РЕШЕНИЕ
№ 1463
гр. Пловдив, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330207505 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-6207-000575/14.07.2021г.
на Началник РУП - Труд, с което на Т. П. В., ЕГН ********** от ... е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и
Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение
по чл.140, ал.1, вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателя В. лично и чрез своя повереник моли Съда да отмени
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по
съображения, подробно изложени в жалбата и в писмено становище.
Въззиваемата страна – РУП Труд, редовно призована не изпраща
представител, но в писмено становище изразява позиция за потвърждаване на
НП. В случай на отмяната му възразява за размера на адвокатското
възнаграждение, което иска да се намали до минимума.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
1
ЗАНН и е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 20.06.2021г. около 22.21ч жалбоподателят В. управлявал в
гр.Съединение по бул.“6-ти Септември“ лек автомобил “Опел Корса” с рег.
номер № ..., който бил чужда собственост. Всъщност жалбоподателя го взел
от свид.П.Г., който пък на свой ред по-рано го бил закупил от предния му
собственик, но не го представил в КАТ за пререгистрация в срок. Така на
13.05.21г. регистрацията била служебно прекратена. Последното обаче не
било известно на жалб.В.. На посоченото по –горе време и място бил спрян за
проверка от свид.Т. Х. Г. – м. а., който при проверка в информационните
масиви на КАТ установил, че МПС управлявано от жалбоподателя било с
прекратена регистрация. Ето защо за изброеното срещу жалб.В. бил съставен
АУАН серия GА № 327163 от същата дата. Въз основа на цитирания акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на актосъставителя Т. Х. Г., както и П. Ц. Г. и Т. П. С.,
разпитани като свидетели в хода на съдебното производство, както и от
писмените доказателства представени по делото - АУАН, справка АНД,
заповеди, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. По делото е безспорен
факта на управлението от жалбоподателя на посочения автомобил на
отразените в АУАН и НП време и място. Включително свидетелите
допуснати по искане на жалбоподателя потвърдиха факта на управлението.
При това положение всички доказателства са еднопосочни в тази връзка.
Основателно е обаче искането за отмяна на НП, поради липсата на субективен
елемент на знание за прекратената регистрация. Следва да се има предвид, че
всяко нарушение освен обективна страна – т.е. факти от действителността,
които да са налице, трябва да е и извършено виновно. Вината може да бъде
във форма на умисъл или непредпазливост. Умисъла от своя страна е пряк
или евентуален. При първия деецът пряко цели вредните последици, докато
при втория се цели някакъв правомерен резултата, но деецът съзнава
възможността да настъпят и вредни последици, но въпреки това се съгласява
с тях. При непредпазливостта деецът не предвижда настъпването на вредните
последици, но е длъжен и може да ги предвиди, или пък ги е предвиждал, но е
смятал да ги предотврати. Няма съмнение, че жалбоподателя в процесния
казус не е собственик на МПС-то. В този смисъл на него е предоставен за
2
управление автомобил, който има поставени регистрационни номера и
документи, според които е чужда собственост. Той няма как да знае, че
регистрацията е прекратена, защото на него такава информация не е
предоставена, а от наличните документи той няма как да предполага, че
такова нещо се е случило. Съгласно НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства в случаите на служебна
дерегистрация органите на реда следва да уведомят собственика. Едва от
момента на това уведомяване у него се появява субективен елемент, че
управлявайки същото МПС, той извършва нарушение. В процесния казус
обаче жалбоподателя дори не е собственик, поради което той би могъл да
знае или предполага , че МПС е без регистрация само , ако някой преди това
го е уведомил, но това не са органите на МВР. Както бе посочено по-горе
нито свид.Г. е казал такова нещо, нито свид.С., която присъствала на
разговора с първия е узнала това. Ето защо резонно е жалб.В. като е видял
налични номера на съответните места на МПС, да не е могъл дори при
дължимата грижа да разбере дали са валидни номерата. Ето защо настоящата
инстанция намира за основателно това възражение за липса на субективна
съставомерност на деянието. Вярно е, че всеки водач е длъжен да се увери в
правомерността и изрядността на МПС, което управлява, но в случая след
като колата е имала номера, а и се касае за моментно управление, то
настоящата инстанция намира, че не може да се иска повече от
жалбоподателя, който се доверил на факта, че все пак автомобила има
номера. Липсва знание за прекратената регистрация у жалбоподателя, нито
дори възможност за наличие на предположение за това. Ето защо процесното
НП следва да се отмени.
С оглед горния резултат и направеното своевременно искане за
присъждане на разноски от жалбоподателя, то същото следва да се уважи по
силата на чл.63д, ал.1 ЗАНН. По делото е приложен договор, съгласно който
за повереник е заплатена сумата от 600лв. Страните по него обосновали това
с нормите на чл.18, ал.2 и ал.4 от НМРАВ. Последното обаче е неправилно. В
процесния казус следва да намери приложение само нормата на чл.18, ал.2
НМРАВ. Налице е възражение на въззиваемата страна за намаляването до
3
неговия минимум, което е основателно с оглед вида и характера на делото.
Ето защо на жалб.В. следва да се присъди само сумата от 300лева за
повереник пред настоящата инстанция. Последната сума следва да се възложи
в тежест на ОДМВР Пловдив, тъй като тя е самостоятелен правен субект, а не
съответното РУП, което е структура в първата.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-6207-000575/14.07.2021г.
на Началник РУП - Труд, с което на Т. П. В., ЕГН ********** от ... е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и
Лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение
по чл.140, ал.1, вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на жалбоподателя Т. П. В., ЕГН
********** от ... сумата от 300 лева разноски по делото за повереник пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4