РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №559/9.4.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На двадесети март                                                     Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5156 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на И.С.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв.И. Д.,ВАК срещу НП № 19-0819-005093/17.09.2019 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което за извършено нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179,ал.2,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв.; за нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП, на осн. чл.175,ал.1т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

С жалбата се моли НП да бъде отменено като неправилно,необосновано и  постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че на посочената дата в АУАН и НП жалбоподателя не се е намирал на мястото посочено в тях, а в гр.Каварна; че не е бил лишен от СУМПС по съдебен или административен ред.Твърди се, че са допуснати нарушения на чл.42 и 57 от ЗАНН, като нито в АУАН, нито в НП са били посочени каква е била скоростта на управлявания от него автомобил, както и каква е била конкретната пътна обстановка, с която водача е трябвало да се съобрази. По отношение вмененото нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП се твърди, че не е било посочено в какво са се изразявали настъпилите материални щети на лекия автомобил с рег. № ***. На последно място се сочи, че е налице нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като издаването на НП е станало след законовите срокове.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява,  представлява се от адв. И. Д., ВАК , която поддържа жалбата, на наведените в нея основания и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна ОД МВР Варна, редовно призована не се представлява.

 Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

        От фактическа страна:

 С обжалваното Наказателно постановление № 19-0819-005093/17.09.2019 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, на жалбоподателя, за нарушение на извършено нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179,ал.2,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв.; за нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП, на осн. чл.175,ал.1т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за това, че на 17.09.2018 год. около 17,20 часа в  гр.Варна, бул.Осми приморски полк, управлява лек автомобил „Хюндай Аксент” с рег. № ***, собственост на П.Р.Д., като се движи с несъобразена скорост с пътните условия, характер и интензивност на движение, застига и блъска спрелия пред него лек автомобил с рег. № ***. ПТП с материални щети по двата автомобила.

След уведомяване на КАТ Варна ПТП е обслужено по преписка УРИ 819000-37965/02.10.2018 год., като е бил издирен собственика на автомобила, който е попълнил декларация за предоставяне на информация във връзка с чл.188 от ЗДвП, въз основа на която е бил издирен водача на автомобила – жалбоподателя Т..

Процесното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №  с бланков № 936912/16.01.2019 год., съставен от П.Д.Г. – мл. автоконтрольор сектор ПП Варна.

Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, изпратен е бил за връчване, като жалбоподателя е отказал да подпише акта, както е да получи препис от същия.Отказа е удостоверен с подписа на един свидетел индивидуализиран с три имена, ЕГН и адрес.

Липсват отразени възражения, в съответния раздел на акта, нито такива са постъпили в тридневния срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св. П.Д.Г. посочва, че е отработил нарушението по преписка, образувана въз основа на жалба на гражданин за станалото произшествие. Твърди, че е звъннал на жалбоподателя по предоставения на другия участник в произшествието телефон,  представил му се, казал, му че трябва да се яви в сектор ПП Варна, но впоследствие Т. престанал да вдига телефона си. Св.Г. започнал издирване на жалбоподателя, като установил, че автомобила е препродаван, установил последния собственик на автомобила, изпратил му декларация по чл.188 от ЗДвП, в която той посочил жалбоподателя, като лице на което е предоставил за управление автомобила. Въз основа на установеното съставил на жалбоподателя АУАН. 

        От показанията на св.Г. се установява, че на 17.09.2018 год. претърпял ПТП – спрял, понеже пред него имало кола, която завивала наляво, при което лек автомобил „ Хюндай”, управляван от Т. го ударил отзад. Твърди, че се обадил на тел.112, но екип на сектор ПП на мястото не се явил. Твърди, че Т. му се представил и предложил да му заплати причинените щети – 50 или 100 лв.. Не подписали двустранен протокол, Т. си тръгнал и си разменили телефоните.Твърди, че с Т. са имали уговорка да му заплати щетите първоначално в събота, след това в понеделник, сряда, при което твърди, че му е казал, че ще подаде жалба. След това Г. подал жалба в полицията, в която посочил телефонния номер даден му от Т.. 

            Състава на съда намира показанията на св.Г. за логични и незаинтересовани от изхода на делото.

        Като непротиворечиви и логични възприема и показанията на св.Г.. Макар същият да е участвал в ПТП, няма причина съдът да се съмнява в показанията му , тъй като те напълно кореспондират с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Г. и Г., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна, макар и не по изложените в нея основания.

        АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи,като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя.  

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.179, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от  за причиняване на пътнотранспортно произшествие поради движение с несъобразена скорост, както и за нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП.

Според състава на съда всестранния и обективен анализ на събрания доказателствен материал, обосновава изводи за недоказаност на релевираните нарушения на ЗДвП. 

Обжалваното наказателно постановление се явява необосновано.Наказващия орган не е изпълнил задължението си по чл.103, ал.1 от НПК да докаже предявеното обвинение.

В хода на административнонаказателното производство не е установено какви са повредите по автомобила на жалбоподателя и дали ако има такива са причинени при съприкосновението с автомобила на св.Г..

        За пътно-транспортното произшествие на 16.01.2019 год. е съставен протокол за ПТП № 1692969, съобразно чл.4 от  Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.

Съгласно текста на чл.4 при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай, и в който са описани материални щети двата автомобила, а именно - автомобил „Хюндай Аксент” с рег. № ***, собственост на П.Р.Д. има охлузена броня в предна част, а автомобил с рег. № *** – охлузена броня в лявата част.

Действително в материалите по приписката се съдържа писмо от началника на сектор ПП ОД МВР Варна до началника на РУ Каварна, ОД МВР Добрич, с което се иска извършването на оглед на лек автомобил „ Хюндай Аксент” с рег. № *** за наличие на побитости, деформации и други увреждания вследствие от ПТП или следи от извършване на ремонтни дейности, но такъв не е бил изготвен и приложен.

В този смисъл съдът намира,че възникването на ПТП на 17.09.2018 г. и участието на жалбоподателя в него не е безспорно установено, тъй като не е доказано,че в следствие на съприкосновението между автомобила на жалбоподателя Т. и св.Г. са възникнали материални щети, респ. е налице възникване на ПТП с материални щети.

По отношение нарушението на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП.

От цитираното в НП нарушение е видно, че АНО е възприел нарушение на разпоредбата на чл.123,ал.1,т.3,б”в” от ЗДвП, съгласно която, когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието. В обстоятелствената част на НП е посочено, че водачът е напуснал ПТП и отрича да е участник в такова.Не е уведомил органите на МВР.

От показанията на св.Г. се установява, че  действително в този ден и час се е осъществило ПТП между управлявания от него автомобил и този управляван от жалбоподателя Т.. След произшествието двамата слезли от автомобилите си, Т. се представил и му предложил да заплати щетите – 50 или 100 лв., след което си разменили телефоните. Едва след като Т. спрял да си вдига телефона, Г. подал жалба в полицията, в която посочил имената на Т., телефонния му номер и рег. номер на автомобила, който управлявал към момента на произшествието.

От тези показания на единствения очевидец, макар и пострадал от ПТП-то може да се направи извод, че първоначално след ПТП водачите на автомобилите не са имали спор по отношение на механизма на ПТП и с оглед малкия размер на щетите, между тях е имало съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП.

За да е налице нарушението, за което на Т. е ангажирана отговорността, следва да се докажат обективните елементи на състава на нарушението – наличие на ПТП с материални щети, липса на съгласие на участниците относно обстоятелствата свързани с произшествието и напускане на един от участниците без да уведоми контролните органи на МВР, както и субективния елемент на състава, а именно вината на извършителя на деянието.

В случая на първо място не е доказано наличието на ПТП с материални щети, на следващо място съставомерния признак на нарушението по чл.123,ал.1,т.3,б”в” от ЗДвП - липсата на съгласие, не е посочен във фактическото обвинение нито в акта, нито в постановлението. В двата акта е изписано, че водачът напуска ПТП и отрича да участник в такова, липсват  фактите за наличие на липса на съгласие, респективно разногласия между него и собственика на повредената вещ. По делото не се доказа и, че Т. е напуснал мястото на произшествието защото е пожелал да го напусне, без да уведоми органите на МВР, след като за него и другия участник липсва съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП.

         С оглед на всичко изложено съдът намира, че издаденото против жалбоподателя Т.  наказателно постановление и по пункт 2 , също се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено и в тази му част.

 Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, Съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ  НП № 19-0819-005093/17.09.2019 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна,с което на  И.С.Т. с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179,ал.2,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв.; за нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП, на осн. чл.175,ал.1т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град Варна по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: