№ 2639
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110150238 по описа за 2022 година
Предявен е конститувен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл.188, т. 1 КТ от
С. Й. М. против „С.А.“ЕАД, с който ищецът моли съда да отмени наложеното му със
заповед № РД 09-118/25.08.2022г. дисциплинарно наказание „забележка“. Ищецът твърди,
че по силата на трудово правоотношение заема длъжността „Директор предприятие *“.
Ищецът твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
Твърди, че съвестно и отговорно е изпълнявал трудовите си задължения. Твърди, че не е
спазена процедурата по чл.189 КТ, като липсва ясно изложение на фактическите
обстоятелства при които се твърди, че е извършено твърдяното нарушение. Отделно от това
твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Претендира разноски. Представя
писмени доказателства.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Заявява, че е ищецът е извършил обективираното в
заповедта дисциплинарно нарушение, както и че е спазена дисциплинарната процедура и
законоустановените срокове. Моли съда да се отхвърли изцяло, като неоснователна
предявената искова молба с която се оспорва заповед № РД 09- 118/25.08.2022г
изпълнителния директор на „С.А.“ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание
„Забележка” на основание чл. 187, т. 3 от КТ, и да остави в сила, респ. да потвърди
атакуваната заповед за дисциплинарно наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Страните на спорят за наличието на трудово правоотношение, по силата на което
ищецът заема длъжността „Директор предприятие *" в „С.А.“ АД. Със заповед № РД 09-
118/25.08.2022г. на Директора на С.А. ЕАД на ищецът е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“. С цитираната заповед на ищецът е вменено извършване на нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че ищецът в качеството му на Директор на
поделение „ * ” е възложено да проведе дисциплинарно производство по доклад вх. № 1301
от 17.06.2022г. Отразено е, че на основание на заповед РД 09 - 09 от 17.01,2013 г., същият е
оправомощен да налага дисциплинарни наказания в поделение '*" в качеството му на
1
Директор на поделението. Нарушението му се изразявало в това, че без да има законово
основание и без да уведоми Работодателя ,(уведомява го едва на 06.07.2022 г.), същият е
издал заповед № 80 от 22.06.2022 г., връчил я е срещу подпис на подчинени нему служители
от поделение *", с която заповед ги е определил като членове на комисия в поделението,
заедно с представители на легитимните Синдикални организации от поделението, които да
установят всички факти и обстоятелства, касаещи дисциплинарното производство по доклад
с вх. № 1301 от 17.06.2022г. Раздал им срещу подписи документите по докладната и като
председател на комисията свиквал и провеждал със същата комисия две заседания,
протоколирани, а протоколите подписвал той и членовете на комисията на 27.06.2022 г. и на
23.06.2022 г. Поискал от членовете на комисията, вместо него, да установяват всички факти
и обстоятелства по преписката, възложена му за изпълнение. Поискал писмени обяснения от
лице чийто трудов договор с Дружеството е бил прекратен и не е негов служител. Връща
преписката обратно в Управлението, но не в цялост и без да е решил/приключил случая,
изпраща дадените писмени обяснения, които е поискал от г-н Георги Бойчев Маноилов , без
да се е произнесъл по тях, респ, с резолюции „ към дело“ , ако счита, че няма нарушение или
да определи съответстващо, според възложените му правомощия по чл. 192 от КТ наказание
(забележка, предупреждение за уволнение, уволнение) по чл. 188 от КТ С гореизложените
действия не е изпълнил възложената му работа, като не е изпълнил задълженията си,
определени му със заповед РД 09 ~ 09 от 17.01.2013 г., както и възложените му задачи
определени със заповед РД 09 - 163 от 26.05.2020 г., във връзка с изпълнението на
последната заповед, относно информация за контрол по ЗОП по изпълнението на
обществена поръчка. С раздаването срещу подписи на членовете на учредената от него
комисия на вътрешно фирмени документи съдържащи конфиденциална информация и
свикването на нелегитимна комисия на заседания, във връзка с предоставените им срещу
подпис документи, не е изпълнил разпоредбите на Регламент /ЕС /2016/679 и на
националното законодателство за защита на личните данни, които подлежат на обработка и
съхранение, при режим, който не позволява тяхното разкриване на трети лица, освен в
изрично посочените в закона случаи. Заповедта е връчена на ищецът на 26.08.2022г.
В чл.8 от Устройствения правилник на дружеството-ответник е регламентирана
фигурата на Директор на поделение в дружеството, като са отразени неговите права,
задължения и правомощия. В чл.32 от същия е предвидено създаването на комисии, които
подпомагат дейността на поделенията в „С.А.“ ЕАД, като изготвят доклади, становища,
анализи и препоръки според компетенциите си и възложените им функции.
Видно от докладна записка от 06.07.2022г. съставена от ищеца, същият е уведомил
Изпълнителния директор на „С.А.“ ЕАД, в която уведомява че на основание Заповед №
РД09-09/17.01.2013г. е сформирал комисия, която да подпомогне установяването и
изясняването на всички факти и обстоятелства, касаещи провеждането на дисциплинарно
производство по Доклад с вх. № 1301/17.06.2022г. Обясненията са свързани с това че
ищецът не е взел необходимите мерки за установяване на виновните длъжностни лица,
отговарящи по преписка изх. № 1301-3/06.07.2022г. Искането касае обяснение „Защо не сте
приключил преписката, като поставите наказание по чл.188 КТ или отнесете „към дело“ ако
счетете че няма нарушение?“. Искането е връчено на ищеца н 22.08.2022г.
На 23.08.2022г. ищецът е предоставил на работодателя исканите обяснения, като
подробно
Представено е по делото искане с вх. №1354-1/08.08.2022г. от изпълнителния
директор на ответното дружество отправено до ищеца за даване на обяснения във връзка с
докладна с вх. №1354/08.07.2022г.
Установява се от Заповед № РД 09-09/07.01.2013г., че на Директорите на поделения на
„С.А.“ ЕАД са предоставени правомощия да налагат дисциплинарни наказания по чл.188 КТ
„забележка“ и „предупреждение за уволнение“, а при налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение да събират и оценяват доказателствата по дисциплинарната преписка, да
определят с резолюция дисциплинарното наказание „уволнение“, да подготвят и съгласуват
заповедта, която се подписва от Изпълнителния директор на дружеството.
2
Представена е Докладна записка от ищеца относно провеждане на дисциплинарно
производство, съгласно резолюция на Изпълнителния директор на „С.А.“ЕАД по Доклад с
вх. № 1301/17.06.2022г., в която ищецът заявява, че е сформирал комисия, която да го
подпомогне в установяването и изясняването на всички факти и обстоятелства, касаещи
провеждането на дисциплинарно производство по горепосочения доклад. Отразено е, че
ищецът предлага комплектът документи да бъде предоставен на Старши юрисконсулт в
Управление „С.А.“ ЕАД за предприемане на последващи действия.
Представени са протоколи от заседанията на създадената от ищеца комисия.
Установява се от разпита на свидетелката Н.П. – служител в поделение * на „С.А.“, че
е участвала съм в комисия за установяване на факти и обстоятелства, вследствие на които е
образувано дисциплинарното производство на ищеца. Сочи, че са проведени общо две
заседания, като свидетелката преповтаря изложеното в представените по делото протоколи
от проведените заседания. Свидетелката дава показания относно реда за налагане на
дисциплинарни наказания в поделението, като заявява, че в правомощията на директора на
поделението е да налага дисциплинарни наказания „забележка“ и „предупреждение за
уволнение“, а дисциплинарното наказание „уволнение“ се съгласува с изпълнителния
директор. Свидетелката заявява, че по думите на ищеца, комисията е сформирана за да го
подпомогне при вземането на решение. Всички са подписали декларация за
конфиденциалност и за защита на личните данни.
Съдът приема показанията на свидетелите за достоверни, същите са последователни,
житейски и логични, независимо от обстоятелството, че би могло да има евентуална
заинтересованост от тяхна страна.
Други допустими и относими доказателства не са ангажирани по делото.
При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира
следното:
Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Законът предпоставя и изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове. Такива са и нормите на чл.195 ал.1 от КТ, въвеждаща
изискване относно съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно при разглеждане
законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Тежестта на доказване
относно спазването на тези изисквания е за работодателя - ответник в процеса.
Задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се
съдържат в нормата на чл.195 ал.1 КТ. В съответствие с нея дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението,
индивидуализирано с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В конкретния случай съдът
намира, че процесната заповед съдържа всички задължителни реквизити, т.е. същата е
законосъобразно от формална гледна точка.
Ищецът е дал обяснения в писмена форма, приложени като писмено доказателство по
делото.
При спор за законност на наложено дисциплинарно наказание тежестта на доказване в
процеса лежи върху работодателя /чл.154, ал.1 от ГПК; така и решение № 1/2002 г. на ВКС,
III г.о/, което е указано на ответника с доклада на съда. Когато се оспорва законността на
наложено дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя е да установи първо, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване изискванията
на чл.193, ал.1 от КТ, че наказанието е наложено в сроковете по чл.194 от КТ и в
съответствие с чл.195 от КТ, и едва след това, че работникът е извършил дисциплинарните
3
простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание /решение № 544/2009 г. на
ВКС, IV г.о/.
Съгласно разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Нормата на чл.194 ал. 1 КТ е императивна по своя характер, поради което
съдът следи служебно дали са спазени сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ /в т.см. решение №
432/25.03.2002 г. на ВКС по гр.д. № 795/2001 г, III г.о; решение № 796/23.10.2008 г. на ВКС
по гр.д. № 1102/2006 г., IV г.о; решение от 03.08.2003 г. на ВКС по гр.д. № 3124/2001 г, III
г.о/. Това е така, защото нормата на чл. 194 КТ урежда сроковете за налагане на
дисциплинарните наказания, които са преклузивни и поради това с изтичането им се
прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание, а за
преклузивните срокове съдът винаги следи и служебно и в съдебното производство по
проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното
производство е своеобразно санкционно производство и с изтичането на сроковете
по чл.194, ал.1 от КТ се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност.
В правният мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане
на наказание. Поради това съдът служебно следва да провери спазени ли са преклузивните
срокове по чл.194 от ГПК и то преди да преценява законосъобразността на заповедта за
дисциплинарно наказание по същество, защото не може да се преценява по същество
извършено ли е нарушението, след като то вече не съществува в правния мир като
правнорелевантен факт /решение № 1506/1999 г. на ВКС; решение № 432/2002 г. на ВКС, и
двете на III г.о/. В настоящия случай указаните от КТ преклузивни срокове са спазени.
При горните констатации съдът следва да разгледа останалите наведени възражения
от ищцовата страна за незаконността на наложеното дисциплинарно наказание.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на наложеното
дисциплинарно наказания носи ответникът по настоящото дело който по силата на § 1, т. 1
КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания "забележка" се
обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1
КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След установяването факта на нарушението на
трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното
неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да подведе тези
обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл.
186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно
право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник или служител.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да
индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението
- чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, е предпоставена от спазването на определен ред, който да
обезпечи и правото на защита на наказания служител, както предписва правната норма,
регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и
правните основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на
работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът
на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на
дисциплинарното наказание.
Дисциплинарното нарушение представлява противоправно деяние (действие или
бездействие), извършено виновно от работник или служител, полагащ труд по трудово
правоотношение, с което се нарушава установената от работодателя трудова дисциплина,
вкл. и установените от него технологични правила, правилник за вътрешния трудов ред или
4
друг акт на работодателска власт - арг. чл. 186, изр. 1 КТ. Следователно, само
неизпълнението на предвидено в закона, трудовия договор или съобразно законните
разпореждания на работодателя трудови задължения представлява дисциплинарно
нарушение.
От Заповед №РД 09-118/25.08.2022г. се установява, че работодателят е наложил
дисциплинарното наказание на основание чл.188,т.1 вр. чл.187, ал.1, т.3 ,т.7,т. 8 и т.10 КТ за
това, че не е изпълнил възложената му работа, като не е изпълнил задълженията си,
определени му със заповед РД 09 ~ 09 от 17.01.2013 г., както и възложените му задачи
определени със заповед РД 09 - 163 от 26.05.2020 г., във връзка с изпълнението на
последната заповед, относно информация за контрол по ЗОП по изпълнението на
обществена поръчка, както и че е нарушил правилата за конфиденциалност на
информацията в дружеството.
В случая не се спори, че са изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ,
като са приложени обяснения от ищецът.
Твърденията на ищеца, че издадената заповед не е мотивирана са неоснователни. В
решение № 722/2011г. по гр.д. № 518/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 68/2014г. по гр.д. №
3145/2013г. ІV г.о. ВКС и решение № 270/2013г. по гр.д. № 1328/2012г. ІV г.о. ВКС, е
прието, че в искането на обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни
и субективни елементи на изпълнителното деяние. Приема се, че както в искането на
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин.
Посочва се, че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е
подчинено на никакви формални изисквания, но е достатъчно работникът да е разполагал с
възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата.
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в посочените решения
становище по прилагането на чл. 193 КТ. Изискванията на посочената правна норма са
изпълнени, когато според обстоятелства за всеки конкретен случай несъмнено е установено,
че уволненият работник/служител е разбрал за какво нарушаване на трудовата дисциплина
се искат обясненията. Предоставянето на писмени обяснения, в които конкретно се
възпроизвеждат факти от констатираните нарушения свидетелства, че работникът е разбрал
за какво е наложено дисциплинарното наказание.
Съдът, при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства намира, че работодателят не е успял да установи пълно и главно,
че е налице нарушение и че извършеното от ищеца нарушение е противоправно. В
действителност ищецът е осъществил необходимото и изискуемо в конкретния случай
поведение. Действията на ищеца, вменени му от работодателя като дисциплинарно
нарушение са съобразени със закона и вътрешните процедури в дружеството.
Обстоятелството, че е сформирал комисия за установяване на обстоятелства, във връзка с
нарушения, извършени от служители в поделението не е виновно и неправомерно, като не е
налице и изрично формулирана забрана за сформирането на такъв тип комисии, целящи да
подпомогнат дейността на директора на поделението. Отделно от това се установи от
събраните гласни доказателства, че всички участващи в комисията лица са подписали
декларации за конфиденциалност, поради което не са налице и вменените нарушения на
ищеца в тази насока.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че е налице евентуално
нарушение на трудовата дисциплина, то не е осъществено виновно от страна на ищеца за
което да може да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност, респ. да бъде
наложено процесното дисциплинарно наказание "забележка". А съгласно неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Тъй като по делото не се установи извършено от ищецът деяние, което да съставлява
нарушение на трудовата дисциплина, не следва да се обсъжда дали наложеното наказание
5
съответства на тежестта на нарушението.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Ищецът претендира
възнаграждение в размер на 1500лв. заплатен адвокатски хонорар. При своевременно
направеното възражение за прекомерност на същия, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и извършените от адвоката-повереник на ищеца процесуални действия
съдът счита, че следва да намали същото на 1000лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 50,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.357 вр. чл.188 т.1 КТ наложеното на С. Й. М., с ЕГН
**********, дисциплинарно наказание ,,забележка", наложено със заповед № РД 09-
118/25.08.2022г. на Изпълнителния директор на „С.А.“.
ОСЪЖДА „С.А.“ ЕАД, *** да заплати на С. Й. М., с ЕГН ********** сумата от
1000лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „С.А.“ ЕАД, *** да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на
СРС сумата от 50,00 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6