№ 595
гр. Велико Търново , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание
на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
Секретар:ДЕСИСЛАВА Ц. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20204110201587 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. М. П. от гр. ** срещу НП № 6980/28.09.2020 г. на
Началник отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол",
АПИ-София. Излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП - неправилно
приложение на материалния закон и по реда на настоящото производство претендира
неговата отмяна. В съдебно заседание процесуалният му представител адв. * поддържа
жалбата и претендира изцяло да бъде отменено обжалваното НП, като незаконосъобразно.
Представителят на въззиваемата страна, поддържа издаденото НП, като правилно и
законосъобразно. Подробно излага доводите си в писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
С наказателно постановление № 6980/28.09.2020 г., издадено от *** – Началник
отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", АПИ-София,
на жалбоподателя *, за това, че на 03.09.2020 г., в 12:20 ч. на път І - 5, км. 108+150, на 700 м
след разклона за гр. Килифарево в посока гр. Гурково - гр. В. Търново, управлявал и
осъществявал движение на съчленено ППС с пет /5/ оси - МПС с 2 оси марка „Волво", модел
1
„ФХ16" с per. № А 2230 НВ и полуремарке с 3 оси с рег. № А 0721 ЕМ, при надвишени
норми на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, без валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси)
за движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата), респективно тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредбата, при измерено натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 14.400
т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "А"
от Наредбата и при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на
тройната ос на полуремаркето е 24.600 т., при максимално допустимо натоварване 24 т.,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „Б" на Наредбата, в нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а"
от Закон за пътищата вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ и на основание
чл. 53, ал. 2 вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложена глоба в размер на 2000 лева. В НП е
конкретизирано, че нарушението е извършено за втори път.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 0007803/03.09.2020 г., съставен от *** –инспектор в отдел
"Контрол по републиканската пътна мрежа" в Дирекция АПИ - София. В акта е
констатирано, че жалбоподателят * на 03.09.2020 г., в 12:20 ч. на път І - 5, км. 108+150, на
700 м след разклона за гр. Килифарево в посока гр. Гурково - гр. В. Търново, управлявал и
осъществявал движение на съчленено ППС с пет /5/ оси - МПС с 2 оси марка „Волво", модел
„ФХ16" с per. № А 2230 НВ и полуремарке с 3 оси с рег. № А 0721 ЕМ, при надвишени
норми на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, без валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси)
за движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредбата, в нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от
Закон за пътищата вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, ППС превозва
натриев пегматит.
В акта е констатирано също, че в процеса на проверката е направено измерване, при
измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на тройната ос на
полуремаркето е 24.600 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл. 7, ал.
1, т. 3, буква „Б" на Наредбата, както и, че при измерено натоварване на задвижващата /2-ра/
единична ос на ППС е 14.400 т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т.,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "А" от Наредбата. Отразено е, че измерването е извършено с
техническо средство ел. везна PW-10 № K0200007 и ролетка № 1304/18 /5 м./.
От показанията на актосъставителя св. * и св. * се установи, че св. * в качеството си
на служител на АПИ, заемащ длъжност инспектор, е осъществявал контрол на главен път І -
5, км. 108+150, на 700 м след разклона за гр. Килифарево в посока гр. Гурково - гр. В.
Търново, при който са спрели за проверка състав на ППС, управлявано от жалбоподателя.
При проверката било извършено измерване на натоварването на задвижващата втора ос на
диференциала на МПС-то, което било - 14 400 т. при максимално допустимо натоварване на
2
задна задвижваща ос - 11 500 т. Констатирали също, че при измерване на разстоянието на
полуремаркето на трета и четвърта и четвърта и пета ос - 1.32, сумата от натоварването на
тройната ос на полуремаркето е 24 600 кг. при максимално допустимо натоварване на
тройната ос 24 тона. За измерването е използвана мобилна електронна везна. Установено
било, че това ППС е извънгабаритно като товар и не е имал платена такса за претоварване
/разрешително/. За констатираното на място бил съставен АУАН, в присъствието на
нарушителя и му бил връчен екземпляр в присъствието на свидетеля – *.
По делото приложена и кантарна бележка в оригинал от 03.09.2020 г. е видно, че е
установена обща маса на ППС е - от 46 680 т.
Със заповед№ РД - 11- 1266/17.10.2019 г. на председателя на управителния съвет на
Агенция "ПИ" София, ***, на длъжност началник отдел „Контрол по РПМ“, при дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ на АПИ, е упълномощена от председателя на
управителния съвет АПИ, да издава наказателни постановления по АУАН, съставени от
длъжностните лица при АПИ. Със заповед № РД - 11- 1267/17.10.2019 г. *** е определен на
длъжност "инспектор" и може да съставя АУАН, съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП.
От приложените заявление за проверка на електронна везна, съобразно Наредбата за
средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол от 25.06.2020 г. и декларация
за съответствие и сертификат съответствие, отнасящи се за джобна ролетка и копие на
паспорт на везна тип PW-10 № K0200007 и ролетка № 1304/18 /5 м./. се установява ,че
замерването е извършено с годни уреди.
С оглед установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна.
От външна страна АУАН и издаденото възоснова на него Наказателно постановление
са законосъобразни – съставени в законоустановените срокове и притежаващи
необходимите реквизити, съобразно изискуемостта на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Компетентността на актосъставителя произтича по силата на закона и заеманата
длъжност, съгласно нормата на чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП, а на наказващия орган - по силата на
чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП и изричното оправомощаване от председателя на УС на АПИ.
Техническите средства за измерване, с които е била извършена проверката са били
проверени и одобрени, респективно годни.
Съдът намира, че с деянието си жалбоподателят *, е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.
Според квалификацията на нарушението в АУАН и НП, изводът че водачът е
управлявал тежко по смисъла на пар. 1, т. 1, от Наредба № 11 за движението на тежки или
3
извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ, е направен във връзка с чл. 3, т. 2 от същия
нормативен акт. Казано иначе, касае е се до надвишаване на максимално допустимите норми
на натоварване на ос, според стойностите по чл. 7 от наредбата. В случая в хода на
съдебното следствие се установи, че тегленото от ППС полуремарке е с тройна ос, като
сумарното натоварване възлиза на 24.600 кг., докато, нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от
Наредба №11 от 03.07.2001г., допуска натоварване до 24 тона. Измереното натоварване на
задвижващата 2-ра единична ос на ППС е 14.400 т., докато нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а"
от Наредбата допуска натоварване на оста - 11.500 т.
За да са налице признаците на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, е необходимо
да се установи именно движение на тежко ППС и товари, по път отворен за обществено
ползване, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща път. В
настоящото производство всички тези признаци са налице и е обоснован изводът за
наличието на административно нарушение, извършено от жалбоподателя, който не е
изпълнил задължението да спазва забраната да използва без разрешение за специално
ползване обхвата на пътя и ограничителната строителна линия за специална дейност при
управление на тежко пътно превозно средство. За да е правомерно движението по пътната
мрежа на ППС, с такова тегло е необходимо да притежава разрешение, издадено от
администрацията управляваща пътя - АПИ, с каквото жалбоподателя * към момента на
движението не е разполагал. Такова признание е направено и от самия жалбоподател.
Субект на това нарушение може да бъде всяко административнонаказателно
отговорно лице, което наруши забраната, установена в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от
ЗП. Законът предвижда отделна санкция за лицата, които извършат или наредят да бъдат
извършени дейностите изчерпателно посочени в чл. 53, ал. 1, точки 1-6 от ЗП.
Забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от ЗП, касае всички лица непосредствено
ангажирани с движението на превозните средства по пътищата и поради това субекта на
нарушението по първите хипотези на чл. 53, ал. 1 от ЗП, касае физическите лица, а не и
търговците - превозвачите, които осъществяват транспортната дейност.
В изложения смисъл, съдът приема че физическото лице - водач на превозното
средство е бил длъжен и е имал възможност да се съобрази със забраната на закона. Като не
е сторил това, е осъществил от субективна страна, виновно при форма непредпазливост,
състава на описаното нарушение.
Съдът намира, че в случая не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да
обосновават приложението на чл. 28 ЗАНН. Такова обстоятелства би се явило примерно
незначителното превишаване на допустимата маса, което в случая не е така. Касае се до
формално нарушение, при което фактът, че законодателят е въвел същото в самостоятелен
състав на административно нарушение, без да е предвидил настъпването на някакви вредни
последици, сочи на това, че се засягат в достатъчно висока степен защитимите в случая
обществени отношения.
4
Съдът споделя, доводите и мотивите на наказващия орган относно
индивидуализацията на наказанието. Наказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка описана в АУАН и е наложил наказание за извършеното деяние, и то повторно,
и е определил на основание чл. 53, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "А" от ЗП
минималния размер предвиден в същия текст, което съдът намира за обосновано и
съответно. Освен това са налице и мотиви на административнонаказващия орган за начина
на определяне размера на наказанието, според изискванията на чл. 27 от ЗАНН - тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Приел е за смекчаващо вината
обстоятелства изпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата./представяне на
квитанция за платени пътни такси по реда на раздел ІV от Наредбата/.
С оглед на обществената опасност на деянието, съдът намира за справедливо
определеното и наложено наказание с атакуваното НП. Същото като такова следва да се
потвърди.
По възражението на жалбоподателя относно неправилното приложение на
материалния закон, съдът намира следното:
Според настоящия съдебен състав, правилно е била ангажирана отговорността на
виновното лице по реда на Закон за пътищата за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от
същия закон. Последната норма е такава норма, изискваща за дейности от специалното
ползване на пътищата, при движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни извън
допустимите натоварвания и габарити, движението да става след издадено специално
разрешение за това. Липсата на такова, дава възможност на компетентните лица, ако
деянието не представлява престъпление, да ангажират административно-наказателната
отговорност по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП както на водача на ППС, така и на лицата,
които са наредили превоза. В настоящия казус е ангажирана отговорността на водача на
ППС. Неоснователно е възражението, че отговорността му следва да бъде ангажирана по
реда на ЗДвП, а не по реда на ЗП. В разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП се предвижда
санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да спазват установения за това ред, като в случая обаче
компетентността за установяване на административните нарушения и санкционирането на
нарушителите е на лицата по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, а не на длъжностните лица от
администрацията, която управлява пътя, съгласно чл. 19 от ЗП.
Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на
основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България. ЗДвП има за основно предназначение опазване
5
живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното
придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица, както и околната
среда от замърсяването от моторните превозни средства. Целите на тези нормативни актове
са изрично регламентирани в самите тях по този начин, съобразно тези дефиниции. При
движение на извънгабаритно и/или тежко ППС без разрешение по пътищата несъмнено се
нарушават правните норми на ЗП, тъй като пътищата са застрашени от увреждане. След
като се нарушават негови правила, то и в съответствие със закона е и отговорността да се
търси на основание на същите, от органите, контролиращи неговото изпълнение. В случая
се изисква или преценка от страна на оправомощените за целта органи дали едно ППС може
да се движи по пътищата в определена хипотеза или заплащането на такса, която се набира
във фонд, финансиращ ремонта на тези пътища, по аргумент на чл. 44, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18,
ал. 3 и чл. 44, ал. 2 от ЗП.
По изложените съображения НП като законосъобразно и обосновано следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 6980/28.09.2020 г. на *** – Началник
отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол", АПИ-София,
с което на Г. М. П. от гр. ** за това, че на 03.09.2020 г., в 12:20 ч. на път І - 5, км. 108+150,
на 700 м след разклона за гр. Килифарево в посока гр. Гурково - гр. В. Търново, управлявал
и осъществявал движение на съчленено ППС с пет /5/ оси - МПС с 2 оси марка „Волво",
модел „ФХ16" с per. № А 2230 НВ и полуремарке с 3 оси с рег. № А 0721 ЕМ, при
надвишени норми на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, без валидно разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла
на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата), респективно тежко по смисъла на
чл. 3, т. 2 от Наредбата, при измерено натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на
ППС е 14.400 т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т., съгласно чл. 7, ал.
1, т. 4, б. "А" от Наредбата и при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от
натоварването на тройната ос на полуремаркето е 24.600 т., при максимално допустимо
натоварване 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „Б" на Наредбата, в нарушение на чл. 26,
ал. 2, т. 1, буква „а" от Закон за пътищата вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ и на основание чл. 53, ал. 2 вр. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложена глоба в размер на
2000 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред
Великотърновския административен съд, получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7