Решение по дело №460/2017 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 153

гр.Поморие, 02.11.2017 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

    СЪДИЯ: Д.Д.

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 460 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от Н.Д.А. ***, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете Д.Д.Л., ЕГН ********** против Д.П. ***.

В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Д.Д.Л., родено от съвместното им съжителство, започнало от 2011 г. Ищцата сочи, че съжителството им протичало в неразбирателство, поради което от две години били разделени с ответника. Твърди, че след раздялата на страните ответникът не е полагал грижи за детето.

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 СК, за предоставяне на ищцата на родителски права върху роденото от фактическото съжителство на страните дете, определяне на местоживеенето на детето при майката, определяне на лични отношения на бащата с детето и осъждане на ответника да заплаща на детето месечна издръжка в размер 250 лв., считано от 20.07.2016 г.

Претендират се от ищцата и направените от нея разноски по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е депозирал отговор, с който не оспорва, че с ищцата са родители на детето, че не живеят заедно, както и обстоятелството, че детето се отглежда от ищцата. Не възразява да бъде предоставено на ищцата упражняването на родителските права върху детето. Оспорва претенцията за издръжка по размер, като твърди, че не е във възможностите му да заплаща издръжка в претендирания от ищцата размер. Желае съдът да определи режим на лични отношения с детето, като му предостави възможност да осъществява контакти с него всяка събота и неделя от месеца.

В съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представител – адвокат, който поддържа заявената претенция.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание. Поддържа становището си, застъпено в депозирания отговор на исковата молба.

Пристъпвайки към разглеждане на претенциите по същество, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното.

Страните не спорят, а и се установява от представения по делото заверен препис от удостоверение за раждане № 185/24.02.2012 г., издадено от община Бургас, въз основа на акт за раждане № 185/*** г., че детето Д.Д.Л., ЕГН **********, е родено на *** г., от майка – ищцата Н.Д.А., ЕГН ********** и баща – ответникът – Д.П.Л., ЕГН **********.

Безспорно е също така, че родителите на детето и страни в производството не живеят заедно.

По делото е представен социален доклад, изготвен от социален работник при ДСП – Поморие, в който се сочи, че страните са съжителствали на семейни начала, като са обитавали жилище на майката на ищцата, но поради неразбирателства помежду им са се разделили преди около две години. След раздялата на родителите грижите по отглеждането на детето поела майката, подпомагана от нейната майка и баба на детето, в дома на която детето се отглежда и към момента на изготвяне на доклада. Социалният работник сочи, че потребностите на детето са задоволени, закупени са му дрехи според възрастта и сезона, осигурен е подходящ за възрастта му режим на отглеждане. Детето е в добро здравословно състояние и има личен лекар. Посещава предучилищна група в ОДЗ „Детелина” гр.Поморие. Според социалният работник детето е привързано и към двамата родители, като отношенията му с бащата са съхранени и двамата поддържат чести контакти по телефона.

Установява се от представения по делото препис от удостоверение за брутни месечни доходи изх. № 24/25.09.2017 г., издадено от „ Енигма-Лилова” ЕООД гр.Несебър, че за периода от м.септември на 2016 г. до м.юни на 2017 г., включително, ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер 5 379.06 лв., т.е около 540 лв. месечно.

Представена е служебна бележка изх. № 215/08.08.2017 г., издадена от началника на Затвора – Бургас, съгласно която ответникът изтърпява наказание лишаване от свобода и от постъпването му в затвора на 14.02.2017 г. до 31.07.2017 г. е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер 325.54 лв.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Страните са родители на детето Д., не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, което обуславя правния интерес на майката от предявяване на иск по чл.127, ал.2 СК, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.

Когато родителите са трайно разделени и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, какъвто безспорно е процесният случай, съдът следва да разреши спора между тях като обсъди съвкупността от обстоятелства, които са от значение за постановяване на решението по делото, при основен и водещ критерий за преценката на съда – интересите на детето.

С Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и са посочени обстоятелствата които следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за родителските права. Тези обстоятелства са родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на детето.

Както бе посочено по-горе в решението, майката е поела грижите за детето, като доказателствата по делото сочат, че същата притежава и е проявила всички необходими качества да бъде отговорен и надежден родител и да се грижи за пълноценно развитие на детето.

Бащата на детето признава иска на майката за предоставяне на същата на родителските права върху детето, но независимо от това, от доказателствата по делото се установява, че при майката са налице много добри условия за живот на детето, установени безспорно от социалният доклад. За детето Д. се полагат адекватни грижи от майка му и ищца, активно подпомагана от свой родител, ето защо според съда и занапред родителските права следва да се упражняват от майката, при която следва де е и местожителството на детето.

Следва да се определи подходящ режим на лични отношения на бащата с детето. Според съда бащата е изградил и не е загубил контакт с детето, макар обективно връзката родител – дете да е засегната в значителна степен, предвид обстоятелството, че ответникът изтърпява наказание лишаване от свобода. Последното посочено обстоятелство според съда не е основание само по себе си определяне на ограничен режим на лични контакти. Връзка между бащата и детето от емоционална страна не е нарушена, поради което режимът на лични отношения следва да гарантира запазването на тази връзка, тъй-като извън всякакво съмнение е, че това ще е от полза за детето. Ето защо и при съобразяване на фактите по делото към момента на постановяване на решението, съдът намира, че следва да се определи режим на свиждане на бащата с детето всяка първа събота и неделя от месеца, без преспиване, от 09.00 ч. до 18.00 ч. на съботния ден и от 09.00 ч. до 18.00 ч. на неделния ден и всяка трета събота и неделя от месеца, без преспиване, от 09.00 ч. до 18.00 ч. на съботния ден и от 09.00 ч. до 18.00 ч. на неделния ден, както и две седмици през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск. Тук следва да се отбележи, че при съгласие между родителите бащата би могъл да осъществява лични контакти и извън определеният от съда режим.

Спорен между страните е въпросът относно размера на дължимата от ответника месечна издръжка за детето.

Съгласно чл.142, ал.1 СК и чл.143, ал.2 СК, размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

По силата на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата – 460 лв., поради което понастоящем минималният размер на издръжката е 115 лв.

За да се произнесе по основателността на претенцията за издръжка съдът следва да вземе предвид на първо място нуждите на детето към настоящият момент.

Детето Д. е на 5 години, посещава детска градина и издръжката му изисква както разходи му за прехрана, облекло и др., необходими за задоволяване на битовите му потребности, така и такива позволяващи и обезпечаващи развитието на личността му извън и над базата, осигурена от заниманията му в детското заведение. Не се установиха специални нужди, свързани със здравословното състояние на детето или изключителни възможности, дарби и талант, определящи завишен размер на издръжката.

На следващо място съдът съобрази възможностите на родителите да дават издръжка.

Доходите на майката от трудово възнаграждение не са високи, не се установи тя по друг начин да си осигурява финансови средства, които да използват за издръжката на детето (от наем и др.), изключая подпомагане в размер 37 лв. по чл.7, ал.1 ЗСПД, видно от социалния доклад.

Ответникът получава доходи от труд в минимални размери, предвид търпяното от него наказание лишаване от свобода, които при това не са постоянни, видно от горепосочената служебна бележка изх. № 215/08.08.2017 г. Не се твърди, а и не се установи ответникът да дължи издръжка на други деца или на други лица по чл.141 СК.

При определяне на необходимата месечна издръжка за детето съдът съобрази и определените от законодателя средства, предоставяни за отглеждане и възпитание на дете, настанено в приемно семейство – чл.50, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Критерият по посочената норма може да служи за определяне нужните средства за отглеждане на дете, макар и не като абсолютна величина тъй като се отнася за деца, лишени от родителска грижа – Решение № 896/30.09.2016 г. по в. гр. д. № 1342/2016 г. на ОС – Бургас. Имайки предвид, че предоставяните средства за дете на възраст до 7 години, съгласно чл.50, ал.3, т.1 от ППЗЗД са в размер 195 лв. (3-кратния размер на гарантирания минимален доход от 65 лв., определен с ПМС № 6/15.01.2009 г.) и при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото, съдът намира, че месечната издръжка за детето Д. е в общ размер от 250 лв. От тази сума майката следва да заплаща 100 лв., при съобразяване на обстоятелството, че в непосредствена нейна тежест са ежедневните грижи за отглеждане и възпитание на детето – т.7 от от ППВС № 5/1970 г. Останалата част от издръжката, а именно сумата от 150  лв., следва да се заплаща от бащата. По изложените съображения искът за издръжка за детето Д. е основателен и доказан до размера от 150 лв., до който размер следва да се уважи, а в останалата му част, до предявения размер от 250 лв., искът следва да се отхвърли.

Видно от доказателствата по делото в периода на фактическата раздяла на страните отглеждането на детето е поето изцяло от майката, не се установи в този период бащата да е заплащал издръжка за детето, поради което искът за издръжка за минало време за период една година преди предявяването на иска – чл.149 СК, е доказан по основание и до определения от съда размер от 150 лв., до който размер следва да се уважи, а в останалата му част, до претендирания размер на месечната издръжка от 250 лв. искът следва да се отхвърли.

Предвид основателността на претенцията, основателно е и като такова, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъде уважено искането на ищцата за присъждане на разноските по делото в размер 400 лв., представляващо заплатено от нея адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати на държавата сума в размер 216 лв., представляваща държавна такса върху определения размер на издръжката – 4% върху тригодишните платежи.

В тежест на ответника следва да се възложи и държавната такса за образуване и водене на делото в минималния размер от 30 лв.,  на основание чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, предвид изхода от спора и тъй като такава държавна такса не е заплатена при завеждане на производството.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, с което се присъжда увеличения размер на издръжката.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

 ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете Д.Д.Л., ЕГН **********, на майката Н.Д.А., ЕГН **********,*** и съдебен адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното дете Д.Д.Л., ЕГН ********** при майката Н.Д.А., ЕГН **********, на адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата Д.П.Л., ЕГН ********** и детето Д.Д.Л., ЕГН **********, както следва: всяка първа събота и неделя от месеца, без преспиване, от 09.00 ч. до 18.00 ч. на съботния ден и от 09.00 ч. до 18.00 ч. на неделния ден и всяка трета събота и неделя от месеца, без преспиване, от 09.00 ч. до 18.00 ч. на съботния ден и от 09.00 ч. до 18.00 ч. на неделния ден, както и две седмици през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.

ОСЪЖДА Д.П.Л., ЕГН **********, да заплаща на малолетния си син Д.Д.Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Д.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер 150 лв.(сто и петдесет лева), считано от 24.07.2017 г. – датата на предявяване на иска и занапред до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за издръжка в останалата му част за разликата над уважения размер до претендирания размер от 250 лв.

ОСЪЖДА Д.П.Л., ЕГН **********, да заплати на малолетния си син Д.Д.Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Д.А., ЕГН **********, сума в общ размер 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща издръжка за детето за имнало време за периода от 24.07.2016 г. до 24.07.2017 г., в размер 150 лв. за всеки от месеците, включени в периода, като отхвърля иска в останалата му част за разликата над уважения размер до претендирания размер от  3 000 лв.

ОСЪЖДА Д.П.Л., ЕГН **********, да заплати на Н.Д.А., ЕГН **********, сума в размер 400 лв. (четиристотин лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.П.Л., ЕГН **********, да заплати на държавата по сметка на РС – Поморие, сума в размер 246 лв. (двеста четиридесет и шестдесет лева), представляваща държавни такси, от която  216 лв., държавна такса за определената издръжка и 30 лв., държавна такса за образуване и водене на делото.

     ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му, с която е присъдена издръжка.

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: