Р
Е Ш Е
Н И Е №191
гр. Шумен, 09.08.2019г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на девети август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. З. Иванова
2. С. Стефанова
като
разгледа докладваното от окръжния съдия З. Иванова,
в.гр.д. № 303 по описа за 2019г.
на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото
е образувано по частна жалба с вх. № 22357/17.07.2019г. депозирана от ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от
изпълнителните директори М.И.и В.К.-М., действащи чрез юрисконсулт Н. Д.Д. против
постановление от 05.07.2019г. на ЧСИ , с
рег. № *, с район на действие ОС - Шумен, за отказ за намаляване на разноските
по изпълнително дело № 2019*0400475, по отношение
на признатия адвокатски хонорар за горницата над 200лева до начисления такъв в
размер на 642 лева, както и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С жалбата
се иска съда да отмени, като незаконосъобразни действията на ЧСИ за определяне
на разноските за адвокатско възнаграждение за горницата над 200лева, поради
прекомерност, съобразно действителната правна и фактическата сложност на защитата,
а от там и размерът на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и да присъди в полза
на жалбоподателя, направените разноски за настоящото производство за държ. такса
в размер на 25 лева, такси по ТТРЗЧСИ в размер на 48 лева и 100лева за юрисконсултско
възнаграждение. Излага се, че след получаване на поканата за доброволно
изпълнение, в законоустановения срок от страна на длъжника, е депозирано пред
ЧСИ възражение, за недължимост на признатия адвокатски хонорар, предвид липсата
на представени доказателства за реално извършено плащане на претендираните
разноски и за неприложимост на разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв. в изпълнителното
производство, като евентуално е направено искане за намаляване на същия поради
прекомерност. Твърди се, че незаконосъобразно ЧСИ е отказал намаляването на
разноските за адвокатско възнаграждение, за горницата над 200 лева – дължими за
образуване на изпълнителното дело, доколкото съгл. чл. 426, от ал. 2 от ГПК с
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателя посочва и
начина на изпълнение и в случая освен подаването на молбата за образуване на
изпълнителното производство, процесуалния представител на взискателя не е
извършвал други действия попадащи в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по жалбата – взискател по
изпълнителното дело, чрез процесуалния си представител е депозирал становище по
жалбата, в което излага подробни съображения за неоснователност на същата и
моли съда да я остави без уважение, ведно с всички законови последици, както и
съда да не присъжда разноски на процесуалния представител на жалбоподателя, тъй
като в това производство, което не било самостоятелно по см. на чл. 81 от ГПК,
съда не присъждал разноски.
Частния
съдебен изпълнител, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, е изложил мотиви по
обжалваното действие, както и становище, за неоснователност на жалбата, тъй като
разноските за адвокатско възнаграждение са присъдени на осн. чл. 38 от ЗАдв. приложима и в изпълнителното производство, както и че не можело да се
приеме, че действията на процесуалния представител се свеждали единствено до
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, тъй като от
материалите по делото, било видно, че са подавани и последващи молби с искания
за извършване на други изпълнителни действия.
Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с
оплакванията изнесени в жалбата и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 2019*0400475, по описа на ЧСИ , с
рег. № *, с район на действие ОС - Шумен, е образувано на 26.06.2019г. по молба
на Н.Н.Д. от гр. Ш., чрез адв. Ж.Т. от АК - К.срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК ,
със седалище и адрес на управление: гр. С...,
въз основа на представен изпълнителен лист от 18.06.2019г. на СГС, с
предмет парично вземане. *** е изпратена ПДИ, в която освен дължимите суми по
представения изпълнителен лист, са включени и сумите за разноски по
изпълнителното дело - за адвокатско възнаграждение в размер на 642.50лева и 1 259.17
лева такси по ТТРЗЧСИ към 10.07.2019г. Поканата е получена от длъжника на 27.06.2019г.
На 02.07.2019г. в изпълнение на наложен запор на банкова сметка на длъжника,
така определената в ПДИ сума, е изцяло преведена по сметката на ЧСИ .
На 02.07.2019г.
длъжникът е депозирал пред ЧСИ възражение, с искане за намаляване на разноските
по изпълнителното дело, в частта им за признатия адвокатски хонорар в размер на
642.50лева и за начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Позовал се е на
неприложимост на разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв. в изпълнителното производство
и предвид липсата на представени доказателства, за реално направени разноски за
адвокатско възнаграждение е поискал същите да не бъдат възлагани в тежест на
длъжника. В условията на евентуалност, е поискал същите да бъдат намалени до
размер от 200 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за МРАВ – само за образуване
на изпълнителното дело, каквото реално е извършил процесуалния представител на
взискателя. С постановление от 05.07.2019г. ЧСИ е отказал да намали, признатия адвокатски
хонорар, доколкото същия бил определен в минималния му размер по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 за МРАВ и
не било налице прекомерност, което постановление е и предмет на обжалване в
настоящото производство.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може
да обжалва разноските по изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение
съдържа становището на съдебния изпълнител относно дължимите в изпълнителното
производство разноски и в съдебната практика е прието, че това е
постановлението на съдебния изпълнител, касаещо въпроса за разноските в
изпълнителния процес. В конкретния случай се обжалва отказа на ЧСИ от 05.07.2019г.,
за намаляване на разноските по изпълнението, поради което съдът намира жалбата
за процесуално допустима и следва да я разгледа по същество. Разгледана по
същество същата е частично основателна, поради следното:
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е
уреден в част I, глава VIII, раздел II от ГПК и като норми от общата част на
процесуалния закон, тези правила важат и за изпълнителното производство.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на три хипотези: когато делото се прекрати съгласно чл.
433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда, а според т. 3 на посочената разпоредба (изм. и доп.,
бр. 86 от 27.10.2017г.) и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
От представеното копие на изпълнителното дело е видно, че в
настоящия случай, длъжникът е изпълнил задължението си към
взискателя на 02.07.2019г. т.е след като изпълнителното производство е
започнало на 26.06.2019г. поради което, независимо, че е платил в срока за
доброволно изпълнение, тежестта за таксите и разноските по изпълнението,
безспорно се поемат от него, с изключение на разноските направени от взискателя
за изпълнителните способи, които не са приложени. Това е така, тъй като с
поведението си длъжника е станал причина за образуване на изпълнителния процес,
поради което и същия следва да понесе и отговорността за разноските. В случая
следва да се отбележи, че процесуалното представителство на взискателя в
изпълнителното производство е осъществено по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 3 от ЗАдв. и няма как да са представени доказателства за заплащането му,
каквито именно са били възраженията на жалбоподателя, отправени до ЧСИ, за
липса на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за предоставена безплатна адвокатска помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв. ( на друг юрист) и е налице предвиденото в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото процесуално
представителство по изпълнителното дело в минималния размер,
който следва да бъде заплатен от длъжника. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т.3 от ЗАдв., което в случая е налице (л. 4 от
изп. дело) и правилно, при спазване изискванията на разпоредбата на чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., ЧСИ е присъдил хонорара в минималния му размер.
От доказателствата по изпълнителното дело, обаче се установява, че в настоящия
случай принудителното изпълнение е реализирано в изключително кратък срок. Налице е погасяване на цялото посочено в ПДИ задължение,
от страна на длъжника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД,
извършено в срока за доброволно изпълнение, посредством превеждане на дължимата
сума по сметка на ЧСИ. Изпълнителното производство е протекло без усложнения,
налагащи извършването на други процесуални действия от страна на процесуалния
представител на взискателя, поради което неговите действия се свеждат единствено
до подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, без да са
извършвани други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима и в изпълнителния процес, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер
на разноските в тази им част, но не по малка от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗАдв. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е
200 лева и настоящият състав, счита, че
размерът на адвокатския хонорар, дължим в полза на взискателя следва да бъде
определен само до този размер.
Ето защо постановлението на ЧСИ, с което е отказано да
бъдат изменени определените разноски за адвокатско възнаграждение, следва да
бъде отменено, като адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
размера от 200лева.
Направено е искане, след като бъде намален
адвокатският хонорар, да бъде намалена, при спазване разпоредбата на т. 26, б.
“г” от тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, събраната от ЧСИ
пропорционална такса. В тази част жалбата е неоснователна , т.к. видно от
приложената по изпълнителното дело Сметка №**********/15.07.2019г. , съставена
от ЧСИ , последният е начислил таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ върху сумата от
11 833,40 лева , която представлява сбора от главницата и деловодните
разноски , отразени в изпълнителния лист, послужил за образуване на
изпълнителното дело. Независимо, че е приел , че по изпълнителното дело е
дължимо посоченото по-горе възнаграждение от 642,50 лева на процесуалния
представител на взискателя , тази сума не е включена в материалния интерес
върху който е определена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ , ето защо жалбата в тази се
явява неоснователна .
Съобразно изхода на спора и направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски, съдът намира, че същото следва да се
уважи и в полза на жалбоподателя ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, следва да бъдат присъдени направените
такива по делото. Ответникът по жалбата, чрез процесулният си представител, е
направил възражение за липса на основание за присъждане на такива за настоящото
производство, което съда намира за неоснователно, доколкото в случая
разпоредбата на чл. 81 от ГПК е напълно приложима и предвид обстоятелството, че
искането е направено своевременно и са представени доказателства за направените
такива, то съда следва да ги присъди съразмерно на уважената част от жалбата
или сума от 119,14 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на длъжника ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от изпълнителните директори М.И.и В.К.-М., действащи чрез
юрисконсулт Н. Д.Д. отказа на ЧСИ , с рег. № *, с район на действие ОС - Шумен,
обективиран в постановление от 05.07.2019г за
намаляване на разноските по изпълнително дело № 2019*0400475, дължими от
длъжника, в частта за признатия
адвокатски хонорар за горницата над 200.00 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на възложените в тежест на длъжника ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от изпълнителните директори М.И.и В.К.-М., действащи чрез
юрисконсулт Н. Д.Д. разноски за адвокатско възнаграждение от 642.50 (шестстотин четиридесет и два лева и петдесет
стотинки) лева на 200 (двеста ) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част - относно молбата за намаляване на таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ , като НЕОСНОВАТЕЛНА .
ОСЪЖДА
Н.Н.Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с ЕИК , направените
разноски за настоящото производство, съразмерно на уважената част от жалбата в
размер на 119,14 (сто
и деветнадесет лева и четиринадесет ст.) лева.
На осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК,
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
ЧСИ , с рег. № * по горепосоченото изпълнително дело.
Председател: Членове: 1.
2.