№ 467
гр. Варна , 22.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500092 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:53 часа се явиха:
-----------------------------------------------------------------------
Жалбоподателят И. В. И., редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв. М. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответник по жалбата ДИРЕКЦИЯ ,,СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА, редовно призована. Представлява се от юр.к. Е.
Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Заинтересовано лице В. И. В., чрез особен представител адв. Е. Д., не
се явява. Представлява се от особения представител адв. Е. Д..
Заинтересовано лице Д. А. А., редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Адв. С.: Доколкото се оспорва моето процесуално представителство в
тази връзка съм поискала моят клиент да ми изпрати пълномощно в оригинал.
Той ми съобщи, че на 03.02.2021г е изпратил оригинал на пълномощното по
пощата до съда и копие до мен.
Юр.к. Т.: Поддържам възражението си за недопустимост на
производството, като ще наведа и ново възражение в тази връзка.
Твърдя, че промените в Закона за закрила на детето, в които бяха
вписани като заинтересовани лица родителите на детето и останалите
членове, които принципно влизат в производството по Закона за закрила на
1
детето, не означава, че те придобиват качеството на страни. Моята позиция е,
че и до настоящия момент абсолютно всички лица, имащи отношение към
производството по Закона за закрила на детето, бяха конституирани и
участваха като заинтересовани лица.
Това не променя специалната норма в закона, където е казано, че
производство, което е инициирано от страна на Дирекция ,,Социално
подпомагане“, като процесуален субституент и представлявайки държавата, с
оглед защита интереса на детето. Тази позиция според мен се съдържа в
останалите норми на закона, защото Дирекцията е тази, която предприема
мярка за закрила по административен път. Останалите участници не
придобиват качеството на страна в производството. Те разполагат с
възможността да искат във всеки един момент промяна в мярката и тогава
стават процесуално легитимирани.
Представям решение, по силата на което по отношение на детето е
приложена мярка за закрила чрез настаняването му при роднини - неговите
дядо и баба по бащина линия. В тази връзка считам, че към настоящия момент
е отпаднал правният интерес от обжалването на постановената от ВРС мярка
дотолкова доколкото изначално съм твърдяла, че в настоящото производство
не е налице правен интерес от страна на втория родител, защото към момента,
в който ние узнахме за наличието на промяна в обстоятелствата, касаеща
възможност спрямо момичето да се приложи друга мярка за закрила, която да
е по-благоприятна. Аз съм убедена, че вече сте добили представа кога бабата
и дядото са подали заявление; това става много след произнасянето на ВРС с
акт.
Аз водя днес и свидетел, който да бъде изслушан ако производството
тръгне, това е социалният работник, който присъстваше на изслушването на
дядото на детето, който се яви тогава в съдебно заседание, въпреки че не беше
страна, за да поддържа позицията, че не желае да гледа В. към онзи момент.
В момента, в който колегата-представител на бащата се свърза с мен и
каза, че е налице възможност спрямо В. да се приложи мярка за закрила, ние
веднага се свързахме с бабата и дядото, направихме ново социално
проучване, издадохме нов административен акт, като всичко това е известно
на бащата и на майката, и на бабата. При социалното проучване веднага
инициирахме производство по съдебен ред и вече имаме съдебен акт, с който
детето е настанено при неговите дядо и баба.
Най-лошото от всичко е, че В. е с много високо рисково поведение,
продължава да има системни бягства, включително нито майката, нито
бащата, койот не е в България, се справят с поведението на момичето.
Социалните служите са направили какви ли не опити да въведат някакъв ред в
поведението на детето. Напълно разбираемо е, че то бяга от институции и
кризисните центрове, защото това не е затвор, там няма такива правила и ако
2
тя реши да напусне може да го направи.
В момента тези проблеми продължават и при пра-родителите /дядото и
бабага/. Опитваме се да подкрепяме семейството. Не е без значение и самият
факт, че след около 4 месеца В. ще навърши 18г.
Усилията ни трябва да бъдат в посока да подкрепим всички членове на
семейството. Това е тезата, която съм развила в отговора и по настоящото
дело, ние нямаме спор по това. Идеята е всички заедно да помогнем В. да не
става обект на сексуална и трудова експлоатация. Коя ще бъде мярката в
настоящия момент не е от значение.
Адв. С.: Решението, което се представя днес е постановено след
подаването на въззивната жалба. Към момента на подаване на жалбата
нямаше такова решение. Целта на цялото семейство, като аз лично съм водила
разговори с майката и бащата на детето, един път съм виждала и детето,
всички бяха с идеята детето да остане в семейна среда. Лично аз като родител
считам, че е редовно да стане това и така трябва. Ние подадохме жалбата,
защото те дойдоха при мен в последния момент, подадохме жалба срещу
настаняване на детето в дома.
Искам да обясня на съда каква е цялата ситуация, имаме едно
настаняване в дом. В случай, че счетете, че това производство е недопустимо,
влиза в сила настаняването в дома. Междувременно има решение, с което
детето е настанено в дома на бабата и дядото. Затова считам, че ще има
конкуренция между решенията.
Ю.к.Т.: Ние сме в производство на съдебна администрация и затова
решението не се ползва със сила на пресъдено нещо. Във всеки един момент
наложената мярка може да бъде изменена или отменена. Макар с решението
на ВРС да е допуснато предварително изпълнение, в момента, в който беше
обжалвано, вече бе започнала процедурата за промяна на мярката. Бабата и
дядото получиха административен акт.
Адв. С.: Аз затова казвам, че производството е допустимо, тъй като е
безспорно.Затова майката и бащата са страни в производството и имат право
да обжалват този акт.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ докладва молба постъпила по пощата с вх.рег. №
2976/16.02.2021г. от жалбоподателя И. В. И., с приложено към нея оригинал
3
на пълномощно.
Адв. С.: С оглед така постъпилото пълномощно, моля да се приеме, че
съм редовно упълномощена, защото се оспорваше този факт.
СЪДЪТ, преди да се произнесе по наведеното възражение за
допустимост на настоящата жалба поради отпадналия правен интерес от
търсената защита с оглед изменението на мярката за закрила чрез
настаняването на детето В. в дома на нейните баба и дядо, в каквато посока е
подадената от бащата–участник в производството настояща въззивна жалба,
намира че следва да вземе отношение по въпроса дали изобщо родителят,
който не е бил инициатор на производството по чл.26 ЗЗДт, а има само
качеството на участник в същото по смисъла на чл.28 ЗЗДт, дали има право на
жалба срещу постановеното от РС решение.
За да се отговори на този въпрос, е необходимо да бъде анализирано
къде е систематическото място на посочената разпоредба, какъв е характерът
на производството, визирано в нормата на чл.28 ЗЗДТ и как следва да се
разбира понятието „участие“, използвано от Законодателя.
С Конвенцията за правата на детето /КПД /, ратифицирана от
Република България през 1991г децата до навършване на 18-годишна възраст
вече се разглеждат не като обекти на правото, спрямо които родителите имат
права, а като отделни личности и като такива се явяват самостоятелни правен
субекти - носители на права, изрично посочени в Конвенцията, като например
/без да е изчерпателно изброяването/ правото на живот /чл.6/; право на име,
правото да придобие гражданство и доколкото е възможно, правото да
познава и да бъде отглеждано от своите родители /чл.7/; правото на детето да
запази без незаконна намеса своята самоличност, включително своето
гражданство, име и семейни връзки, както са признати от закона /чл.8/;
детето, което може да формира свои собствени възгледи, има право да ги
изразява свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва
да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето
/чл.12/; право на свобода на изразяване на мнение /чл.13/; право на свобода на
мисълта, съвестта и религията /чл.14/; правото на детето на свобода на
сдружаване и на мирни събрания /чл.15/; право на закрила от всички форми
на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на
грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация,
включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите
си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице,
на което то е поверено /чл.19/. На това право кореспондира задължението на
държавите-страни по Конв., да предприемат всички необходими
законодателни, администра тивни, социални и образователни мерки. Такива
4
защитни мерки включват според случая ефективни процедури за създаване на
социални програми за осигуряване необходимата подкрепа на детето и на
лицата, които се грижат за него, както и на всички други форми за
предотвратяване и разкриване, докладване, отнасяне за разглеждане,
разследване, разглеждане и проследяване на случаите на малтретиране на
деца, описани по-горе, и според случая за намеса на съдебните органи /чл.19
т.2/. Така, съгл.чл.20 т.1 КПД, дете, лишено временно или постоянно от
неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не
може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална
закрила и помощ, оказвана от държавата.
В чл.9 т.1 КПД е гарантирано правото на детето да не бъде разделяно от
родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат
в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за
съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на
детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи,
като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или
когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно
местоживеенето на детето. В т.3 е изведено правото на детето, отделено от
единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк
контакт с двамата си родители редовно, освен ако това противоречи на
висшите интереси на детето, като в чл.3 от Конв. е изведена легалната
дефиниция на понятието „висш интерес на детето“/. В т.2 на чл.9 КПД е
посочено, че при всяка процедура съгласно т.1 на чл.9 на всички
заинтересовани страни се дава възможност да участват в нея и да изложат
своите становища.
В чл.20 КПД е посочено, че дете, което е лишено временно или
постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши
интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на
специална закрила и помощ, оказвана от държавата. В т.2 е прието, че
държавите в съответствие със своето национално законодателство,
осигуряват алтернативни грижи за това дете.
Така с приемането на специалния Закон за закрила на детето /обн.ДВ
бр.48/13.06.2000/ вътрешното ни законодателство е синхронизирано с поетите
от Държавата ни задължения по Конвенцията да предприеме всички
необходими законодателни, административни и други мерки за гарантиране и
осъществяване правата на детето /чл.4 от същата/. Всички права на детето,
закрепени в Конвенцията, са възприети и във вътрешното ни
законодателство. Следва да се посочи, че КПД като наднационален
нормативен акт има и пряко приложение в случаите, когато разпоредби от
вътрешното законодателство й противоречат.
5
Въз основа на изброените нормативни актове в производствата, за които
е предвидено да се развиват пред съда, последният има засилени правомощия,
т.е. служебното начало е засилено и затова съдът разполага с възможността да
събира всякакви доказателства и да преценява дали и доколко предприетите
мерки за закрила са в интерес на детето.
Така се поставя въпросът какъв е характерът на производството по чл.28
ЗЗДт, кои са страните в него и с какви права разполагат участниците в него.
За разлика от производството по временно настаняване по
административен ред, уредено в чл.27 и чл.27а ЗЗДТ, за което изрично е
посочено че се прилагат разпоредбите на АПК, за производството по чл.28
ЗЗДт няма препращане към нормите на АПК и са приложими тези на ГПК.
Доколкото в АПК изрично е уреден статутът на заинтересованата страна и с
какви процесуални права разполага, а в посочената норма на чл.28 ЗЗДт няма
предвидена такава процесуална фигура, недопустимо е прилагането й по
аналогия в производство по ГПК.
Какъв е характерът на производството по чл.28 ЗЗДт.
Същото има белезите на съдебна администрация. В отделни, изрично
предвидени в закона случаи, съдът е призован да осъществява не защита, а
администрация на гражданските правоотношения. Производствата за съдебна
администрация на гражданските правоотношения не са съставна част на ГП,
схващано като защита-санкция при нарушаване на граждански права. В тези
случаи постановеното съдебно решение не се ползват със сила на пресъдено
нещо и подлежат на промяна при настъпило изменение в обстоятелствата,
посочени в специални хипотези.
Съдебната администрация се дели на спорна и безспорна.
Безспорна съдебна администрация се проявява в охранителните съдебни
производства.
Спорната съд.администрация се възлага на съдилищата от материалното
право /като напр. чл.127 и чл.127а от СК и това по чл.5 ЗЗДН. При нея
съдебната намеса се предприема въз основа на обществен интерес, изхожда се
от съображения за целесъобразност и се състои в такова изменение на
6
гражданските отношения, което за едната страна е изгодно, а за другата-
неизгодно. Така упражняването на родителските права се предоставя на
единия родител /чл.127 СК/, издава се решение, заместващо съгласието на
родителя /чл.127а СК/ или се постановяват мерки за защита по реда на чл.5
ЗЗДН спрямо лицето, осъществило акт на насилие. Тази форма на съдебна
намеса дава повод за спор и затова се осъществява по реда на двустранно
спорно производство, което завърша с решение, променящо съществуващите
граждански отношения /справка проф.Ж.Сталев, учебник Българско
Гражданско процесуално право/.
Особеност на производството по чл.28 ЗЗДт е, че субектите, посочени в
чл.26 ЗЗДт, имащи право да инициират производството по чл.28 ЗЗДт, са
лимитативно указани. Същите не се явяват титуляри на правото на закрила
/чийто носител е детето/, а подобно на процесуалните субституенти
упражняват това право от негово име и в негов интерес. Затова и кръгът от
лица е силно ограничен.
Какво е правното положение на родителя в производството по чл.28
ЗЗДт, когато същият не е имал качеството на лице по чл.26, но, съгласно
изменението на чл.28 ал.3 т.3, участва в същото.
До изменението от м.07.2020 нито ГПК, нито ЗЗДт, съдържаха изрични
разпоредби, предвиждащи участието на рождените родители в
производството, освен ако те самите не са били инициатори за същото.
С изменението от м.07.2020г Законодателят изрично предвиди
възможността в производството по чл.28 ал.3 ЗЗДт да вземат участие на
родителят/те.
Правото участие на родителя в производството, обаче, не му придава
качеството на страна. Понятията страна и участник в производството следва
да бъдат разграничавани. Същите не са равнозначни, тъй като Законодателят
е вложил различно семантично значение и съответно различни процесуални
функции. Понятието страна се употребява в исковите производства, където
биват разграничавани главна, подпомагаща, контролираща страни, тъй като
исковият процес като двустранно производство предполага две насрещни
страни и спор за материално право. Участник в процеса е по-широко понятие
7
и към него се отнасят всички лица, които могат да бъдат включени в
съдебното производство за дирене на обективната истина, като напр.
свидетелите, вещите лица, тълковници и преводачи.
Статутът на родителя като участник в производството по чл.28 ЗЗДт
следва да се разграничава и от този на заинтересована страна. Такава правна
фигура е предвидена изрично в АПК и на нея по силата на процесуалния
закон са предоставени съответните процесуални права. Така по отношение на
производството за временно настаняване по административен ред /чл.27/
изрично е посочено, че се прилага АПК. Затова за родителя е предвидена
изричната възможност да обжалва, съгл.чл.27а ал.1 ЗЗДт. Тъй като е
недопустимо прилагането на процесуална норма по аналогия за производство,
развиващо се по реда на ГПК, затова и родителят-участник не следва да бъде
конституиран като заинтересована страна.
Нормата на чл.28 ЗЗДт е процесуална, съдържаща се в специален закон
и затова е недопустимо нейното разширително или стеснително тълкуване.
Изхождайки от всичко изложено, макар да не попада сред изрично
предвидените в част V на ГПК „Охранителни производства“, производството
по чл.28 ЗЗДт се доближава до безспорната съдебна администрация,
отколкото до спорната. Този извод се налага и поради следното:
С КПД от 1989г са регламентирани основните права на децата, които са
възприети и в новия СК от 2009г, неизчерпателно посочени по-горе.
В чл.124 ал.1 от СК от 2009г е възприета по-общата формулировка, че
детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да
осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие.
На това комплексно право на детето кореспондира задължението на
родителите да осигурят това нормално развитие - физическо, умствено,
нравствено и социално.
По-новото и по-всеобхватно понятие, употребено както в Конвенцията
за правата на детето /КПД от 1989г, ратифицирана от РБ 1991г/, така и в
Хагската конвенция от 1996г за компетентността, приложимото право,
8
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила /ратиф. 2006г/, а също и в нашия Закон за
закрила на детето от 2000г, е РОДИТЕЛСКА ОТГОВОРНОСТ.
В чл.18 от КПД се говори за осигуряване признаване принципа,
съгласно който двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и
развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници
носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето.
Висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. Изведените в чл.3 т.1-
т.11 от ЗЗДт принципи на закрила на детето кореспондират на установените с
КПД основни права на детето. В последващите разпоредби на Закона са
предвидени хипотезите, при които в случай на неполагане от страна
родителите дължимите грижи /т.е.неизпълнение на тяхната родителска
отговорност/ децата биват поставени в риск. В този случай за детето възниква
правото му на закрила от Държавата, която следва да администрира тези
граждански отношения, като осигури защита на неговата личност и на
личните му права.
Така предмет на особеното производство по чл.26 ЗЗДт е само
правото на закрила на детето. Същото не е в корелативна връзка /т.е. не
кореспондира/ нито с насрещно право на родителя спрямо детето, нито
със задължение на родителя, което да обоснове превръщането на
съдебната администрация в спорна, а още по-малко - в исково
производство.
В това производство родителят, макар и да се явява законен
представител, очевидно не е действал във висш интерес на детето, което
предпоставя и противоречие между интересите му и тези на детето, което би
наложило и евентуалното участие на особен представител на детето.
С изменението на разпоредбата на чл.28 ал.3 т.3 ЗЗДт е гарантирано
участието на родителите. При това положение съдът ще има задължението
да ги призове за съдебно заседание, а те от своя страна разполагат с правото
на избор дали да се явят или не.
На следващо място. Това дава възможност на родителите, участвайки в
производството да подпомогнат съда при изясняването на фактите чрез
9
даването на обяснения на поставени въпроси, както и активно да съдействат
за събиране на доказателства, които биха имали отношение за изясняването
на обективната истина.
Предвид изложеното следва да се приеме, че производството по чл.26
и сл. ЗЗДт има характера на едностранна съдебна администрация или
особено охранително производство.
При това положение провеждането му с участието на родителя, който не
става страна, не води до нарушаване до някакво негово право /както се
посочи и по-горе/, което да предполага и защитата му чрез жалба. Затова и
родителят, който не е бил инициатор на производството по чл.26 ЗЗДт,
явявайки се само участник в него, но не страна, няма право на жалба срещу
постановения от РС съдебен акт.
Да се разсъждава в обратната посока и би довело до придаване на
родителите качеството на страна в първоинстанционното производство РС,
което предполага призоваване с връчване на препис от искането и
предоставяне на срок за писмен отговор, а за въззивната инстанция /в случай
на подадена жалба от лицата по чл.26 ЗЗДт/ - до връчване на преписи от
въззивната жалба с право на отговор в съответния срок. Всичко това, обаче,
би имало приложение в исковото производство, каквото настоящото не е.
Това би довело и до неоснователното забавяне на производството по чл.26
ЗЗДт, което е в противоречие с целта му да осигури бързо, адекватно и
ефективно прилагане на мярка за закрила на дете в риск, и чрез които
действия тази цел би се обезсмислила.
За да бъде избегната възможността от злоупотреба и мерките да бъдат
прилагани продължително или неопределено време, Законодателят ги е
ограничил с определен срок, а също и е предвидена възможността да бъде
изменяни от съда при преценка, че това е в интерес на детето /чл.30а/. Освен
това, Законодателят е предвидил и друга процесуална възможност –
прекратяване на мерките за настаняване на детето извън семейството,
съгл.чл.29 ЗЗДт. В тази връзка нормата на чл.30 ЗЗДт изрично посочва
лицата, които могат да поискат прекратяване, сред които са и
родителите на детето. Така производството по прекратяването на мярката
може да се развие дори непосредствено след влизане в сила на съдебното
10
решение за налагането й. Тогава родителите като носители на правото да
искат прекратяване, при негативен съдебен резултат, ще разполагат с правото
на жалба срещу решението.
В подкрепа на гореизложените разсъждения могат да бъдат извлечени
аргументи и от определенията на ВКС №№ 153/8.06.2015 по гр.д.№
1991/2015-І ГО, № 479/15.10.2013 по гр.д.№ 5889/2013-I ГО, макар и
постановени преди влизане в сила на коментираното изменение на чл.28 ал.3
ЗЗДт:
С Опр.№ 153/2015 е потвърдено определението на ВОС по ч.гр.д.№
428/2016г за оставяне без уважение молбата на рождения родител за
встъпването му като заинтересова страна в производството по чл.28 ал.6
ЗЗДт. За да направи този извод Върховният съд е приел, че производството е
предвидено с цел защита правата и интересите на детето, а не на лицата,
при които е настанено или на неговите родители.
С Опр. №479/2013 е отменено определението на ЯОС по в.гр.д. №
323/2013 и делото е върнато на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия поради констатирани допуснати процесуални
нарушения. В него е взето отношение за характера на производството по
чл.26 ЗЗДт като особено охранително производство поради целта му –
предприемане на мерки за закрила. Прието е, че волеизявлението за
оттегляне искането за настаняване е било направено след провеждане на
първото по делото с.з. и затова съдът, съгл.чл.232 ГПК /приложим и за
охранителното производство по арг. от чл.540 ГПК/, е следвало вземе
съгласието и на останалите участници в процеса. Като се е произнесъл по
искането в закрито заседание, без да уведоми останалите участници в процеса
и вземе съгласието им, е допуснал процесуално нарушение.
Поради всичко изложено по-горе, рожденият родител /когато не е
лице по чл.26 ЗЗДт/ не е процесуално легитимиран да подава жалба
срещу решението на ВРС и същата се явява процесулано недопустима.
Затова и образуваното въз основа на нея въззивно производство подлежи
на прекратяване. Предвид изложеното намира, че са налице процесуални
11
пречки по хода на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по в.гр.д. №
92/2021г на ВОС, V с-в, на осн.чл.252 ГПК.
Определението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-Варна с
частна жалба в едноседмичен срок, считано от днес, на осн.чл.274 и сл ГПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12