Р Е Ш Е Н И Е №260121
07.06.2021г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на втори март, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова
Калин В.
При участието на секретаря:Любка Николова,след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№565/2020г.по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение №600/12.08.2020г. по гр.д.№1013/2018г. на Кюстендилския районен съд са отхвърлени предявените от М.В.Г., с ЕГН **********, с адрес *** срещу К.Б.Г., с ЕГН **********, с адрес *** обективно-кумулативно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имот с идентификатор №41112.10.93 и на имот с идентификатор №41112.10.157 по КККР на гр.Кюстендил. Г. е осъден да заплати на К.Б.Г. деловодни разноски в размер на 559.50 лв.
На 18.09.2020г. на Г. чрез пълн-к адв.Н. е връчен препис от решението.В срока за обжалване е подадена въззивна жалба.В подадената жалба се твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необснованост на решението.Изразено е становище, че в първоинстанционното производство са събрани доказателства – гласни и писмени с които е установено, че имотите са придобити от ищеца на основание давностно владение.Посочени са показанията на свид.К. и Т., първият от които свидетелства за това, че е охранявал имотите от 2007 до 2014г. по възлагане от Г.,в имотите имало работници, ангажирани от ищеца, който ги е посещавал всеки ден, посещавало ги е семейството му, а вторият, за това, че от 15 години работи в имотите по възлагане от Г., озеленявал е имотите, засаждал е плодни дръвчета – ябълки, круши, череши и др., в имотите били изградени поливна система, детска площадка, сондаж,бунар и др. обособени били тревни площи, засадени декоративни растения, иглолистни и широколистни дървета – всичко по възлагане от Г..Представени са фактури, договори, приемо – предавателни протоколи , планове за ландшафтно оформление, изготвени по възлагане от въззивника и приложени в имотите.Прави се оплакване, че липсва яснота от мотивите към решението за преценката на съда относно доказаността на твърдяното придобивно основание.Преповторени са изтъкнати в първонстанционното производство обстоятелства и връзките между тях – към 19.09.2017г. ищецът е бил във владение на имота, което е станало повод лицата С.С., И.С.и Г.Г.да подадат оплакване в Областна дирекция „Земеделие и гори“ Кюстендил.Към този момент и след това ищецът е продължил да владее имотите, в тях да работи свид.Т. и да бъдат охранявани от СОТ, за владение в по- късен момент свидетелстват решение №81 от 17.04.2018г. по в.гр.д.№31/2018г. на ОС – Кюстендил и решение №101/09.05.2018г. по в.гр.д.№30/2018г. на КнОС.Оспорено е твърдението на насрещната страна за осъществявано владение до 2007г. от лицето С.С..Поддържа се твърдение за владение от въззивника още от 2001г., за което се съдържат данни в предварителни договори от 08.07.2005г. и 29.04.2006г. Сведения за това според изложеното в жалбата се извличат и от показанията на свид.Г., който е заявил, че още през 2000г. Сърбински бил доказал, че е собственик на имотите и това било посочено, като пречка той да осъществява свои планове за имотите.Визирани са и показанията на свид.Тодор Сърбински, дадени по гр.д.№528/2016г., който е заявил, че сем.Гьошеви обработват имотите още от 2000-2001г.Показанията на свид.С.С. праводател на ответницата, за това, че бил разчистил и поддържал имотите, а през 2007г. направил опит да влезе в тях са оценени, като заинтересовани, с оглед опасността при уважаване на иска, неговата отговорност, като праводател на Г. да бъде ангажирана за евикция.Оспорен е извода на съда, че владението било установено по скрит начин, като несъответстващ на следните установени факти: ограда е съществувала още от 1980г.,въззивникът само е поправил тази ограда, като е заменил бодливата тел с ограда с метална мрежа и колове, като ограждането на имота не е скрито установяване, а действие, което е явно за всички, демонстрирано по отношение на всички, като именно с оглед на това владение С.С. е подал оплакване през 2007г.Владението като фактическа власт, упражнявана така, че всеки може да научи за нея е било осъществявано от ищеца и въобще не е било скрито.Оспорва се твърдението за осъществявано от С. владение върху имотите, завладяване на имотите от него или за упражнено насилие във връзка с отнемане на владението.Факта, че имотите са охранявани се свързва с обстоятелството, че те се намират извън границите на Кюстендил, за сигурността и спокойствието на семейството на ищеца, който посещава имотите, за предотвратяване на посегателства и кражби, поради това, че в имотите се намира строителна техника, материали, техника по поддържане, а не като свидетелство за това, че владението не е било спокойно.Оспорен е извода на съда, че в имота имало куче, основаващ се само на показанията на свид.С., като се поддържа, че дори и да е имало куче, то това не е било с цел да се поддържа владението.Излага се довод, че първоинстанционният съд не е посочил каквито и да било доказателства владението да е било обезпокоявано от действия на ответника Г., както и убеждението, че действията на С.С. не следва да се взимат предвид в спора с Г..Оспорва се извода на съда, че ищецът бил установил владение върху имотите без правно основание, като е изразено становище, че това обстоятелство е без значение за възможността имотът да бъде придобит на основание давностно владение.Оспорен е извода на съда, за действия, сочещи на противопоставяне на владението за продължителен период от време, с оглед показанията на свид.К. и Т. отричащи в имота да са идвали трети лица, за скандали или разправии със съседи.Издадената заповед за премахване на ограда и образуваното във връзка с оспорването и административно производство, са определени, като действия, които поради това, че не са насочени от ответника към ищеца не са такива смущаващи владението.Оспорва се доказателствена стойност на показанията на свид.Г. в частта им относно заявеното от свидетеля, че от неопределени трети лица бил чул, че ищецът е много лош и може да го застреля.Изразено е становище, че действия по трасиране, според жалбоподателя са административна дейност,акт на Общината и не разкриват действие на ответника, смущаващо владението на ищеца.Оспорва ответницата или други лица да са извършили действия смущаващи владението им.Неправилността на решението на следващо място е аргументирана и с оплакването, че съдът не е обсъдил всички възражения, доводи и събрани по делото доказателства с оглед становището на въззивника, че ответникът респ. неговите праводатели нямат права в имота.Преповторени са доводи, че нотариалните актове на които ответникът се позовава №106, том ІІ, рег.№2309, н.д.№239/2017г. и Нотариален акт №107, том ІІ, рег.№2301, н.д.№240/2017г. не установяват право на собственост, тъй като се основават на верига от прехвърляния от несобственици.Заявено е, че описаното в нотариален акт №18, том ІХ, дело 2429/2017г. решение №35/18.09.1996г. на ПК Кюстендил по преписка №81795/04.08.1992г. е оспорено от въззивника в първоинстанционното производство, във връзка с оспорването са ангажирани доказателства, като е представена преписка №81795/04.08.1992г. в която такова решение липсва – не е издавано.Договорът въз основа на който праводателите на ответницата извеждат някакви права е договор от декември 1946г., неотговарящ на изискванията на чл.219 ЗЗД(отм) и чл.333 ЗЗД(отм) – касае се за нищожна правна сделка, която не е годна да породи вещно правни последици и въз основа на същата да възникне право на собственост, както по отношение на Георги Ангелов, така в полза на неговите наследници.Документите в тази преписка според жалбоподателя изобщо не касаят процесните имоти.Представеното решение І-24 на ПК не е подписано , неговите автори представляват незаконен състав, и касае различен имот, документът е с дата различна от датата на решение №35 от 18.09.1996г, този документ както и данни от решение по чл.18ж ал.1 са оспорени своевременно.Скиците на които праводателите на ответницата са се позовали и не са могли да проведат процедура по чл.34 ЗСПЗЗ поради това, че не касаят процесните имоти 4112.10.93 и 41112.10.157.Имотите са били възстановени на трети лица, нямащи нищо общо с праводателите на ответницата, а именно н-ци Г.С.С.– решение №1-13/07.09.1944г. на ПК – Кюстендил( касаещо имот с площ от 1,350 дка, в м.“Могилата“, - бившия имот №010093, за който са обособени имот 93 и 157/ и решение №35-99/10.10.2007г. на ПК – Кюстендил, касаещ имот с площ от 1,300 дка в м.“Могилата“ – останалата част от имот 010093, признати с решение от 13.07.2000г. по гр.д.1219/99г. и решение от 15.03.2007г. по гр.д.№371/2007г. на КнРС и скици по преписки №22159Н/20.09.1991г. и №81с31/19.04.2007г., в които разглежданите имоти са обозначени като имот №010158 и 010165,съответстващи на сегашните имот 93 и 157.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Препис от жалбата е връчен на ответницата К.Б.Г.. В законоустановения двуседмичен срок е подаден писмен отговор от адв.З. – пълномощник на Г..В отговора е направено искане за потвърждаване на решението, като правилно, обосновано и мотивирано.Ответникът поддържа становище, че искът е останал недоказан -не е установено спокойно и непрекъснато владение на имотите.Въззиваемият счита, че владението не е било спокойно , защото е било смутено чрез подаване на 19.12.2012г. от праводателя на ответницата – С.С., като съсобственик на земеделския имот с №010093 на искане до кмета на Община Кюстендил за принудително изземване на имота по реда на чл.34 ЗСПЗЗ – това действие е определено, като израз на противопоставяне от страна на невладещите собственици, за продължителен период, докато е траело административното производство ( за около 3 години) срещу поведението на владеещия несобственик по отношение завладения имот.След приключване на това производство е било отправено ново искане на 01.02.2016г. за изземване на имота от невладеещия собственик.Подаденото на 19.12.2012г. което е било оставено без уважение с решение на КРС по гр.д.№2029/2014г. по описа на КРС е разгледано, като такова прекъсващо давността съгласно чл.84 ЗС вр. с чл.116 б.“в“ ЗЗД, тъй като обективира действия на предприемане на принудително изпълнение.Касае се за действие насочено към самия имот, имащо за последица отстраняване на владелеца от имота както е прието в определение №648 от 21.06.2010г. на ВКС по гр.д.№362/2010г. ІІ г.о.Във връзка с възраженията на ищеца относно легитимиращото действие на решение №1-24/11.04.1996г. на ПК Кюстендил за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници на н-ци Г.А.за имот – нива от 2.500 дка, като несъответстващо на описаното в нотариален акт №18, том 9, дело 2429/1997г. са твърди, че решението е било предмет на обжалване и поради това инцидентен съдебен контрол не е необходим.Ответникът изразява становище, че недоказването на който и да е от елементите на давностното владение изключва признаване на собственически права, както и, че същите се извличат от чл.2 от ЗД(отм) относно характеристиките на владението: непрекъснато( да не е загубено за повече от 6 месеца), спокойно( да не е установено по насилствен начин),несъмнително и с намерение вещта да се държи, като своя.Излага и следните аргументи – праводателят на ищеца не е доказал наследодателят му да е бил собственик на нива с площ от 1,300 дка в м.“Могилата“, която да е идентична с процесните имоти, както става ясно от решение от 12.06.2011г. по гр.д.№1755/2001г. на КРС, потвърдено с решение на ВКС по гр.д.№929/2003г.С нотариален акт №18, том 9, дело 2429/97г. С.П.и Лиляна Г.а, първият праводател на прехвърлителя й, са признати за собственици по наследство на нива в м.“Могилата“ с площ от 2.114 дка, имот №010093 по картата на землището имот №010039 на С.П., землищна граница, кад №010094 пътна мрежа.С нотариален акт за дарение на недвижим имот №127, том 2, н.д.№559/99г. по описа на Нотариус Боян Алексов с рег.№325 на НК, с №32, том VІ, дело 2353/1999г. С.П.е дарил своите внуци Слави и Иво Г.и С.и, при равни права собствената си ½ ид.ч. от горния имот, разделен с картата на възстановената собственост, при съвпадане на крайните точки на този имот и новообразуваните имот №4112.10.93 и имот №4112.10.157.По силата на договор за доброволна делба обективирана в нотариален акт №4, том І, рег.№93 дело №3/2016г. на Нотариус Б.Алексов с рег.№325 на НК, С.С. и И.С.са получили в изключителен дял поземлен имот с идентификатор 41112.10.93 по КККР на гр.Кюстендил, одобрена със заповед №РД-18-96/28.10.2008г., с площ от 1083 кв.м. с номер по предходен план 010093 при граници и съседи на имота по кадастрална скица: имот с идентификатор 4112.10.157, имот с идентификатор 4112.10.94 и имот с идентификатор 4112.10.39 идентичен с част от поземлен имот, представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване нива в м.“Могилата“, с площ от 2,114 кв.м, имот №010093 по картата на землището, при граници и съседи: имот №010039 на н-ци С.П., землищна граница, имот №010094 – пътна мрежа.Ответницата е закупила и двата имота с нотариален акт №107 том ІІ, рег.№2310 , н.д.№240/2017г. на нотариус с рег.№566 на НК, вписан в службата по вписванията акт №136, том VІІ, дело 1301/2017г. с вх.рег.№2253/26.07.2017г., а имота с идентификатор 4112.10.157 с нотариален акт №106, том ІІ, рег.№2309, н.д.№239/2017г. на Нотариус Младенов с рег.№566 на НК, вписан в СВ като акт №138, том VІІ, дело 1303/2017г. с вх.рег.№2255/26.07.2017г.Ответникът счита, че установената фактическа власт от ищеца е насилствена и за това придобивна давност съгласно чл.79 ЗС не тече.Сочи съдебна практика – решение №3 от 06.03.2015г. по гр.д.№4048/2014г. на ВКС.На 09.05.2013г. е извършено трасиране, съставен е протокол в присъствието на служители на Община Кюстендил като по този начин владението е прекъснато по смисъла на чл.116 ЗЗД ( измерване на място от правоспособно лице през влизане в имота не е възможно).Упражняваното владение е било непрекъснато смущавано по смисъла на чл.116 б.“в“ ЗЗД не е било постоянно и непрекъснато, за да доведе до придобиване на имота.С оглед на приложеното гр.д.№2029/2014г. на КРС се обоснова становище, че владението не е било спокойно.В отговора се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното решение.Ответникът прави искане да му бъдат заплатени сторените разноски за въззивното производство и заявява, че няма доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
В жалбата се прави оспорване на направените от съда изводи, въз основа на установяващите се от събраните доказателства обстоятелства и преценка на направеното възражение за придобиване на имотът от ищеца на основание давностно владение.От изложените доводи следва, че се оспорва правото на собственост на праводателя на ответниците върху двата имота – местоположението на притежавания от техния наследодател земеделски имот, документът на който правото на собственост се основава, както надлежната му реституция – като се сочи липса на решение на ПК, цитирано в нотариален акт № 18, том ІХ, дело 2429/1997г. и оспорва решение №І-24 , като нищожно както и представените скици за този имот, които са били преценявани в производството по чл.34 ЗСПЗЗ, в което подадените жалби са били отхвърлени, като неоснователни.
От съдържащите се по делото доказателства, в това число в приложеното адм.д.№432/2016г., се установяват следните обстоятелства, относими към преценка владеенето на имота, прекъсване и смущаване на владението се установява следното:
Със заявление с вх.№1795/04.08.1992г. до ОПК –Кюстендил С.Г.П.от с.Червена ябълка е претендирал за възстановяване правото на собственост по отношение на земеделски имот в гр.Кюстендил, „Брестнишки път“-3.7 дка, като правото на собственост върху този имот се основава на писмен договор за замяна от 05.12.1946г., с който правото на собственост по отношение на имота се прехвърля на Г.П.А., като имотът е описан с граници и съседи, както следва:н-ци М., н-ци В.Г., от две страни път.С.П.е син на Г.А.видно от удостоверение за наследници №151/03.06.1992г., такъв е и С.П., наследен от С.А.П.– съпруга и Л.С.Г.а- дъщеря.Представено е по делото и нотариално публично завещание, според което Г.П.А. завещава на сина си С. Г. П. 1/3 част от всичките си движими и недвижими имоти.С решение №1-24 от 11.04.1996г. на ПК – Кюстендил е възстановено правото на собственост на н-ци Г.П.А. в съществуващи( възстановими) стари реални граници по отношение на нива от 2.500 дка, четвърта категория, находяща се в м.“Бреснички път“ в землището на гр.Кюстендил, отказано е възстановяване право на собственост по отношение на 1.200 дка, като е посочено, че имотът е на С.Г.П.и е цитирано завещанието.В решението не са посочени граници и съседи на имота.Имот, находящ се в м.“Могилата“ не е заявен.С нотариален акт №99, том ІІ, н.д.№857/1997г. С.Г.П.прехвърля на Г.С.Г., негов син, собствения си недвижим имот,представляващ нива в м.“Могилата“, в землището на гр.Кюстендил, с площ 1.201дка, четвърта категория, съставляваща имот №010039, по картата на землището, при граници и съседи: имот №010093 на н-ци Г.П.А., землищна граници имот №010040 на В.С.Н., кад.№010094, пътна мрежа.
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №18, том
ІХ, дело 2429/97г. въз основа на решение на ПК гр.Кюстендил, №35/18.09.1996г. и
скица №10093/03.12.1996г. С.Г.П.и Л.С.Г.а са признати за собственици на нива в
м.“Могилата“ с площ 2.114 дка, съставляваща имот №010093, по картата на
землището при граници и съседи:имот №010039 на С.Г.П., землищна граница,
кад.№010094 пътна мрежа.Като основание за правото на собственост в този
нотариален акт е посочено решение на ПК –Кюстендил №35 от 18.09.1996г. по
преписка вх.№81795 от 04.08.1992г., както и скица №10093 от
03.12.1996г.Заверени ксерокопия от скицата и останалите документи се намират в
адм.д.№432/2016г. по описа на КнРС, като на скицата е отразен имот – парцел
№93, от масив 10 по плана на гр.Кюстендил, с площ 2.114 дка, в м.“Могилата“,
при граници и съседи: парцел №39 – нива на С.Г. П., парцел №94- пътна мрежа на
Държавата.В цитираното адм.д. л.168 е
приложено разпечатка, заверено от ПК от решение №35 от 18.12.2005г. на ОС“ЗГ“
Кюстендил за възстановяване правото на собственост на Г.П.А. в съществуващи(
възстановими стари реални граници) на следните имоти: нива от 1.083 дка, в
м.“Могилата“, имот №010157 по картата на землището, при граници и съседи: имот
№010093 нива н-ци С.С. и имот №010094 – терен на Държавата.На л.172 от
адм.д.№432/2016г. се намира скица на поземлен имот №4764/16.09.2010г. на
поземлени имот с идентификатор 4112.10.157 с площ 1083 кв.м., в м.Могилата, при съседи: имоти 4112.10.94,
41112.10.93, а на л.173 скица №4765/16.09.2010г. на поземлен имот с
идентификатор 41112.10.93 собственост на С.С. и И.С.при съседи: 4112.10.157,
41112.10.94 и 41112.10.39.Площта на двата имота е по – малка от площта на
възстановените на П.и имоти, съгласнопризнатото право на собственост по отношение на пространство
от 3.700 дка в м.“Брестнички път“, отразеното в нотариалния акт.Имот №39 не е
предмет на делото.
През 2013г. е съставен констативен протокол,в който е удостоверено от Ек.З., в присъствието на С.С., Г.Г. и инж.А. , извършено трасиране на имоти 41112.10.157 и имот 41112.10.93 като чупките на имотите били материализирани на място с дървени колчета, както,че двата имота са оградени с ограда от железни колове и телена мрежа и се обработват.Приложение към този протокол съставен на 09.05.2013г. е трасировъчен карнет и протокол за трасиране, означаване, координиране на поземлен имот 41112.10.93 съставен от правоспособно лице инж.С. С.. А..
Видно от писмо изх.№1441/06.12…нечетл. година е, че С. Г. С., И.Г. С. и Г. С. били подали жалба с вх.№1441/09.09.2007г., касаеща ползван от М.В.Г., имот с №010093 в м.“Могилата“ в землището на гр.Кюстендил, като с писмото Г. е уведомен за явяването му на 14.12.2007г. в 14.00ч. в м.“Могилата“, в землището на гр.Кюстендил за изясняване на случая. С.Г. С. и И. Г. С. подали жалба с вх.№94-00-581/19.10.2012г. за издаване на заповед по чл.34 ЗСПЗЗ и изземване от Е.Б.Г., на имот №4112.10.93 с площ 1083 кв.м. и имот №4112.10.157 със същата площ, със заповед №РД-ОО -1299/10.10.2014г. на Кмета на Община Кюстендил искането е оставено без уважение, срещу заповедта е подадена жалба, по която през 2014г. е образувано съдебно производство, като с решение на КнРС от 02.11.2015г. по адм.д.№2029/2014г. на КнРС жалбата срещу заповедта на кмета е оставена без уважение – адм.д.№432/2016г( посоченото заявление и жалба са цитирани в писмо – л.13 –л.18 от първ.дело).От материалите по приложеното адм.д.№432/2016г. е видно, че е подадено друго заявление вх.№94-00-603/01.02.2016г. от С.С., Д.Т.И. и Г.Д.И. против мълчаливия отказ на кмета на Община Кюстендил, да издаде заповед по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ по заявление №94-00-603/01.02.2016г.,за същите имот, образувано е съдебно производство на 16.03.2016г., което е прекратено с определение от 19.01.2018г.
Не се установява извън посочените да са били подадени други заявления, съдържащи искания по чл.34 ЗСПЗЗ.
С нотариален акт №127, том ІІІ, рег.№3719, дело 559/1999г. по описа на Б.А., нотариус с рег.№325 на НК С.Г.П.дарява на внуците си С.С. и И.С., при равни права собствената си 1/2 ид.ч. от нива в м.“Могилата“, землището на гр.Кюстендил , цялата с площ от 2.114 дка, ІV категория, съставляваща имот №010093 по картата на землището на гр.Кюстендил, при граници и съседи: имот 010094 – пътна мрлежа и имот №10093 на С.П., като документ за право на собственост в нотариалния акт са посочения нотариален акт №18 и скица №10093/03.12.1996г., заверена на 04.07.1997г.( стр.153 и 154 от адм.д.№432/2016г.).С нотариален акт №155, том ІІ, рег.№2993, н.д.№140/2017г.за дарение на недвижим имот И.С.дарява на С.С., следния свой собствен недвижим имот: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 41112.10.93 , находящ се в м.“Могилата“, с адрес гр.Кюстендил м.“Могилата“, с площ 1083 кв.м., нива, при съседи: имот с идентификатор 41112.10.157, имот с идентификатор 41112.10.94 и имот с идентификатор 41112.10.39, а с нотариален акт №157, том І, рег.№2225, н.д.№242/2017г. Д.Т.И.и .И.продават на С.Г. С., поземлен имот с идентификатор 4112.10.157, находящ се в м.“Могилата“, в гр.Кюстендил, с площ 1083 кв.м., нива, при граници и съседи на имота:имот с идентификатор 4112.10.94, имот с идентификатор 4112.10.93.( л.302 от адм.д.№432/2016г.).
Както става ясно от изложеното в исковата молба ищецът М.В.Г. твърди, че владение върху имотите е установил, след като му е бил предаден от н-ци Г.С., което е станало през 2001г., в хода на водените преговори за покупко – продажба на имотите, последвано от подмяна на ограда по западната граница на имот 157, която към този момент е била от бодлива тел, с нова ограда от метални колове и поцинкована мрежа, и сключване на предварителни договори за покупко – продажба, през 2005 и 2006г.Представените предварителни договори обективират воля за покупко – продажба на двата имота, от н-ци С. Г. С. и от н-ци Г.С.С.. През 2005г. между Т.С. и Е.Г. е сключен предварителен договор за продажба – договор от 08.07.2005г., с който продавачите продават на купувача недвижим имот, който представлява нива с площ 1.350дка, в гр.Кюстендил, в м.“Могилата“, собствеността върху които е възстановена с решение №1-13 от 07.09.1994г. на ПК- Кюстендил, посочено е, че имотът е възстановен на С.С., както, че продавачите са негови единствени наследници.
Според анекс към предварителния договор от 09.04.2010г. страните са продължили срока на предварителния договор до представяне на скица, която да послужи за сключване на нотариален акт.Едновременно с това е посочено, че е налице скица – проект №Ф03359/02.03.2006г. на ПК- Кюстендил, в която имотът е описан, като поземлен имот №010158 по картата на възстановената собственост на землището на гр.Кюстендил, с площ 1.083 дка, представляваща нива, находяща се в землището на гр.Кюстендил, в м.“Могилата“, четвърта категория, при граници: землищна граница, имот №0100094- пътна мрежа и имот №010093, както и изрична декларация, че продавания имот е идентичен с имота на скицата.
По делото е представен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 29.04.2006г., между В.Г.С., Г.П.С., Р.П.Ю., М.П.С., М. К. .С., Е.Б.С., Б.Р.С., Т.С.С., Л. С.В., Г.Т. Х.,Л.Й.С. и В.Й.С. и „*/***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С. район Л., ул.“Я.“*, ет.*, ап.* представлявано от управителя Д.Б. действаща чрез пълн-к Е.Г., относно имот – поземлен имот с площ 1.300дка, представляващ нива, находяща се в м.“Могилата“, при граници: от две страни имоти на братя Григорови и от две страни път, за сумата 7800 лева.Посочените продавачи са наследници на Г.С.С..
Двата имота предмет на спора
за отразени на скици №15-558690-08.08.2018г. ( л.76 от д.), като поземлен имот
4112.10.157 с площ 1083 кв.м., нива, при посочени на скицата съседи – идентични
с посочените в исковата молба и скица 15-558696-08.08.2018г. за имот с идентификатор
41112.10.93, нива с площ от 1083 кв.м. при посочени на скицата съседи –
идентични с посочените в исковата молба( скица л.77 от д.) – площта на двата
имота е по – малка от площта на възстановените на П.и имоти, съгласно
представеното решение 35 от 2005г. , признатото право на собственост по отношение на пространство
от 3.700 дка в м.“Брестнички път“, нотариален акт №1.Както бе отбелязано имот 39,
коментиран от свид.Г., за който е отразено в нотариален акт №18, че е
възстановен на С.П., владеенето му от ищеца не е породило спорове между
страните.
Доказателства във връзка със заявяване на реституционни права по отношение на земеделски земи от н-ци Г.С. се съдържат в първоинстанционното дело и в приложеното адм.д.№432/2016г., като се има предвид, че страните изрично са заявили искане за приемане на съдържащите се в адм.дело писмени доказателства.
Видно от представеното удостоверение за наследници на Г.С.С.е, че се касае за жител на с.Жиленци, починал на 16.01.1976г. и наследен от П.Г.С.– починал през 1979г. и наследен от В.С., Г.С., Р.Ю., Б. С., М.С.( Ю.С., Б.С.), С.Г.С. починал през 2004г. и наследен от Т.С.С. и Л.С. В., Р. Г. Х., починала през 2003г. и наследена от Г.Х., Л.С., В.С..
В приложеното адм.д.№432/2016г. се съдържа заявление с вх.№159/20.09.1991г., подадено от В.Г.С. от с.Жиленци за възстановяване на земеделски имоти в с.Жиленци, сред които нива от 1.350 дка, при съседи: Л.И., път, дол, В.Г..Представена и опис декларация – удостоверение, издадено от В.Д.З., кмет на с.Жиленци на 23.07.1991г., според която в опис декларация на името на С.Г.С., партида №066461/1950г. е посочена нива в м.“Могилата“ с площ 1.350 дка.Друго заявление по чл.11 ЗСПЗЗ сред материалите по делото съдът не установи.
При така подаденото заявление според представено на л.84 извлечение от решение, следва, че е постановено решение №1-13/07.09.1994г. за възстановяване правото на собственост на С.Г.С.в съществуващи( възстановими) стари реални граници по отношение на нива от 1.350 дка, четвърта категория, находящ се в землището на гр.Кюстендил в м.“Могилата“, заявен с пореден №1 от заявлението и установен с опис декларация п-да 66/461 от 1956г.
През 2000г. е постановено решение, на 13.07.2000г.,влязло в сила на 14.08.2000г., с което е отменено, като незаконосъобразно решение №1-13/07.09.1994г. на ПК- Кюстендил, с което е отказано възстановяване право на собственост по заявление вх.№22005/Е/02.07.1991г., за въстановяване правото на собственост В.Г.С. в съществуващи, възстановими стари реални граници по отношение на нива от 1.350 дка, находяща се в м.“Могилата“, като е възстановено право на собственост в съществуващи( възстановими) стари реални граници на В.Г.С. по отношение на нива, находяща се в м.“Могилата“.
Също през 2000г. е постановено решение, влязло в сила на 19.01.2001г., с което е отменено, като незаконосъобразно решение №35-13 от 13.06.1994г. на ПК – Кюстендил , постановено по преписка с вх.№2205Е/02.07.1991г. за възстановяване право на собственост на н-ци П.С. в съществуващи( възстановими) стари реални граници по отношение на 1.100дка, от бивш имот от 1.300дка, четвърта категория, находяща се в землището на гр.Кюстендил, в м.“Могилата“, като е възстановено правото на собственост в съществуващи( възстановими) стари реални граници на 1.100дка, от бивша нива от 1.300 дка, в землището на гр.Кюстендил, в м.“Могилата“, на н-и П.Г. С..
На л.127 от делото се намира препис извлечение на емлячен регистър на с.Жиленци от 1949г., според който съществува декларация на В.Г.С. стр.101, за имот в чуждо землище (Перекенде): нива „Могилата“ Колуша по наследство с площ 1.350 дка, декларация за имот на П.Г.С.– стр.395, в графа имот в чуждо землище, ( перекенде) нива „Могилата“, Колуша – наследтво 1.300дка, и декларация на С.Г.С.стр.462 имот в чуждо землище( перекенде), нива „Могилата“ Колуша, наследствен с площ 1.350 дка.По предявен от В.Г.С. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ през 2007г. с решение от 15.03.2007г. по гр.д.№371/2007г., съдът е признал за установено по отношение на ОС“ЗГ“ гр.Кюстендил, правото на н-ци Г.С.С., б.ж. на с.Жиленци, да възстановят собствеността си по отношение на нива от 1.3 дка, находяща се в м.“Могилата“ в землището на гр.Кюстендил, при съседи – от две страни братя Г. и от две страни път.
Според представено извлечение, съществува решение №12-59 от 21.04.2007г. на ОС“ЗГ“ Кюстендил с което се възстановява правото на собственост на н-ци Г.С. по отношение на нива от 1.300дка, заявен с пореден №1 и установен със съдебен регистър 15.03.2007г., гр.д.№371/2007г.От намиращата се на л.11 от първоинст. дело скица №Ф00268/17.09.2001г. за имот с номер 010039 в землището на гр.Кюстендил този имот е възстановен на П.Г.С., с площ от 1.100дка, в м.“Могилата“, съседен е на процесните имоти, както и на имоти 40 и 135, в които е отразено застрояване.Твърдения за сключен предварителен договор за покупко – продажба за този имот с Петър Григоров в процеса не са въведени.От отразеното на скицата и заключение по назначена съдебно – техническа експертиза става ясно, че този имот е съседен на имот 93, който към момента в кадастралната карта съответствата на двата имота.
С решение на КнРС от 12.06.2002г. по гр.д.№1755/2001г., потвърдено от ВКС с решение по гр.д.№288/15.04.2004г. е отхвърлен предявения от В.Г.С. срещу С.Г.П.иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ответника, че към момента на образуване на ТКЗС през 1956г. на първия е принадлежало правото на собственост по отношение на нива от 1.350 дка, находяща се в м.“Могилата“, в землището на гр.Кюстендил при съседи: П.Г. С., С. Г.С., от две страни шосе за с.Горна Брестница и черен път.
С решение №12-59/21.04.2007г. на ОС“ЗГ“ гр.Кюстендил се възстановява правото на собственост на н-ците на Г.С.С.в съществуващи( възстановими) стари реални граници върху нива от 1.300 дка, в землището на с.Грамаждано, м.“Могилата“, установена със съдебен регистър 15.03.2007)гр.д.371/2007г. – препис извлечение решение л.136 от д.
С решение №12-61/26.09.2007г. по преписка образувано по заявление с вх.№81С31 от 19.04.2007г. е признато право на собственост на н-ци Г.С.С.в съществуващи( възстановими) стари реални граници, по отношение на нива от 1.300 дка, находяща се в землището на с.Грамаждано, в м.“Могилата“, установен със съдебен регистър 15.03.2007г-. по гр.д.№371/2007г. и отказано да бъде възстановено правото на собственост( в съществуващи/ възстановими стари реални граници по отношение на нива от 1.300 дка, находяща се в землището на с.Грамаждано, в м.“Могилата“, поради това, че имотът попада в землището на гр.Кюстендил.
Видно от заключение с вх.№11918/17.06.2020г. на в.л. Д.В.Х., което съдът приема, като обективно и компетентно изготвено, а страните не са оспорили е, че имот №010093, визуализиран на скица №Ф00268 касаеща съседен имот №010039, издадена от ОД“Земеделие и гори“ – гр.Кюстендил на 17.09.2001г., съвпада с ПИ 4112.10.93 и ПИ 41112.10.157 по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със заповед №Рд-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК по отношение на местоположение, граници и съседи и площ е идентичен с процесните имоти ПИ 41112.10.93 и ПИ 41112.10.157,отразения на посочената скица от 2001г., имот 010039 е посочен, като принадлежащ на насл.П.Г.С..Вещото лице обяснява, че кадастралната карта и кадастралин регистри на неурбанизираните територии( дефинирани в допълнителните разпоредби на ЗКИР, пар.1 т.21) се изготвят според заложеното в пар.33 от ЗКИР във вр. с чл.51 от Наредба РД 02-20-5 чрез мигриране на данните от картата на възстановената собственост, одобрени и поддържани по реда на зСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.Имотът отразен на скица проект Ф03309/02.03.2006г., отразен като имот №010158 е проектен имот и попада изцяло върху вече възстановен имот с №010157 по КВС на гр.Кюстендил, мигриран в кадастралната карта с идентификатор 4112.10.157 и получава всички налични характеристика на имота по КВС, в т.ч. контур, площ, местоположение и носители на вещни права.Вещото лице дава сведения, че към момента площта на имотите ( без да се вземе предвид тяхната собственост – частна или общинска) в м.“Могилата“ в землището на гр.Кюстендил актуална към 07.2008г. възлиза на на 270 дка; поради това, че в решение №1-13/07.09.1994г. на ОСЗГ – Кюстендил не са посочени граници, не може да посочи точното местоположение на този имот вкл. съответствие с поземлен имот 41112.10.157.; приема наличие на идентичност между ПИ 41112.10.157 по КККР и имота, предмет на анекс към предварителенв договор от 08.07.2005г., имот с проектен номер 010165, отразен на скица . проект №Ф03629/12.09.2007г.п, изготвени от ЕТ“К.А.“, попада изцяло върху възстановен имот с №010093 по КВС на гр.Кюстендил, който впоследствие е мигриран в кадастралната карта с идентификатор 4112.10.93 и получава всички налични характеристики на имота по КВС, в т.ч. контур, площ, местоположение и носители на вещни права.Вещото лице заявява, че не е възможно установяване на съответствие между ПИ 4112.10.93, отразен на кадастралната карта и имотът, описан в решение от 13.07.2000г. на Районен съд – Кюстендил, решение от 15.03.2007г. и решение №35-99 от 10.10.2007г., както и предварителен договор от 29.04.2006г.Вещото лице дава заключение, че оградата, отразена на топографска карта – картен лист К-9-43/2, изработена в мащаб 1:5000 от КИИП“Геопланпроект“ на място на север и северозапад е с променено местоположение, от запад – не е възможно да се установи дали действителната ограда съответна на отразената в картен лист К-9-32-2, с оглед вида на оградата, като заявява, че ако оградата е била паянтова, то има пълно съответствие с установената на място, а ако е била масивна, установената на място ограда е изместена на изток при точка 3 от геодезическо заснемане и на запад при т.2, следователно не е налице идентичност, от юг – има пълно съвпадение на оградата, а от изток – процесните имоти не са оградени.
Ищецът е представил договор за строителство №1548/27.02.1998г. сключен между М.В.Г. *** с предмет извършване на строителство еднофамилна жилищна сграда – Г., при възнаграждение в размер на 318 000 лева без Д.Д.С – в договора се съдържат подробно правата и задълженията на страните- имотът в който да се извърши строителството не е индивидуализиран.Представено е застроително решение частично, за строителство в имоти 40/41 и 41 с площи, както следва 3050 кв.м. и 1050 кв.м., разрешение за строеж №75/03.04.1998г. касаещо извършване на строителство в парцел 40,41 находящ се в м.“Могилата“ за двуетажна жил.сграда, удостоверение №94-М-170/04.07.2007г. според отразеното в което, строеж: „двуетажна жилищна сграда“, находящ се в ПИ 134, масив 10, местн.“Могилата“, в землището на гр.Кюстендил е изгрден на фаза груб строеж на кота +0.00м. с излята ст.б. плоча, довършителните работи до кота +0.00 не са изпълнявани, на кота -2.80м. е положена канализационна инсталация, за жилищната сграда е одобрен проект №59/98г. и издадено разрешение за строеж №75/98.Според договор за охрана на имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули №2500-00072, между М.Г. и „ВИП Секюрити“ ЕООД е възложена охрана на земеделски имот – парц.157,93,39,2,137 в гр.Кюстендил, договорът е със срок на действие за 1 година, според договор №4/04.02.2014г. между М.В.Г. и „Б.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес е сключен договор с предмет – изграждане на зелени площи, описани по вид, количество и стойност в оферта, представени са оферти, фактури и фискални бонове за доставки на стоки в полза на „Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Г. ****, ул.“******“№** – л.193 – л.247 от д.На л.22- л.28 от делото са приложени посадъчен чертеж, трасировъчен чертеж, схема градинско осветление, дендрологичен проект- споменатите договори за строителство, за охрана, за озеленяване, скици и проекти се сочат, като доказателства за упражнявана от ищеца фактическа власт върху спорните имоти, началния момент и начина на експлоатиране.
С нотариални актове за покупко –продажба на недвижими имоти №106, том ІІ, рег.№2309, н.д.№239/2017г. и №107, том ІІ, рег.№2310, н.д.№240/2017г. по описа на Нотариус Н.М., нотариус, с рег.№566 на НК С. Г. С. и съпругата му според първия и С.Г. С. според втория, продават на К.Б.Г., както следва: с първия – поземлен имот с идентификатор 4112.10.157 по КККР на гр.Кюстендил с площ 1083.кв.м., с трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване – нива ,четвърта категория, с номер по предходен план имот №010157, по картата на землището на гр.Кюстендил, при граници и съседи: имоти с идентификатор 4112.10.94, 41112.10.93, за цена в размер на 325.00 лева, а с втория поземлен имот с идентификатор 41112.10.93 с площ 1083.00 дка, с трайно предназначение на територията земеделска – с начин на трайно ползване , нива, четвърта категория, с номер по предходен план имот №010093 по картата на землището на гр.Кюстендил, при граници на поземления имот: имоти с идентификатор 41112.10.157, 4112.10.94, 4112.10.39.
По силата на доброволна делба обективирана в нотариален акт за доброволна делба на собственост на недвижим имот №4, том І, рег.№93 дело №3 от 2016г. на Нотариус Б.А. с рег.№325 на НК Иво Г. С. и С. Г. С. получават в общ дял и стават собственици при равни права на поземлени имот с идентификатор 4112.10.93 с площ 1083 кв.м., по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Кюстендил, обл.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК – София, с адрес на поземления имот гр.Кюстендил, м.“Могилата“, при съседи: имот с идентификатор 41112.10.157, имот с идентификатор 4112.10.94 и имот с идентификатор 4112.10.39 и нива в м.“Могилата“, в землището на гр.Кюстендил с площ 2.114 дка, съставляваща имот №010093 по картата на землището на гр.Кюстендил, при граници и съседи: имот №010039 – на н-ци С.Г. П., землищна граница, имот №010094- пътна мрежа, а Д.Т.И.и Г.Д.И., получават в общ дял и ставата собственици при равни права на следния земеделски имот – поземлен имот с идентификатор 41112.10.157, по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Кюстендил, обл.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК – София, с адрес гр.Кюстендил, м.“Могилата“ с площ 1083 кв.м., при граници и съседи на имота по кадастрална скица: имот с идентификатор 41112.10.94, имот 41112.10.93.
С решение на КноС от 23.07.2018г. постановено по в.гр.д.№459/2017г., недопуснато до касационен контрол с определение на ВКС по гр.д.№48/2019г. е потвърдено решение №88/10.02.2017г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№528/2016г. по описа на същия съд, както и определение №593/11.05.2017г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по същото дело.С посоченото решение на КнРС е отхвърлил, като неоснователен, предявения от Е.Б.Г-, с ЕГН **********, с адрес: ***, против Иво Г. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и С.Г. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, иск да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор 41112.10.93 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, местност „Могилата“, с площ 1083 кв.м., при съседи - имоти с идентификатори 41112.10.157, 41112.10.94 и 41112.10.39. Със същото решение районният съд е отхвърлил, като неоснователен и предявения от Е.Б.Г. против Д.Т.И., с ЕГН ********** и Георги Дечев Иванов, с ЕГН **********,***, иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на имот с идентификатор 41112.10.157 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, местност „Могилата“, с площ 1083 кв.м., при съседи - имоти с идентификатори 41112.10.94, 41112.10.93 и землищна граница.
С нотариални актове за покупко –продажба на недвижими имоти №106, том ІІ, рег.№2309, н.д.№239/2017г. и №107, том ІІ, рег.№2310, н.д.№240/2017г. по описа на Нотариус Н.М., нотариус, с рег.№566 на НК С.Г.С.и съпругата му според първия и С.Г.С.според втория, продават на К.Б.Г., както следва: с първия – поземлен имот с идентификатор 4112.10.157 по КККР на гр.Кюстендил с площ 1083.кв.м., с трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване – нива ,четвърта категория, с номер по предходен план имот №010157, по картата на землището на гр.Кюстендил, при граници и съседи: имоти с идентификатор 4112.10.94, 41112.10.93, за цена в размер на 325.00 лева, а с втория поземлен имот с идентификатор 41112.10.93 с площ 1083.00 дка, с трайно предназначение на територията земеделска – с начин на трайно ползване , нива, четвърта категория, с номер по предходен план имот №010093 по картата на землището на гр.Кюстендил, при граници на поземления имот: имоти с идентификатор 41112.10.157, 4112.10.94, 4112.10.39.
Във връзка с тезата за придобиване на имотите на основание давностно владение страните са ангажирали свидетелски показания, по 3- ма свидетели за установяване респ. оборване на твърдението за осъществено владение.
Свид.Тонче К. заявява пред съда, че познава М.Г. от 20 години, работил с него в цеха в Каляшки, близо една година.Заявява, че през 2007г. е бил нает да осъществява физическа охрана на обект на ул.“С.“ в кв.“Могилата“ от 2007 до 2014г. – 7 години.През 2014г. спрял да охранява обекта, защото сложили на оградата сензори за движение, отделно СОТ, камери, техника , нает бил СОТ и нямало нужда от охрана.Охраната се осъществявала от три лица, работели през два дни, обекта е на изхода на гр.Кюстендил, в посока околовръстния път, западната страна на града, на ул.“С. „№152 и 154, голям около 7-8 дка и представлява застроено място с жилищна постройка с градина, овощна градина, зеленчукова градина, насадена с дървета, храсти, цветя, като жилищната постройка се намира в източната част на имота, ограден отвсякъде с желязна метална мрежа, с железни колове, бетонирани.На скиците находящи се на л.76 и л.77 от делото, свидетелят сочи три имота . имот 137, с находяща се в него постройка 515.Охраняваното място описва като състоящо се от 7-8 дка, плюс постройката.Разяснява, че в този имот е влизал само собственика Г. и членовете на неговото семейство, Г. идвал всеки ден, както и наети работници – озеленители, строители.Хората си вършели своята дейност – обработвали зеленчуковата градина, поддържали тревните площи, строителите извършвали строителни работи.Колегите му не са го информирали друг да е ползвал имота.Потвърждава, че е назначен на работа през м.септември 2007г., че в имота не е допускан никой, ако някой иска да попита нещо – пита на улицата.Заявява, че имотът е ограден от всички страни, не е имало свободно място, където да преминават хора.Заградено е отвсякъде с телена мрежа.Разказва за случай през 2009г. когато бил дошъл екип с Владо Береану, който снимал от улицата, не знае кой го е водел, не познава С.С..Имотът според него граничи с улица С., а от три страни с други имоти, в имота се влиза през улица С., входът е точно пред постройката, с голяма желязна порта, охраняваното пространство заема площ вляво от входа оградата, като през имота не минава напоителен канал.
Свид.К.В. Т. заявява, че познава М. от 15 години, когато започнал работа при него, като поддръжка на имота, който се намира в „Могилата“ на ул.“С.“.Площта на имота според него е 8 дка, има зеленчукова градина, тревни площи, плодни дръвчета, беседки, масивна къща около 300-330 кв.м. в източнатна част, ограден целия с мрежа и метални колове.Свидетелят заявява, че работата му в имота е свързана с озеленяване, засаждане на плодни дръвчета, изработка на поливни системи, и строителни дейности в къщата.На скицата на л.76 и 77 от делото свидетелят посочва имот 157, в който има беседка, детска площадка, в която има водосъдържател за поливна система, и имот 93 в който има зеленчукова градина, и се влиза откъм ул.“С.“ пред сградата.Свидетелят сочи, намиращи се в имотна 3 секвои, джанки, къщичка.Заявява, че в имота е почти всеки ден, с изключение на почивните дни, които са 1- 2 дни седмично.Споменава път, обслужващ земеделски имоти по- нагоре, намиращ се отвъд оградата.Споменава озеленителни и строителни фирми, ангажирани от Г., който и неговото семейство, посещавали имота почти всяка седмица.В имота според него се намират и овощни дръвчета, ябълки, круши, джанки, череши, райграс, декоративни растения, иглолистни и широколистни дръвчета, цветя, бунар, сондаж, в поддръжката на които е ангажиран именно той.Споменава охранителна система от 6-7 години, както, че когато бил нает през 2005г. имотът бил ограден, жилищната сграда се намира на фаза втора плоча, впоследствие сградата била довършена през 2008г., а към момента се дооформя.В имота има беседки.През 2005г. имотът бил ограден от 4 страни, с мрежа и метални колове, изградена е детска къщичка преди 6-7 години, споменава за физическа( жива) охрана, както, че работниците са били допускани от охранителите, които ги познавали.Външни лица не били допускани, не е чул за скандали и разправии със съседи, с изключение на случай, в който е била отправена претенция за част от имота в която се намира беседка и детска постройка, преди около 2 години, когато били влезли с частен съдебен изпълнител.Свидетелят не е виждал геодезисти да поставят колчета, нито знае за случай с телевизия, която да заснеме имота.Знае за друг имот, принадлежащ на същите лица намиращ се на около 500-600м. от процесния, за инсталиран СОТ от преди 6-7 години.
Свид.С.С. праводател по отношение на ответницата, брат на И.Г. С.и син на Г.С. Г..Заявява, че през 2007г. след реституцията имотът е бил разчистен от тях, бивш разсадник с трактор.През 2007г. негов приятел, притежаващ съседен имот му казал, че имотът бил продаден и в него се извършва строителство.Подал жалба в полицията – през лятото на 2007г., м.август, по- късно имотът бил заграден изцяло.Първоначално бил заграден парцел 39, който се води на баща му.Оттогава се борят за имота, пускайки жалби до ПК.През 2012- 2013г. довел В.Б., имало коментари, за да покаже, че имота е заграден неоснователно, неправомерно, после имало охрана, кучета.Знае, че имотът първоначално се водел на МБГ, собственост на Елена Гьошева, но след определени дела се оказало, че имотът е продаден на съпруга й М.Г., имот 39 който се водел на неговия баща.Правили опити на заради кучетата достъпът до имота бил невъзможен.Имал уговорка с негов познат преди да се загради имота, да се вкара ток, вода и т.н.Идвали от общината, установили, че парцела се води на него,неговия брат и баща и било взето решение да се води дело.Първоначално имотът бил бунище, което било разчистено, след това представлявал ограда, а по – късно били засадени овощни дръвчета, направена беседка, бунар, сондаж, кипариси.През 2013г. в имота бил заведен С. който да го трасира, за да се установи, дали те са собствениците на имота, били допуснати от пазача, колчетата били разположени извън заграденото.Били допуснати от свидетеля Тонче, знае, че след уведомяване на собственика имало скандал.След поставяне на колчетата, след втория, трети ден колчетата се махат.Заявява, че права в имота има има и първа братовчедка, която не е била издирена във времето.След 2007г. влизал в имота с геодезиста, и описва имота като ливада преди 2007г. с 1- 2 дръвчета, бил изоран от тях и останал ливада.
Свид.И.И. е приятел на С..Знае за този имот и за проблеми, дела, че не го допускат в имота от 2007 – 2008г., имотът бил ограден, останал неограден откъм плажа, при посещения имало охрана, която не ги допускала.Имотът бил хубав гол имот, без дръвчета, не би регулиран, само една ограда от 3 страни – с мрежа.Знае, че за даде гласност за недопускането си в имота бил извикал телевизия Владо Береану.Слави споделил с него за жалби до полицията, срещу някакво семейство, не знае имената.Към момента според него имотът е променен – заграден от всички страни, има дървета, които са доста големи, не е влизал вътре, с изключение на лявата страна, която според него не е заградена.
Свид.Г.Г.– син на С.П., свидетелства за това, че през 1997г. се появили Е.и Д.Г., които искали да купят имота, отказали им защото синът им работи каменоделство, и искал да ползва имота, като с цел гробищния парк да си направи работилница и да обработва паметници.През 2000-2001г. се появили С., на които имотът се води в землището на с.Грамаждано, били заснели 6 дка, граничещ с дере, път и гора.След 2007г. С. завели дело,на имот 157, спечелено от свидетеля през 2010г., през което време те продали имота на Г., била подадена жалба до окръжен прокурор и до районен прокурор, които казали, че не може да се образува досъдебно производство.Сочи решение на Върховния съд от 07.07.2005г., изчакали С. да вземат решение за имота, след 2007г. започнали да го градят, като през 2014г. бил заграден.След като направил забележка на строителни работници и ги уведомил, че имотът е негов, те му казали да внимава, защото човекът е много лош може да го разстреля“.Според него двата имота не граничат с дере.
Свидетелят А. Г. заявява, че се познава със С.С., с който танцували в ансамбъл“ Пауталия“ от много години и през 2005-2006г.Свидетелят работи в Чез Разпределение България, бил помолен от С.да навестят един обект, и да му даде съвет, как да вкара ток.Описва местонахождението на този имота – пътя за плажа, след Могилата нагоре от дясна страна, с недостроена сграда, машини пред нея, огради и отзад откъм гробищния парк ограда, дървета, къщурка – които тогава не съществували.Имало жива охрана, после СОТ.Знае, че Слави е ходил с геодезист да си направи документи, за да се довършат нещата, не бил допуснат, не е имало възможност защото има СОТ.Знае, че е викана полиция, имало е жалби до общината.Свидетелят не е присъствал на пререкания, през тази година забелязал, че наемателите садят доста големи дървета,знае, че имотът С.е в заграденото място, но не знае точно откъде накъде е.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение - при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е допустимо.По въпроса за допустимостта на предявения установителен иск, при наличие на влязло в сила решение с което е отхвърлен предявен отрицателен установителен иск от съпругата на ищеца в настоящото производство срещу праводатели на ответницата респ. С.С. и негови праводатели, за признаване за установено, че процесните имоти не им принадлежат се е произнесъл Окръжен съд а именно решение на КнРС от 10.02.2017г. по гр.д.№528/2016г. потвърдено от КнОС с решение от 23.07.2018г., постановено по в.гр.д.№459/2017г. , недопуснато до касационен контрол с определение на ВКС по гр.д.№48/2019г.,се е произнесъл Окръжен съд – Кюстендил с определение от 19.12.2019г. по ч.гр.д.№569/2019г., приемайки, че няма процесуална пречка за предявяване на иска.Настоящия съдебен състав споделя така изложените съображения и приема, че искът е допустим.
Във връзка
с това решение, възниква въпроса с оглед даденото в Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г.,
ОСГК разрешение, допустимо ли е да се
обсъждат възраженията на ищеца относно валидността и противопоставимостта на
поддържаното от ответницата правно
основание за владение в имота респ. относно правото на собственост и настъпилата
земеделска реституция в полза на праводателите и.В това решение
е прието, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на
вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите
са необходими, но не са задължителни другари.В същото решение като се препраща,
към даденото в т.12 от Постановление №2
от 29.09.1977г. на Пленума на ВС
разрешение, прието при действието на ГПК от 1952 г. (отм.)
съгласно което от силата на пресъдено нещо на съдебното решение е обвързан и
неучаствалият в делото съпруг, приложимо и при сега действащия ГПК, в сила от
01.03.2008 г.Предмет на приключилото производство е предявен от съпругата на
ищеца отрицателен установителен иск за собственост.Независимо, че с това
решение съдът не се произнася по въпроса за принадлежността на правото на
собственост на ищците върху двата имота, то се ползва със сила на пресъдено
нещо по въпроса, за неоснователност на тезата, че праводателите на ответниците
не са собственици на двата имота.Освен това, следва да се отбележи, че правото
си на собственост върху имота в настоящото производство, ищецът основава на
придобивния способ давностно владение.Поради това, че той не се позовава на
деривативен придобивен способ, то с оглед задължителните разяснения съдържащи
се в ТР №9 от 07.11.2012г. по тълк.д.№9/2012г. на ВКС, ОСГК и решение №26 от
12.06.2013г. по гр.д.№12/2011г. на ВКС, І г.о следва, че ищецът, като трето
лице на което се противопоставя административен акт за възстановяване на
собственост върху земеделски земи, не разполага с възражение, че възстановения
имот не е бил собственост на ищеца респ. негов наследодател преди
колективизацията, в хипотеза, когато не заявява собственически права по
отношение на спорния имот, към момента на обобществяването на земеделските
земи.
Давностното владение е оригинерен способ за придобиване право на собственост, регламентиран в разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността. Според тази норма, правото на собственост по давност върху недвижим имот, се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, която разпоредба е приложима, доколкото установеното владение във всички случаи, по аргумент от чл.70 от ЗС, би било недобросъвестно.
Правото си на собственост в настоящото производство и искането за ревандикиране на двата имота, ищецът основава на твърдението, че той е собственик на имотите, като придобил ги на основание давностно владение, установено от 19.09.2007г. до 19.09.2017г. – период през който ищецът заедно със своята съпруга е ползвал и двамата имота, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано, поддържали са имота, облагородявали са го, обособили са и са обработвали зеленчукова градина, възложили са изработване на планове за ландшафтно оформление, предвиждащи засаждане на декоративна растителност – дървета и храсти, оформяна на алеи, осветление и зелени площи, в дворно място, към което са приобщени имотите е построена еднофамилна къща, имотът е посещаван всяка седмица, лично извършвал и организирал тяхното стопанисване, оградили са имотите, наели са охранители, а по късно СОТ.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че през целия период 2007 – 2017г., собствениците на имотите, праводатели на ответника са извършвали различни действия противопоставяли се на поведението на ищеца, подавали са жалби по чл.34 ЗСПЗЗ, ходили са на място в опит да влязат в имотите си, водели са телевизионни екипи и геодезисти за трасиране на имотите – действия изключващи признака спокойно упражнявано владение, а начина на установено владение завладял и започнал да загражда, поддържано с охрана – първоначално жива, а в последствие СОТ и кучета, през целия период, води до извод, че не е налице елемента спокойно владение.
Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.В чл.79 ал.1 ЗС е посочено, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал.2 ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.Относима към наведените твърдения е и нормата на чл. 68, ал.1 ЗС съгласно която -владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, както и нормата на чл.69 ЗС съгласно която предполага се владелецът държи вещта, като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В тежест на ищеца по така наведеното
основание за принадлежност на правото на собственост с оглед цитираните
разпоредби и на основание чл.154, ал.1 ГПК е да докаже, че в продължение на
период от 10 години е упражнявал фактическо господство върху вещите – т.е единствено ищецът е имал достъп до
имотите – ползвал ги е по предназначение и пр., владението да не е прекъсвано (
да не е загубено за повече от 6 месеца,
съгласно чл.81 от ЗС), да е явно осъществено по начин, че факта на физическо присъствие на ищеца в имота и
намерението му за своене, да бъде възприет, както от собственика евент.
неограничен кръг от лица,да е
несъмнително – владението е съмнително ако не може със сигурност да се каже
дали действително владелецът
упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да държи вещта, като
своя.За да има владение, то трябва да бъде сигурно, неговите два признака,
трябва да са налице, без да има съмнение за това, намерението да се държи вещта
за себе си трябва да се изрази по я. начин, владелецът трябва да отрича чуждата
власт върху вещта, не трябва да допуска чужди действия, цялото му поведение не
трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява
фактическа власт за себе си, владението трябва да е спокойно – когато не е
установено с насилие, когато се оспорва с насилие, в резултат на което се
смущава намерението да се държи вещта като своя – “Вещно право на Република България“ – част
четвърта, Владение, София – Р/2001 проф.Витали Е.Таджер., решение № 262 от 1.11.2012 г. по гр. д. № 439/12 г. на ВКС.Посочените признаци на владението, които не
са уредени изрично от ЗС (били са уредени в отменени закони - чл. 302 ЗИСС, чл. 2 Закон за давността(отм)), но са логическо следствие от
съществените, които съгласно съдебната практика подлежат на преценка.Съгласно решение № 376 от 12.03.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., ГК - владението е спокойно, когато не е
установено с насилие и не се поддържа с насилие, когато се оспорва с насилие в
резултат на което се смущава намерението да се държи вещта, като своя, като е
посочено, че въпрос на фактическа преценка е във всеки отделен случая дали
владението е смутено чрез извършване на определени действия.Не може да се счита
за смутено владението на един недвижим имот, което не е придобито и поддържано с
насилие, нито придобивната давност - прекъсната, с подаване до прокуратурата на
жалба от собственика на имота за проверка как същият е станал собствен на друго
лице, без да е продаван, и за връщане на имота на собствениците му. И в този
случай владението остава необезпокоявано /несмущавано, непрекъснато/, тъй като
не се касае за противопоставяне от собственика на имота на поведението на
владелеца по отношение на имота.По аргумент от чл.116 б.“б“ ЗЗД вр.с чл.113 ЗС
предявяването на иск е обстоятелство, което води до прекъсване на давността,
след което започва да тече нова давност респ. при такива обстоятелства, следва
да бъде установено владението в необходимия срок.
От показанията на разпитаните свидетели сред
тях праводатели на ответницата се установява, че от 2007г. най късно от
19.09.2007., към този момент е била подадена жалба от праводателите на
ответницата по реда на чл.34 ЗСПЗЗ, ищецът упражнява фактическа власт върху
двата имота – имотите са оградени(той е подменил съществувала от по – рано
ограда), в цялото оградено пространство с по – голяма площ, попада и построена
от ищеца и неговото семейство жилищна сграда, върху площта заета от имотите се
поддържа зеленчукова градина, има овощни насаждения, изградени са беседка и
детска къщичка.За охрана на имота ищецът е наемал физически лица, по – късно е
сключен договор за охрана със сигнално –охранителна система( по делото е
представен такъв договор от 2017г.).Свидетелите установяват обстоятелства за
отношение на ищеца към имота и въздействия, които са от такъв характер, че са
достояние на неограничен кръг от лица и са действия, които фактически
осъществяват съдържанието на правото на собственост – действия типични за
собственика на вещта.От разпоредбата на чл.69 ЗС следва, че законът отдава
приоритет на фактическото положение – приема се, че лицето, което владее вещта,
я владее, като собственик, предвид което липса на доказателства за деклариране
на имотите и за плащане на данъци не е факт, от който да се направи други
извод.
По делото не се установи владение на имотите
от праводателите на ответницата респ.- отнемане на владението от ищеца с
насилствени действия.По делото има данни за възстановени на С.П.и н-ци Г.А.- Л. Г.а и С.П., земеделски имоти а
именно имот посочени в констативен нотариален акт №18, а именно имот 010093, впоследствие през 2005г. е
постановено решение за възстановяване право на собственост по отношение на
имот 4112.10.157, липсва решение за
възстановяване право на собственост по отношение на имот 010039, посочен, като
принадлежащ на С.П., съседен на имот 010093 и за който както стана ясно
страните не спорят.Не са представени протоколи съставени от ПК/ ОС“ЗГ“
Кюстендил за осъществяване на въвод във владение във възстановения имот, в
съответствие с разписания в ППЗСПЗЗ ред ( съгл.чл.32, ал.1 ППЗСПЗЗ-общинската служба
по земеделие съобразно изискванията на чл. 33 определя срок за въвод във владение за всяко отделно землище и дати за
въвода по местности, съобщението се прави не по-рано от 30 дни от обявлението
за одобряване на плана за земеразделяне по чл. 25,
ал. 4, обнародва се в
"Държавен вестник", поставя се на подходящо място в кметството и се
разгласява чрез средствата за масова информация. Въводът във владение се
извършва по график, който започва 14 дни след обнародването на обявлението в
"Държавен вестник". Въводът във владение на възстановените земеделски
земи се извършва от длъжностно лице от общинската служба по земеделие в
присъствието на собственика или на упълномощено от него лице. Това се извършва
въз основа на влязло в законна сила решение за възстановяване на собствеността
и заверена скица от общинската служба по земеделие. За извършения въвод се съставя
протокол. Материализирането на граничните точки с трайни знаци се извършва от
собственика).Единствените сведения за владение на имота от праводателите на
ответницата преди завладяването му от ищеца, дават именно те, като при липса на други доказателства не
могат да бъдат кредитирани, още повече, че свид.С. заявява, че първоначално
ищецът бил заградил имот 39 – принадлежащ на неговия баща,който не фигурира в
отправените заявления и жалби по реда на чл.34 ЗСПЗЗ, дали имотът е бил
разсадник, бунище или ливада, както казва свид.С..От показанията на свидетеля
Илиян Иванов не се извличат конкретни сведения за ползване на имота, неговата
площ и начален момент за ползване, показанията му касаят, впечатления във
връзка с недопускане С.в имота, за търсено от С.С. съдействие от медиите, за
водени дела с други лица.Свидетелят Г.Г.– баща С.разказва историята на имотите,
като визира имот 39, който не е предмет на
делото и 157, разказва как са възстановени, за претенции на Сърбински
отправени през 2000-2001г., ограждането на имота не уточнява, кога са въведени
във владение от ПК, по отношение на кой от трите имоти 39,93 и 157, в
показанията му изобщо не се споменава имот 93, разказва за трасиране, но в
протокола за трасиране имот 39 изобщо не фигурира.Впечатления на свид.А. Г.
също са от 2005-2006г., касае пространство разположено на пътя за плажа,
оградено в дясно от което се намира сграда, което е оглеждал с оглед преценка
на възможността за електрифицирането му, споделеното му за посещение с
геодезист от С., за викана полиция, липсва конкретика относно площта на
огледаното пространство – дали тя обхваща и трите имота 39,93 и 157.
Впечатленията на другия свидетел са от 2007 и 2008г., т. е от тях не се
извличат сведения за ползване на имота от праводателите на ответницата преди
това,начален момент и период на ползване.
Така иск не
е предявен – владението не може да се счита за прекъснато съгласно
чл.116,б.“б“ ЗЗД.
Подаването на жалби по реда на чл.34 ЗСПЗЗ за
възстановяване владението на възстановени по реда на този закон земеделски
имоти, на техните правоприемници не може
да бъде определено, като действие, които води до прекъсване на давността – по
този начин владението не се отнема за срок от 6 месеца – подадената жалба до
административен орган не е иск по чл.116 б.“б“ ЗЗД.Образуваните във връзка с
подадените през 2012г. и 2016г. искания по реда на чл.34 ЗСПЗЗ, постановените
откази и подадените срещу тях жалби, съдебни производства обаче при всички случаи според съда свидетелстват за това, че
е упражнявано владение не е спокойно – с
подадените заявления и жалби, за един продължителен период от време за периода
2014 до прекратяване на адм.д.№432 през януари 2018г., т.е за период от около 4
години, през периода за владеене, считано от 19.09.2007г. до 19.09.2017г.,
ответниците предявявайки претенция за предаване владението върху двата земеделски имота, по специално установения за
това административен ред, образуваните съдебни производства показват не само,
че оспорването не е формално, но и предприети конкретни действия, за да получат
владението върху имотите си, които смущават упражняваното владение.При едно
такова оспорване не може да се приеме, че завладяването и владението на чужд
имот е спокойно и при такива обстоятелства да се признае, че е довело до
придобиване на правото на собственост върху имота.Съдът отчита, че с оглед
отхвърлянето на предявения отрицателен установителен иск за собственост това
оспорване не е без основание.
Макар, че има някои решения
според които при преценка на давностното владение, като способ за придобиване
на право на собственост, не следва да се изследват признаци, предвидени в
отменения Закон за давността, доколкото в действащия Закон за собствеността
владението е определено като фактическа власт, упражнявана с намерение за
своене в продължение на 10 години, то в преобладаващата съдебна практика в това
число и решения на ВКС тези признаци
подлежат на преценка.В тази хипотеза, като се отчита тази странност в
поведението на претендиращия за собственост ответник, изразяваща се в
бездействие за предявяване на иск за възстановяване на отнетото му владение
върху вещта – то продължителните производства за възстановяване на владението
по административен ред представляват действия смущаващи осъществяваното
владение, владението не е спокойно.Такова становище е изразил Окръжен съд Кюстендил в решение по в.гр.д.№456/2019г., което не е
допуснато до касационен контрол.В решение №211 от 25.06.2018г. по
в.гр.д.№520/2017г. на Окръжен съд – Перник, недопуснато до касационен контрол с
определение №418 от 04.10.2019г. по гр.д.№572/2019г. на ВКС, ІІ г.о, е прието, че при издадена
заповед на Кмета на общината по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ против ответника за изземване на имота е налице действие, което смущава
владението на ответника.Въззивният съд намира, че инициираните от ответника
производства по чл.34 ЗСПЗЗ и водените дела, смущават владението на ищеца,
действията рефлектират върху преценката
дали владението е било спокойно, а не дали е прекъснато, поради което липсата
на издадена заповед по реда на чл.34 ЗСПЗЗ, не е релевантно.Като обобщение се
налага извод, че упражняваното владение от ищеца върху двата имота не е била
спокойно, което е пречка за да се признае, че той е придобил право на
собственост на основание давностно владение.
Предявеният иск е неоснователен, а решението
с което е отхвърлен правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено, като обсъждането на доводите в жалбата и изводите на
първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, поради това, че владението е
установено по скрит начин и неспокойно – поради това, че е поддържано с охрана
– физическа охрана, СОТ и куче е безпредметно.
Решението с което е отхвърлен отрицателния установителен иск за собственост срещу праводателя на ответниците се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на същата на основание чл.298, ал.1 т.2 ГПК( Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници).След като е отхвърлен иска за признаване за установено по отношение на съпругата на ищеца, че праводателите на ответницата не са собственици на процесния имот, няма как да е вярно, че към момента на влизане в сила на решението ищецът е бил собственик на имотите, на основание давностно владение.Същевременно предвид осъществяваните действия, изразили се в подаване на искания и жалби по реда на чл.34 ЗСПЗЗ и оспорване на предявения отрицателен установителен иск, не са налице обстоятелства, които да сочат на право на собственост възникнало след влизане в сила на това решение.Доводите за липсващо оспорване от ответницата при това се явяват неоснователни.
Извън горното следва да се отбележи, с оглед
императивните разпоредби на ЗВСОНИ,
чл.5, ал.2, че придобиване по давност на земеделски имоти не е допустимо до
приключване на производството по реституцията им, обосновавано с довода, че
докато не бъде възстановено правото на собственост на съответното претендиращо
лице, то не би могло да защити правата си.В случая ищецът се позовава на
владение, по отношение на двата имота, предадено му от лица, които са отправили
претенции за възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, но решения
за възстановяване на собствеността не са представени.Ищецът оспорва наличието и
на валидни решения за възстановяване правото на собственост в полза на
праводателите на ответницата, като по този начин сам отрича възможността за
придобиване на имотите по давност.В този
смисъл решение № 45 от 23.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 4732/2014 г., I г. о., ГК – ако имотът е възстановен след
датата на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ давността започва да тече от
момента на възстановяване.
С оглед неоснователността на подадената жалба
– разноски на въззивника за настоящото производство предвид разпоредбата на
чл.78, ал.1 ГПК не се следват.Съгласно чл.78, ал.2 ГПК такива се дължат на
ответницата, възлизащи в размер на 400.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за въззивното
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №600/12.08.2020г.
на Кюстендилския районен съд по гр.д.№1013/2018г., с което са отхвърлени, като
неоснователни предявените от М.В.Г., ЕГН********** с адрес *** срещу К.Б.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** обективно – кумулативно съединени искове по чл.124,
ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че на основание
давностно владение упражнявано за период от 10 години, с начален момент
19.09.2007г., на ищеца принадлежи правото на собственост по отношение на имот с
идентификатор 41112.10.93 по кадастралната карта и кадастрални регистри на
гр.Кюстендил, м.“Могилата“, с площ 1083 кв.м., при съседи: имоти с
идентификатори 41112.10.157, 41112.10.94,41112.10.39 както и имот с
идентификатор 41112.10.157 по кадастрална карта и регистри на гр.Кюстендил,
м.“Могилата“, с площ 1083 кв.м. при съседи: имоти с идентификатори 41112.10.94,
41112.10.93 и землищна граница.
ОСЪЖДА М.В.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на К.Б.Г., с ЕГН **********, с адрес *** разноски за въззивното производство,
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове: