№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на четвърти юни две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян И. |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 671/2020г. |
||||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ТИЙ РОУЗ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.*** № **, чрез адв.Г.В., против Решение № 140/27.01.2020г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 5427/2019г. по описа на същия съд, с което е изменено НП № 441695-F477821/11.06.2019г. на н-ка на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 800лв., като е намален размера на същата на 500лв. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ЦУ на НАП разноски за производството в размер на 80,00лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилна оценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че съставът на вмененото нарушение не е осъществен и дружеството е санкционирано за нарушение, което не е извършено, т.к. покупко-продажбата не е била финализирана, поради което не е възникнало задължението за издаване на касов бон. Твърди, че в откритото съдебно заседание на 13.01.2020г. актосъставителите са дали противоречиви показания, от които не се установява да е бил довършен състава на твърдяното нарушение по чл.3, ал.1, вр.чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. Навежда доводи и за допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения, т.к. в обстоятелствената част на НП не се съдържа надлежно описание на нарушението, което е довело до ограничаване на правото на защита. В НП не са посочени констатираната сума като фактическа наличност и отчетената такава от ФУ, не е описано от какви установени факти са формирани изводите на АНО имало ли е разлика между двете стойности и какъв е нейният размер. Алтернативно моли съдът да приеме, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.В., която поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответната страна оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки Сд.№ 5184/21.05.2020г.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените по делото факти и събраните доказателства ВРС е приложил правилно закона.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, от фактическа
страна
ВРС е установил, че на 10.03.2019г., около 12,50 часа, инспектори по приходите
в ЦУ на
НАП - св.И И. и св.М И., във връзка с постъпил сигнал за неиздаване на касови
бележки, извършили проверка на търговски обект - магазин за сувенири, находящ
се в гр.Варна, ТК „Пикадили парк“, стопанисван от „ТИЙ РОУЗ“. Преди легитимация
св.И.И. извършил контролна покупка на 1 бр. чаша на стойност 9,50лв. Стоката
била заплатена с банкнота от 10лв., върнато ресто от 0,50лв., като за
извършената продажба не му била издадена касова бележка от наличните в обекта 2бр.
ФУ. След проверката проверяващите напуснали обекта, известно време след това се
върнали в него, легитимирали се и предприели извършването на фактическата
проверка. В хода на същата били изведени ДФО от двете въведени в експлоатация в
обекта ФУ, както КЛЕН от същата дата, от които било установено, че продажбата
не е отчетена. Констатациите при проверката били отразени в Протокол за
извършена проверка № 0281210/10.03.2019г. Прието било, че дружеството е
извършило нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., за което бил
съставен АУАН № F477821/18.03.2019г.
Въз основа на АУАН било издадено НП № 441695-F477821/11.06.2019г., с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС
на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 800лв.
От правна страна ВРС приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта, така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, обстоятелствата при които е извършено и датата на извършване на нарушението. По същество ВРС е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че на 10.03.2019г. продавач в обекта на дружеството е извършил продажба на стойност 9,50лв., заплатена в брой от орган по приходите (св.И.И.), която продажба не била регистрирана на ФУ. Този факт е установен от показанията на св.И.И. и св.М.И., както и от приложените ДФО и КЛЕН. Прието е, че фактът на неиздаване на касова бележка не се оспорва от жалбоподателя и че не е доказано твърдението, че задължението за това не било възникнало поради очакване да бъде върнато ресто. Връщането на ресто се установява от самия протокол за проверка, подписан от служителя на дружеството. Изведен е извод, че след като е извършена продажба и е прието плащане без да е издадена касова бележка, нарушението е налице и е безспорно доказано. Изложени са и подробно мотиви за липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава от останалите такива от своя вид. Стойността на продажбата, както и факта, че нарушението е първо, не са достатъчни случаят да се квалифицира като маловажен, но следва да се определи санкция в минимален размер.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, и при правилно установени факти е стигнал до правилен и обоснован от материалния закон извод за законосъобразност на наказателното постановление.
Дружеството е санкционирано за нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., а именно за неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от регистрирано в обекта ФУ за извършена в обекта продажба, за която е прието плащане в брой. Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка, по установения ред, в предвидената форма и в кръга на правомощията на проверяващите, поради което същият съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и установените при проверката факти и обстоятелства.
Видно от ПИП сер.АА № 0281210/10.03.2019г., в деня на проверката от св.И.И. е извършена контролна покупка на 1 бр. чаша на стойност 9,50лв., за която не е издадена фискална касова бележка от регистрираните в обекта фискални устройства. Както правилно е приел ВРС, този факт се установява безспорно както от изведените от фискалното устройство ДФО и КЛЕН, така и от показанията на св.И.И. и М.И.. Твърденията на дружеството, че продажбата не била финализирана, т.к. се изчаквало връщането на ресто, не се подкрепя от събраните доказателства, поради което правилно е прието, че е извършено нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г.
Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140/27.01.2020г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 5427/2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.