Решение по КНАХД №715/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба „СО КО Транс“ ЕООД против Решение № 242 от 18.05.2023 г., постановено по анд № 20235220200475 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик, с което потвърден Електронен фиш № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на „СО КО Транс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно да бъде отменен издаденият електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Постъпило е становище от адв. Л., която поддържа касационната жалба. Претендира адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. Изложени са твърдения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, представлява се юрк. И., която оспорва жалбата. Моли да се остави в сила оспореното решение на Районен съд – Пазарджик. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК жалбата е основателна.

За да потвърди обжалвания електронен фиш, Районен съд – Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 04.02.2021 г., в 14:39 часа ППС Товарен автомобил Скания Р 400 ЛБ, рег. № [рег. номер] било управлявано в общ. Пазарджик, по път I-8 км 196+643, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Размерът на дължимата и незаплатена такса за посоченото ППС за сегмент ********** е 0.57лв. Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643. Жалбоподателят като собственик на процесното ППС е санкциониран с атакувания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 лева.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установено и доказано, че е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения ЕФ. Приел е от фактическа страна, че нарушение е осъществено, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата сума за преминаване по платената пътна мрежа.

В този контекст следва да се посочи, че по отношение на наложената с ЕФ санкция трябва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, т. 39 и цитираната съдебна практика). В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenția Națională de Integritate, C‑40/21, EU:C:2023:367, т. 49). Освен това принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 43 и цитираната съдебна практика).

В случая, приложимата разпоредба на член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като законът не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Системата от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. Следователно единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие.

Предвид горните, СЕС е приел, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirál-Gép, C‑497/15 и C‑498/15, EU:C:2017:229, т. 49).

Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред Районен съд – Пазарджик електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до съответствието му с материалния закон. Поради това решението на Районен съд – Пазарджик следва да се отмени и вместо него – да се постанови друго, по съществото на спора, с което електронният фиш да се отмени.

На следващо място, видно от процесния електронен фиш, нарушението е установено на 04.02.2021 г., като ЕФ е връчен на санкционираното лице на 01.03.2023 г. Съгласно редакцията на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Едва с по-късна редакцията на тази разпоредба, в сила от 13.02.2024 г. (обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г.), законодателят е предвидил, че: „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Преди това, в редакция към ДВ, бр. 18 от 02.03.2021 г., нормата е гласяла, че: „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура".“

Нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП към датата на нарушението пък предвижда, че: „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“.

Предвид горните, систематичното тълкуване на разпоредбите в приложимите им към случая редакции формира извод, че съгласно тази правна уредба, в периода на извършване на административното нарушение и издаване на електронния фиш единствено за нарушенията по чл. 179, ал. 3 ЗДвП е съществувала правната възможност за процедиране чрез издаване на електронен фиш. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а-3в от ЗДвП, за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Аргумент за обратното не следва от колизията между разпоредбите на чл. 189ж, ал. 1 и ал. 7 ЗДвП в цитираната приложима редакция, тъй като последната урежда различен аспект от обективирането на електронния фиш като правен акт – влизането му в сила.

Предвид горните и при извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания са налице.

Поради всички гореизложени оспореното решение следва да бъде отменено, като бъде отменен и оспорения електронен фиш.

С оглед изхода на делото е основателно искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред две съдебни инстанции - пред настоящата инстанция и пред Районен съд – Пазарджик, в общ размер на 1430 лева. В случая разноските са в размер на 650 лв. пред настоящата инстанция, за адвокатско възнаграждение, с оглед представен договор за правна защита и съдействие от 20.06.2023 г. пред Административен съд – Пазарджик, в който е уговорено в чл. 5, ал. 4, че са заплатени в брой 650 лева, както и разноски в размер на 780 лева пред Районен съд – Пазарджик, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 08.03.2023 г., фактура от 08.03.2023 г. и платежно нареждане от 18.04.2023 г.

Разноски по договора за правна защита от 23.11.2023 г. (за подаване на отговор на частна жалба) не се дължат, доколкото са уговорени за отделно производство, развило се пред Върховния административен съд, който е следвало да бъде сезиран с искане за присъждането им в това отделно производство. Съответно при липса на произнасяне е следвало да се процедира по реда на чл. 248 от ГПК, което не се установява да е сторено. Поради това отделни разноски по договора за правна защита от 23.11.2023 г. не се дължат.

Не на последно място по представения договор за правна защита и съдействие от 29.12.2023 г. разноски също не се дължат, доколкото се установява, че същият касае к.а.н.д. № 715/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград и не е свързан с предоставяне на защита по настоящото дело.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 242 от 18.05.2023 г., постановено по анд № 20235220200475 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик.

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна Инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати на „СО КО Транс“ ЕООД, сумата от 1430 (хиляда четиристотин и тридесет) лева, представляваща извършени от дружеството разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.