Р Е Ш Е Н И Е
260018 15.11.2024г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
Дванадесети май 2021
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
и прокурор КРАСИМИР ТАНЕВ
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 273 2020
АНД № по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Предявена
е жалба от К. И. „И. М. П.“, със седалище и адрес на управление:
град П., със съдебен адрес:***, офис КGК – чрез
адв. Г.К., от САК, срещу Наказателно постановление № ***/13.11.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик.
В жалбата се сочи, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и
неправилно, понеже констатациите на АНО, отразени в съставения АУАН са неправилни
и липсва извършено от жалбоподателите нарушение.
Съгласно жалбата, на 23.06.2020 г. е извършена проверка от служители на АНО
и е съставен АУАН, станал основа за издаване на процесното НП, като са дадени
предписания и е установено, че К. И. „И. М. П.“, като работодатели по смисъла
на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ са допуснали на работа
служителката Й. С. П. на длъжност „Общ работник“ в периода от 03.02.2020 г. до
10.02.2020 г., включително, без да й е
осигурена междудневна почивка от два последователни дни, което е станало ясно
от таблица за отчитане на явяването/неявяването на работа през м. февруари 2020
г. Посочено е, че лицето е работело в 7 последователни дни, като не е била осигурена
седмична почивка от най – малко 48 часа, което е нарушение на чл.153, ал.1 от КТ.
Съгласно жалбата, видно от Правилника за вътрешния ред на К. И. „И. М. П.“,
който е бил актуален към датата на проверката, работното време е до 8 часа, а
работната седмица е до 40 часа. Жалбоподателите подчертават, че съгласно същия
правилник, работните дни на музея са от понеделник до неделя, включително и
никъде не е посочено, че почивните дни са събота и неделя. Напротив – изрично е
уточнено, че през съботата и неделята се дават дежурства, с оглед броя на
заетите лица по трудов договор. Жалбоподателите твърдят, че това работно време
е утвърдено на база друг правилник – Правилника за устройството и дейността на К.
И. „И. М. П.“, а съгласно чл.21, ал.1, т.2 от Наредба №Н-4/08.10.2013 г. – за
условията и реда за предоставяне на културните ценности, музеят трябва
задължително да работи през почивните дни. Жалбоподателите сочат, че това
удобно е пропусното от АНО. Твърди се, че не е отчетен и факта, че Й. П. не е
работила повече часове или дни, тъй като през м. февруари 2020 г. е работила 13
дни и е била в болнични 7 дни, а на 08.02 и на 09.02.2020 г. се е наложило да
даде дежурство, тъй като така се е падало по график. В крайна сметка, положеният
труд е заплатен като извънреден и П. не е била ощетена. Сочи се още, че друга възможност за функционирането на музея
е нямало, като работата на П. е била според Правилника.
Жалбоподателите сочат, че не е ясно защо АНО са счели, че нарушението е
извършено на 08.02.2020 г., защото този ден се явява шести пореден на Й. П., но
тази аргументация е лишена от логика, понеже при преценката кога е извършено
нарушението като дата, следва да се вземе предвид кога е началото на работната
седмица за служителя, а в същото време работните дни на К. И. „И. М. П.“ са от
понеделник до неделя. Така АНО изобщо не са изследвали кога е започнала
работната седмица за П., а само са преброили шест дни и са счели, че шестият
ден е датата на извършване на нарушението.
Това, според жалбоподателите, е неотстранимо нарушение на материалния закон,
защото представлява погрешно определяне на датата на извършване на нарушението.
Според К. И. „И. М. П.“ неясно остава как АНО знаят колко часа са
отработени във всеки един от дните, които в таблицата са отбелязани като
присъствени, след като самите жалбоподатели не са способни да проверят колко точно
е работила във всеки един от дните Й. П..
Жалбоподателите сочат също, че с Протокол №2016290/26.08.2020 г. за
извършена проверка на 18.06.2020 г. и на 23.06.2020 г. на К. И. „И. М. П.“ са
дадени предписания, които е следвало да бъдат изпълнени в срок до 30.09.2020
г., но още преди да изтече срокът за изпълнение на предписанията, АНО са
съставили АУАН, станал база за издаване на процесното НП.
Сочи се, че от приложената Справка за доначисляване на 75% за работа през
почивните дни от м. януари до м. юни 2020 г. и Справка за положен извънреден
труд от 01.01.2020 до 30.06.2020 г., дните 08.02 и 09.02.2020 г. са отчетени
като извънреден труд и са изплатени.
Веднага след като са получили предписанията на АНО, К. И. „И. М. П.“ са
отправили запитване до Инспекция по труда гр. Пазарджик- дали може да въведат
сумарно изчисляване на работното време и са получили положителен отговор на
въпроса.
Посочва се изрично, че е налице отговорно поведение на жалбоподателите и
липса на вредни последици за когото й да било.
Сочи се, че като не са съобразили тези факти, АНО са наложили несправедливо
наказание и неправилно са отхвърлили възможността да приложат чл.28 от ЗАНН.
К. И. „И. М. П.“ молят съда да постанови решение, с което да бъде отменено
процесното НП.
По делото е изслушана актосъставителката Г. В. М. и е разпитана свидетелката
Р.Н.Т..
От приложения по делото АУАН №13-02345/26.08.2020 г. се констатира, че
същият е съставен на „И. М. П.“, в качеството им на работодател по смисъла на §
1, т.1 от ДР на КТ, като е установено, че са допуснали до работа Й. С. П., на
длъжност „Общ работник“ в периода от 03.02.2020 г. до 10.02.2020 г. без да й е
осигурена междуседмична почивка от два последователни дни, видно от таблица за
отчитане на явяването/неявяването на работа през м. февруари 2020 г. Посочено,
е че лицето е работило седем последователни дни при установена петдневна
работна седмица и седмично работно време в размер на 40 часа, при нормална продължителност на работния ден
– 8 часа.
Посочено е, че на служителката П. не е осигурена седмична почивка в размер
на два работни дни, които следва да бъдат последователни или поне единият
поначало следва да бъде неделя. В тези случай, на работника или служителя
следва да се осигури най – малко 48 часа непрекъсната седмична почивка, но
съгласно приложения Правилник за вътрешния трудов ред на К. И. „И. М. П.“
работният ден започва в 08,00 ч. и завършва в 17,00 ч. всеки ден от седмицата,
а почивните дни са събота и неделя. Посочено е, че нарушението е констатирано
на 23.06.2020 г. в АНО, при преглед на представената фирмена документация –
ведомости за заплати, фишове, таблица за отчитане за явяването/неявяването на
работа за м. февруари 2020 г., с което К. И. „И. М. П.“ са нарушили чл.153,
ал.1 от КТ.
Съгласно обжалваното Наказателно постановление № ***/13.11.2020 г. на К. И.
„И. М. П.“ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. на основание
чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, за това, че е нарушен чл.153,
ал.1 от КТ и нарушението не представлява маловажен случай.
Описано е, че К. И. „И. М. П.“ не са осигурили на Й. С. П. най – малко 48
часа непрекъсната седмична почивка, но съгласно приложения Правилник за
вътрешния трудов ред на К. И. „И. М. П.“, работният ден започва в 08,00 ч. и
завършва в 17,00 ч. всеки ден от седмицата, а почивните дни са събота и неделя.
Посочено е, че нарушението е констатирано на 23.06.2020 г. в АНО, при преглед
на представената фирмена документация – ведомости за заплати, фишове, таблица
за отчитане за явяването/неявяването на работа за м. февруари 2020 г., с което К.
И. „И. М. П.“ са нарушили чл.153, ал.1 от КТ.
По делото е приложен Правилник за вътрешния ред в И. М. гр. П. и
пропускателния режим, утвърден от възложителя по договор за охрана. В раздел ІІ-ри
на правилника е посочено работното време на И.я М., като продължителността на
работното време през деня е фиксирано до 8 часа, а работната седмица е до 40
часа. Посочено е, че на основание чл.18 от Правилника за устройството и
дейността на И. М. гр. П., работното време на служителите в музея е както
следва: с посетители – от 12,00 ч. до 17,00 ч. в понеделник, когато има
санитарен полуден с продължителност от 07,30 ч. до 12,00 ч., а работното време
в дните от вторник до неделя, включително – от 09,30 ч. до 17,00 ч.
В т.1 на същия раздел е посочено, че работното време на неангажираните с
дежурство М.ни работници е от 08,00 ч. до 12,00 ч. – сутрин и от 14,00 ч. до
17,30 ч. – следобяд, с обедна почивка от 12,30 ч. до 14,00 ч.
За общите работници е фиксирано работно време от 07,30 до 12,30 ч. сутрин,
от 14,30 до 17,30 ч. – следобяд, с обедна почивка от 12,30 ч. до 14,30 ч.
Описано е и работното време в делнични дни на дежурните служители в музея –
от 09,00 ч. до 12,00 ч. – сутрин, от 12,30 ч. до 17,30 ч. следобяд, с почивка
от 12,00 ч. до 12,30 ч., а за дежурния общ работник – от 08,00 ч. до 11,00 ч. –
сутрин и от 12,30 ч. д о17,30 ч- следобяд, с почивка от 11,00 ч. до 12,30 ч.
Посочено е, че официалните празници – 01.01 – Нова година и Коледа – 24 и 25.12
са неработни дни и музеите не са отворени за посещение.
Съгласно приложената по делото Таблица за отчитане на явяването/неявяването
на работа през м. февруари 2020 г. се констатира, че под №23 на таблицата е
отразено името на Й. С. П., която е започнала работа в понеделник на 03.02.2020
г. и е била на работа 8 часа, като е посочен периода от 8 часа, в които е била
на работа през периода от 03.02 до 10.02.2020 г., след което е била в почивка
на 11.02 и 12.02, а след това е била в болнични за два дни – 13.02. и 14.02., а
на 15.02 и 16.02 е била в почивка, след което отново е била в болнични в
периода от 17.02 до 21.02.2020г., включително. Установява се също, че П. е
работила 13 дни през м. февруари 2020 г.
По делото е приложена Справка за допълнително доначисляване на 75% възнаграждение
за работа през почивните дни от м. януари до м. юни 2020 г., от която се
установява, че общият работник Й. С. П., отразена под №20 в справката, е работила
64 часа през почивни дни, за което й е начислена сумата от 187,57 лв.,
представляващи допълнителни 75 % към общата сума в размер на 250,00 лв.
Съгласно приложената Справка по делото за положен извънреден труд, от
01.01.2020 г. до 30.06.2020 г. се констатира, че през м. януари 2020 г. Й. П. е
работила на 04.01 и на 05.01, като е положила труд през 16 часа от месеца. През
м. февруари е работила извънредно на 08.02 и на 09.02 и е положила труд с
продължителност от 16 часа. През м. март е работила 8 часа - на 07.03. През
месец май не е полагала извънреден труд, а през м. юни е положила извънреден труд
с продължителност от 24 часа – на 06, 27 и 28 май.
Съгласно приложения по делото Правилник за устройството и дейността на И. М.
гр. П.,
музеят е юридическо лице на бюджетна издръжка на Община П.
и второстепен разпоредител с бюджетни кредити, съгласно Решение № 424 към
Протокол № 39 от заседание на Общинския съвет П., проведено на 22.04.2010 г.
Съгласно чл.16, ал.1 от Правилника, Музеят осигурява дни и часове за посещение,
съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители и
ги обявява пред входа на музея и на своята интернет- страница. Посочено е, че
работното време на служителите в музея се определя със Заповед на директора,
съгласувано с Кмета на общината, както е визирано в чл. 18 от този Правилник.
По делото е приложено Запитване вх. № 20082399/04.09.2020 г. на Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Пазарджик, от което се констатира, че жалбоподателите са
отправили запитване, на което АНО са отговорили, че въвеждането на сумирано
изчисляване на работното време и определянето на периода на изчисляването е
правомощие на работодателя, като винаги, когато характерът на дейността и
организацията на труда налагат, може да бъде установено сумирано изчисляване на
работното време, като законодателят е въвел ограничение за това само относно
работници и служители с ненормиран работен ден. Посочено е, че няма законова
пречка в И. М. – П. да въведат специфична организация на изчисляване на
работното време при спазване изискванията на чл. 142 от КТ.
По делото е приложен Протокол № ПР2016290/26.08.2020 г.- за извършена
проверка на 18.06.2020 г. до 23.06.2020 г., като АНО са констатирали при
извършена документална проверка относно спазване на трудовото законодателство и
въз основа на представени писмени доказателства, че жалбоподателите не са
изплатили положения извънреден труд с увеличение, уговорено между работника и служителя
и работодателя от 75% за работа през почивните дни. Посочено е, че при проверка
на таблицата за явяване/неявяване на работа и ведомостите за заплата е
установено, че Й. С. П. на длъжност „Общ работник“ е на петдневна работна
седмица, като за почивните дни – събота и неделя на 04.01., 05.01., 08.02.,
09.02. и 07.03.2020 г. е положила общо 40 часа извънреден труд, който не е бил
заплатен. Тази констатация е направена в т. 46 от Констативния протокол.
А под № 26 от същия констативния протокол е установено, че И. М. П., като
работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, е
допуснал до работа Й. С. П. на длъжност „Общ работник“ в периода от 03.02.2020
г. до 10.02.2020 г., без да е осигурил междудневна почивка от два
последователни дни, видно от Таблица за явяване/неявяване на работа през месец
февруари 2020г. Посочено е, че съгласно представения Правилник за вътрешния
трудов ред, работният ден започва в 8,00 ч. и завършва в 17,00 ч. всеки ден от
седмицата, но в същото време почивните дни са събота и неделя, и така е нарушен
чл. 153, ал.1 от КТ.
Съгласно приложения по делото Правилник на И. М. П., трудовите правоотношения
на служителите на музея се осъщестявват съгласно изискванията на Кодекса на
труда и действащия към момента колективен трудов договор, като на всеки
служител се изготвя длъжностна характеристика, в която се фиксират трудовите му
задължения, взаимоотношенията с по-висшестоящите органи и основния пакет от
документи, които следва да познава във връзка с осъществяването на трудовите си
задължения, като по преценка на директора на музея, към длъжностните
характеристики на служителите могат да се добавят и допълнителни задължения.
От изслушването на актосъставителката Г. В. М. се констатира, че проверката
в И. М. – П. е осъществена на 18.06.2020 г., като са установени множество
нарушения, но само за някои от тях е съставен АУАН, а за други са издадени
предписания. Констатирано е, че Й. П. на длъжност „Общ работник“, е полагала
труд от 03.02. до 10.02.2020 г., включително, без да й е осигурена
междуседмична почивка, като станалото през февруари е констатирано при
проверката през месец юни. Актосъставителката сочи, че П. е на петдневна
работна седмица, но не е представена Заповед за отчитане на работното време. Сочи,
че на по-късен етап е установено изпълнение на дадените предписания, но
актосъставителката се запознала с Правилника за вътрешния трудов ред на музея
едва на 23.06.2020 г. при приключване на проверката и съставяне на АУАН.
Установява, че след влизане в музея са раздали декларации и са попитали, а
работниците са потвърдили, че полагат труд без да им се заплащат почивните дни.
Сочи отново, че предписанията са изпълнени. Установява също, че понеже през м.
февруари 2020 г. Й. П. е работила 13 дни, а през следващите седем дни е била в
отпуск по болест, то няма превишаване на месечните работни дни.
От разпита на свидетелката Р.Н.Т., чиито показания съдът цени изцяло, се
установява, че поводът за проверката е анонимен сигнал в АНО за това, че в И. М.
– П. са работили в събота и неделя, без този труд да се заплаща. Свидетелката
сочи, че в представения Правилник за вътрешния трудов ред на музея-
жалбоподател е посочено, че работният им ден започва в 8,00 ч., завършва в 17,30 ч. като работни
са всички дни от седмицата, а почивните дни са събота и неделя. Установено е,
че Й. П. е работила седем дни от 03.02.2020 г. до 10.02.2020 г., включително,
без да й бъде осигурена 48-часова почивка при установена дневна работна седмица
и 8-часов работен ден. Сочи, че при
разговор с директора на И.я М. същият е посочил, че понякога се налага
да се работи на такъв режим, тъй като се работи в събота и неделя, когато
оригиналното Панагюрско златно съкровище се намира в Музея. Т. подчертава, че
нарушението е извършено на 08.02.2020 г., като този факт е установен чрез
броене на дни от 03.02. до 10.02.2020 г., включително, през който период П. е
била на работа без почивка.
Съдът
констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяна на НП на
процесуално основание.
Съдът
счита, че следва да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно,
издадено от АНО без да са съобразени специфичните особености в дейността на И. М.-
П. и разпоредбите на правните норми, които се твърди да са били нарушени от
жалбоподателите.
От
събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установи, че през периода от
18.06.2020 г. до 23.06.2020 г. от АНО, че жалбоподателите, като работодател по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, са допуснали до работа Й.
С. П. на длъжност „Общ работник“ в периода от 03.02.2020 г. до 10.02.2020 г.,
без да й е осигурена междудневна почивка от два последователни дни, видно от
Таблица за явяване/неявяване на работа през месец февруари 2020г. АНО се
позовават на представения Правилник за вътрешния трудов ред, съгласно който
работният ден в И.я М. започва в 8,00 ч. и завършва в 17,00 ч. всеки ден от
седмицата, но в същото време почивните дни са събота и неделя, и така е нарушен
чл. 153, ал.1 от КТ.
Съгласно Наредба № Н-4
от 8 октомври 2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности,
издадена от Министъра на културата-
чл. 21, ал.1 и ал.2, музеите
осигуряват
дни и часове за посещение на експозиции и на управляваните от тях експонирани
недвижими културни ценности, съобразени със свободното време на различните
видове и категории посетители, и ги обявяват публично, като определят
задължително един от почивните дни на седмицата за посещение.
Съгласно
чл.
152 от Кодекса на труда,
работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която
не може да бъде по-малко от 12 часа. В чл.
153, ал. 1 от КТ е предвидено, че при
петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична
почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в
неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа
непрекъсната седмична почивка.
От приложената по делото Таблица за отчитане на явяването/неявяването на
работа през м. февруари 2020 г. се констатира, че под №23 е отразено името на Й.
С. П., която е започнала работа в понеделник на 03.02.2020 г. и е била на
работа 8 часа, като е посочен периода от 8 часа, в които е била на работа през
периода от 03.02 до 10.02.2020 г., след което е била в почивка на 11.02 и 12.02.
За
положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно
изчисляване на работното време, работникът
или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на
непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24
часа. От разпоредбата е видно, че за да има право работникът или служителят на
почивка през следващата седмица в посочения по-горе размер, той следва да е
положил труд в двата дни от седмичната почивка, а в
случай, че извънредният труд е положен само в един от двата почивни дни,
работникът или служителят няма право на почивка.
Правото
на почивка не е свързано с продължителността на положения извънреден труд,
поради което и на положилите извънреден труд в двата почивни дни с
продължителност по-малка от половината на установеното за тях работно време,
следва да се осигури почивка през следващата работна седмица, което е осъществено за Й. П. на 11.02. и на 12.02.2020г.
С оглед изхода на делото, следва да бъдат осъдени АНО да заплатят на
жалбоподателите сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 390,00лв.- за
адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Панагюрският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № ***/13.11.2020
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик,
с което на „И. М. П.“, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: град П., е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лв.(хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, със седалище: град Пазарджик,
ул. „Екзарх Йосиф“ №15, да заплатят на И. М. П.“, с ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление: град П. сторените съдебно деловодни разноски в
размер на 390,00лв.(триста и деветдесет лева)- за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: