Номер 28817.09.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Анелия М. Йорданова
Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500184 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. Й., действащ в качеството му на
процесуален представител по пълномощие на З. Х. А. против Определение № 1393 /
21.05.2020 г., постановено по гр. дело № 213 / 2020 г. по описа на РС – Разград, с което на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратено производството по същото гражданско дело,
поради неотстранени в срок недопустимост на предявения иск. В жалбата се сочи, че
определението е неправилно и незаконосъобразно, като се отправя молба за отмяната на
атакуваното определение.
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна, по следните съображения.
Ищецът, чрез пълномощник адв.М. Й. сезирал Разградски районен съд с искова молба,
в която посочил, че предявява иск за обявяване относителната недействителност на
нотариалния акт от 16.07.2015г. на нотариус Р.Кирилова, по силата на който ответниците,
съпрузи са признати за собственици въз основа на покупка и давностно владение върху 4/6
идеални части от два земеделски имота, находящи се в землището на с.Езерче, обл.Разград,
права върху които имал и ищеца като наследник на своя дядо, съответно неговата дъщеря,
своята майка.Излага твърдения за упражнявана власт върху имотите от наследниците на
общия наследодател.
С разпореждане от 06.02.2020 г. по гр. дело № 213 / 2020 г. съдия – докладчика
оставил исковата молба без движени и дал на ищеца едноседмичен срок, в който да
отстрани нередовност, като обоснове правният си интерес от предявяване на иск срещу
ответниците, който иск може да бъде такъв като иск за собственост, като посочи и
конкретните права които претендира върху имотите.Съдът е посочил, че представеният с
исковата молба констативен нотариален акт, не може да бъде обявяван за
1
недействителен.Оставил е исковата молба без движение, като е дал на ищеца срок за
поправяне на същата, като следва да посочи вида и обема на материалното право, чиято
защита претендира и вида на търсената защита.
В дадения му срок ищецът, чрез пълномощника си депозирал допълнение към искова
молба, в която уточнил, че е собственик по наследство на 1/35 идеална част от всеки един от
двата земеделски имота, като през 2019г. узнал,че ответниците са се снабдили през 2015г. с
нот.акт за собственост върху 4/6 ид.части от същите земеделски имоти, като са си присвоили
идеалните части на неговата майка, докато тя е била жива.Отправил е искане към съда да
приеме за установено по отношение на ответниците на по 1/35 ид.част от двата имота, без да
посочи по какъв начин същите оспорват правата му на собственост.
С разпореждане от 24.02.2020г. съдът е оставил ИМ за втори път без движение, като е
указал на ищеца, че неговите материални права са различни от претендираните и
представляват 1/30 идеална част от всеки имот, и му е указал да обоснове правото си на иск.
В срок ищецът, чрез пълномощника си депозирал второ допълнение към искова
молба, в която уточнил, че е собственик по наследство на 1/30 идеална част от всеки един от
двата земеделски имота, върху които идеални части ответниците упражнявали фактическа
власт, като той не можел да получава полагащите му се добиви и рента, като не бил
допускан до тези имоти., като желанието му е да установи несъществуването на спорното
право в патримониума на ответниците.Отправил е искане към съда да приеме за установено
по отношение на ответниците на по 1/30 ид.част от двата имота.
С обжалваното определение от 21.05.2020г. съдът е прекратил производството по
делото, поради липса на правен интерес от водене на предявения иск.
При тези фактически констатации съдът направи следните правни изводи:
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено, но и по съображения различни от изложените в него.
Правилна е преценката на РС по отношение на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК. Този иск, бил той положителен или отрицателен, е средство за защита на оспорени
права при наличие на правен интерес. Само при установителните искове за допустимостта
им е необходимо установяване наличието на правен интерес. При липса на правен интерес
искът е недопустим.
Окръжният съд счита, че констатираната от районния съд нередовност на исковата
молба не е била отстранена от ищеца в дадения му за това на два пъти срок. Както в
първоначалната искова молба, така и в двете допълнения към нея, ищецът, съответно
неговия пълномощник не посочва еднозначно фактите, на които основава своите искания,
не е прецизиран и вида на търсената защита, поради което исковата молба следва да му бъде
върната, а производството по делото прекратено.Не съществува пречка исковата молба да
2
бъде депозирана отново пред съда, с конкретни и ясно изложени твърдения и съответно
искания към съда.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1393 / 21.05.2020 г., постановено по гр. дело № 213
/ 2020 г. по описа на РС – Разград за прекратяване на производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3