Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
първи състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ДОРА МИХАЙЛОВА
2.РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 345/2018 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 196 от 19.12.2017
год. по гр. дело № 967/2016 год. на Елинпелинския
районен съд „У.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на Б.Г.Н. от с. О. сумата 8 469,50 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания в резултат
на трудова злополука от 18.07.2015 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.07.2015 год. до окончателното изплащане, като съдът е
отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
25 000 лв., като са присъдени и направените от страните разноски по
съразмерност.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ищцата в отхвърлителната част. Счита за неправилен извода на съда
за съпричиняване
на вредоносния резултат поради проявена от нея груба небрежност. Моли съда да
отмени решението в тази част и вместо него да постанови друго, с което да уважи
иска в пълния предявен размер.
Ответното дружество оспорва въззивната жалба на ищцата и моли съда да потвърди
решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск.
Решението е обжалвано и от
ответното дружество в осъдителната му част с доводи, че пострадалата е проявила
груба небрежност, поради което
присъденото обезщетение следва да се намали с процент на съпричиняване 95% от страна на ищцата, на основание чл.
201, ал. 2 от КТ. Сочи също така, че претърпените вреди не са резултат само на
претърпяното травматично увреждане, а са причинени в голяма степен от
съществуващо преди травмата общо заболяване на ищцата.
Ищцата оспорва подадената от ответника
въззивна жалба.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищцата е
работила при ответника на длъжността „хигиенист“ – почистване на складови
помещения, сортиране и изхвърляне на отпадъци, както и че на 18.07.2015 год., докато
изпълнявала трудовите си задължения, минавайки на 5
м. зад спрял електрокар марка „М.“, с работещия на него П.Б., била блъснато при внезапно
потегляне на последния на заден ход, при което електрокарът преминал през левия
й крак и в резултат на това получила травматични увреждания.
С Разпореждане № 76/29.07.2015
год. на ТП на НОИ – София област злополуката, декларирана с вх. № 5101-22-7/22.07.2015
год. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.
С постановление от 13.10.2016
год. на РП-Елин Пелин по досъдебно производство № 261/2015 год. П. Д. Б. е привлечен като обвиняем за
немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност – като водач на ППС с неправилна,
необезопасена маневра назад извършил посоченото по-горе нарушение, в резултат
на което причинил на ищцата средна телесна повреда.
Според заключението на приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза на в.л. Т. травматичните увреждания на
ищцата, причинени при процесната трудова злополука,
се изразяват в разкъсно-контузни рани на четвърти и
пети пръсти на лявото ходило и фрактури на крайните фаланги на същите пръсти с
наличието на костен откъс /фрагменти/. Счупването на крайните фаланги на
четвърти и пети пръсти на лявото ходило е причинило на пострадалата трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок около 1-1,5 месеца.
Пострадалата е била подложена два пъти на оперативно лечение, като първия път е
извършена ревизия на раните и отстраняване на мъртвите тъкани, а втория път е
поставена метална остеосинтеза на фалангите на
четвърти и пети пръсти на лявото ходило и е приложена медикаментозна терапия. В
случая не са били необходими рехабилитационни
процедури. В резултат на травмата ищцата е изпитвала силни болки и страдания
при допир и движение, които постепенно са намалели до пълното им отзвучаване
след приключване на възстановителния процес от 1-1,5 месеца. Тъй като при
травмата са засегнати крайните фаланги на пръстите, които участват в акта на
ходене, в бъдеще при пострадалата се очакват болки, появяващи се при физическо
натоварване /продължително ходене/, както и при промяна на времето, като тези
неблагоприятни последици ще траят цял живот. През периода на възстановяване
ищцата е имала затруднения в придвижването и обслужването в бита /придвижвала
се е само с помощни средства/. Към момента на прегледа пострадалата продължава
да изпитва болка в зоните на уврежданията при натоварване на крайника и при
излагане на студено. Фрактурите са излекувани, което позволява ищцата да се
придвижва без помощни средства, като доживот ще
останат посочените по-горе вариращи болки /в зависимост от натоварване, време и
др./. Няма данни ищцата да е пренебрегнала медицинските указания.
Съгласно заключението на
медицинската експертиза на в.л. М. ищцата страда още преди злополуката от следните
заболявания: дискови протрузии на различни нива, сколиоза, лумбалгия, двустранна гонартроза; миастения гравис – генерализирана форма, захарен диабет тип 2 с
неврологични усложнения, диабетна полиневропатия с
клинични изяви изтръпване, парещи болки и изстиване на стъпалата, мускулни крампи, които водят до болков
синдром и умора в краката. Тези заболявания са от общ характер, не се очаква
пълно възстановяване и обострянето на симптоматиката, свързана с тях не е в
причинно-следствена връзка с причинената трудова злополука.
Видно от преводно нареждане от
22.12.2015 год. с наредител А. Б. ЗАД по сметка на ищцата е
преведена сумата 530,50 лв. по щета № 0142/15/001/500044, на основание
застрахователна полица по сключен от работодателя със застрахователното
дружество договор за застраховка на 198 лица – работници и служители, покриваща
следните събития: смърт при трудова злополука, трайна загуба на трудоспособност
от трудова злополука и временна загуба на трудоспособност от трудова злополука
за периода 15.10.2014 год. – 14.10.2015 год. В приложения списък на
застрахованите лица фигурира и ищцата Б.Н..
Съгласно приемо-предавателен
протокол от 13.08.2012 год. Б.Н. е получила от работодателя /ответника по
делото/ работно облекло: полугащеризон, работно яке,
работни обувки с метално бомбе и пластина. Ищцата е декларирала, че е запозната
със задължението по чл. 296, ал. 2 от КТ да носи работно или униформено облекло
през работно време.
Ищцата е преминала през проведен
извънреден инструктаж за правилата за безопасност, проведен от управителя на „У.Б.“
ЕООД във връзка с трудова злополука на 22.11.2014 год. /протокол от 08.12.2014
год./.
Според заключението на
съдебно-техническата експертиза на в.л. П. в момента на трудовата злополука
в залата, през която е преминавала ищцата не се вижда пешеходна пътека поради наличието
на поставени шест колони палети, закриващи видимостта. При извършването на товаро-разтоварни действия от момента на появяване на
пострадалото лице до възникване на злополуката при движението си електрокаристът
не навлиза в зоната, означена като пешеходна пътека. Пострадалата е отишла до
югозападния ъгъл на помещението и
връщайки се обратно е заобиколила вляво електрокара,
който на заден ход избутал работничката. Записът от камерата, предоставен на
вещото лице, възпроизвежда достоверно звукова сигнализация, подавана от
електрокара.
Според показанията на свидетелите
Д.
и Х.,
които посетили ищцата непосредствено след злополуката в болницата, същата се
чувствала зле, кракът й бил посинял и подут, изпитвала много силни болки и не
можела да се движи и да се обслужва сама. Свидетелките помагали на ищцата след
изписването от болницата и знаят, че вземала силни обезболяващи, антибиотици и
ходела на превръзки в близката болница в с. Д. Поради влошаване състоянието на
ищцата се наложило втора операция в болница „С. А.“, гр. С., след което ищцата отново имала
нужда от ежедневна помощ за елементарните дейности по обслужването – обличане,
хранене. Ищцата плачела постоянно от силните болки и не можела да спи.
Възстановявала се дълго време след втората операция, като не можела да се движи
дори с помощни средства. Травмата довела до влошаване оплакванията във връзка с
другите й заболявания, по-специално – на заболяването „миастения“,
при което се увеличило треперенето на мускулите на крайниците. Едва два месеца
след операцията ищцата започнала да ходи с помощи средства, а на четвъртия
месец мече можела да се обслужва сама. Понастоящем последиците от травмата също
не са напълно отшумели, като ищцата продължава да куца и да се оплаква от
болки.
Според св. Г. – колега на ищцата, който бил
свидетел на инцидента, пострадалата се движела в халето, идвайки откъм рампите,
като през това време П.
Б.,
който свалял палети с кисело мляко, дал заден ход, при което електрокарът
ударил Б., а задното колело останало върху крака й. Б. слязъл да види какво става, след
което дръпнал електрокара напред и освободил крака на пострадалата, който бил
изцяло премазан, започнал веднага да посинява и да се подува, а от пръстите
потекла кръв. Електрокарът имал звуков сигнал, омотан с тиксо.
Съгласно показанията на св. С. /“началник-склад“ в дружеството/,
който не е очевидец на инцидента, електрокарът е обезопасен при движение на
заден ход със звуков и светлинен сигнал,
който се включва автоматично при потегляне. Към момента на злополуката машината
е била изправна, тъй като винаги се проверява от служител преди привеждането й
в движение. Преди инцидента свидетелят лично проверил изправността на
електрокара. Ищцата не е носила предпазни обувки с бомбе по време на
злополуката, въпреки че била задължена за това съгласно вътрешния правилник.
Предназначението на обувките било да предпазва служителите именно при такива
инциденти. Обстоятелството, че ищцата не била с работни обувки по време на
злополуката, а с маратонки, се потвърждава и от показанията на св. Д.
Според св. П. Н., който имал задължение да
раздава работни дрехи и обувки на служителите, винаги се съставя протокол за
предоставеното предпазно облекло. Ищцата му била казала, че й липсват
предпазните обувки, но за да получи нови следвало да му предостави протокол от
отдел „Човешки ресурси“, с който да се разреши предоставянето на нови, като
такъв протокол не му бил предоставен от ищцата.
Свидетелят Г. – охранител в дружеството твърди,
че тъй като звуковата сигнализация на мотокара била омотана от месеци с тиксо,
сигналът не се чувал при потегляне на заден ход. Свидетелят не е виждал
мотокарът да има светлинна сигнализация.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 200,
ал. 1 от КТ. Според тази разпоредба за вреди
от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност,
инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено, независимо дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им.
Съдът
намира, че по делото е доказано наличието на предпоставките за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Установи се от представените
по делото писмени доказателства - декларация за трудова злополука, епикризи и разпореждане на НОИ, както и от гласните
доказателства, че на 18.07.2015 год. докато
изпълнявала трудовите си задължения като хигиенист ищцата претърпяла трудова
злополука, като била блъсната от електрокар при внезапното му потегляне на
заден ход, при което машината преминала през левия й крак и получила следните травматични
увреждания: разкъсно-контузни рани на четвърти и пети
пръсти на лявото ходило и фрактури на крайните фаланги на същите пръсти.
След инцидента ищцата ползвала отпуск по
болест поради получените травми за период от 131 дни, видно от съдебно-медицинската
експертиза и представените болнични листове. С оглед това по делото следва да
се приеме за доказано както настъпването на трудовата злополука, така и причинената
в резултат на нея временна
нетрудоспособност на ищцата.
Съдът намира за доказано
възражението на ответника за съпричиняване на вредите
от страна на пострадалата. Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Постоянната практика на ВКС
приема, че проява на груба небрежност по смисъла на цитираната разпоредба е
налице, когато работникът е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи, или че ще успее да
предотврати неговото настъпване, т.е. не всяко нарушение на инструкциите по
безопасност на труда представлява груба небрежност, а само такова нарушение,
което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е
положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка. Работодателят
е този, който носи доказателствената тежест за установяване на твърдяната от
него груба небрежност. По делото са ангажирани доказателства, от които може да
се направи категоричен извод, че пострадалата е действала с такова съзнание, тъй
като в деня на злополуката не е носила предпазни обувки, което е било
задължително съгласно Правилника за вътрешния ред в дружеството /Раздел 4, л.
24/, приложената по делото Инструкция за ползване, поддържане и съхранение на
личните предпазни средства /“Обувки със защитно бомбе“/. Работодателят е провел
и извънреден инструктаж на 08.12.2014 год. поради зачестилите трудови
злополуки, при който служителите, вкл. ищцата са уведомени, че носенето на
обувки със защитно бомбе е задължително, тъй като същите са конструирани за
работа и защита именно при индустриални условия и целта им е защита от
подхлъзване, удар от предмети, материали и др. Установено е също така, че
работодателят е осигурил на ищцата предпазни обувки, като такива са й предадени
с приемо-предавателен протокол от 13.08.2012 год. /л.
98 от делото/. По делото не се доказа причината, поради която ищцата не е имала
предпазни обувки, като не се установи също така да е предприела действия пред
администрацията на дружеството за снабдяване с нови такива в случай на
изгубване, унищожаване и др. С това ищцата грубо е нарушила установените
правила за безопасност при изпълнение на служебните си задължения. Съдът
намира, че с поведението си ищцата е съпричинила вредоностния резултат, като съпричиняването
в размер на 40%. Съдът не приема по-голям процент съпричиняване,
тъй като злополуката не е в причинна връзка с неизпълнение на задължението на
ищцата да носи предпазни обувки, но спазването на правилата за безопасност от
нейна страна би намалило значително неблагоприятните последици за здравето й с
оглед предназначението на предпазното облекло и по-специално на обувките със
защитно бомбе, целта на които е да предпазват краката от удари, падане на
предмети и др. В случая е изключена възможността пострадалата работничка да не
е знаела/предвиждала евентуалното настъпване на вредоносни последици с оглед
високата степен на вероятност от инциденти в работната зона на разтоварните машини и липсата на задължителните предпазни
обувки.
Настоящият състав намира за
недоказано възражението на ответника за съпричиняване
на вредите от страна на ищцата и поради обстоятелството, че е нарушила
въведения от работодателя план за движение в складовото помещение /приложение
към Правилника за вътрешния ред и професионалната етика/, на което ясно били
обозначени местата, през които следва да преминава персоналът на дружеството.
На първо място, по делото липсват доказателства за това ищцата да е била
уведомена за посочената схема и за местоположението на пешеходните пътеки. Освен
това, по делото се установи, че в деня на злополуката в района на пътеките са
били струпани шест броя колони с палети. В тежест на дружеството беше да
докаже, че ищцата е имала свободен достъп до пешеходната зона, с оглед
възражението за допусната от същата груба небрежност при преминаването през
склада – нещо, което ответникът по делото
не е направил. Не се доказа също
така ищцата да е възприела подадена от електрокара звукова сигнализация преди злополуката
и виновно да не е избегнала удара. Това е така, тъй като според показанията на
разпитаните по делото свидетели /Г., Г./ машината по принцип имала
звукова сигнализация, която се задейства автоматично при тръгване на заден ход,
но зумерът бил омотан с тиксо и найлон. В тежест на ответника беше да докаже,
че непосредствено преди злополуката е бил подаден звуков сигнал и същият е бил
възприет от ищцата, но същата е проявила груба небрежност, като не е направила
необходимото, за да избегне удара – обстоятелство, което също не е установено
по несъмнен начин.
Съдът отчита и виновното
поведение на работодателя предвид неосигуряването от негова страна на безопасни
условия на труд, тъй като според свидетелските показания и техническата
експертиза звуковата сигнализация на електрокара е била компрометирана, а в
района на пешеходната зона са били складирани палети, което е затруднявало
преминаването през регламентираните места от служителите на дружеството. С
оглед това съдът намира, че са налице предпоставките за намаляване
отговорността на работодателя с 40%, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ.
Съдът намира, че сумата 15 000
лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищцата в резултат на злополуката
неимуществени вреди. При определяне на този размер съобразно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД съдът взе предвид вида, характера и интензитета на субективните
оплаквания в резултат на уврежданията, както и продължителността на търпените
болки, които са били особено интензивни през първите седмици след злополуката и
са отшумели в голяма степен чак четири месеца след това. През този период
пострадалата се е чувствала непълноценна, разчитала е на чужда помощ в бита и е
търпяла физически болки и стрес /свидетелските показания и съдебно-медицинската
експертиза/. Счупването на крайните фаланги на четвърти и пети пръсти на лявото
ходило е причинило на пострадалата трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за срок около 1-1,5 месеца, като пострадалата е била подложена
два пъти на оперативно болнично лечение. Съдът отчете и обстоятелството, че в
бъдеще при ищцата се очакват болки, появяващи се при физическо натоварване
/продължително ходене/, както и при промяна на времето, като тези
неблагоприятни последици ще траят цял живот. Не се установи някое от останалите
заболявания на ищцата от общ характер да е в причинно-следствена връзка с
описаните по-горе вреди от трудовата злополука.
Предвид доказаното по делото
виновно поведение на работника съдът намира, че следва да приеме съпричиняване 40% на вредите, като намали с този процент
така определеното обезщетение, което след редуцирането му възлиза на 9000 лв.
От същото следва да се приспадне и полученото от ищцата застрахователно
обезщетение от „А.
Б.“
ЗАД в размер на 530,50 лв. по щета № 0142/15/001/500044, при което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 8 469,50 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 25 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на спора
разноските във въззивното производство следва да
останат в тежест на всяка от страните, така както са направени.
По делото е подадена и частна
жалба срещу определението от 29.03.2018 год. на РС-Елин Пелин, с което е
оставено без уважение искането на ищцата по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за
изменение на постановеното решение в частта за разноските, с доводи за
прекомерност.
Ответното дружество оспорва
частната жалба.
По така подадената частна жалба,
настоящият състав намира следното:
Ответното дружество е направило разноски в производството пред районния съд в размер на 3 140 лв., от които 2 880 лв. – заплатено на 07.03.2017 год. адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 2076,29 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на така присъденото адвокатско възнаграждение, по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Минималният размер адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1730 лв., с оглед първоначалната цена на предявените искове – 40 000 лв. /изменението на иска чрез намаляването му по размер е допуснато в последното съдебно заседание на 16.11.2017 год./ Намаляването на размера на иска е десезиране на съда по реда на чл. 233 или чл. 232 от ГПК
и в тези хипотези приложима за разноските е разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Възнаграждението не е прекомерно и с оглед фактическата и правна сложност на делото, направените доводи и възражения, броя на проведените открити съдебни заседания и събраните доказателства, в т.ч. съдебно-техническа и медицински експертизи. С оглед това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.Воден от
горното, Софийският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196 от 19.12.2017 год. по гр. дело № 967/2016 год. на Елинпелинския районен съд, както и определение от
29.03.2018 год. на РС-Елин Пелин по същото дело, постановено по молбата на Б.Г.Н.
от с. О. с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.