Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 27.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 687 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-000769
от 10.06.2019 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на Б.Д.И.
***, административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от постановлението
останала жалбоподателката И., която го е обжалвала и моли да бъде отменено изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно. Изтъква, че в АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че в обстоятелствената част
на НП е отразено, че при извършване на нарушението е управлявала лек автомобил
„ОК.” с рег.№ *******, но тя не притежава такъв автомобил и никога не го е
управлявала. Изтъква на следващо място, че не е вярно посочено мястото на
извършване на нарушението, тъй като не е конкретизирано къде точно на ул.”О.” е
извършено. Сочи, че проверката, която й е била направена е в нарушение на
разпоредбите на Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. на Министъра на
вътрешните работи.
В съдебно заседание, редовно
призована, жалбоподателката не се явява. Представлява се от адвокат С.Т. от
ЛАК, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно издадено. Изтъква, че в акта и в наказателното постановление
са посочени два различни регистрационни номера на автомобила. Акцентира на
мястото на извършване на нарушението, като сочи, че в НП е отразена ул.”О.”,
докато в хода на съдебното следствие се установило, че проверката е била
извършена на паркинга намиращ се непосредствено до пътното платно. Подробно
обсъжда свидетелските показания по делото, като изтъква, че от тях не се
установява по безспорен начин, че жалбоподателката е управлявала без поставен
предпазен колан, както и че поставеното на мястото улично осветление е работело.
Сочи като нарушени при проверката редица разпоредби от Инструкция № 8121з-749
от 20.10.2014 г. на МВР.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното
писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите И.Г.И., С.Л.Д., В. Я. К. и Е. Д. З.,
както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 01.06.2019 г., около 00:03
часа жалбоподателката Б.И. управлявала собствения си лек автомобил „ОК.” с
рег.№ ******по ул.”О.” в гр.Ловеч, с посока на движение към бул.”В.Т.”. С нея в
автомобила пътували и свидетелките В.К. и Е.З., както и лицето Н. Б.. Завивайки
към паркинга пред дискотека „И.” била спряна за проверка от служители на „Пътна
полиция” при ОД на МВР Ловеч – свидетелите С.Д. и И.И.. Повода за проверката
бил, че свидетелят Д. забелязал още докато И. ***, че тя не е поставила обезопасителния колан, с който било оборудвано превозното
средство. При спирането й за проверка това обстоятелство отново било
установено. Друго в хода на проверката не било установено.
За така установеното нарушение свидетелят
И.И. съставил на Б.И. АУАН бланков № 013616, в който посочил, че с действията
си при управлението на лек автомобил „ОК.” с рег.№ ******И. нарушила разпоредбата
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като не е била поставила обезопасителния
колан. Като доказателства актосъставителят иззел контролен талон № 9265222.
Като свидетел очевидец на нарушението в акта се подписал С.Д..
По така съставения й акт
жалбоподателката не е вписала възражения. Подписала го и получила препис от
него.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН И. да е представила писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение,
на 10.06.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, като
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият
орган преценил, че с действията си жалбоподателката Б.И. нарушила разпоредбата
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и й наложил предвидената в чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 50 лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.10-11/.
След внимателна преценка и
анализ на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът прие, че обжалваното
постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и
процесуален закон.
Не могат да бъдат кредитирани в
тази връзка възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление.
Действително, както в АУАН, така
и в обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени два
различни регистрационни номера на управлявания от жалбоподателката И. автомобил
„ОК.”. Същите се различават в последните две цифри, като в единият случай е отразено,
че като водач на лекия автомобил с рег.№ ******го е управлявала в гр.Ловеч, по
ул.”О.”, а малко след това в обстоятелствената част е отразено, че това е
собствения й лек автомобил с рег.№ *******. Съдът приема тома обстоятелства
като грешка при изписването на регистрационният номер в съставения АУАН, която
механично е била пренесена и в издаденото НП. Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че верния регистрационен номер на управляваното от И. МПС
е ******/л.7/, който е и единия от посочените, но съдът не счита това
обстоятелства за съществено процесуално нарушение, довело до накърняване
правото на защита на жалбоподателката и невъзможност да разбере в извършването
на какво административно нарушение е обвинена. Ясно и конкретно в
обстоятелствената част на НП е изписан фактическият състав на нарушението по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като са посочени всичките му съставомерни признаци. Изпълнителното
деяние на нарушението се изразява в управлението на МПС, без да е поставен обезопасителния колан, с който то е оборудвано, като
регистрационния номер на автомобила не е елемент от състава на нарушението.
Такъв би бил, ако вмененото нарушение касае регистрацията на автомобила, но
разглеждания случай не е такъв.
Не могат да бъдат споделени и доводите
за липсата на конкретизация на мястото, където е било извършено нарушението.
Както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление точно е посочена датата
и часа на извършване на нарушението, описано е и мястото, където е било извършена,
а именно : ул.”О.” в гр.Ловеч. Повече от това не е необходимо. Изпълнителното
деяние на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП се състои в неизползването на
обезопасителен колан от водача, когато е в движение, т.е. при управлението на
превозното средство. В случая е отразено, че жалбоподателката се е движела
(управлявала) автомобила по ул.”О.” в гр.Ловеч и нарушението е извършвано през
цялото време докато е траело движението на автомобила до момента, когато е бил
спрян за проверка от служителите на Пътна полиция. На кое точно място по
протежението на улицата е била спряна жалбоподателката е без значение за
обстоятелствата при извършването на нарушението, включително и за тези които
пряко касаят съставомерните му признаци. Още повече фактите,
че жалбоподателката се е движела по ул.”О.” и че е била спряна за проверка не
са спорни по делото, за да е от значение на което точно място от улицата е била
проверена. В тази връзка се установи от свидетелските показания, че служебният
автомобил на Пътна полиция е бил спрян встрани от ул.”О.”, на 5-6 метра от
отбивката за намиращия се там паркинг. Свидетелят Д. ясно е възприел идващият
по улицата автомобил „ОК.”, както и че водачът не бил поставил предпазния колан,
поради което го е спрял за проверка, когато автомобила завил наляво и навлязъл
към паркинга. Въпреки, че е било в тъмната част на денонощието, мястото там е
било достатъчно добре осветено от уличното осветление, който факт освен от
показанията на свидетелите Д. и И. се потвърждава и
от писмо изх.№ 11-00-1908-1/12.12.2019 г. на Община Ловеч, с приложената към
него скица /л.33-34/. Видно от приложената скица, точно на завоя за паркинга
има поставено улично осветление, такова има и на отсрещната му страна, а от
писмото на общината се установява, че в периода 31.05. – 01.06.2019 г. не е
имало регистрирани сигнали за неработещо осветление в този участък.
Съдът няма основания да не
кредитира показанията на свидетелите Д. и И., като
обективни. Същите са последователни, взаимно свързани, логични и
непротиворечиви. Фактът, че са полицейски служители не ги прави автоматично
заинтересовани или предубедени спрямо жалбоподателката И., нито пък по някакъв
начин са били мотивирани, извън чисто служебните си задължения, да й вменят
извършването на несъществуващо нарушение. Данни или дори индиции
за лично отношение спрямо нея липсват по делото.
Във връзка с гореизложеното, не
могат да бъдат споделени и доводите за това, че проверката свидетелите Д. и И. са извършили в нарушение на разпоредбите на Инструкция №
8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, издадена от МВР и в частност в
нарушение на нормите на чл.51, ал.6, чл.58, ал.1 и чл.62, ал.1, т.1, т.3 и т.5
от същата. Разпоредбата на чл.51, ал.6 от Инструкцията забранява осъществяване
на дейност по пътен контрол на платното за движение при намалена или ограничена
видимост и хлъзгав път. Предвидени са и изключения от тази забрана, в конкретно
изброени случаи. Следва да се има предвид обаче, че забраната за контрол на
пътното движение при намалена или ограничена видимост не означава забрана за
контрол през тъмната част на денонощието. А в разглеждания случай служебният
автомобил на Пътна полиция въобще не се е и намирал на платното за движение
(ул.”О.”), а в страни, на отбивката за паркинга и за дискотека „И.”. Така че,
липсват каквито и да било основания да се счита, че тази разпоредба от
Инструкцията е била нарушена от свидетелите Д. и И.,
при осъществяване на задълженията им по контрол на пътното движение.
Не е извършено нарушение и на
нормата на чл.58, ал.1 от Инструкция № 8121з-749/2014 г. на МВР. В четири точки
от същата са визирани случаите, когато служителите на Пътна полиция са длъжни
да спрат за проверка водач на ППС. В обсъждания казус безспорно е била налице
първата такава (т.1 на чл.58, ал.1), а именно : имало е видимо нарушение на
правилата за движение, тъй като свидетелят Д. визуално е възприел, че водачът
на движещото се по улицата МПС не бил поставил предпазния колан. Що се отнася
до визираните в разпоредбата на чл.62, ал.1 от Инструкцията правила, то следва
да се има предвид, че характера на тази норма е инструктивен, т.е. определен е
начина, по който служителят следва да подходи и извърши проверката. Служителят
няма задължение да проверява документите на пътуващите в автомобила лица (извън
водача), решението дали да го направи е изцяло негова преценка, като са указани
фактическите действия, които следва да извърши ако реши да провери и тях – т.5
на чл.62, ал.1. Безспорно Д. се е ориентирал и визуално за броя на возещите се
в автомобила лица – т.3 на чл.62, ал.1, като в показанията си пред съда сочи и
че дори познавал едното от тях. Свидетелят И. също сочи, че освен
жалбоподателката, в автомобила е имало още няколко лица. Липсват данни и че
проверявания автомобил е бил извън обхвата на заснемане от камерите на АИСВПК,
макар и в хода на съдебното следствие записите да не бяха установени, тъй като
срока за съхранението им е изтекъл – писмо рег.№ 785500-6197/04.11.2019 г. на
Дирекция „Вътрешна сигурност” при МВР /л.27/.
Независимо от изложеното по-горе
относно спазването на визираните в Инструкция № 8121з-749/2014 г. на МВР правила,
то следва да се подчертае, че дори и категорично да беше установено нарушение
на някое от тях, това не означава, че като последица само по себе си такова
нарушение би довело до отмяна на обжалваното НП на формално основание, при
положение, че нарушението е безспорно установено, ясен е и автора и
самоличността му. Това може да се случи само ако нарушение на Инструкцията е в
пряка връзка и е довело до опорочаване на съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП по начин, по който да е накърнено правото на защита на
наказаното лице. Такива обстоятелства обаче, в разглеждания казус не бяха
установени.
Изчерпателно наказващият орган е посочил
обстоятелствата свързани с извършеното нарушение и повече от това не би могъл
да стори, тъй като изпълнителното му деяние е такова на просто извършване, под
формата на бездействие. При внимателния преглед на двата акта се установи, че в
АУАН и в НП са посочени идентични обстоятелства около случая и е дадена еднаква,
правилна квалификация на нарушението.
Правилно наказващият орган, въз
основа на описаната в акта фактическа обстановка е приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Текстът й задължава водачите на определени
категории МПС (към които спада и управлявания от Б.И. лек автомобил), винаги
при управлението им да използват обезопасителните
колани, с които те са оборудвани.
Следва да се има предвид, че
нарушената от жалбоподателката разпоредба от ЗДвП не е самоцелна, а цели да
бъде осигурена безопасността и здравето, както на водача на съответното МПС,
така и на останалите участници в движението. В разглеждания случай жалбоподателката
И. е управлявала автомобила без да е поставила обезопасителния
си колан. Изводите за това съдът основава изцяло на приложения по делото акт за
административно нарушение и показанията на актосъставителя Д. и свидетеля И.,
който си спомнят с подробности случая. Ангажираните в тази връзка от
жалбоподателката показания на свидетелите В.К. и Е.З. не ги опровергават, нито
пък доказват по категоричен начин тезата на И.. Твърденията им относно
обстоятелството дали по време на управлението на автомобила И. е била поставила
обезопасителния колан не са убедителни. И двете
сочат, че жалбоподателката е била поставила обезопасителния
колан, но същевременно заявяват, че в момента, когато е спряла тя вече го е
била свалила. Свидетелката З. : „Когато навлязохме в паркинга, не съм гледала
кога е махнала колана, гледах към полицаите.” Свидетелката К. : „Не съм видяла
момента, когато освобождава колана, спомням си, че когато зави, погледа ми беше
насочен към патрулния автомобил, в момента когато спря нямаше вече колан, но не
съм видяла в кой момент го е свалила.” Нелогично е, виждайки полицейския
служител жалбоподателката да си сваля колана още преди да е спряла, по-логични
са обратните действия – да го постави или да направи опит да го постави
знаейки, че използването му е задължително. До голяма степен, относно това
обстоятелство показанията на двете свидетелки съвпадат с тези на
актосъставителя Д., които също твърди, че първо е видял, че водача на
приближаващия автомобил не е поставил колан и това го е мотивирало да го спре
за проверка. Както К., така и свидетелката З. не сочат конкретно момента,
когато жалбоподателката е свалила предпазния колан така, че в този смисъл
показанията им не опровергават тези на свидетеля Д., който твърди, че още
докато е шофирала по ул.”О.” и преди да завие към паркинга жалбоподателката е
нямала поставен обезопасителен колан. Освен тези съображения, показанията на
свидетелките К. и З. не следва да се ценят безкритично с оглед факта, че са
приятелки. Основание за такъв извод дават и твърденията им, че освен
жалбоподателката И., която е шофирала, в автомобила са били само те и дъщерята
на И., като и трите са се возели на задните седалки. Докато свидетелят Д.
изтъква, че в автомобила е имало и две момчета, едното от които познавал и дори
сочи по име. Няма основателна причина той да намесва името на свой познат, ако
действително не го е видял, като пътник в автомобила.
Поради тези съображения съдът
цени като обективни и безпристрастни именно показанията на свидетелите на
въззиваемата страна.
Ето защо, настоящият състав
счита, че вмененото на жалбоподателката И. нарушение на разпоредбата на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП е категорично установено от обективна страна.
От субективна страна нарушението
е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателката
е била наясно, че през цялото време на управлението на автомобила е
задължително поставянето на обезопасителния колан, с
който е оборудван, но въпреки това го е управлявала, неизпълнявайки това си задължение
на водач на ППС.
По безспорен начин е установена
и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите
си имена и ЕГН.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателката Б.И. нарушение
на нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва
да се потвърди изцяло, като законосъобразно издадено.
Правилно наказващият орган е
приложил за това нарушение санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП и е наложил глоба в предвидения размер.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 19-0906-000769 от 10.06.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Ловеч, с което
е наложено на Б.Д.И. ***, ЕГН : **********, административно наказание на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1-во от ЗДвП –
глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :