, според
Учредителния документ от 23.03.2010г. е регистрирано за неограничен период от
време с управител турския гражданин Е. Я., роден на *** в A./ Турция, с
деклариран адрес в *******. В ГИГП Я. не фигурирал в нито един запис за влизане
или излизане през границите на Румъния, а в базата данни на ОРИ фигурирал с излизане
от Румъния на 09.04.2010г.
Търговското
дружество „Перколи Комимпекс Метрополитен Кончепт“ ООД било обявено за
неактивно от 18.05.2011г. и било отписано от платците на ДДС на 01.06.2011г.. Дружеството
било обявено в производство по несъстоятелност с назначен съдебен ликвидатор –
„Григ Консулт Ипурл“ с ЕИК 26743947.
Извършена
била проверка от страна на румънските органи, изпълняващи международната
поръчка на адреса на управление на „Перколи Комимпекс Метрополитен Кончепт“
ООД, обективирана в протокол от 13.07.2015г., с цел идентифициране на законния
представител на дружеството. От тях и от финансово-счетоводни документи
установили, че на адреса не се намира нито едно лице, което би могло да
представи информация за това търговско дружество.
Според
изготвена на 16.11.2015г. справка, дружеството няма декларирани данни като работодател
за наети лица. Дружеството било обект на данъчен контрол от Национална агенция
„Данъчна администрация“ при Министерството на публичните финанси, за което е
изготвен протокол рег. № 95 от 18.01.2011г. според който за първото тримесечие
на 2010г. няма подадени декларации по ЗДДС, а само информативни декларации за
доставка на стоки/услуги извършени на територията на Република Румъния.
В
счетоводството на българския търговец „*****“ ЕООД липсват документи от които
да е видно, по чия поръчка са транспортирани стоките, от къде и до къде, на
кого са предадени и къде са разтоварени, на кого е фактуриран превоза и от кой
е платен. Според наличните ЧМР-та, транспортирането на стоките е осъществено от
румънските дружества:
1.“TRANS
NASTY“ S.R.L. с идентификационен код RO
5588751;
2.“CMS
INTERNACIONAL“ S.R.L. с идентификационен код RO 22480880;
3.“LEON
TRANS“ S.R.L. с идентификационен код RO 9408268;
4.“
TRANS COD“ S.R.L. с идентификационен код RO 9388608.
Дружество
“TRANS NASTY“ S.R.L. Romania било учредено през месец май 1994г. с основен
предмет на дейност автомобилен превоз на стоки. Управител на фирмата е N.C.-K.(име)
Н. (фамилия). През периода 01.02.2010 г. – 30.04.2010 г. “TRANS NASTY“ S.R.L.
не е притежавало превозни средства с регистрационни номера: ***** ; *****; *****и
B 66NCV, но имало други МПС, които не били с регистрационни номера вписани в
ЧМР. Посочените в ЧМР-тата МПС не са били собственост на “TRANS NASTY“ S.R.L.
Romania: Превозно средство (ПС) с регистрационен номер *** е „Дачия 1310“ със собственик физическо лице; Превозно
средство с рег.№ ***е „Дачия Логан“
е собственост на Румънския олимпийски комитет; Превозно средство с рег.№ *****е
„Дачия логан“ с един
собственик физическо лице; Превозно средство с рег. № *****е „Фолксваген пасат“
собственост на физическо лице.
Дружество
“CMS INTERNACIONAL“ S.R.L. Romania с идентификационен код RO 22480880 и адрес: GIURGIU STR,
BUCURESTI Bl.66/1D Sc. E Et.1 Ap.74. не е имало търговски взаимоотношения с
българската фирма „*****“ ЕООД, съответно с румънският търговец „PERGOLI
COMIMPEX METROPOLITAN CONCEPT“ SRL. Дружеството притежавало ремарке с рег.№ *****,
понастоящем *****и един влекач с рег.№ *****. Данъчните власти в Република
Румъния са установили, че за май и юни 2010 г., няма декларирани сделки в
дневниците за продажби на фирмата на В.К., които да са свързани с българския
търговец „*****“ ЕООД или румънския търговец „PERGOLI COMOMPEX METROPOLITAN
CONCEPT“ SRL. Съгласно VIES декларациите за май и юни 2010 г. “CMS
INTERNACIONAL“ SRL не е декларирала предоставени услуги към български търговци.
Органът по данъчни проверки е констатирал, че в книгите за продажби за месец
май и юни 2010 на “CMS INTERNACIONAL“ S.R.L. Romania няма сделки с българското
дружество „*****“ ЕООД и с румънския икономически субект „PERGOLI COMOMPEX
METROPOLITAN CONCEPT“ SRL. В подадените обобщени декларации за месеците май и
юни 2010г. “CMS INTERNACIONAL“ S.R.L. не е декларирало оказване на
вътреообщностни услуги на български икономически субекти.
Дружество
“LEON TRANS“ S.R.L. Romania с идентификационен код *****за периода 2007г.-
2013г. било с управител С. (име) Ч. (фамилия). Основен предмет на дейност бил
вътрешен и международен превоз на стоки. Адресът на управление на фирмата е:
„MUN.GIURGIU SOS. BUCURESTI Bl.3/1/b Ap.7. Търговското дружество “LEON TRANS“
SRL не е имало търговски взаимоотношения с българската фирма „*****“ ЕООД,
съответно с румънския търговец „PERGOLI COMIMPEX METROPOLITAN CONCEPT“ SRL.
Ревизиращият екип не е открил в документите на фирмата нито един от следните
регистрационни номера на МПС: HL 808-BM; GR 86LEO; IF 13GIU, GR 11LEN, B 94LON,
GR 96TRA, които са вписани в ЧМР-тата. Така посочените регистрационни номера не
съществували в записите на полицейските органи.
Дружество
“TRANS COD“ S.R.L. Romania е с управител В. (име) М. (фамилия), който е
съдружник от 1997г. в него. Основен предмет на дейност на фирмата бил
автомобилен превоз на стоки, който се осъществявал с влекач с регистрационен
номер ****и полуремарке с регистрационен номер ****.
Според
съдебно-счетоводната експертиза стоките са изписани от счетоводството на „*****”
ЕООД от счетоводна сметка „304 стоки” като продадени и е преценено, че
доставките са извършвани на територията на Република България, облагаеми са с
ДДС при ставка 20%, който е начислен на основание чл.25, ал.1, 2 и 5 към датата
на възникване на данъчното събитие.
Не са
приети за действителни сделките по
вътреобщностна доставка по следните фактури:
За
Месец февруари 2010г. фактури издадени от контрагент VENUS EXOTIC S.R.L, RO026404045 с №№
Фактура №**********/02.02.2010г. – 22518,29лв. без
ДДС
Фактура №**********/08.02.2010г. – 20133,16лв. без
ДДС
Фактура №**********/08.02.2010г. – 20026,37лв. без
ДДС
Фактура №**********/08.02.2010г. – 29764,62лв. без
ДДС
Фактура №**********/10.02.2010г. – 26767,33лв. без
ДДС
Фактура №**********/11.02.2010г. – 24556,54лв. без
ДДС
Фактура №**********/11.02.2010г. – 29243,26лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.02.2010г. – 36665,46лв. без
ДДС
Общо
209675,03лв. без ДДС ; ДДС -41935,00лв.
За месец
март 2010г. фактури издадени от
контрагент VENUS EXOTIC S.R.L,
RO026404045 с №№
Фактура №**********/01.03.2010г. – 16419,58лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 16419,58лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 16419,58лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 12075,87лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 35416,89лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 19910,84лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 36665,46лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 38329,57лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 38311,29лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 37488,37лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 37305,50лв. без
ДДС
Общо
304762,53лв. без ДДС ; ДДС -60952,33лв.
За месец
април 2010г. фактури издадени от
контрагент PERCOLI COMIMPEX METROPOLITAN ,
RO026743947 с №№
Фактура №**********/12.04.2010г. – 57254.97лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 35400.52лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 37129.48лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 49951.90лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 55659.01лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 35400.52лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 54567.66лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 35400.52лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 50606.71лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 35400.52лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 46846.04лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 36285.54лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 35400.52лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 64542.39лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 36816.54лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 56311.48лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 37129.48лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 62219.45лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 55316.06лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 36462.54лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 49207.12лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 55931.85лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 64757.71лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 38013.51лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 24599.16лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 25242.43лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 70716.26лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 38720.74лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 38783.87лв. без
ДДС
Фактура №**********/29.04.2010г. – 33813.46лв. без
ДДС
Фактура №**********/29.04.2010г. – 21052.95лв. без
ДДС
Общо 1374940.91лв. без ДДС ; ДДС -274988.18лв.
На
21.12.2016г. Й.Ш. в хода на досъдебното производство в условията на задочност е
привлечен като обвиняемо лице за посоченото престъпление. Мярка за неотклонение
на обвиняемия не е взета. Извършени са действия за общодържавното му и
международно издирване. По линия на международната правна помощ органите на
досъдебното производство поискали връчване на подсъдимия Й.Ш. на
постановлението за привличането му в посоченото процесуално качество, с цел
запознаване в какво се обвинява в РБ и санкцията по българския НК. Изпратени
били и призовки за явяване в 11,00 часа на 15.03.2018г. и в 11,00 часа на
15.05.2018г. в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.Шумен, за
извършване на процесуални действия с личното му участие. На посочените дати подсъдимият
Й.Ш. не се е явил пред водещия разследването следовател. От съдържанието на
изпълнените молби за правна помощ е видно, че от СИРЕНЕ –Румъния е получено
съобщение, съгласно което Й.Ш. е установен на 09.11.2017г. и същият е дал адрес
за контакт в Р.Р.. В тази връзка, на 09.01.2018г. е
изпратена молба за международна правна помощ до съдебните власти в РРумъния с
искане за установяване на подсъдимия Й.Ш. и за връчване на книжа (с преводи на
румънски и турски език) – постановление за привличане на обвиняемо лице,
постановление за назначаване на защитник, извлечения от НК и НПК и два броя
призовки за явяване в качеството на обвиняемо лице в ОСлО на 15.03.2018г. от
11,00 часа в ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Шумен или на 15.05.20108г. от
11,00 часа в ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Шумен. Молбата за правна помощ е била
изпълнена от румънските съдебни власти, но на посочения от подс.Й.Ш.
адрес: ***, Република Румъния, Ш. не е установен и не са му връчени книжата.
Полицейският служител извършил проверката е съставил протокол в който отразил,
че на посочения от Ш. адрес в Република Румъния, блокът е изоставен и не се
обитава от никого. От сведението на местния жител М.Д.С., който се е познавал с
Ш. е установено, че последният е заминал за Република Турция.
На
06.03.2018г. при посещение на турски полицейски служители на адреса на Ш. в
Република Турция, майка му – Ф. Ш. е заявила, че подс.Ш.
работел някъде и тя нямала връзка с него. В протокола било отразено също и, че майката
на подс.Ш. е заявила: „ … че случаят не може да е
такъв и той не може да е извършил нещо такова“.
На
23.07.2018г. Окръжна прокуратура гр.Шумен е издала европейска заповед за арест
на подсъдимия Ш..
Досъдебното
производство било предявено на назначения по надлежния процесуален ред служебен
защитник - адвокат оказващи правна помощ по ЗПП, без обвиняемия турски гражданин
да е присъствал.
В хода
на съдебното производство по линия на международната правна помощ е поискано от
Министерство на правосъдието – Турция връчване на подсъдимия Ш. на обвинителния
акт, разпореждането за насрочване на съдебното заседание, за образуване на
съдебното производство, правата и задълженията му като подсъдим в РБ и
санкцията по българския НК. Изпратени са били и призовки за съдебните
заседания. Всички книжа са били преведени на владения от него турски език.
От
отговорите на Министерство на правосъдието на Република Турция за изпълнението
на молбата за правна помощ е видно, че въпреки че са изпратили документите за
връчване, компетентните лица не са могли да установят лицето, за да му ги
връчат и книжата са били върнати обратно в МП на РТ. Поради това на делото е
даден ход в негово отсъствие.
Междувременно
докато делото се разглежда в Окръжен съд – Шумен, подс.Ш.
е бил установен от румънските власти на влизане в Румъния на летище Х.К.във
връзка с издадената от ШОП Европейска заповед за арест. С влязло в сила на
04.02.2020г. решение №19 F от 28. 01.2020г. по дело №200/2/2020 /131/2020 Апелативен
съд Букурещ е отказал да изпълни издадената ЕЗА от ШОП, като са приели от една
страна, че не е спазена формата на ЕЗА изискуема по Рамково решение
№584/2002г., а от друга страна, че според тяхното законодателство ЕЗА е
издадена от некомпетентен орган, защото изхожда от прокуратурата, които не са
съдебен орган, който може да издава ЕЗА. В същото време било разпоредено по
отношение на подс.Ш. – поставянето на ограничителен
знак „Флаг“ по сигнала на лицето в ШИС, което означава, че ако лицето бъде установено отново в Румъния, няма да
бъде задържано, а ще бъде изпълнена алтернативна мярка „Установяване на адрес“.
Във връзка с писмо от
16.09.2020г. на Д“МОС“ с което
уведомяват за деклариран адрес на подс.Ш. в Република
Румъния при влизането му в страната на
12.09.2020г. е изпратена отново ЕЗР с молба за връчване на съдебни книжа на
лицето – призовки за следващите съдебни заседания по делото с резервни дати и
отново са изпратени преведените на турски език съдебни книжа – обвинителния
акт, разпореждането за насрочване на съдебното заседание, за образуване на
съдебното производство, правата и задълженията му като подсъдим в РБ и
санкцията по българския НК, призовки за съдебните заседания. Лицето не е
пожелало да се яви на съдебните заседания пред българския съд и делото е приключено
в негово отсъствие.
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните
свидетели в хода на съдебното следствие непосредствено пред съда – на свид. И.А.И.
– който е помагал на двамата подсъдими при осъщеествяването на търговската му
дейност и е бил пълномощник на подс. Н.Р, в качеството му на управител на ООД,
както и от показанията му от досъдебното производство прочетени по реда на
чл.281 от НПК, на свид. Р.И.Ч. – собственик на счетоводната кантора, която е
обслужвала фирмите и на двамата подсъдими, както и от показанията му от
досъдебното производство прочетени по реда на чл.281 от НПК, на свид. В.Д.Т. –
собственик на фирмата която е изготвяла митническата документация за фирмите на
двамата подсъдими, както и от показанията й от досъдебното производство
прочетени по реда на чл.281 от НПК, на свид. А. Л.И., която е работила в
счетоводната кантора на свид.Ч., както и от показанията
й от досъдебното производство прочетени по реда на чл.281 от НПК, на свид. Д.К.Н.
– който е бил представител на кооперацията отдала под наем склада на фирмата на
подс.Ш., както и от показанията му от досъдебното
производство прочетени по реда на чл.281 от НПК, на свид. Ш.Ф.К., който е
свързал подс.Ш. със свид. Н., както и от показанията
му от досъдебното производство прочетени по реда на чл.281 от НП, на свид. И.М.З.
и на свид. М.С.С. – И.,
както и от показанията й от досъдебното производство прочетени по реда на
чл.281 от НПК – двете служителки на данъчната администрация които са извършвали
данъчната проверка на „******“ ООД, както и на показанията на свид. К.Й.П. и К.Д.К.,
двамата служители на данъчната администрация които са извършвали данъчната
проверка на „*****” ЕООД, включително и от показанията им от досъдебното
производство прочетени по реда на чл.281 от НПК. Съдът кредитира най-вече
прочетените по реда на чл.281 от НПК показания на свидетелите, тъй като тези
разпити са били осъщствени скоро след процесните деяния, а разпита им пред съда
става десет години след извършване на деянията и е нормално спомените им вече
да са избледнели. Още повече свидетелите потвърждават пред съда прочетените им
показания от хода на досъдебното производство. Показанията на свидетелите се
подкрепят и от заключенията на назначените и изготвени по ДП съдебно-счетоводна
експертиза, допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и съдебно графическа
почеркова експертиза. Всички те от своя страна са в синхрон и с приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на ДП – от
приложените по делото като писмени доказателства фактури, данъчни декларации и
справки декларации, документация в резултат от извършени проверки от органите
на ТД на НАП - Варна и всички останали съдържащи се в досъдебното производство
и тези събрани в хода на съдебното следствие, включително чрез изпратената ЕЗР
до румънските съдебни органи. Освен това те се подкрепят и от предявените по
реда на чл.284 от НПК веществени доказателства.
Безспорно
се установи по делото, от показанията на свид. И.А.И., че той е работел като
таксиметров шофьор, както в периода 2009-2010г., така и по настоящем и че
именно като шофьр на такси през 2009г. се е запознал с подс. Н.Р, а
впоследствие в края на 2009г. чрез общите им познати с подс. Н.Р, се запознал и
с подс.Й.Ш., като и с двамата подсъдими разговарял на
турски език, тъй като те не владеели български език и че бил упълномощен от подс.
Н.Р в качеството му на управител на „******“ ООД да ги представлява пред
данъчни и митнически органи и да заплаща от тяхно име такси и задължения, а на подс.Й.Ш. помагал помагал с
подобни дейности в търговската дейност на „*****” ЕООД, но нямал пълномощно. От
неговите показания и от показанията на свид.Ч., свид.Л. и свид.Т. се установява,
че фирмите се занимавали с търговия на плодове и зеленчуци от Република Турция
за Република Румъния, като идеята била стоката да минава през Митницата в
гр.Шумен и да бъде обмитена в България, където митото било по-малко отколкото в
Румъния.
От
писмените доказателства събрани в хода на ДП и приобщени в хода на съдебното
следствие безспорно се установява, че: на 12.05.2009г. подс. Н.Р бил
регистриран като собственик и управител на “Сан Диего Ком - Румъния” ООД с
БУЛСТАТ ***** - чуждестранно юридическо лице с данъчен адрес в гр**** (т.1, л.121 от ДП); че дружеството било регистрирано
по ЗДДС на 13.05.2009г., чрез акредитирания си представител “****” ООД с БУЛСТАТ *********; че “**** ООД
било учредено на 04.03.2009г. със съдружници и
управители подс.Н.Р и A.X., които можели да
представляват дружеството заедно и поотделно. Седалището и адреса на управление
били ***** (т.1, л.129а от ДП). Това дружество било регистрирано по ЗДДС на
18.03.2009г. Основният предмет на дейност на дружеството бил търговия на едро с
пресни зеленчуци и плодове. От приложените в ДП – в томове от НАП - Ревизия
„Сан Диего Ком – Румъния“ ООД, т.12, л.0134 пълномощни, е видно, че с
нотариално заверени пълномощни с рег.№ 7533/14.05.2009г. и рег.№
7559/14.05.2009г. на нотариус К.М.с рег. № 222, единият от управителите на „****“ ООД подс. Н.Р, упълномощил свид. И.А.И. с права да осъществява митническо
представителство, транзит, митническо складиране, да подписва документи, да
попълва нотариално заверени декларации. Упълномощаването било без срок.
Безспорно
се установява, че за счетоводното обслужване на фирмите бил нает свидетелят Р.И.Ч.
- управител и собственик на „****“ ЕООД гр.Шумен, който вледеел турски език; че
свид. Р.Ч. осъществил връзка между свид. И. и собствениците и управляващите
фирмите със свид. В.Д.Т. - управител на „В.-***, която се занимавала с
попълване на митнически документи и посредничество между фирми и митницата.
От
показанията на свид.И., свид.Ч.,
свид.Л. и свид. Т. се установява, че именно
последната е попълвала митнически декларации, митнически манифести на базата на
представени от фирмата инвойс фактури, международни товарителници (ЧМР),
сертификати за стоката, тир - карнети на автомобилите превозващи стоката. От
показанията на счетоводителите свид. Р.И.Ч. и свид.А. Л. безспорно се установява, че свид.Ч. или служителите му изготвяли СД (справка
–декларация) по ЗДДС на базата на оригинални първични счетоводни документи,
представени му от управителя на фирмата. След въвеждането на данните, СД се
разпечатвала и се предоставяла на управителя на фирмата, който се запознавал и
се подписвал като полагал и печата на фирмата.
До
01.09.2009г., подаването на тези декларации в НАП ставало на хартиен носител от
служителя на счетоводната кантора на свид. Ч. – свид.Л..
Неговите показания са изцяло в синхрон с показанията на свид. А. Л.И., която подавала СД на хартиен носител, като
за всяко подаване на СД се изготвяло пълномощно.
Показанията
на свид.Ч., свид.Л., свид.Т. и свид.И.И. са взаимно допълващи се и кореспондират изцяло със
събраните по делото писмени доказателства, включително относно регистрацията на
фирмите и на двамата подсъдими и организацията на работа в тях, попълването и
подаването на документите пред данъчните и митническите органи.
По
отношение конкретно на деятелността на подс. Н.Р безспорно се установява
следното: От показанията на свид.Ч. и свид.Л. се установява, че именно по този начин била
подадена СД по ЗДДС за данъчен период 01.05.2009г. - 31.05.2009г., с вх.№
2700-0971907/12.06.2009г., като в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за
периода от 01.05.2009г. до 31.05.2009г. на „Сан Диего Ком – Румъния“ ООД
описали в дневниците си за покупки ЕАД за внос на стоки под режим „ 4200 –
Свободно обръщение с освобождаване от данък при внос“ с получател „Сан Диего
Ком“ Румъния с VIN № RO24379085, в т. ч. и преди датата на регистрацията си по
ЗДДС (13.05.2009г.). ЕАД били описани без право на данъчен кредит. В дневниците
си за продажби дружеството описало протоколи съгласно чл. 117 от ЗДДС, с които
декларирало ВОД (вътреобщностна доставка) на стоки с получател „Сан Диего Ком“
Румъния с VIN № RO24379085.
От показанията
на свид.Ч., свид.Л., свид.Т. и свид.И.И. се установява фактическаат
обстановка и за подаването на справката декларация по чл.125 от ЗДДС за месец
май 2009г..
От
заключението на назначената в хода на разследването съдебно-графическа експертиза
по Протокол № 181/2016г. е видно че, почеркът с който e положен подписа срещу
„Длъжност: Акредитиран предс Подпис и печат“ в тази Справка декларация по
чл.125 от ЗДДС с вх.№ 2700-0971907/12.06.2009г. за данъчен период месец май
2009г., принадлежи именно на подсъдимия Н.Р.
От
договор за продажба на дружествени дялове приложен в т.1, л.125-128 от ДП е видно, че на
03.11.2009г. съдружниците в “***” ООД – подс.Н.Р и A.X. продали дяловете си на иракския гражданин ***,
като видно от учредителен акт на ЕООД „***“ приложен в т.1, л.122-124 след
продажбата дружеството било променено в търговския регистър на “***” ЕООД. От
приложените в ДП документи е видно, че от страна на ТД на НАП Варна - изнесено
работно място (ИРМ) Шумен е била възложена проверка на дейността по ЗДДС на
„Сан Диего Ком – Румъния“ ООД с РИП (Резолюция за извършване на проверка) №
901573/ 22.06.2009г., изменена с РИП №901703/06.07.2009г, изменена с РИП
№901940/10.08.2009г., изменена с РИП №902306/25.09.2009г., изменена с РИП
№902883/27.11.2009г., изменена с РИП №903000/15.12.2009г., изменена с РИП
№903105/23.12.2009г., изменена с РИП №1002082/29.01.2010г., изменена с РИП
№1005517/26.02.2010г., изменена с РИП №1009061/01.04.2010г., изменена с РИП
№1002976/10.05.2010г., изменена с РИП №1016393/11.06.2010г., изменена с РИП №
1019101/ 09.07.2010г., на свид. М.С.С. – И. и на
свид. И.М.З. - инспектори по приходите в ТД на НАП Варна офис Шумен. След приключването
на проверката бил съставен приложения в ДП протокол № 08892/12.08.2010г. от
който е видно, че били извършени проверки в дневника за покупки, дневника за
продажби на фирмата, на подадените справки –декларации по ЗДДС за прилагане на
„Режим 4200“, били отправени и получени искания за извършване на действия от
други контролни органи, извършени били проверки в НА“ПИ“ за преминаване на
границата на страната (платени такси) за превозни средства - камиони и
ремаркета с чужда (турска и румънска) регистрация за периода от 01.01.2009 г.
до 31.08.2009 г. и в „Системата за управление на приходите” при което било
констатирано, че няма внасяни други данъци и осигурителни вноски и няма
деклариран зает персонал по трудови правоотношения. От извършената справка в
Митница - Варна, установили, че всички транспортни средства са напуснали
страната в посока Румъния след даването на митническо направление.
От показанията на свидетелките в съдебно
заседание е видно, че при извършената проверка на файловете по VIES –системата
на данните предоставени от Република Румъния за второто тримесечие на 2009г. се
установило, че липсва информация за VIN № BG ***** и VIN № *****. Проверката
била само на файловете без да се правят контролни нарочни запитвания за това.
Проверката на компютър и липсата на данни в системата VIES била достатъчна за
двете свидетелки, за да направят извода, че не са доставени в Румъния стоките
по VIN № BG ***** и VIN № *****. От материалите по делото безспорно се
установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 994525/11.10.2010г.,
изменена със ЗВР №1100830/16.02.2011г., било възложено извършване на данъчна
ревизия на „Сан Диего Ком –Румъния“ ООД
с адрес по чл. 8 от ДОПК: *****представлявано от подс.
Н.Р, с обхват определянето на задължения по ЗДДС за периода 13.05.2009г. –
21.04.2010г. (датата на дерегистрация по ЗДДС на фирмата по инициатива на
органа на приходите); както и че едновременно с това във връзка с извършваната
ревизия било изпратено Уведомление вх. № К-13843/07.03.2011г. по описа на ТД на
НАП Варна, офис Шумен до Окръжна прокуратура – Шумен, където било заведено с
вх. № 807/08.03.2011г. Видно от писмо изх.№7833-1/10.08.2011г. по описа на ТД
на НАП Варна, офис Шумен приложено в т.1, л.151 именно заради това уведомление
до ШОП започналата ревизия на „Сан Диего Ком-Румъния” ООД била спряна със
Заповед за спиране на ревизия №1100162/09.03.2011г. на основание по чл.34,
ал.1, т.2 от ДОПК, а именно, че е изготвено Уведомление до Окръжна прокуратура
гр.Шумен и поради това ревизионното производство не е било възобновявано, респ.
не е и завършило и че няма издаден ревизионен акт.
От
материалите по изпълнените съдебни поръчки в хода на досъдебното производство
от румънските власти приложени в т.9 от ДП се установява: че е извършена
проверка на посоченото за получател в Румъния на стоките дружество „Сан Диего
Ком“ Румъния с VIN № *****; че то е било учредено на 18.08.2008г. за
неограничен период от време с управител подс. Н.Р, който имал деклариран адрес
в Румъния в ***** (т.9, л.27-28). Дружеството било с адрес на управление –
Република Румъния, ***** (т.9, л.18); че с решение № 01/21.05.2009 на
едноличния собственик на капитала на румънското търговско дружество „Сан Диего
Ком“ – подс. Н.Р са прехвърлени всички съществуващи и притежавани от него
дружествени дялове в полза на лицето Ю.A., която не фигурирала с деклариран
адрес в Румъния (т.9, л.27-28) и Ю. не
фигурирала в нито един запис в ГИГП за влизане и излизане от Румъния (т.9,
л.28); че на 02.07.2009г., с решение на единствения собственик на капитала на
„Сан Диего Ком“ Румъния Ю.A., прехвърлила дяловете на дружеството в полза на
лицата М.М.A.– роден в Сомалия, с българско
гражданство и адрес в *****(т.9, л.18-19) и A.K.A.-роден в Ирак, с българско
гражданство и адрес в *****(т.9, л.18-19). Установява се, че румънското
търговско дружество “Сан Диего Ком“ ООД било отстранено от регистрите в
Република Румъния като платец на ДДС на 01.06.2011г. и било обявено в
производство по несъстоятелност (т.9, л.74-75) с назначен съдебен ликвидатор –
„Григ Консулт Ипурл“ (т.9, л.27). Дружеството е било обект на данъчен контрол
от Национална агенция за финансова администрация при Министерството на
публичните финанси на Република Румъния, обективирано в протокол рег. № 1325 на
26.11.2008г. при което е установено, че има единствено подадена декларация за
месец септември 2008г. (т.9, л.123). На 25.02.2010г. отново е била извършена
данъчна проверка относно реалността на обявяване на седалището, където е административното
управление и ефективното ръководство на бизнеса на фирмата, при което е
установено, че на декларирания адрес дружеството не е извършвало дейност. Този
факт бил обективиран в Доклад за данъчна проверка Рег.№ 431/07.04.2010г. (т.9,
л.124). На 06.04.2010г. била извършена данъчна инспекция с времеви обхват
01.01.2009г. – 31.12.2009г. и съставен доклад с рег. № 275/07.04.2010г. относно
реалността на обявяване на седалището. Установили че, дружеството не е подало
декларации за трето и четвърто тримесечие на 2009г. във връзка с
вътрешнообщностни придобивания (т.9, л.125-133).
От
намиращия се в т.9 от ДП протокол **********/20.07.2015г. за извършената
проверка от страна на румънските компетентни органи на адреса на управление на
румънското търговско дружество „Сан Диего Ком“, се установява, че там живее
собственика на имота в **** Я.Щ..
Съдът
приема за безспорно установено, че от справка от 16.11.2015г. приложена в т.9,
л.149, се установява, че дружеството нямало декларирани данни за наети от
работодателя лица в Румъния и че според приложената справка в т.9, л.28 от ГИГП
управителят на „Сан Диего Ком“ ООД подс.
Н.Р не фигурирал в нито един запис, съответно вход/изход от Румъния – т.е. не е
влизал или излизал от пределите на Република Румъния.
Съдът
не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза приложена в т.3 на
л.152-159, поддържана от вещото лице в съдебно заседание по отношение на
определенията на понятията от данъчнато законодателство – доставка на стока по смисъла на ЗДДС по
смисъла на чл. 6 ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка на стока по чл.12 от ЗДДС, по
отношение на разпоредбите за местоизпълнение на доставката по чл. 17, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, по отношение на определението за режим на вътрешно общностна
доставка (ВОД) по чл. 7, ал.1 от ЗДДС и условията при които се прилага режим на
ВОД, документите с които следва да разполага доставчика по ВОД за доказването и
пред данъчните органи по смисъла на чл. 45 от ППЗДДС, както и че съобразно
разпоредбите на ЗДДС вътрешно общностните доставки се определят като облагаеми
доставки с нулева ставка на данъка. Тази част от заключението има правен
характер и е препис на разпоредбите на ЗДДС, с които могат да боравят и
органите на досъдебното производство и съда, а не само експерта. За прочита на
този закон не са необходими специални знания, за да е необходим извод от вещо
лице със специални знания.
Съдът
обаче кредитира заключението по отношение на извода, че цялата търговска
дейност и отчетността по отношение на регистрираното в България търговско
дружество „Сан Диего Ком – Румъния“ ООД е следвало да се извършва, в
съответствие с действащото законодателство и е трябвало да се спазват стриктно
разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС, тъй като дружеството е било регистрирано по този
закон. Съдът кредитира и заключението на съдебно-счетоводната експертиза по
отношение на извода, че съобразно заключението на експертизата, за данъчен
период 01.05.2009г.-31.05.2009г., на основание чл.125 от ЗДДС, „Сан Диего – Ком
Румъния” ООД гр.Шумен е подало СД по ДДС вх.№2700-0971907/12.06.2009г. с
деклариран нулев резултат за ДДС, като по дневника на покупките са декларирани
покупки по 279 бр. ЕАД (митнически декларации) без право на данъчен кредит за
доставка на стоки от Република Турция - домакински изделия, домати, пиперки,
тиквички, лимони и други плодове и зеленчуци на обща стойност 7 280 615,
67 лв., от които 66 броя ЕАД за периода 01.05.2009г.-12.05.2009г.
От
приложената по делото митническа документация от Митническо бюро – Шумен,
включително и преглед на ЕАД (митнически декларации) е видно, че:
- за
получател на стоките по клетка 8 е посочено румънското търговско дружество „Сан
Диего Ком" ООД с № 24379085;
- за
декларатор /представител по клетка 14 е посочено „***" ООД, с № *********;
- за
държава изпращач по клетка 15 е посочен код: Турция-ТR и Египет;
- по
клетка 17 - държава на получаване е посочена Румъния с код RO;
- по
клетка 20 - условия на доставка са посочени DAF (на някои ЕАД посочено SIF);
- по
клетка 18 и по клетка 21 - данни за транспортното средство по ЕАД е посочено
товарен автомобил, националност ТR или RO, а за стоките от Египет е посочено
транспортно средство – кораб;
- по
клетка 37 – режим е посочено „4200“, който означава едновременно допускане на
свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена
доставка за друга държава-членка на ЕС, при който начислените мита се внасят в
бюджета на РБългария, а вносителят декларира, че стоките са предназначени за
получател, регистриран в друга държава-членка на ЕС, където следва да се
заплати дължимия ДДС;
-
посочени са видовете стоки по вид, количество и стойност
- за
име на декларатор е изписано името И.А.И. ***, пълномощник на „***” ООД.
От декларация по чл.45, ал.“а“, т.2 от ППЗДДС, предоставена от МБ, се
установява, че пълномощника свид. И.А.И. е декларирал, че в 14-дневен срок „Ще
представи документ доказващ изпращането и транспортирането на стоките предмет
на внос към територията на Румъния”, т.е. ще се представи доказателство за
осъществена ВОД. Видно от писмо № 1785/30.06.2009г. до МБ - Шумен свид. И.А.И.
като пълномощник е представил 114 бр. ЧМР по част от ЕАД за периода. По дневник
на продажбите и СД по ДДС за данъчния период 01.05.2009 – 31.05.2009г., „Сан
Диего Ком - Румъния" ООД с № ***** е отразило продажби, в частност ВОД за
държава получател – Румъния по посочените по-горе 279 бр. ЕАД по извършени ВОД
към контрагент „Сан Диего Ком” Румъния с VIN № RO24379085, подадена е и VIES –
декларация. Установява се, според данните от НАП – Варна, офис Шумен, че на
основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК до „Сан Диего Ком - Румъния" е
изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения с което е
изискана следната информация: заверени копия на протоколи по смисъла на чл. 117
от ЗДДС във връзка с чл. 80 от ППЗДДС, отразени в дневниците за продажби;
заверени копия на платежни документи във връзка с всички осъществени доставки
на дружеството; заверени копия на договори и анекси към тях, информация за
транспортни разходи, застрахователни полици и/ или други документи;
хронологични регистри от счетоводството на дружеството на сметки от гр.50,
гр.41, гр.30,гр.70 и сметка 401 – доставчици. Тъй като при посещение на адреса
по чл. 8 от ДОПК на дружеството не били намерени представляващ и/или
упълномощено лице, органите на данъчната администрация съставили Протокол обр.
КД-73№901281/28.10.2009г. и Протокол Обр. КД-73№901344/09.11.2009г. и Искането
за представяне на документи и писмени обяснения е било връчено по реда на чл.
32 от ДОПК – чрез Съобщение от 10.11.2009г. и е било свалено на 25.11.2009г. –
която дата се приема за дата на връчване. Поради това съдът приема, че действително
от страна на „Сан Диего Ком- Румъния" ООД с Булстат BG ***** не са
представени необходимите документи, изискващи се по чл. 53 от ЗДДС и на
основание разпоредбите на чл. 54 от ЗДДС, данъкът по вноса е станал изискуем от
вносителя, като данъчното задължение е възникнало на датата на която възниква
задължението за плащане на вносни мита на територията на страната или когато би
следвало да възникне, включително и когато задължение не съществува или размера
му е нула, като данъкът по вноса за който е настъпило данъчното събитие през
месец май 2009г, или за данъчен период 01.05.2009г. до 31.05.2009г. „******"
ООД BG ***** в качеството си на вносител след като не е представило
необходимите документи за доказване на ВОД за описаните в Дневник на продажбите
и СД по ДДС документи, дължи ДДС върху стойността на описаните продажби. По
този начин следващият се ДДС за данъчен период 01.05.2009г-31.05.2009г., поради
непредставяне на искани документи по чл.53 от ЗДДС е в размер на 1 456
123,13лв и ШОС приема за безспорно установено, че той е следвало да бъде посочен
за данъчния период месец май 2009г. в СД по ЗДДС, която е подадена на хартиен
носител и подписана лично от подс. Н.Р. и затова, съдът приема за частично
доказано обвинението срещу него.
По
отношение конкретно на деятелността на подс. Й.Ш. безспорно се установява
следното: Видно от намиращия се в т.1 л.113-120 от ДП учредителен акт на
търговското дружество, на 26.11.2009г. подс.Ш.
учредил „*****” ЕООД с адрес на управление в гр.Шумен, ул******.
Дружеството било регистрирано по ЗДДС с ЕИК по БУЛСТАТ ******на 21.01.2010г. с
основната дейност - търговия със селскостопански стоки и цитрусови плодове. От
показанията на свид.И.И., свид. Д.Н. и свид. Ш.К. се
установява, че тъй като подс. Й.Ш. заявил, че ще търгува с халва и сладкарски
изделия, му трябвало складово помещение за съхранението им и свид.И. запознал подс.Ш. със свид.К., който от своя страна ги запознал със свидетеля д-р
Д.К.Н. - председател на РПК „Прогрес” гр.Шумен, която отдавала под наем
складови помещения с хладилник. Видно от приложения в т.1, л.94 договор за наем
на 01.03.2010г. бил сключен договор между кооперацията и подсъдимия Ш. за
отдаване под наем на обект - транжорна в гр. ****за срок от три месеца – март,
април, май 2010г.. Видно от съдържащите се в т.1 на л.92-93 Приходен касов
ордер № 151/22.04.2010г. и Фактура № 1324 от същата дата, сумата за наема за
трите месеца била платена изцяло веднага. От показанията на свид.Н.,
който потвърждава показанията си депозирани в хода на ДП прочетени в хода на
съдебното следствие, съгласно договора за наем, консумативите се заплащали от
наемателя, но в рамките на наемния срок разходи нямало, което означавало, че
хладилника не бил използван.
От
приложеното в т.3, л.107 в ДП пълномощно е видно, че подс.Й.Ш.
е упълномощил свид. Р.Ч. да извършва счетоводното
обработване на документите на неговата фирма. От показанията на свид. Р.Ч., свид. Й.Ш. осъществявал внос, като му носел фактури за
реализираната стока и митнически декларации издадени от фирми извън РБългария,
той ги описвал в съответните дневници и подавал декларации по ЗДДС, като
фирмата работила кратко време и в един момент собственикът спрял да ходи при
счетоводителя, а тъй като нямало документи за осчетоводяване, свид.Р.Ч. подавал нулеви СД по ЗДДС. Тези СД били подавани
в НАП по електронен път чрез използване на универсалния електронен подпис на „****“
ЕООД с титуляр свид. Р.И.Ч..
От
приложената по ДП данъчна документация, безспорно се установява, че от страна
на ТД на НАП Варна със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР)
№1002155/25.05.2010г., изм. със ЗВР№1003598/25.05.2010г., изм. със ЗВР №
1004167 / 21.09.2010г. на орган по приходите в Дирекция „Контрол”, отдел
„Ревизии” при ТД на НАП Варна, била възложена ревизия на „*****” ЕООД във
връзка с деклариран ДДС за възстановяване по реда на чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС
за данъчните периоди от 21.01.2010г. до 30.04.2010г. Ревизията била възложена
на инспекторите в Дирекция „Контрол”, отдел „Ревизии” при ТД на НАП гр.Варна –
свид. К.Й.П. и свид. К.Д.К.. От техните показания в
хода на съдебното следствие и от приложените по делото SCAC – формуляри за
обмен на информация с данъчната администрация на Румъния, се установява, че
свидетелите са обменили информация с румънските органи. Ревизионното
производство първоначално било спряно със заповед за спиране №
1000528/20.12.2010г., а впоследствие със Заповед № 1201213/04.04.2012г.
ревизията била възобновена. Свидетелите установили в хода на ревизията, че в
периода от 21.01.2010г. до 30.04.2010г. „*****” ЕООД осъществявало търговска
дейност, като извършвало внос на стоки от Република Турция, ВОП (вътреобщностно
придобиване) на стоки от Република Румъния и ВОД (вътреобщностна доставка) на
стоки към Република Румъния. Заради формуляри SCAC 2004 с референтни номера
E_BG_RO_20100909_005929_000000 и E_BG_RO_20100909_005931_ 000000, изпратени от
свидетелите през месец декември 2010г., от Окръжната администрация на
публичните финанси – Гюргево извършили внезапни проверки по отношение на „*****“
ЕООД Гюргево с VIN № **** и „Леон Транс“ ООД
Гюргево с VIN № RO9408268, вписани като
превозвачи върху транспортните документи / ЧМР по които изпращач на стоките е
българската фирма „*****“ ЕООД с VIN № ****,
а получателят на стоките е „Перколи Комимпекс Метрополитан Концепт“ ООД,
Пантелимон, окръг Илфов с VIN № RO26743947.
Съдът не приема дадените в хода на данъчната проверка в Румъния обяснения от
страна на представителите на двамата превозвачи „Леон Транс“ ООД и „*****“ ЕООД,
тъй като те имат характера на гласни доказателства, а такива според НПК се
събират само непосредствено пред органа на наказателното производство в
България. Те не са сочени като свидетели от обвинението и техни показания не са
приобщавани в хода на съдебното следствие нито непосредствено пред съда, нито
по реда на чл.281 от НПК. Видно от справката от румънските компетентни органи
приложена в ДП в т.3, л.80-99, регистрационните номера започващи с „GR“ вписани
в ЧМР-тата не фигурирали в местната база данни на МВР-Институция на Префекта на
Гюргево – Обществена служба „Свидетелства за правоуправление и Регистрация на
превозни средства“, за регистрационните номера, вписани в съответните ЧМР-та.
По тази информация свид.К. и сви*** приели
извършените ВОД за недействителни, защото сметнали, че не са извършвани реално
доставки на стоки, и че липсват доказателства за действително транспортиране на
стоките. За получените резултати от ревизията бил съставен Ревизионен доклад
(РД) № 1201215/23.04.2012г. (т.3, л.65-76) и бил издаден Ревизионен акт (РА) №
*********/31.05.2012г., като ревизионния акт бил връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на 03.07.2012г. (т.3, л.50).
От
приложените в т.9 на Досъдебното производство документи в резултат на
изпълнението на изпратената молба за правна помощ до Прокуратурата на Република
Румъния за събиране на информация от румънската администрация по приходите за
румънските дружества S.C. „VENUS EXOTIK FRUCT“ S.R.L. и S.C.„PERСOLI COMIMPEX
METROPOLITAN CONCEPT“ S.R.L., към които дружество „*****“ ЕООД е декларирала
ВОД, се установява следното:
Търговско
дружество „Венус Екзотик Фрукт“ ООД с ЕИК 26404045 според учредителен документ
от 11.01.2010г. е регистрирано за неограничен период от време, с назначен
управител К.С., турски гражданин, с деклариран адрес в Румъния – село *****, и
който бил последно споменат в база данни на ГИГП, с излизане от Румъния с дата
02.12.2010г. от граничен пункт летище „Отопени“. Дружеството било със седалище
в Жилава, ул.„Унгурени“ №200, окръг Илфов, с данъчен код № 26404045. С
решение № 01/25.03.2010г на едноличния
собственик на капитала на „Венус Екзотик Фрукт“ ООД К.С. са прехвърлени всички дружествени дялове в
полза на египетските граждани М.А.М.Е.Б.и А.Е.М.Р. Търговското дружество „Венус
Екзотик Фрукт“ ООД с ЕИК 26404045 било обявено за неактивен данъкоплатец на 01.06.2011г. (т.9, л.74-75) и било обявено
в производство по несъстоятелност с назначен съдебен ликвидатор – „Емми
Несъстоятелност“ СПРЛ (настоящ ликвидатор „Зенит Мениджмънт“ СПРЛ) (т.9, л.27).
При
извършената от румънските компетентни органи проверка на адреса на управление
на „Венус Екзотик Фрукт“ ООД, е съставен протокол от 13.07.2015г. като са
вписани изявленията на собственика на имота на адреса на седалището на фирмата М.Й..
Неговите изявления пред данъчните органи на Румъния не се приемат от съда, тъй
като те имат характера на гласни доказателства, а такива според НПК се събират
само непосредствено пред органа на наказателното производство в България. Той
не е сочен като свидетел от обвинението и негови показания не са приобщавани в
хода на съдебното следствие нито непосредствено пред съда, нито по реда на
чл.281 от НПК. От приложената писмена справка № 667/ZNTM/17.07.2015г. на
ликвидатора „Зенит Мениджмънт“ СПРЛ на длъжника ТД „Венус Екзотик Фрукт“ ООД,
се установява, че при откриването на процедурата по несъстоятелност,
представител на дружеството не е открит, не са представени финансови и
счетоводни документи, дружеството не е имало публикуван счетоводен баланс на
електронния адрес на Министерството на финансите, както и не е фигурирало с
движимо или недвижимо имущество в данъчните и бюджетни записи в общината или в
Главна дирекция за данъци и такси (т.9, л.25). От справка от 16.11.2015г. в
т.9, л.147 е видно, че дружеството няма декларирани данни за наети от
работодателя лица. Дружеството е било обект на данъчен контрол от Национална
агенция „Данъчна администрация“ при министерството на публичните финанси,
обективирано в протокол рег. № 616 от 17.05.2012г. при което е установено, че
за периода февруари 2010г. и март 2010г. от ТД „Венус Екзотик Фрукт“ ООД не са
декларирани вътреообщностни придобивания, а само декларации по ЗДДС и информативни декларации за доставка на
стоки/услуги извършени на територията на Румъния (т.9, л.97).
По
отношение на търговското дружество „Перколи Комимпекс Метрополитен Кончепт“ ООД
с ЕИК 26743947, според Учредителния документ от 23.03.2010г. се установява, че
от регистрацията на Дружеството за неограничен период от време, като управител
е бил назначен турския гражданин Е. Я., с деклариран адрес в ******* (т.9,
л.27). От справката в т.9, л.28 се установява, че в ГИГП Я. не фигурирал в нито
един запис за влизане или излизане от пределите на Румъния, а в базата данни на
ОРИ фигурирал с изход на 09.04.2010г. Търговското дружество „Перколи Комимпекс
Метрополитен Кончепт“ ООД било обявено за неактивно от 18.05.2011г. и било
отписано от платците на ДДС на 01.06.2011г.. Дружеството било обявено в
производство по несъстоятелност с назначен съдебен ликвидатор – „Григ Консулт
Ипурл“ с ЕИК 26743947 (т.9, л.27). От приложената в т.9 л.17 справка е видно,
че при извършената проверка от страна на органите изпълняващи международната
поръчка на адреса на управление на „Перколи Комимпекс Метрополитен Кончепт“
ООД, обективирана в протокол от 13.07.2015г., се установило, че на адреса не се
намира нито едно лице, което би могло да представи информация за това търговско
дружество. От приложената в т.9, л.148 справка от 16.11.2015г. е видно, че
дружеството няма декларирани данни за наети от работодателя лица. Дружеството
било обект на данъчен контрол от Национална агенция „Данъчна администрация“ при
Министерството на публичните финанси, обективирано в протокол рег. № 95 от
18.01.2011г. при което е установено, че за първото тримесечие на 2010г. няма
подадени декларации по ЗДДС, а само информативни декларации за доставка на
стоки/услуги извършени на територията на Република Румъния (т.9, л.75).
Няма спор, че по делото липсват
доказателства относно „*****“ ЕООД за това по чия поръчка са транспортирани
стоките, от къде и до къде, на кого са предадени и къде са разтоварени, на кого
е фактуриран превоза и от кой е платен. В наличните ЧМР се установява, че
транспортирането на стоките е осъществено от румънските дружества:
1.“TRANS
NASTY“ S.R.L. с VIN № RO
5588751;
2.“CMS
INTERNACIONAL“ S.R.L. с VIN № RO
22480880;
3.“LEON
TRANS“ S.R.L. с VIN № RO 9408268;
4.“
TRANS COD“ S.R.L. с VIN № RO 9388608.
В хода
на досъдебното производство за разследване на обстоятелствата: има ли
наличие/липса на извършени транспортни услуги, от къде, от кого, по чия поръчка
са транспортирани стоките, до къде, на кого са предадени, къде са разтоварени,
на кого е фактуриран и платен превоза, е била изпратена молба за правна помощ
от Република Румъния. От документите по изпълнената поръчка за тези фирми се
установява, че:
Дружество
“TRANS NASTY“ S.R.L. Romania било учредено през месец май 1994г. с основен
предмет на дейност автомобилен превоз на стоки с управител N.C.-K.(име) Н.
(фамилия). Изявленията на свидетеля пред проверяващите органи в Румъния не се
приемат от съда, тъй като те имат характера на гласни доказателства, а такива
според НПК се събират само непосредствено пред органа на наказателното
производство в България. Той не е сочен като свидетел от обвинението и негови
показания не са приобщавани в хода на съдебното следствие - нито непосредствено
пред съда, нито по реда на чл.281 от НПК. Представената от него таблица с
фактури издадени в периода януари 2010г. – май 2010г от фирмата му е съставена
от самия него, а не е официален документ и поради това също не се приема от
съда. Лицето Н. К. е представил 13 (тринадесет) броя копия на свидетелства за
регистрация на МПС (за влекач и ремарке) приложени в т.8, л.14-29, от където е
видно, че няма транспортни средства с регистрационни номера вписани в ЧМР. От
приложения в т.8, л.13 протокол от 17.12.2015г. изготвен от полицейски
инспектор към Главна дирекция на полицията на град Букурещ – служба разследване
на икономически престъпления се установява, че посочените в ЧМР-тата МПС не са
били собственост на “TRANS NASTY“ S.R.L. Romania: превозно средство (ПС) с
регистрационен номер *** е „Дачия 1310“ със
собственик физическо лице; ПС с рег.№ ***е „Дачия Логан“, собственост на Румънския олимпийски комитет; ПС с
рег.№ *****е „Дачия
логан“ с един собственик физическо лице и ПС с рег. №
*****е „Фолксваген пасат“ собственост на физическо лице.
По
отношение на “CMS INTERNACIONAL“ S.R.L. Romania с идентификационен код VIN № RO
22480880 и адрес: GIURGIU STR, BUCURESTI Bl.66/1D Sc. E Et.1 Ap.74. от
проверката на данъчните власти в Република Румъния се установява, че за май и
юни 2010 г., няма декларирани сделки в дневниците за продажби на фирмата на В.К.,
които да са свързани с българския търговец „*****“ ЕООД или румънския търговец
„PERGOLI COMOMPEX METROPOLITAN CONCEPT“ SRL. Съгласно VIES декларациите за май
и юни 2010 г. “CMS INTERNACIONAL“ SRL не е декларирала предоставени услуги към
български търговци (т.11, л.32). Органът по данъчни проверки е констатирал, че
в книгите за продажби за месец май и юни 2010 на “CMS INTERNACIONAL“ S.R.L.
Romania няма сделки с българското дружество „*****“ ЕООД и с румънското
„PERGOLI COMOMPEX METROPOLITAN CONCEPT“ SRL. В подадените обобщени декларации
за месеците май и юни 2010г. “CMS INTERNACIONAL“ S.R.L. не е декларирало ВОД от
български икономически субекти (т.11, л.46-48). Съдът не приема за доказателства
изявленията на управителя В.К., тъй като те имат характера на гласни
доказателства, а такива според НПК се събират само непосредствено пред органа
на наказателното производство в България. Той не е сочен като свидетел от
обвинението и неговите показания не са приобщавани в хода на съдебното
следствие - нито непосредствено пред съда, нито по реда на чл.281 от НПК.
Дружество
“LEON TRANS“ S.R.L. Romania с идентификационен код VIN № *****за
периода 2007г.- 2013г. било с управител С. (име) Ч. (фамилия). Основен предмет
на дейност бил вътрешен и международен превоз на стоки. Адресът на управление
на фирмата бил: „MUN.GIURGIU SOS. BUCURESTI Bl.3/1/b Ap.7. Ревизиращият екип не
е открил в документите на фирмата нито един от следните регистрационни номера
на МПС: HL 808-BM; GR 86LEO; IF 13GIU, GR 11LEN, B 94LON, GR 96TRA, които са вписани
в ЧМР-тата. Посочените регистрационни номера на МПС са били проверени в базата
данни на дирекцията за регистрация на автомобили в Република Румъния и се
установило, че такива регистрации не съществуват. Изявленията на свидетеля Ч.
имат характера на гласни доказателства, а такива според НПК се събират само
непосредствено пред органа на наказателното производство в България. Той обаче
не е посочен като свидетел от ШОП и негови показания не са приобщавани в хода
на съдебното следствие - нито непосредствено пред съда, нито по реда на чл.281
от НПК, поради което съдът не приема неговите изявления пред румънските
компетентни органи.
По
отношение на “TRANS COD“ S.R.L. Romania се установяват следните обстоятелства:
същото е с управител В. (име) М. (фамилия), който е съдружник от 1997г. в него.
Основен предмет на дейност на фирмата бил автомобилен превоз на стоки, който се
осъществявал с влекач с регистрационен номер ****и полуремарке
с регистрационен номер ****.
От
заключението на назначената в хода на разследването съдебно –счетоводна
експертиза приложена в т.3, л.164-168 от ДП се установява, че цялата търговска
дейност и отчетността на „*****“ ЕООД е следвало да се извършва в съответствие
с действащото законодателство. При отчетността на дружеството е трябвало да се
спазват стриктно разпоредбите на ЗСч и основния принцип за съпоставимост между
приходи и разходи. Управителят на дружеството Й.Ш. е бил длъжен стриктно да
спазва разпоредбите на ЗДДС. Направен е извод, че извършените ВОД са
недействителни, поради това, че не са извършвани реално доставки на стоки и
няма доказателства за действително транспортиране на стоките. Следва да се
отбележи, че експерта е съобразявал и изявленията на управителите на проверяваните
фирми в Румъния пред приходната администрация на Република Румъния и в тази
част съдът вече посочи, че не приема изявленията им, тъй като те не са
свидетели по делото. Соред експертизата стоките са изписани от счетоводството
на „*****” ЕООД от счетоводна сметка „304 стоки” като продадени и е преценено,
че доставките са извършвани на територията на Република България, облагаеми са
с ДДС при ставка 20%, който е начислен на основание чл.25, ал.1, 2 и 5 към
датата на възникване на данъчното събитие. Експертизата не е приела за
действителни сделките по ВОД по следните фактури:
За
Месец февруари 2010г. фактури издадени от контрагент VENUS EXOTIC S.R.L, RO026404045 с №№
Фактура №**********/02.02.2010г. – 22518,29лв. без
ДДС
Фактура №**********/08.02.2010г. – 20133,16лв. без
ДДС
Фактура №**********/08.02.2010г. – 20026,37лв. без
ДДС
Фактура №**********/08.02.2010г. – 29764,62лв. без
ДДС
Фактура №**********/10.02.2010г. – 26767,33лв. без
ДДС
Фактура №**********/11.02.2010г. – 24556,54лв. без
ДДС
Фактура №**********/11.02.2010г. – 29243,26лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.02.2010г. – 36665,46лв. без
ДДС
Общо
209675,03лв. без ДДС ; ДДС -41935,00лв.
За
месец март 2010г. фактури издадени от
контрагент VENUS EXOTIC S.R.L,
RO026404045 с №№
Фактура №**********/01.03.2010г. – 16419,58лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 16419,58лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 16419,58лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 12075,87лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 35416,89лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 19910,84лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 36665,46лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 38329,57лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 38311,29лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 37488,37лв. без
ДДС
Фактура №**********/01.03.2010г. – 37305,50лв. без
ДДС
Общо
304762,53лв. без ДДС ; ДДС -60952,33лв.
За
месец април 2010г. фактури издадени от
контрагент PERCOLI COMIMPEX METROPOLITAN ,
RO026743947 с №№
Фактура №**********/12.04.2010г. – 57254.97лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 35400.52лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 37129.48лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 49951.90лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 55659.01лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 35400.52лв. без
ДДС
Фактура №**********/12.04.2010г. – 54567.66лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 35400.52лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 50606.71лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 35400.52лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 46846.04лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 36285.54лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 35400.52лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 64542.39лв. без
ДДС
Фактура №**********/13.04.2010г. – 36816.54лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 56311.48лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 37129.48лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 62219.45лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 55316.06лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 36462.54лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 49207.12лв. без
ДДС
Фактура №**********/14.04.2010г. – 55931.85лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 64757.71лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 38013.51лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 24599.16лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 25242.43лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 70716.26лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 38720.74лв. без
ДДС
Фактура №**********/16.04.2010г. – 38783.87лв. без
ДДС
Фактура №**********/29.04.2010г. – 33813.46лв. без
ДДС
Фактура №**********/29.04.2010г. – 21052.95лв. без
ДДС
Общо
1374940.91лв. без ДДС ; ДДС -274988.18лв.
В
същото време безспорно се установява, че Справките-декларации за тези три
данъчни периода месец февруари, март и април 2010г., в които са включени тези
фактури, са изготвени от упълномощения счетоводител свид.Р.Ч.
и са подадени от него по електронен път подписани с електронния подпис на
собственото му еднолично дружество „****“ ЕООД. Освен това Митническата
документация и посочените VIES декларации, ЕАД и ЧМР са били изготвени от свид.В.Т., която ги е попълвала. Безспорно се установи, че подс.Ш. не знае български език, а само турски, на който е
комуникирал със свид. Ч. и свид. И.. Няма никакви събрани доказателства подс.Ш. да е имал образование в областта на данъчната или
митническата сфера, дори и извън пределите на Република България, за да приеме
съда, че той е разбирал какви са тези български данъчни и митнически документи.
В тази връзка довода на защитата на подсъдимия Ш., че той не е знаел какво е
съдържанието на всички подписани от името на неговата фирма документи, които са
били на български език, какъвто той не владее и че част от свидетелите – свид.Т. и свид.Ч. са имали
касателство към попълването и придвижването на документацията, следва да се
приеме за основателно. Също така е основателно и твърдението на защитата, че
всъщност не става ясно и кои от фактурите са подписвани от него. Не се установи
обаче кой е изготвял тези фактури, ако за тях става въпрос с обвинението при
квалификацията на т.6 на чл.255 ал.1 от НК.
Безспорно
се установява от посочените свидетелски показания, че в случая и свид.Т. и свид.Ч. и дори свид.И. са осъществявали фактически дейност и функции от
името на ЕООД „*****” - гр. Шумен през целия инкриминиран период и свид. Ч. е отговарял
за фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от
данъчните закони. Предвид гореизложеното се налага извода, че през целия
инкриминиран период не само подс.Й.Ш., но и
счетоводителя свид. Р.Ч., и свид.В.Т., която е
изготвяла документацията изисквана от Митническите органи, са се занимавали с
дейността на ЕООД „*****“ – Шумен и не се установи по безспорен начин, че
именно подс.Ш. е нарушил задължението за вярно и
своевременно деклариране на доходи, което е повлияло на правилното установяване
и плащане на данъчните задължения на данъчно задълженото лице - ЕООД „*****“ –
Шумен. Свид.И.И. или подс.Ш. са представяли на свид.Ч.
фактурите и не е ясно дали всъщност той е знаел, дали са с невярно съдържание и
дали са подписани от подс.Ш.. Въз основа на тези
първични документи реално именно свид.Ч. е
потвърждавал неистина в подадените справки-декларации, които са производен
официален удостоверителен данъчен документ със счетоводен характер, чрез който се
установяват данъчни задължения от реална стопанска дейност.
От така
събраните гласни и писмени доказателства по делото, съдът не може да приеме за
безспорно установено, че процесните фактури са били включени именно от
подсъдимия Ш. в счетоводството на дружеството ЕООД „*****“ – Шумен и че
обслужващия го счетоводител свид.Ч. е бил използван
като посредствен извършител. От показанията на свид.Ч.
в същото време се установява, че той не е знаел, че фактурите не отразяват
реални сделки и е вписвал съдържанието на тези фактури в дневника за покупки и
ги е отразявал в справките-декларации по чл.125 от ЗДДС за данъчните периоди
месец февруари 2010г., месец март 2010г. и месец април 2010г., които подавал по
електронен път в ТД на НАП гр. Варна, офис Шумен. Не може да се приеме за
безспорно установено по несъмнен начин със способите на НПК и че ДДС не е било
платено от краен получател на стоките в Румъния. Поради това съдът приема, че
не са налице достатъчно доказателства, че подс.Ш. е
извършил вмененото му престъпление.
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в хода
на събирането на доказателствата по ДП, извън посочените при събиране на
доказателствата. При
постановяването на присъдата съдът се позовава само на годни доказателства
събрани по надлежния процесуален ред. Според ШОС в настоящия случай, са събрани
достатъчно - и преки и косвени доказателства, които разкриват фактическата
обстановка по делото, установена по-горе. Съдът намира, че събраните и обсъдени
по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по отношение на всеки от двамата подсъдими по следните правни съображения:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимият Н.Р /R.N. на
12.06.2009г. в гр.Шумен е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения общо в размер на 1 456 123,13лева - особено големи размери,
като е потвърдил неистина в СД по ЗДДС вх.№ 2700-0971907/12.06.2009г. за
данъчен период 01.05.2009г. - 31.05.2009г. на „******" ООД с ЕИК ***** в
която декларирал нулев резултат за ДДС и не представил документи, доказващи
извършването на ВОД съгласно чл. 53 от ЗДДС във връзка с чл.45 от ППЗДДС за
посочения данъчен период и с това си деяние е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуемо по чл.255 ал.3 от НК във вр. с чл.255 ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като
следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото с обвинителния акт обвинение
срещу него във връзка с т.5 на чл.255 ал.1от НК и за периода от 01.05.2009г. до
11.06.2009г., защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват нормалното и законосъобразно
функциониране на данъчната система в държавата.
* от обективна страна – изпълнителното
деяние се изразява в избягване на установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери за „******"
ООД с ЕИК *****, като подсъдимият Н.Р е потвърдил неистина в подадена месечна справка-декларация по
чл.125 от ЗДДС за данъчен период
01.05.2009г. - 31.05.2009г. заведена в ТД на НАП - Шумен с вх.№ 2700-0971907/12.06.2009г.
- Неистината се състои в това, че
в посочената СД по ЗДДС е вписан нулев
резултат за ДДС за данъчен период 01.05.2009 - 31.05.2009г.
- Подсъдимият
не е представил документи, доказващи извършването на ВОД съгласно чл. 53 от ЗДДС във връзка с чл. 45 от ППЗДДС за посочения данъчен период.
- Доставка
на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС е прехвърляне правото на собственост или друго
вещно право върху стоката. Търговската дейност и отчетността по отношение на
регистрираното в България търговско дружество „Сан Диего Ком – Румъния“ ООД е
следвало да се извършва, в съответствие с действащото в РБ законодателство – съобразно
ЗДДС и ППЗДДС, доколкото дружеството е имало ДДС регистрация, а именно:
- Облагаема
доставка на стока според чл.12 от ЗДДС, е всяка доставка на стока по смисъла на
чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място
на изпълнение на територията на страната. Т.е. за да се определи данъчното
третиране на доставките на стоки следва да бъде определено мястото на
изпълнението им. Съгласно чл. 17, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на
доставка на стока която не се изпраща или превозва е мястото където стоката се
намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на
стоката, а съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка
на стока която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето
лице, е местонахождението на стоката към момента в който се изпраща същата.
- През
2007 год. Република България е приета в Европейския съюз. Като страна членка на
ЕС, когато се извършва износ със страни членки на ЕС, сделката не се счита за
износ, а за вътреобщностни доставка (ВОД). При продажба на стоки на
контрагент от ЕС, когато се транспортират от или за сметка на лицето в
качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, или на задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка, е налице режим на вътрешно общностна доставка (ВОД). Легалната
дефиниция за ВОД се съдържа в чл.7, ал.1 от ЗДДС, според който такава е
доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано
по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията
на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или
данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга
държава членка. Съгласно цитираната норма и тази на чл.138, т.1 от Директива
112/2006 ЕО на Съвета, наличието на ВОД е обусловено от кумулативната
установеност на следните предпоставки – Възмездна доставка на стока; която е
изпратена или транспортирана извън територията на страната до територията на
друга държава членка; Получателят е
регистрирано данъчно задължено лице за целите на ДДС в тази държава, респ.
според Директивата друго облагаемо лице на страна членка, различна от тази, в
която започва транспорта.
Т.е. за
да бъде приложим режим на ВОД за дадена доставка на стоки следва да са налице
следните условия:
а/
Доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата
на данъчното събитие;
б/
Получателят да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка към
датата на данъчното събитие;
в/
Предмет на доставката да са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС;
г/ Възмезност
на доставката- доставка при която е налице възнаграждение;
д/ Транспортиране на стоките от територията на страната до територията на
друга държава членка, като ВОД е налице, както когато транспортът се
осъществява от или за сметка на доставчика, така също и когато същият е от или
за сметка на получателя, като задължително стоките следва да бъдат изпратени,
транспортът на същите да започва от територията на страната и да завършва на
територията на друга държава членка.
Всяко регистрирано по ДДС дружество в която и да е страна членка на ЕС
има уникален VIN номер, като започва с буквено означение показващо в коя
държава е регистрирано, като за България е BG, а за Румъния е RO и следва идентификационен номер.
В чл.45
от ППЗДДС е посочено какви документи следва да се представят от доставчика, за
да се докаже ВОД на стоки, а именно:
1.
Документ за доставката:
·
Фактура за доставката, в която когато получателят
е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва VIN номера на
получателя, издаден от държава членка.
·
Протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС – в случаите
на ВОД по чл. 7, ал. 4 от Закона.
2.
Документи доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията
на страната до територията на друга държава – членка:
·
Транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи че стоките са получени
на територията на друга държава членка - в случаите когато транспортът е за
сметка на доставчика или на получателя ,но е извършен от трето лице, или
·
Транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи че стоките са получени
на територията на друга държава членка-когато транспортът е извършен от
доставчика , или
·
Писмено потвърждение от получателя,
удостоверяващо че стоките са пристигнали на територията на друга държава
членка-когато транспортът е извършен от получателя.
- Данъчното
задълженото лице, което е извършило ВОД след изтичане на данъчния период подава
месечна справка декларация по чл.125 от ДДС, дневници за продажби по чл.124 от ЗДДС, заедно с горепосочените документи доказващи, че е извършена ВОД. След
получаването на тези документи съответната данъчна дирекция, при наличие на
основания за възстановяване на ДДС - извършва т.нар. ускореното възстановяване
на ДДС в размер на 20% по сметка на търговеца извършил ВОД. При ускореното
възстановяване, съответните служители от данъчната дирекция, проверяват дали са
представени всички посочени в чл.45 от ППДДС документи, извършват проверка дали
посочения VIN номер е валиден и извършват справка в системата VIES (система за
обмен на информация и данни между държавите-членки на ЕС относно лица
регистрирани по ДДС). Чрез тази софтуерна система се извършват проверки на
лица, регистрирани по ДДС в други държави- членки на ЕС. По този начин в случаите,
когато е подадена информация в дневника за продажби от български търговец за
осъществен ВОД към дружество в друга държава-членка напр. Румъния, може да се
проследи дали въпросното дружество в Румъния е декларирало вътреобщностно
придобиване - т.е. дали дружеството в Румъния е закупило тази стока, като я
декларира в дневниците си за покупки. Официалния обмен между държавите-членки
на ЕС относно лицата, регистрирани по ДДС, се осъществява чрез SCAC формуляри и това се прави обичайно при ревизия на дружеството.
Недостатъка на системата VIES се състои в това, че в различните държави е
предвиден различен срок за деклариране на покупките и продажбите. Докато в
България е до 10-то число на месеца следващ ВОД, в други държави е два или три
месеца. Освен това в различните държави-членки понякога се забавя качването на
информация в системата с месеци. От установената фактическа обстановка е видно,
че подс. Р. е развивал мащабна търговска дейност – видно от свидетелските
показания понякога са били обработвани и повече от 30 тира на ден, като редовно
са извършвани ВОД за Румъния. Обемите на ВОД били значителни, като същият при
пребиваването си в България се запознал с начина на работата на данъчната
система, какви проверки извършвали и недостатъците при тези проверки (вкл. забавянето
на декларирането в другите страни, което не дава възможност да се извършват
реални проверки в системата VIES).
- по
дневника на покупките за данъчния период – месец май 2009г. по ЗДДС са
декларирани покупки по 279 бр. ЕАД (митнически декларации) без право на данъчен
кредит за доставка на стоки от Република Турция - домакински изделия, домати,
пиперки, тиквички, лимони и други плодове и зеленчуци на обща стойност 7 280
615, 67 лв., от които 66 броя ЕАД за периода 01.05.2009г.-12.05.2009г.
- за
получател на стоките по клетка 8 ЕАД (митнически декларации)е посочено
румънското търговско дружество „Сан Диего Ком" ООД с № 24379085; за
декларатор /представител по клетка 14 е посочено „***" ООД, с № *********; за държава изпращач по клетка 15 е
посочен код: Турция-ТR и Египет, по клетка 17 - държава на получаване е
посочена Румъния с код RO, по клетка 20 - условия на доставка са посочени DAF
(на някои ЕАД посочено SIF) по кл.18 и по клетка 21
данни за транспортното средство по ЕАД е посочено товарен автомобил,
националност ТR или RO, а за стоките от Египет е посочено транспортно средство
– кораб; по клетка 37 – режим е посочено 4200 (едновременно
допускане на свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на
освободена доставка за друга държава-членка на ЕС), при който митнически
режим начислените мита се внасят в бюджета на РБългария,
а вносителят декларира, че стоките са предназначени за получател, регистриран в
друга държава-членка на ЕС, където следва да се заплати дължимия ДДС, посочени
са и подробно видовете стоки по вид, количество и стойност; за име на
декларатор е изписано името И.А.И. ***, пълномощник на „***” ООД.
- по
декларация по чл.45, ал.“а“, т.2 от ППЗДДС, пълномощника свид. И.А.И.
декларирал, че в 14 дневен срок „Ще представи документ доказващ изпращането и
транспортирането на стоките предмет на внос към територията на Румъния”, т.е.
ще се представи доказателство за осъществена вътрешно общностна доставка. С
писмо № 1785/30.06.2009г. до МБ - Шумен пълномощника свид. И.А.И. представил
114 бр. ЧМР по част от ЕАД за периода.
- По дневник на продажбите и СД по ДДС за данъчния период 01.05.2009г. –
31.05.2009г. „Сан Диего Ком - Румъния" ООД с № ***** е отразило продажби
по посочените по-горе 279 бр. ЕАД, които удостоверяват извършване на ВОД за държава получател – Румъния към
контрагент „Сан Диего Ком” Румъния с VIN № RO24379085; подадена е и VIES –
декларация; не се доказва реалността на придобиването в Румъния -
доставките се явяват безстокови и фиктивни. Именно тези ЕАД са включени в
подадените месечни справки-декларации по чл.125, ал.1 ЗДДС за съответния
данъчен период 01.05.2009 - 31.05.2009г.
-
Според чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вътреобщностните доставки са облагаеми с
нулева ставка на данъка.
- На
основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК до „Сан Диего Ком - Румъния" е
изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения с което е
изискана информация: заверени копия на протоколи по смисъла на чл. 117 от ЗДДС
във връзка с чл. 80 от ППЗДДС, отразени в дневниците за продажби; заверени
копия на платежни документи във връзка с всички осъществени доставки на
дружеството; заверени копия на договори и анекси към тях, информация за транспортни
разходи, застрахователни полици и/ или други документи; хронологични регистри
от счетоводството на дружеството на сметки от гр.50, гр.41, гр.30, гр.70 и
сметка 401 – доставчици. При посещение на адреса по чл. 8 от ДОПК на
дружеството не са намерени представляващ и/или упълномощено лице Протокол обр.
КД-73№901281/28.10.2009г. и Протокол Обр. КД-73№901344/09.11.2009г./, Искането
за представяне на документи и писмени обяснения са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК – чрез Съобщение от 10.11.2009г. (свалено на 25.11.2009г. – която се
приема за дата на връчване).
- От
страна на „Сан Диего Ком- Румъния" ООД с Булстат BG ***** не са
представени необходимите документи, изискващи се по чл. 53 от ЗДДС и на
основание разпоредбите на чл. 54 от ЗДДС, данъкът по вноса става изискуем от
вносителя, като данъчното задължение възниква на датата на която възниква
задължението за плащане на вносни мита на територията на страната или когато би
следвало да възникне, включително и когато задължение не съществува или размера
му е нула, като данъкът по вноса за който е настъпило данъчното събитие през
месец май 2009г., или за данъчен период 01.05.2009г. до 31.05.2009г. „******"
ООД BG ***** в качеството си на вносител, след като не е представило необходимите
документи за доказване на ВОД за описаните в Дневник на продажбите и СД по ДДС
документи, дължи ДДС върху стойността на описаните продажби.
- Налице
е несъответствие на закрепените в справката декларация обстоятелства с
обективната истина. Справката декларация не отразява действителните
обстоятелства за дейността на данъчно задълженото лице, макар формално
отразената в тях информация да съответства на представените първични счетоводни
документи.
- Следващият
се ДДС за данъчен период 01.05.2009г-31.05.2009г., поради непредставяне на
изисканите по чл.53 от ЗДДС документи е в размер на 1 456 123,13лв. по ВОД за
периода и следва да се приеме, че се дължи ДДС в РБългария в установения
размер.
- В
случая изобщо не е извършена вътреобщностна доставка, тъй като посочения в СД
по ЗДДС и дневник за продажби контрагент не съществува. Подс. Н.Р лично е
декларирал неверни обстоятелства в посочената по-горе Справка-декларация по
чл.125 ал.1 от ЗДДС.
- С избягването на
установяването и плащането на данък по ЗДДС в размер на 1 456 123,13лв. от страна на подсъдимия е нанесена вреда на
държавния бюджет. Подсъдимият е можел доброволно да внесе всички дължими от
него данъчни задължения, но не го е направил.
- Установените
данъчните задължения са в особено големи размери, защото дължимият ДДС надхвърля дванадесет хиляди лева. Съгласно
разпоредбата на чл.93 т.14 от НК “данъци в особено големи размери” са тези,
които надхвърлят 12 000 /дванадесет хиляди/ лева.
- Престъплението по
чл.255 от НК е резултатно - то е довършено с настъпването на определения от
законодателя факт - избягване установяването и плащането на данъчни задължения.
Съобразно дадената в ДОПК (чл.105 и сл.) регламентация за установяване на
данъчното задължение данъците се установяват по два начина: чрез
самоизчисляването, което данъчният субект прави в декларацията, или - чрез акт
на органа по приходите при извършена служебна корекция след констатирани
несъответствия и следователно задължението е „установено” по смисъла на ДОПК с
декларацията, независимо от възможностите за следващи изменения. Затова и
престъплението по чл. 255 ал.1 т.2 НК е довършено с факта на подаване на
декларацията с невярно съдържание – когато субектът е извършил действията,
посочени в нормата като възможни форми на престъпно поведение, и този извод не
се променя от възможностите на данъчните органи да предотвратят настъпването на
престъпния резултат. В случая подаването на декларацията по чл.125 от ЗДДС за
данъчния период месец май 2009г. е станало на 12.06.2009г., поради което
престъплението е извършено именно на тази дата, а не в целия период възприет от
обвинението 01.05.2009г. – 12.06.2009г.. Освен това задължението за подаване на
декларация за месец май 2009 година възниква едва след изтичане на периода и е
невъзможно да се вмени във вина на който и да било неизпълнение за задължение
за период преди да е изтекъл и да е възникнала възможността за декларирането.
Поради това подс. Н.Р следва да
бъде оправдан по първоначално
повдигнатото с обвинителния акт обвинение срещу него за периода от 01.05.2009г. до 11.06.2009г.
- по отношение на повдигнатото обвинение във връзка
с т.5 на чл.255 ал.1от НК подс. Н.Р следва да бъде признат за невиновен и
оправдан, тъй като никъде в обвинителния акт не са посочени нормите на счетоводството в ЗСч, които са нарушени.
За да е съставомерно деянието по т.5, затова, че осъществява или допуска
осъществяването на счетоводството в нарушение на изискванията на счетоводното
законодателство, следва да са посочени норми от закона за счетоводството, които
са нарушени или най-малкото нарушени принципи на добрата счетоводна практика;
Нарушенията на данъчното законодателство не винаги са и нарушения на
счетоводното законодателство. Обстоятелството, че има посочена неистина в СД по
чл.125 от ЗДДС като е вписан нулев резултат за ДДС за данъчен период 01.05.2009
- 31.05.2009г прави деянието квалифицируемо само по т.2, а не едновременно и по
т.5.
* субект на престъплението е наказателно
отговорно лице – подсъдимият Н.Р е
пълнолетно вменяемо лице; наказателната отговорност е
лична и се носи от дееца който е доп****ъл за избягването на установяване на данъчни задължения от
името на ООД като данъчно задължен субект, чрез процесните фактически действия
и подписването на СД за месец май 2009г.. Кръгът на данъчно задължените лица не
е идентичен с кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на обсъжданото
данъчно престъпление. От значение за определяне на субекта на данъчното
престъпление е дали във фактически план деецът обективно е осъществил присъщите
функции на данъчно задължено лице и реализирайки съзнателно някоя от формите на
изпълнителното деяние по чл.255 от НК е доп****ъл за настъпване на съставомерния резултат – избягване на
установяването на данъчни задължения. От
решаващо значение за определяне на кръга на наказателноотговорните лица е дали
въпросното физическо лице фактически осъществява дейност и функции на данъчно
задълженото лице. В случая безспорно се установи, че лицето е осъществило
функции присъщи на ДЗЛ и е подписало СД по чл.125 от ЗДДС и е действал
като извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК; Подс. Н.Р е лицето което е осъществявало фактически дейност и функции от името
на ООД и фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от
данъчния закон.
- свидетелят
Р.И.Ч. бил управител и собственик на „****“
ЕООД - гр.Шумен и владеел български и турски език. „****“ ЕООД - гр.Шумен
обслужвала счетоводно много фирми в региона на гр.Шумен. Счетоводната кантора
изготвяла Справки–декларации по ЗДДС на базата на оригинални първични
счетоводни документи, представени им от фирмите. Обичайно след въвеждането на
данните, СД се разпечатвала и се предоставяла на управителя, който се
запознавал и се подписвал като полагал и печата на фирмата. До 01.09.2009г.,
подаването на тези декларации в НАП ставало на хартиен носител от служителя на
счетоводната кантора на свид. Ч. – свид. А. Л.И., като за всяко подаване на СД
се изготвяло пълномощно. След това от НАП било въведено изискване за електронно
подаване на СД по ЗДДС, като подателят на информацията трябвало да притежава
електронен подпис и да е упълномощен от управителя на дружеството. Затова
счетоводната кантора в дейността си използвала универсалния електронен подпис
на „****“ ЕООД – Шумен с ЕИК **** с титуляр свид. Р.И.Ч..
Свид. Р.Ч. е обслужвал счетоводно на база на представяни му от подс. Н.Р или
чрез свид. И.А.И. документи; Той е имал регистрирана
счетоводна кантора с едноличната си фирма „****“ ЕООД ЕИК **** и считано от
05.02.2010г. е имал регистриран универсален електронен подпис на името на
едноличното дружество, на което бил собственик. Той е подавал първоначално на
хартиен носител, а впоследствие по електронен път в НАП справките-декларации по
ЗДДС за месец май 2009г., касаещи търговската дейност на „******“ ЕООД -
гр.Шумен. Свид.Ч. владеел турски език и е разговарял
на турски език с подс. Н.Р – управител на процесното дружество, като е
контактувал с него или със свид.И., който също е
предоставял документи, които следва да се включат в счетоводството и необходими
за отчитането на „******“ ЕООД - гр.Шумен пред НАП. Не са събирани
доказателства дали свид.Ч. е знаел, че предоставените
му фактури отразявали нереални доставки и извършвал счетоводната дейност като
изготвял счетоводната документация спазвайки принципите на добрата счетоводна
практика. След получаване на документите, служителите на счетоводната кантора ги
обработвали, вписвали съдържанието на тези ЕАД в дневника за покупки, изготвяли
дневник на покупките и дневник на продажбите за предния месец, и ги отразявали
в справките-декларации по чл.125 от ЗДДС, които обобщавали информацията от
дневника за покупки и дневника за продажби на фирмата, след което подавали
справките-декларации, първоначално на хартиен носител, а впоследствие по
електронен път. Информацията подавана в НАП е била изцяло на база предоставените
от подсъдимия Н.Р или упълномощения от него свид.И. документи.
Свид.Ч. се познавал със свид. В.Т., която имала се
занимавала с митнически документи и в дейността си понякога обслужвали едни и
същи фирми.
- свид.
В.Д.Т. била управител на „В.-***, която се занимавала с попълване на митнически
документи и посредничество между фирми и митницата. Свид. Т. попълвала
митническа декларация, митнически манифест на базата на представени от фирмите
Invoice - фактури (първичен счетоводен документ, с който български доставчик
(продавач) документира продажба на суровини, материали, стоки, продукти, активи
или услуги към получател (купувач/клиент), който е в чужбина – в т.ч. страна
членка на Европейски Съюз или трета страна), международни товарителници (ЧМР),
сертификати за стоката, тир - карнети на автомобили превозващи стоките. Свид.Т. не владеела турски език. Свид. В.Т. е обслужвала „******“ ЕООД - гр.Шумен във връзка с
изготвянето на документацията за митническите органи на база на представяни й
от подс. Н.Р или чрез свид. И.А.И. документи; След
изготвянето им тя я е предоставяла или на подс. Н.Р или на упълномощения от
него свид. И.А.И.; В хода на разследването не са събирани доказателства дали свид.Т. е знаела, че стоките всъщност няма да бъдат
транспортирани до Румъния и че изготвените от нея документи са отразявали
нереални ВОД и извършвала дейност като изготвяла митническата документация
спазвайки принципите на добрата митническа практика. След получаване на
документите, тя ги обработвала и изготвяла ЕАД.
- деятелността на
свид. Р.Ч. и свид. В.Т. не е изследвана и не са
привличани като обвиняеми по настоящото дело и поради това не могат да се
обсъждат като субекти на престъплението по чл.255 от НК, макар безспорно без
тяхното съдействие в рамките на техните специфични професионални познания в
областта на осчетоводяването и обмитяването на стоки предмет на ВОД между контрагенти
в различни държави извън и в Европейския съюз, процесното престъпление да не би
могло да бъде извършено; конституционно право на прокурора е да възбуди и
поддържа определено обвинение срещу избрано от него лице, но именно в рамките
на възведеното с обвинителния акт обвинение се произнася съда по конкретното
наказателно дело.
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Н.Р с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието
– разбирал е свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи
постъпките си и е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици; Подсъдимият Н.Р е съзнавал,
че декларираните от него обстоятелства не отговарят на действителността, от
една страна и от друга, че по този начин се укриват данъци, чрез невнасянето и
неначисляването на следващия се ДДС в Република България.
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият
Й.Ш./S.Y.в
качеството си на собственик и управител на ЕООД „*****” с ЕИК по Булстат № ******за
периода от 10.03.2010г. до 13.05.2010г. в гр.Шумен, не е осъществил състава
на чл. чл.255, ал.3 НК вр. с чл.255, ал.1,т.2 и т. 6 НК, вр. с чл.26, ал.1 НК,
при условията на продължавано престъпление чрез избягване установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на – 377 875.69лева - особено
големи размери, като в съответните дневници за покупки и месечни Справки
декларации по ЗДДС, изпратени по електронен път на ТД на НАП-Шумен, чрез
използване на универсален електронен подпис на „****“ ЕООД ЕИК **** с титуляр Р.И.Ч.
(номер на уведомлението за упълномощаване вх.№ 2700И0010018/05.02.2010г.),
отразил неистински документи – фактури за които било установено, че са издадени
от липсващи търговци в Р. Румъния, при представяне на информация пред органите
по приходите за осъществени сделки по ВОД , за данъчни периоди месец февруари
2010г., месец март 2010г. и месец април 2010г., поради което следва да бъде
признат за невиновен и оправдан по следните правни съображения:
Настоящият
състав в хода на разпоредителното заседание при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1, т.2 и 3 от НПК след изслушване становищата на прокурора и
защитата е преценил, че от една страна не са изпълнени задължителните указания,
дадени с предходно разпореждане на съдията-докладчик, а от друга, че следва да
се прецизира обвинението по чл.255, ал.1 т.6 от НК – кое предложение и словом
как точно е било осъществено от страна на подс.Й.Ш. в
съответствие с искането на служебния му защитник адв. Д. за прецезиране на
обвинението по отношение на неговия подзащитен. След протест на прокурора с
определение на АС – Варна определението на ШОС за връщане на делото е отменено
и първоинстанционното производството се е развило с така внесения обвинителен
акт. В обвинителния акт въпреки подробното изложение в обстоятелствената му
част, не става ясно какви точно действия е извършил подсъдимият Й.Ш., за които
му се вменява престъплението по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 и т. 6 вр. с чл.
26, ал. 1 от НК. В т. 6 на ал. 255 има изброени няколко възможни форми на
изпълнителното деяние, но те не са уточнени нито в обстоятелствената част, нито
в диспозитива – нито цифром, нито словом. Не е посочено за кои фактури става
въпрос, че са ползвани като неистински документ, при представяне на информация
пред органите по приходите. С така формулираното обвинение безспорно се
накърнява правото на защита на подсъдимия и за неговия служебен защитник е
налице най-малкото затруднение в това да разбере какво е обвинението и срещу
какво да защитава подзащитния си.
За да
бъде едно данъчно престъпление - престъпление, то трябва да бъде доказано по
правилата предвидени в НПК. Всички доказателства трябва да са събрани
непосредствено пред съда. Недопустимо е прокуратурата да се позовава на
свидетелски показания, които не са събрани по реда предвиден в НПК – в хода на
съдебното следствие свидетелите трябва да са разпитани или непосредствено пред
съда или да бъдат прочетени по реда на чл.281 от НПК. В случая собствениците на
фирмите посочени като транспортни, собствениците на фирмите в Румъния посочени
като получатели на стоките по фактурите, както и живущите на адресите на
седалищата на фирмите в Румъния, които са разпитвани в хода на проверките от румънски
органи в сферата на тяхната компетентност, не са били разпитвани по реда на НПК
в хода на съдебното производство – те не са посочени като свидетели в
приложението на обвинителния акт и не е искан техния разпит пред
първоинстанционния съд. Независимо от това както в обвинителния акт, така и в
пледоарията си, прокурорът се позовава именно на техни обяснения или показания
давани в хора на различните проверки пред румънски компетентни органи. Тежестта
на доказване на обвинението от общ характер е именно върху прокуратурата и тя
не ангажира такива гласни доказателства. Прокуратурата е приела фактите и
правните доводи по ДОПК на ревизиращите органи в изготвените от тях актове от
проверки и ревизии, където обаче събраните по този начин доказателства са
допустими.
По
делото безспорно се доказа наличието на реален внос на плодове, зеленчуци и др.
от Република Турция в Република България, но в същото време не се събраха безспорни
доказателства къде е реализирана тази стока – било то в България или в Румъния,
независимо че свид.И. посочи, че лично е виждал склад
в Румъния. Безспорно се установи и, че склада който са наели в гр.Шумен не е
бил употребяван - имали са договор за наем на склад, който реално не е бил
използван.
В
обвинението е посочено, че подробно изброените фактури не били описани в
дневниците за покупки. Не е обосновано има ли пропуски в дневниците за продажби
и в справките декларации, защото ДДС се вписва в Справкта декларация и се дължи
от крайния получател на стоката по ВОД. Не става ясно в така формулираното
обвинение дали ШОП приемат, че „*****“ ЕООД е била краен получател на стоката
или не. Най-общо са посочени за подс.Й. неистински
документи и фактури, за които било установено, че са издадени от липсващи
търговци в Република Румъния. От събраните в хода съдебното следствие писмени
доказателства по силата на изпратената от съда ЕЗР, е видно обаче, че такива
търговци всъщност съществуват в официалния Търговски регистър на Република
Румъния и са реални и действащи. Нещо повече според изпратената информация от
румънските власти от протокол от наказателното заседание от 19.08.2020г.,
данъчните органи в окръг Илфов в Румъния са извършили проверка на доставките по
горепосочените фактури – т.е. те имат информация, но с тази информация не са
разполагали нито данъчните органи в България, нито органите на досъдебното
производство. В този смисъл доводът на защитата, че е възможно от този склад в
Република Румъния румънските фирми, да са реекспортирали тези стоки отново в
друга държава-членка на ЕС, където всъщност да е заплатен ДДС е основателен и
най-малкото внася съмнение в обвинението. По делото действително няма събрани
доказателства, че ДДС по тези ВОД на стоки не е платен никъде в рамките на ЕС. От
страна на обвинението не се направиха и никакви искания за събиране на
доказателства в тази насока – напротив дори становището на прокурора в съдебно
заседание във връзка с изпратената ЕЗР за събиране на доказателства беше, че
това не е необходимо, както и че не е необходимо да се изчаква резултата от
нея.
Кръгът на данъчно
задължените лица не е идентичен с кръга на лицата, които могат да бъдат субекти
на обсъжданото данъчно престъпление. От значение за определяне на субекта на
данъчното престъпление е дали във фактически план деецът обективно е осъществил
присъщите функции на данъчно задължено лице и реализирайки съзнателно някоя от
формите на изпълнителното деяние по чл.255 от НК е доп****ъл за настъпване на съставомерния резултат – избягване на
установяването на данъчни задължения. Съобразно
Тълкувателно решение №4 от 12.03.2016г. по т.д.№4/2015г. на ОСНК на ВКС -
субект на престъплението по чл.255, чл.255а, чл.256 от НК, респ. чл.255-257 от НК (ДВ,бр.62/97г.) може да бъде както физическото лице, представляващо по закон
данъчно задълженото лице – търговско дружество/едноличен търговец, вписано в
това му качество в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице (
пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител,
счетоводител или друго лице), което осъществява фактически дейността и
функциите на данъчно задълженото лице – търговец. От решаващо значение за
определяне на кръга на наказателноотговорните лица е дали въпросното физическо
лице фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице:
- действията си подс.Ш. е извършвал и чрез счетоводителя свид.Р.Ч., на който той или свид.И. предоставяли фактури, за да бъдат включени в счетоводството на
дружеството. Свидетелят Р.И.Ч.
бил управител и собственик на „****“ ЕООД - гр.Шумен и владеел български и
турски език. Счетоводната кантора изготвяла Справки–декларации по ЗДДС на
базата на оригинални първични счетоводни документи, представени им от фирмите. В
случая не се установи по категоричен начин дали предоставянето именно на процесните
фактури е ставало от подс.Ш. или от свид.И.. Информацията, която свид.Ч.
подавал в НАП била на база предоставените от някой от двамата документи. След получаване
на документите, свид.Ч. ги обработвал, изготвял
дневник на покупките и дневник на продажбите за предния месец и СД по чл.125 от ЗДДС, който обобщавал
информацията от дневника за покупки и дневника за продажби на фирмата. От НАП било въведено изискване за електронно
подаване на СД по ЗДДС, като подателят на информацията трябвало да притежава
електронен подпис и да е упълномощен от управителя на дружеството. Затова
счетоводната кантора в дейността си използвала универсалния електронен подпис
на „****“ ЕООД – Шумен с ЕИК **** с титуляр свид. Р.И.Ч..
Справките-декларации на ЕООД „*****“
свид.Ч. подавал по електронен път в ТД на НАП - гр.
Варна, офис Шумен с електронния подпис на едноличното му дружество. Въз основа на представените от подсъдимия Ш.
или свид.И. първични счетоводни документи - фактури, свид.Ч. всъщност е потвърждавал неистина в подадените
справки-декларации. В хода на ДП и в хода на съдебното следствие не се установи
по безспорен начин свид.Ч.
да е знаел, че посочените във фактурите доставки са нереални и затова съдът
приема, че той е извършвал счетоводната дейност като изготвял счетоводната
документация спазвайки принципите на добрата счетоводна практика.
- свид.
В.Д.Т. била управител на „В.-***, която се занимавала с попълване на митнически
документи и посредничество между фирми и митницата. Свид. Т. попълвала
митническа декларация, митнически манифест на базата на представени от фирмите
Invoice - фактури (първичен счетоводен документ, с който български доставчик
(продавач) документира продажба на суровини, материали, стоки, продукти, активи
или услуги към получател (купувач/клиент), който е в чужбина – в т.ч. страна
членка на Европейски Съюз или трета страна), международни товарителници (ЧМР),
сертификати за стоката, тир - карнети на автомобили превозващи стоките. Свид.Т. не владеела турски език. Свид. В.Т. е обслужвала ЕООД „*****“ ЕООД - гр.Шумен във връзка с
изготвянето на документацията за митническите органи на база на представяни й лично
от подс. Й.Ш. или чрез свид. И.А.И. документи или пък
от неустановеното по делото лице – румънският гражданин „****“; След
изготвянето им тя ги предоставяла или на подс. Ш. или на неустановеното по
делото лице – румънският гражданин „****“ или на свид.
И.А.И.; В хода на разследването не са събирани доказателства дали свид.Т. е знаела, че стоките всъщност няма да бъдат
транспортирани до Румъния и че изготвените от нея документи са отразявали
нереални ВОД и поради това съдът приема, че тя е изготвяла митническата
документация спазвайки принципите на добрата митническа практика.
- деятелността на счетоводителя свид.
Р.Ч. и на изготвялата митническата документация свид. В.Т. не е обект на
разследване по ДП и поради това не могат да се обсъждат като субекти на
престъплението по чл.255 от НК, макар безспорно без тяхното съдействие, в
рамките на техните специфични професионални познания в областта на
осчетоводяването и обмитяването на стоки предмет на ВОД между контрагенти в
различни държави извън и в Европейския съюз, процесното престъпление да не би
могло да бъде извършено; също така не е било обект на разследване по настоящото
дело и неустановеното по делото лице –
румънският гражданин „****“ – за когото свидетелите сочат, че е бил наясно с
митническото законодателство в Румъния; конституционно право на
прокурора е да възбуди и поддържа определено обвинение срещу избрано от него
лице, но именно в рамките на възведеното с обвинителния акт обвинение се
произнася съда по конкретното наказателно дело.
Затова
съдът приема, че не се установи от обективна страна
да е безспорно доказано, че именно подсъдимият Й.Ш. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери през
инкриминирания период, чрез ползването на неистински документи – фактури, за
които било установено, че са издадени от липсващи търговци в Република Румъния,
при представяне на информация пред органите по приходите за осъществени сделки
по ВОД.
Освен това за престъплението по чл.255 от НК представянето на посочените
фактури, осчетоводяването им, включването им в справките декларации, ползването
им пред данъчните власти, декларирайки, че те са реални, обосновава и наличието
на осъществен от субективна страна състав на престъплението. Данъчно задължено
лице е това, което следва в предвидените от закона срокове да изготви и подаде
данъчна декларация с вярно съдържание. Допустимо е обаче изготвената от данъчно
задълженото лице Справка декларация да бъде подадена от пълномощник. В този
смисъл, ангажирането на отговорността на Й.Ш. като данъчно задължено лице и
съответно на носител на задължението за подаване на вярна информация пред
органа по приходите е възможна по отношение на подадените по електронен път СД
по ЗДДС, чрез обслужващата счетоводна кантора, но само ако се докаже и
субективната страна на деянието за лицето невладеещо български език, на който
се попълват документите.
Съдът намира, че обвинението срещу подс.Ш. не е доказано и от субективна страна. Няма
доказателства престъплението да е извършено от подсъдимия Ш. с пряк умисъл. Той
е турски гражданин, няма българско гражданство и не е знаел
български език, а няма данни да е имал образование в областта на счетоводството
и митническата дейност. В тази връзка
не е ясно по смисъла на т.6 на чл.255 ал.1 от НК - как е изготвило неистински
документ на български език - със съзнанието за какво точно се касае в тези
документи, след като не владее езика на който са написани. Престъплението по
чл.255, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 6 от НК е умишлено под
формата на пряк умисъл, т.е. деецът е трябвало да съзнава настъпването на обществено
опасните последици и да ги е целял. Освен това не се установи по безспорен
начин, че именно подсъдимият Й.Ш. е изготвил посочените в обвинителния акт
фактури за инкриминирания период, за който му е повдигнато обвинението. Наказателната
отговорност е лична и следва да бъде установена по безспорен начин със
способите предвидени в НПК.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Й.Ш.
за невиновен и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му
обвинение по чл.255 ал.3 вр. чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Причините за извършване на данъчното престъпление от страна на подсъдимия
Р. се свеждат до незачитане на установения в страната ред за заплащане на
данъчни задължения и несъобразяването и незачитането на нормативно установения
ред за документиране.
При определяне на наказанието на подсъдимия Р. за извършеното от него
престъпление съдът прецени следните обстоятелства: степента на обществената опасност на деянието предвид
факта, че е насочено срещу установения в страната ред относно данъчните
задължения и конкретния размер – като завишена, но не висока; степента на обществена опасност на подсъдимия е между
ниска и средно завишена, предвид данните за личността му. Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
безотговорността по отношение на обществените отношения, които осигуряват
нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система в държавата и
желанието му за придобиване на облаги по лесен, но неправомерен начин.
Съдът преценява, че за подс. Р. са налице следните смекчаващи вината обстоятелства – продължителния
период на разследването в хода на ДП, за което подсъдимият не е доп****ъл по никакъв начин и
което е в разрез с разумния срок по чл.6.1 т ЕКЗПЧЗС и чл.22 ал.1 от НПК; чистото
съдебно минало. По отношение на него съдът констатира като отегчаващо вината обстоятелство високата
стойност на данъчните задължения, което е много над приетите критерий за
особено тежки.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подс. Р., като наказанието бъде определено при условията на чл.55 от НК, а именно:
За престъплението по чл.255 ал.3 от НК към датата на деянието законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от три до осем години и наказание
конфискация на част или цялото имущество на дееца. Съдът намира, че
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, но сред
тях има едно изключително – продължителния период на досъдебното производство.
Затова дори и наложено в минимален размер предвиденото наказание лишаване от
свобода би се оказало несъразмерно както за деянието, така и за дееца и поради
това следва да бъде приложен чл.55 ал.1 т.1 от НК. Съдът счита, че справедливо
и съответно на извършеното престъпно деяние по чл.255 ал.3 от НК ще бъде
налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 11
/единадесет/ месеца. Тъй като в досъдебното производство не е издирвано движимо
и недвижимо имущество на Р., както и банкови влогове, респективно по делото
няма такива установени, съдът намира, че по-лекото наказание “конфискация” в
конкретния случай не може да бъде наложено, защото практически няма какво да
бъде конфискувано. Освен това в съответствие с чл.55 ал.3 от НПК, дори и да
беше установено такова, предвид закъснялата репресия, налагането му би било
несъответно както за деянието, така и за дееца и съдът не би приложил
съответната разпоредба.
Предвид чистото съдебно минало на
Р., ШОС счита, че условното наказание с приложението на чл.66 ал.1 от НК, за
което са налице всички законови предпоставки, би оказало достатъчен ефект по
отношение на него. Съдът намира, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо той да изтърпи определеното наказание лишаване от
свобода. Определеният размер на това наказание съдът намира за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с
това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
По отношение на предявените от Държавата
представлявана от Министъра на финансите граждански
искове за нанесените й в резултат на деянието имуществени вреди:
Гражданският иск срещу Н.Р /R.N.,
е предявен за причинени имуществени вреди на Държавата в резултат на процесното
деяние извършено в периода 01.05.2009г. – 12.06.2009г. за сумата от1 456
123,13 лв.
Гражданският иск срещу Й.Ш. /S.Y.е
предявен за причинени имуществени вреди на Държавата, в резултат на процесното
деяние извършено от него в периода от 10.03.2010г. до 13.05.2010г. за сумата от
377 875.69 лева.
От крайната дата на извършване на
двете деяния до настоящия момент са изминали повече от пет години. Извършването
на деянието и откриването на дееца за данъчните органи съвпадат и началният
момент на давностния срок е един и същ и той е именно краят на продължаваното
престъпление. Съобразно чл. 116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или с предприемане
на действия за принудително изпълнение. В случая не са налице такива данни
Държавата да е правила постъпки междувременно за събиране на сумите. Едва след
образуване на съдебното производство по НОХД №82/2019г. на ШОС от страна на
Министъра на Финансите като представляващ Държавата в образуваното първоинстанционно
наказателно производство за първи път са били предявени граждански искове за
имуществените вреди, нанесени на Държавата в резултат на процесните
престъпления извършени от двамата подсъдими. За да се приложи обаче института
на давността е необходимо възражение от страна на подсъдимите или техните
защитници. В случая никой от двамата защитници не се позова на давността и не
поиска отхвърляне на исковете поради изтекла давност. Съобразно т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г. на
ОСНК, възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение
на приетия в наказателното производство граждански иск, е по съществото на
делото и съдът се произнася по него с присъдата/решението, като отхвърля иска,
ако са налице условията за това. В случая не са налице условия за отхвърлянето
на гражданските искове по давност, поради липсата на възражение. Предвид на
това следва и двата иска да се разгледат по същество.
По отношение на
гражданския иск предявен от Държавата срещу Н.Р /R.N.: Размерът на
обезщетението за имуществените вреди следва да бъде съответен на
невъзстановената част на нанесените имуществени вреди. В обвинителният акт се
твърди, че нанесената вреда е в размер на 1 456 123,13 лв. (един милион
четиристотин петдесет и шест хиляди сто двадесет и три лева и тринадесет
стотинки) и че не е възстановена. От събраните по делото доказателства и
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, предвид гореустановената фактическа
обстановка, също се установява, че сумата не е възстановена. Поради това съдът
приема, че сумата в размер на от 1 456 123,13 лв. (един милион
четиристотин петдесет и шест хиляди сто двадесет и три лева и тринадесет
стотинки), до настоящия момент не е възстановена на гражданският ищец, и поради
това гражданският иск за имуществени вреди следва да бъде уважен именно до този
размер, който е съответен на невъзстановените имуществени вреди съобразно
посоченото в обвинителния акт и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Поради това съдът уважи гражданския иск предявен от гражданския
ищец срещу подсъдимия Р. за сумата от 1 456 123,13 лв. (един милион
четиристотин петдесет и шест хиляди сто двадесет и три лева и тринадесет
стотинки). Липсва възражение и по отношение на претенцията за лихва, която
съобразно ЗЗД е с 3-годишна погасителна давност и при липсата на възражение,
съдът уважи и това искане и присъди сумата ведно със законната лихва считано от
12.06.2009г. до окончателното изплащане на присъдената сума.
По отношение на
гражданския иск предявен от Държавата срещу подсъдимия Й.Ш. /S.Y.: Предвид факта, че съдът приема, че обвинението срещу
него е неясно формулирано и не са налице безспорни данни за извършено
престъпление по чл.255 ал.3 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК го
оправда, съдът отхвърли гражданския иск на Държавата срещу
него до пълния предявен размер от 377 875.69 лева (триста седемдесет и
седем хиляди осемстотин седемдесет и пет лева, шестдесет и девет стотинки),
ведно със законните последици .
По отношение на веществените доказателства съдът, като
съобрази, че същите представляват документи, приложени в обособения том 24 от
ДП, постанови, че следва да се пазят ведно с делото.
По отношение на направените разноски в хода на съдебното
производство, съдът съобрази, че от общата сума за платени от бюджета на ШОС
или бюджета на ШОП сума за възнаграждения, дневни и пътни разходи на вещи лица,
свидетели и преводачи следва да се извади сумата за заплащане труда и разходите
на преводачите. В съответствие с чл.55 от НПК, чл.134 от НПК, чл.395а и сл. от НПК и чл.6 §3 б.“е“ от ЕКЗПЧЗС държавата гарантира правото на лице, обвинено в
извършване на престъпление да ползва безплатно услугите на преводач. Това
задължение за осигуряване на безплатен превод е абсолютно – то не зависи от
средствата на обвиняемия, а е част от организацията на наказателния процес. В
този смисъл Решението Ишяр с/у България. Не може обвиняемия да бъде накаран да
плаща разноските, ако е осъден – Решение Luedike, Belkacem and Koc с/у
Германия. „Изискваните от чл.6 §3 б.“е“ от ЕКЗПЧЗС „услуги“ се прилагат както
за превод на документи, така и за превод на устни изявления; и в двете
отношения задължението е да се предоставят необходимите услуги, за да се
осигури справедлив процес.“ - стр.585-586 от „Право на ЕКПЧ“ на Харис, О`Бойл,
Уорбик, Бейтс, Бъкли. Ето защо в конкретния случай разноските за писмения превод
на съдебните книжа, направени от ШОС и на обвинителния акт и книжата от
досъдебното производство от ШОП следва да останат за сметка на държавата и
по-конкретно следва да останат за сметка на органа който ги е направил - ШОС
или ШОП.
На основание чл.190 ал.1 от НПК
разноските направени за експертизи по отношение на оправдания подсъдим Й.Ш. /S.Y.също
следва да останат за сметка на държавата.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Н.Р /R.N. да заплати по сметка на
държавата в полза на Окръжна прокуратура – Шумен сумата от 325,56 лв., както и
по сметка на държавата в полза на ШОС – деловодни разноски в размер на 60,00лв.
във връзка с направените експертизи досежно установяване на фактите по
извършеното от него деяние. Освен това съдът осъди подсъдимия Р. да заплати и държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 58 244,93лв.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: