Районна прокуратура –
Червен бряг, е повдигнала обвинение срещу И.А.А. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. София,
адрес: ***, българин, български
гражданин, средно образование, женен,
безработен, осъждан, за това, че на 23.02.2018г. в
гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага – пари, възбудил
и поддържал у Б.Й.Н. *** заблуждение относно обстоятелството, че са му
необходими пари, за да помогне на болното си дете и с това й причинил
имотна вреда в размер на 500 лева, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 211
пр.3 вр. чл. 209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
В съдебно заседание,
подсъдимият, редовно призован, доведен от Затвора Плевен, е поискал да бъде
проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК, при
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Предвид на направеното
искане, съдът е разгледал делото по реда на глава ХХVІІ – съкратено съдебно
следствие. С оглед на това съдът на
осн.чл.372,ал.3,вр. с чл.371,т.2 от НПК прие, че направеното в хода на
съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по
несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради
което обяви, че ще ползва
същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани
доказателства,относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят на Районна прокуратура – прокурор И.Т. в съдебно заседание поддържа обвинението като
доказано по несъмнен начин и предвид трансформиране на производство по реда на
Глава ХХVII от НПК
пледира индивидуализация на наказанията
при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като счита, че следва да се наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода“ над минимума предвиден в закона.
Защитникът на
подсъдимия -
адвокат Ц.А. също намира, че са
налице всички обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие и определяне на наказание
„Лишаване от свобода“ при условията на чл.58а, ал.4 НК в минимален
размер, като излага конкретни доводи в тази насока.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл. 373,
ал.3 НПК, вр. чл. 372, ал.4 от НПК прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
И.А.А. е
с ЕГН **********. Роден е на *** г. в
гр. София. Живее в с. ***. Българин е. Български
гражданин е. Със средно образование е. Женен.
Подсъдимият е безработен. Решил
да си набави парични средства чрез възбуждане на заблуждение на възрастни
граждани. За целта подсъдимият отпътувал от мястото, на което живее до
отдалечени населени места.
На 23.02.2018г. подсъдимият А. ***
бряг и започнал да се разхожда по улиците набелязвайки възрастни лица, на които
да въздейства. Подсъдимият забелязал св. Б.Й.Н. на излизане от хранителен
магазин и я проследил. В близост нямало други лица и по пътя към домът на
свидетелката, подсъдимият заговорил А.. Поздравил я с думите „Здравей бабо Б.” . Представил
се за син на бивш директор на
предприятие, в което работела преди години Н., споделил, че му се случило
нещастие - детето му преживяло катастрофа по-рано през деня и му отрязали в
болница „Пирогов” 10-15 см. от крака и се нуждае от операция. Оплакал се на
свидетелката, че успял да внесе само 1500 лв., но не му достигали други 300-380
лв. и я помолил да му даде пари. Свидетелката му заявила, че следва да попита
съпруга си и двамата се отправили към домът на А., находящ се в ***. Там св. А. след съгласуване със съпруга си предоставила
сумата от 350 лв., но подсъдимият като видял, че възрастната жена разполага с
повече пари и се примолил за още 150 лв.
като я заблудил, че до 14.00 часа на същия ден ще ги върне. Н. му дала
сумата, след което А. си тръгнал, но предупредил св. Б.Й.Н. да не казва за
случилото се на никого. Тази реплика предизвикала съмнение у свидетелката, че е
измамена и тя потърсила помощ на телефон 112.
На 23.02.2018г. Б.Й.Н. подала
сигнал с вх.№ ЗМ-109/23.02.2018г. до РУ
Червен бряг.
Било образувано Досъдебно производство № 87/2018г. по описа на
РП-Червен бряг, в хода на което били
извършени редица процесуално следствени действия вкл. разпознаване на
подсъдимия.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от
събраните доказателства, приложени по досъдебно
производство №87/18г. по описа на РП-Червен бряг, посредством приложените писмени
доказателствени средства – протоколи за разпити на свидетели, справки за
съдимост, протокол за разпити на обвиняем и самопризнанието, което прави в
досъдебното производство, сигнал с вх.№ ЗМ 109/23.02.2018г., справка за
съдимост рег.№ 443/01.10.2018г., рег.№ 596/13.12.2018г., справка с рег.№
374000-1174/07.03.2018г.; доклад с рег.№ 316р-28091/28.08.2018г. , протокол за
разпознаване на лице от 30.08.2018г. и останалите писмени доказателства по делото.
От разгледаните по отделно писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства съдът установява следните факти и
обстоятелства:
Видно
от справка с рег.№ 374р-9838/28.08.2018г. на инспектор при РУ –Червен бряг – л. 22 и 23 от
дос.пр., при проведените оперативно
издирвателни мероприятия е открито сходство в поведението на А., който признал
пред служители на МВР, че в разстояния на 6 месеца е извършил 6 измами на
територията на град Плевен, както и за други на територията на Р., П., С. З..
Видно от справката механизма на извършване на престъпленията в различните
населени места е сходен с осъщественото деяние от А. *** бряг. Пред служителите
на МВР последният признал, че се придвижвал до населените места с автобус, след
което започва да се разхожда по улиците, набелязва си предимно възрастни хора ,
заговаря ги , представя се за техен стар познат и като спечели доверието им
изисква от тях парични суми от порядъка на 300 до 500 лв. за лечение на свой
близък.
Видно от справки за съдимост рег.№
443/01.10.2018г. и рег.№
596/13.12.2018г., И.А.А. е осъждан за
престъпления от общ характер вкл. за деяния по чл. 211 пр.3 вр. чл. 209 , ал.1
вр. чл. 29, б.”а” и б.”б”НК.
С присъда по НОХД №2654/2012г. по описа на
РС-С. З. , А. е осъден за престъпление по чл. 211 пр.3 вр. чл. 209 , ал.1 вр.
чл. 29, б.”а” НК, извършено на
08.05.2012г. и осъден на наказание 3
години и 4 месеца лишаване от свобода
при строг режим. Присъдата е влязла в сила на 28.09.2013г.
С присъда по НОХД №1680/2012г. по описа на
РС-С. З. , А. е осъден за престъпление по чл. 211 пр.3 вр. чл. 209 , ал.1 вр.
чл. 29, б.”а” НК, извършено на
02.05.2012г. и осъден на наказание 3
години и 4 месеца лишаване от свобода
при строг режим. Присъдата е влязла в сила на 28.09.2013г.
С присъда по НОХД № 1077/2012г. по описа на
РС-Г. О., в сила от 13.12.2012г. , А. е осъден за престъпление по чл. 211 пр.3
вр. чл. 209 , ал.1 вр. чл. 29, б.”а” и б.”б”
НК, извършено на 03.02.2012г. и
осъден на наказание 2 години лишаване от
свобода при строг режим.
Видно от протоколите за разпознаване на л. 37- 40 от досъдебното производство, при
проведеното процесуално следствено действие, св. Б.Й.Н. и св. Христо Павлов Ненов
категорично посочили като извършител на деянието
именно подсъдимия.
От гласните доказателства
по делото, съдържащи се в показанията на свидетелите Б.Й.Н. и Х. П. Н., съдът
установява по безспорен и категоричен начин елементите на състава на престъпление по чл. 211 пр.3 вр. чл. 209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“
от НК, а именно датата и мястото на извършване на деянието, обстановката, при
която е осъществено, изпълнителното деяние и поведението на подсъдимия.
Установяват се още категорични доказателства относно извършителя. Свидетелите
дават точно и ясно описание на автора като го индивидуализират с лекото
накуцване с левия крак, бенката на лявата буза и овален нос. При проведеното разпознаване –
протоколи на л. 37-40 от досъдебното производство, свидетелите категорично
разпознават автора на престъплението , а именно подсъдимият И.А.А..
Съдът
кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите по делото. Пострадалата и
съпругът и са възприели непосредствено поведението на подсъдимия, дават ясни показания
в логична последователност и показанията им съответстват изцяло на писмените
доказателства по делото, поради което съдът ги възприема за правдиви и
достоверни, кореспондиращи с обективната действителност.
От правна страна
:
Подсъдимият
И.А.А. с ЕГН **********,
роден на *** г. в гр. С., адрес: ***,
българин, български гражданин, средно образование, женен, безработен, осъждан.
Предвид възприетата от
съда фактическа обстановка описана в обвинителния акт и изцяло потвърдена от
подсъдимия, съдът прие, че И.А.А. , от обективна страна и
действайки с пряк умисъл, осъществил състава на престъпление
по чл. 211 пр.3 вр. чл. 209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК като на 23.02.2018г. в гр. Червен
бряг, обл. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага – пари, възбудил и
поддържал у Б.Й.Н. *** заблуждение относно обстоятелството, че са му необходими
пари, за да помогне на болното си дете и с това й причинил имотна вреда в размер на 500 лева, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
От обективна и субективна страна престъплението се доказва от показанията на
разпитаните свидетели, проведеното разпознаване на досъдебно производство и писмените
доказателства по делото вкл. сигнал с вх.№ ЗМ 109/23.02.2018г., справка за
съдимост рег.№ 443/01.10.2018г., рег.№ 596/13.12.2018г., справка с рег.№
374000-1174/07.03.2018г.; доклад с рег.№ 316р-28091/28.08.2018г.
Деянието
на И.А. е осъществено след като деецът е бил осъден на наказания лишаване от
свобода за повече от една година за тежки умишлени престъпления от общ характер
, а именно по НОХД № НОХД №2654/2012г. и НОХД №1680/2012г. и двете по описа на РС-Стара Загора. Видно от датите на влизане в сила на двете
присъди и датата на извършване на
престъплението по настоящето дело, то съдът приема, че не е налице и
изключението по чл. 30, ал.1 НК.
Установените
в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанията на подсъдимия в съдебното заседание, одобрено от съда по реда
на чл. 372, ал.4,вр. чл. 371, ал.2 от НПК. По категоричен начин се установяват по делото времето, мястото и начина на
извършване на деянието и неговият автор.
От субективна страна,
престъплението е осъществено при форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпване.
Подсъдимия дава
обяснения, като признава за извършеното деяние
и посочва, че са му били необходими средства за лечението на съпругата
му. Последното съдът приема за защитна версия на лицето, поради липсата на
доказателства подкрепящи твърденията му в тази насока и противоречието с
показанията на св. Н. относно причините за извършване на деянието.
При индивидуализиране
на наказателната отговорност на подсъдимия, като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се отнесат предходните осъждания за престъпления от общ
характер. Видно от бюлетина за съдимост,
за същият вид престъпления А. е многократно наказван през годините, но
наказанието не е постигнало целите, заложени в чл. 36, ал. 1, пр. 1 НК.
Многобройните осъждания на подсъдимия следва да се третират за изключително
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство,
следва да се вземе предвид признанието за извършеното престъпно деяние.
Причините за
извършване на деянието са неспазване на установения в страната правов ред.
Предвиденото по закон наказание за този вид
престъпление, е „Лишаване от свобода” от
3 до 10 години. По делото е проведено съкратено съдебно следствие, поради което
и съгл. чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът определя наказанието
си при условията на чл. 58а НК. Съдът намери, че в случая следва да определи
наказанието при хипотезата на чл. 58а, ал. 1 НК, като не следва да приложи чл.
58а, ал. 4 НК. Съдът прие, че в случая, е неприложима разпоредбата на чл. 58а,
ал. 4 НК, тъй като по делото не се събраха каквито и да е доказателства за
наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при което и най – лекото предвидено по закон наказание, би се
оказало несъразмерно тежко. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство
е факта, че подсъдимият признава авторството на деянието, съжалява и се
разкайва, но от друга страна това е задължителна предпоставка, за да бъде
проведено съкратено съдебно следствие, каквото е било поискано от подсъдимия.
Други изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не са
налице. Предходните осъждания на подсъдимия
представляват изключително отегчаващо отговорността обстоятелство. Нещо повече – част от
деянията, за които същия е бил признат за виновен, са също за престъпления по
чл. 311 и чл.209 НК т.е. същият не се е
поправил и превъзпитал, като отново е извършил престъпление от този вид.
С оглед на горното съдът приема, че не са налице
кумулативно условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б. “б” НК и чл.58а НК, поради което не следва да приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК.
Поради това, съдът
определи наказанието си от вида “Лишаване от свобода”. Съдът определи наказание
в размер на 3 години и 9 месеца, като
предвид разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, намали същото с една трета, при
което наложи на подс. А. наказание от вида “Лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 6 / шест/
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
Съдът намери, че с определянето на наказанието от
този вид и в този размер, ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по този начин от една
страна ще се поправи и превъзпита подсъдимия, ще се въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други престъпления, а от
друга страна ще се въздейства предупредително и превъзпитателно и върху другите
членове на обществото.
Относно
предявения за разглеждане в наказателния процес граждански иск, съдът счита, че
доколкото от събраните по делото доказателства
се доказа авторството на деянието, вината на подсъдимия и наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на А. и настъпилите за гражданския ищец имуществени вреди, то
предявеният граждански иск следва да бъде уважен в претендирания размер от
500 лв.
Ето защо на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД съдът осъди подсъдимия И.А.А. да заплати на Б.Й.Н. сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди от престъплението, както и
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
Председател :
съдебни заседатели:1.
2.