Р Е Ш Е Н И Е
№ 260263/24.2.2021г.
гр.в., 23.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД№ 4637
по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от С.В.А. чрез адв. Р. ***-0445-000795/27.02.2020
г. на Началника на група при РУ-Аксаково към ОД на
МВР - в.,
с което на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 /осем/ месеца, за
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че в случая са
налице всички елементи от обективна страна на нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, но деянието е субективно несъставомерно. Излага
се становище, че за да се приеме, че нарушението е извършено виновно, е необходимо да са налице доказателства,
че нарушителят е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация,
каквито по делото отсъстват. Твърди се, че въззивникът
не е бил уведомяван за служебната дерегистрация на
превозното средство на основание чл. 143 т.15 от ЗДвП. Излага се становище, че
за разлика от разпоредбата на чл. 157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи
придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички
контролни точки, без да е необходимо произнасяне на контролните органи,
прекратяването на регистрацията на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП не настъпва
автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след
извършено от контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна
система. Твърди се, че описаното в НП деяние е несъставомерно
от субективна страна, доколкото въззивникът не е
знаел, че регистрацията на процесното превозно
средство е прекратена служебно и когато е станало това. Излага се становище за
приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая. Иска се
НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на
наложените административни санкции към минималния такъв.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Р. ***, който в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по
същество пледира НП да бъде отменено с оглед посочените в жалбата доводи.
Излага становище, че доколкото по делото липсват доказателства, че въззивникът е бил уведомен за служебното дерегистриране на процесното превозно
средство, съотв. автомобилът е бил с поставени
регистрационни табели, същият не е осъществил нарушението виновно, тъй като не
е съзнавал факта на настъпилата дерегистрация. Иска
се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се намали размерът
на административната санкция до минималния такъв.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно
уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от
процесуалния представител на АНО – юк л., в което се
излага становище по същество, иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави искане да се присъди адвокатско възнаграждение към
минималния, предвиден в нормативната уредба размер, ако такова е претендирано.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 15.05.2019 г. въззивникът С.А. закупил от
лицето С.Р.в л. а. „О.“, ДК№ №*, като договорът за покупко
- продажба бил съставен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, регистриран под № 5558 от 15.05.2020 г. по
описа на Нотариус П. А. рег.№496 с район на действие - РС Т..
След като жалбоподателят в двумесечен срок от придобиването на превозното
средство не изпълнил задължението си по чл. 3 ал.1 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. /Наредбата/ да регистрира придобитото МПС, на основание чл. 143
ал.15 от ЗДвП от Наредбата , на 16.07.2019 г., регистрацията на автомобила била прекратена
служебно и автоматично.
На 21.07.2019 г. около 00.20 ч. в с. В., обл. в.,
въззивникът управлявал л.а. О.с ДК№ * в с. В., обл. в.. На улица без име, същият бил спрян за проверка от
служители на РУ Аксаково – свид. Н.Г. и В.П.. В хода
на проверката въз основа на представените от въззивника
документи била установена самоличността му. След извършена справка се
установило, че автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143
ал.15 от ЗДвП.
При така установените факти, св. Г. съставила на въззивника
АУАН за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, въз основа на което на основание чл.
175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на лицето е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от осем месеца.
Впоследствие въз основа на подадено заявление от въззивника
е инициирано административно производство по чл. 21 ал.1 от Наредбата, като на
26.08.2019 г. е възстановена регистрацията на процесния
автомобил.
В хода на съдебното
производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят
– Н.Г.. Приобщени са като писмени доказателства по делото
материалите по АНП, както и заверено копие на договор за покупко-продажба на
МПС от 15.05.2019 г., писмо от Началника на сектор „Пътна полиция“ – Т. с № 363000-9824/22.06.2020
г., сведение рег. № 445000-1433/2019 г.,
Постановление на РП - в. № 15670/2019 г., Заповед № 81218-515 от 14.05.2018 г.,
справка за собственост и справка по история на регистрация на МПС рег. № *;
справка за нарушител С. А.; справка по история на МПС рег. № *, заявление №
191292008986 за промяна на регистрация, свидетелство за регистрация на МПС рег.
№ * и глоба с фиш сер. № 0904027 от 26.08.2019 г.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 19-0445-000795/27.02.2020 г. е издадено от компетентен
орган, и процесният акт е
издаден от компетентно длъжностно лице, видно от приложеното и приобщено към делото
заверено копие на Заповед № №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В
хода на административонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и като разгледа делото
по същество, установи от правна
страна следното:
Безспорно се установява по делото от всички доказателства, които се намират
в логическа връзка и единство помежду си, че на посочената в НП дата и място въззивникът е управлявал процесното
МПС без надлежна регистрация, поради което са налице всички елементи от
обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която
разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено ползване,
които са регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера,
поставени на определените за това места.
С оглед нормативната уредба относима към случая
респ. установените по делото факти, съдът не споделя доводите на въззивника за субективна несъставомерност
на осъщественото деяние. Това е така, доколкото нито в ЗДвП, нито в Наредба №
І-45/24.03.2000г. на министъра на вътрешните работи, е предвидено задължение на
контролните органи да уведомяват собственика при прекратена служебна
регистрация на ППС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Тази законова уредба
произтича от вмененото задължение в чл. 3 от Наредба №І-45/24.03.2000г. на
министъра на вътрешните работи на собствениците да регистрират придобитото ППС
в месечен срок в съответната служба ПП при ОД на МВР. Според разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 18б, т. 10 Наредба
№І-45/24.03.2000г. относно прекратяване регистрацията на моторни превозни
средства.
В тази връзка, анализът на нормативната уредба сочи, че прекратяването на
регистрацията в случая настъпва по силата на закона. Основен принцип в правото е, че незнанието на закона не е оневиняващ факт,
поради което обстоятелството, че въззивникът не се е запознал с свое нормативно задължение и
последиците от него не сочи отсъствие на виновно поведение, след като същият е
бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с цитираните разпоредби в
случай, че беше проявил дължимата грижа да се информира за предписанието на
закона.
Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се
счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да
бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като
нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при посочената форма
на вината. С оглед на изложеното и като взе предвид, че в качеството си на собственик и водач на
МПС, въззивникът е бил
длъжен да познава закона и да предвиди последиците от неизпълнение на
задължението си да регистрира своя автомобил в двумесечен срок от неговото
придобиване, съдът намира, че същият е извършил нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП виновно, при форма на вина небрежност.
Съдът не споделя и доводите на процесуалния представител на въззивника за наличие на предпоставки за квалифициране на
нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така,
доколкото се касае за формално нарушение, при осъществяването на което
винаги се засягат обществени отношения, свързани с
правилата за движението по пътищата и изискванията към пътните превозни
средства за участието им в пътното движение. В случая и конкретните
обстоятелства касаещи процесния случай не сочат за
липсваща обществена опасност или явно незначителна такава.
Като взе предвид, че видно от приобщената по делото справка за нарушител, процесното нарушение на ЗДвП няма инцидентен характер
/предвид влезлите в сила по отношение на въззивника
фишове и наказателно постановление, последното за нарушение, извършено в
съвкупност с настоящото/, съдът намери, че размерът на наложените
административни санкции определени към минималния размер, но над него, е
справедлив и съответства с целите, визирани в чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
По отношение на искането за
присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е
явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна РУ-Аксаково не е самостоятелно
юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат възложени на
юридическото лице, от структурата на
което е наказващия орган, а именно ОД на
МВР-в..
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0445-000795/27.02.2020 г. на Началника на група при РУ-Аксаково
към ОД на МВР - в., с което на С.В.А.
на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8/осем/ месеца, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.В.А. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-в.
сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
СЪДИЯ
при РС- в.: