РЕШЕНИЕ
№ 260020
гр. Пловдив, 17.08.2020 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пловдивският районен
съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми
юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2462 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19 от 23.12.2019г. издадено от ***към ОДМВР Пловдив с-р Пътна полиция Пловдив с
което на Д.Д.К. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания,
както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 150 лева за извършено нарушение по чл. 5,
ал. 1, т .2 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено нарушение по чл.
177, ал. 1, т. 11 ЗДвП.
Жалбоподателят Д.К. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно уведомена
не изпрати представил, депозира становище по съществото на спора с което
оспорва подадената жалба и иска потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление.
Пловдивският районен съд, след като се
запозна с представените по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира, че жалбата е подадена от лице разполагащо с
това право, насочена е срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в
предвидения за това 7-дневен срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай жалбоподателят е
бил санкциониран за това, че на 21.11.2019 г. около 15:30 часа в гр. Пловдив на
бул. ,,Цар Симеон‘‘ срещу № 58 /фирма ,,***‘‘/, като длъжностно лице – ***на
строителен обект, собственост на ,,***2009 г.‘‘ извършва следните нарушения, а
именно допуска изкарване на кал от строителния обект на пътното платно, която не
е отстранена своевременно, с което застрашава участниците в движението –
нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗДвП и без да има това право поставя пътни
знаци ,,Г5‘‘ - ,,движение само направо или наляво след знака и ,,А23‘‘ –
участък от пътя в ремонт‘‘, с което променя организацията на движението без
необходимите документи.
В хода на съдебното следствие беше
разпитан актосъставителят К.П.. Същият потвърди отразеното от него в АУАН.
Съдът кредитира така депозираните
показания, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се
установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се
установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до процесния случай
има издадени четири броя наказателни постановления и два броя фиша.
Въз основа на така установената от Съда
фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗДвП
е в насока, че всеки участник в движението трябва да опазва околната среда,
като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе
мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в
движението, когато това ги застрашава.
Тълкувайки тази норма се достигна до
извод, че за бъде санкционирано едно лице за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗДвП първо трябва да има качеството участник в движението и второ да не
изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества.
В конкретния случай в нарушение на чл.
42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН в обстоятелствената част на АУАН и НП никъде не е
посочено, че жалбоподателят има качеството участник в движението. Също така
действието, което му е вменено, е че ,,допуска изкарването на кал‘‘.
За да може да носи отговорност по чл.
5, ал. 1, т. 2 ЗДвП дадено лице трябва да извърши някое от изрично изброените
противоправни действия, а не да допуска някой друг да ги извършва, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 10 ЗАНН - при административните нарушения
подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват
само в случаите, предвидени в съответния закон или указ..
Ето защо в тази му част наказателното
постановление трябва да се отмени.
Относно нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 11 ЗДвП:
Тази
разпоредба е в насока, че се наказва лице, което без да има право на това,
постави пътен знак, пътна маркировка или друго средство за организиране
движението по пътищата.
В
конкретния случай, Съдът намира, че в нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН
лицето е санкционирано с една санкция за две отделни извършени нарушения, тъй
като му е вменено във вина, че е поставил два знака, а именно ,,Г5‘‘ и ,,А23‘‘,
което само по себе е и самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление в тази му част.
Отделно
от това, в случай, че не се приеме, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, Съдът е на мнение, че не се установява и авторството на
деянието. Това е така, защото по време на разпита си, след предявяване на АУАН,
актосъставителят заяви, че е установил поставените два броя знака, но по делото
не се установява те да са поставени именно от жалбоподателя.
Предвид всичко
гореизложено, депозираната жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 от 23.12.2019г.
издадено от ***към ОДМВР Пловдив с-р Пътна полиция Пловдив с което на Д.Д.К. с
ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва:
,,глоба‘‘ в размер от 150 лева за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т .2 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено нарушение по чл. 177, ал. 1,
т. 11 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
Е. К.