РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _09.09._ 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _девети август_ 2021 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

 

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_559_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е иск с правно основание чл. 383 ал.1 от КЗ.

          В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на В. Й. С., б.ж. на гр. …, починала на … г., че наследодателката им е имала сключен договор за потребителски кредит „Рестарт“ № *** г. с „Първа инвестиционна банка“ АД, че кредитополучателят на 12.03.2019 г. е застраховал отговорността си с Договор за застраховка „Спокойствие с Fi Health“, сключен с ответника – застрахователно дружество **** АД, в полза на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД до размера на непогасената част от задължението за кредит, включващо редовна и просрочена главница и редовна лихва. Твърди се, че смъртта на кредитополучателя по договора за кредит е покрит застрахователен риск, че ищците в качеството на наследници на кредитополучателя са встъпили в неговите права на застраховано лице по застрахователния договор, че застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие с уведомление за застрахователна претенция № 68390 по договор за корпоративна застраховка „Спокойствие с Fi Health“, че ответникът отказал да плати на ползващия се от договора за застраховка кредитор, като възразил, че не носи риска от настъпване на застрахователно събитие в резултат от предходни състояния /заболявания или злополуки/ настъпили преди сключването  на застраховката, също и директните и индиректни последствия от тях, които не са декларирани на застрахователя. Твърди се, че изложените аргументи от застрахователя за направения отказ са неоснователни, че не е налице причинно-следствена връзка между заболяването цитирано от застрахователя и настъпилата смърт.

          Моли се съда да приеме, че смъртта на наследодателката на ищците представлява покрит от застраховката риск, за който ответникът дължи плащане на обезщетение в уговорения от застрахователния договор обем, равняващ се на остатъчната стойност по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие – в размер на 6370,82 лв.  и да осъди ответника да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД застрахователно обезщетение в размер на 6370,82 лв. – представляваща остатъка от непогасената част от дълга към 16.06.2020 г. - датата на настъпване на застрахователното събитие – смърт на кредитополучателя по Договор за банков кредит *****г. сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и В.Й.С., починала на *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.

Претендират се и направените деловодни разноски, както и присъждане на адвокат Р.Р. на дължимото й се адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

          В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответника **** АД, чрез процесуалния си представител е представил отговор на исковата молба, в който е изразено становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

          Твърди се, че дружеството е уведомено за настъпилото събитие на 29.06.2020 г. от наследник на С. и е направено искане за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховката. Твърди се, че случаят е разгледан от експерти на дружеството, които са решили, че се касае за събитие, което не е покрито по приложимите общи условия, че липсва застрахователно събитие, тъй като е налице пряка причинно-следствена връзка между смъртта на лицето и негово предходно заболяване. Твърди се, че отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана при „предварително съществуващи заболявания или болестни състояния, настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно покритие“, че причина за смъртта на наследодателката на ищците е „остра сърдечна и дихателна недостатъчност“, че като основна причина за смъртта на лицето е посочено „хипертонична болест на сърцето“ и е посочено, че пациентът е страдал от това заболяване повече от 15 години.

          Твърди се, че към момента на включване на В. С. в покритието към застраховката, същата собственоръчно е попълнила „изрична декларация“, касаеща въпроси за здравословното й състояние към момента на отпускане на Договора за кредит и че видно от декларацията /заявлението за застраховане от 11.03.2019 г./ С. е декларирала, че през последните 5 години не е била лекувана от високо кръвно налягане и др., както и от каквото и да е хронично заболяване. Твърди се, че декларираните данни се опровергават от медицинските документи и че между настъпилата смърт и предходните заболявания на лицето съществува пряка причинно-следствена връзка, поради което е налице хипотезата на „изключен риск“ съгласно общите условия по Застраховката. Твърди се, че в настоящия случай намират приложение и разпоредбите на чл. 363 ал.1 и ал. 4 от КЗ съгласно които застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователна сума, ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или  е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство и застрахователното събитие настъпи.

          Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендират се направените деловодни разноски.

          С определение № 260038/19.01.2021 г.  на основание чл. 26 ал.4 от ГПК съдът е конституирал служебно, в качеството на страна – като съищец банката кредитор – „Първа Инвестиционна Банка“ АД.

          След конституиране на банката кредитор  в Районен съд гр. Левски е постъпило становище от процесуалния представител на същата. В становището се заявява, че предявеният иск е допустим. След обсъждане на доказателствата по делото е изразено становище, че може да се направи извод, че застрахованият е знаел за неточно обявените, респективно затаените от него обстоятелства, както и за значението им за сключване на договора, бил е наясно, че застрахователят не би го включил в застрахователното покриетие, ако знаеше за наличието на затаените от застрахованото лице обстоятелства, поради което считат, че ако горните обстоятелства  се докажат, то застрахованото лице е проявило недобросъвестност при сключване на застраховката, декларирало е неверни обстоятелства, с ясното съзнание, че декларираното не отговаря на действителното положение, и че лицето има установено високо кръвно налягане и е лекувано от това преди сключване на застраховката и това е дало основание на застрахователя да постанови отказа си.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представения по делото договор № 025LD-R-011967/12.03.2019 г. за банков кредит „рестарт“ е, че на 12.03.2019 г. в гр. Левски между Първа Инвестиционна банка АД и В.Й.С. /в качеството й на кредитополучател/ е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 10000 лв., с краен срок на погасяване на кредита 05.03.2022 г.

          Със същия договор между страните е уговорено сключването на доброволна застраховка, като кредитополучателят е възложил на банката да сключи застраховка общо до 100 % от целия размер или от остатъка от размера на кредита върху живота, здравето, телесната цялост и работоспособността му за негова сметка или за сметка и в полза на банката при предварително одобрен от нея застраховател, като във връзка със сключването на застраховката кредитополучателят получава от банката застрахователна полица, а кредитополучателят се задължава да спазва всички условия и изисквания на застрахователя по сключената застраховка. Уговорено е, че в случай на настъпване на застрахователно събитие по застраховката, банката има право да се удовлетвори предпочтително от полученото застрахователно обезщетение.

          По делото е представено копие от застрахователна полица за застраховка спокойствие с ***, видно от която е, че В.Й.С., в качеството си на кредитополучател е застраховано лице по сключена застраховка „Спокойствие с *** за 100% от общия размер на кредита, който е в размер на 10000лв. със срок на кредита 36 месеца, с номер на кредита 025LD-R-011967. Представени са и общите условия по застраховка „спокойствие с ***, подписани от застрахованото лице, както и специалните условия по застраховка спокойствие с *** на кредитополучатели на „Първа инвестиционна банка“ АД, също подписани от застрахования. Съгласно специалните условия по застраховката застраховани лица по смисъла на тези Специални условия са кредитополачутели и/или съдлъжници по договори за потребителски или ипотечни кредити отпуснати от „Първа инвестиционна банка“АД, които са на възраст от 18 навършени години до 64 навършени години към датата на сключване на застраховката, но не по-възрастни от 70 навършени години към датата на изтичане на срока на договора за кредит, заявили са своето желание да сключат застраховка „Спокойствие с *** с ***, приети са от застрахователя за застраховане и са подписали застрахователната полица и приложимите общи и тези специални условия. Съгласно същите условия, за да бъде включен кредитополучател в групата на застрахованите лица  е необходимо същият да е получил одобрение от Банката за сключване на договор за кредит или вече са сключили с банката договор за потребителски или ипотечни кредити, попълнили са и са подписали заявление за застраховане по образец на застрахователя и са дали своето съгласие за застраховане. В т.3.1. от специалните условия е посочено, че Здравният статус на лицето се определя от застрахователя, като по негова преценка могат да бъдат изискани извършването на медицински изследвания или представянето на допълнителни медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние на кредитополучателя и/или съдлъжника – кандидат за застраховане. Съгласно т. 10.1 от специалните условия „при смърт на застрахования в срока на застраховката, представляваща покрит риск, Застрахователят изплаща на Банката непогасената част от дължимата от застрахованото лице част от кредита, включващи редовна и просрочена главница и редовна лихва“, а съгласно т. 11 от Специалните условия „При настъпване на покрит риск, Застрахованият, неговите наследници или всяко лице, което има застрахователен интерес от изплащане на застрахователно обезщетение, трябва да уведомят Банката и/или застрахователя.“ И е посочено какви документи е необходимо да се представят.

          По делото ответната страна е представила копие от подаденото от В. Й. С. заявление за застраховане /л. 44 от делото/, от което се установява, че същата в качеството си на кандидат за застраховане по застраховка „Спокойствие с ФиХелт“ при **** АД е  попълнила въпросник-декларация /по образец/. От представения въпросник-декларация, подписан от В.Й.С. се установява, че същата е декларирала: „не съм частично или пълно трайно неработоспособна вследствие на злополука или заболяване, както и не съм боледувала, не съм била лекувана, хоспитализирана вследствие на злополука или заболяване през последните 5 години. През последните 5 години не съм била лекувана от: алкохолна или наркотична зависимост, високо кръвно налягане, сърдечни атаки или заболявания, мозъчен удар /инсулт/, заболявания на кръвоносните съдове /тромбофлебит, болести на вените, атеросклероза на съдовете/, диабет, злокачествени тумори, заболявания на бъбреци, черен дроб, хепатит, заболявания на белите дробове, на нервната, храносмилателната система, както от каквото и да е хронично заболяване“. Декларирането е осъществено чрез общо формално изявление, обективирано чрез поставяне на тик в  квадратче с поставен въпросителен знак пред цитирания текст. Липсва изискване, а и възможност в бланката на декларацията да се отговори поотделно досежно всяко едно от заболяванията, за които се отнася въпросникът, да се даде конкретен отговор.

          От доказателствата по делото се установява, че след сключване на договора за застраховане В.Й.С. е починала.

          Смъртта в резултат на злополука или заболяване е покрит застрахователен риск според условията на договора за застраховка.

          Смъртта е настъпила на 16.06.2020 г. в резултат на заболяване и е установена от д-р Г.В.Г.. Като причина  за смъртта е посочено „Остра сърдечна и дихателна недостатъчност“, а като болест или състояние, непосредствено довели до смъртта е посочено *** Като приблизителен период от време между началото на патологичния процес и смъртта е изписано „15г“.

          Видно от представената по делото декларация за застрахователно събитие /л. 43 от делото/ е, че такава е подадена, за което е поставен вх. № 7056/03.07.2020 г. и от същата се установява, че със същата на 29.06.2020 г. е декларирано, че В.Й.С. е починала на 16.06.2020 г. и като причина за настъпване на застрахователното събитие е посочено „остра сърдечна дихателна недостатъчност“ и е подчертано, че декларацията е подадена от наследниците й.

          Представено е и копие от писмото /л.42/, с което **** са уведомили Първа Инвестиционна банка за решението си по застрахователна претенция № 68390 по договор за корпоративна застраховка „***“ на кредитополучателите на Първа инвестиционна банка № 201301-01 – застрахован В.Й.С.. От същото се установява, че застрахователя е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилата смърт в резултат на заболяване и конкретно посочени обстоятелства около здравословното състояние на зстрахованото лице, прието е, че е налице „изключен риск“ и съгласно условията на корпоративен договор за застраховка „Спокойствие с ***“, Застрахователят не може да бъде ангажиран и същият не носи риска от настъпване на застрахователно събитие в резултат от предходни състояния /заболявания или злополуки/ настъпили преди сключването на застраховката, също директните и индиректни последствия от тях, които не са декларирани на Застрахователя. В резултат е прието, че застрахователната претенция е „непокрита“ по условията на корпоративен договор за застраховка „Спокойствие с ***“ и Застрахователна полица № 025LD-R-011967-4134.

          За установяване на здравословното състояние на В. С.  преди, по време и след сключването на застрахователния договор по делото са събрани гласни доказателства.

          От показанията на свидетелите В. А. и Й. П. – без родство с ищците по делото и незаинтересовани по никакъв начин от изхода на делото се установява, че същите са познавали В.Й.С. от повече от 15 години, че същата никога не е споменавала да има някакви заболявания, не е споделяла за здравословни проблеми, не е имала никакви здравословни оплаквания, никога не е отсъствала от работа, поради заболяване и дори и в деня преди през нощта да настъпи смъртта е била на работа и всички са останали изненадани, когато разбрали, че е починала. От показанията на свидетелите А. и П. се установява, че са били в близки отношения с В. С. и ако същата е имала каквито и да било проблеми е щяла да им сподели.

          В качеството на свидетел по делото е разпитана и личната лекарка на В. С. – д-р Г.  В.Г., която е издала и „съобщението за смърт“. От показанията на св. Г. се установява, че от 2018 г. е личен лекар на лицето, че от периода на регистрирането й при нея като пациент до датата на смъртта има регистрирани няколко прегледа, че пациентката е отишла при нея през есента на 2019 г. с едни много необичайни оплаквания и след измерване на кръвното се е регистрирала една изключително висока стойност на горната граница на кръвното 260-280 на 90-100 долна граница, че се е наложило да бъде консултирана с Бърза медицинска помощ, а след това и с кардиолог. Свидетелката не може да каже какво е било състоянието на С. преди 2018 г., но е категорична, че винаги издава при посещение на пациентите амбулаторен лист, в който посочва съответните данни. От показанията на свидетелката се установява, че след този случай през есента на 2019 г. с високото кръвно  и консултация с кардиолог нещата са се нормализирали и не е имало подобни случай след приложеното лечение от специалиста. Установява се, че е посочената причина на смъртта е „вероятна причина“, защото най-често причината за смъртта е остра сърдечна недостатъчност и много често лекарите я записват, а в следващата точка е посочила „ХСБ“/хипертонична сърдечна болест/, защото е факт, че е имало случай на високо кръвно, което е регистрирано от нея, а от 15 години е посочила по данни на близките. Свидетелката Г. е категорична, че това е „вероятна причина“ за смъртта, както и че случаят от есента на 2019 г. е единственият случай при който С. е идвала при нея с такива оплаквания.

          По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от писменото заключение на която се установява, че от представените по делото медицински документи и данните от справката на РЗОК – Плевен, при В.Й.С. са регистрирани следните заболявания: Хипертонично сърце /без/ застойна сърдечна недостатъчност от 01.07.2004 г., стенокардия от 01.07.2004 г., паническо разстройство от 01.07.2004 г., увреждания на лумбо-сакралните коренчета от 18.05.2018 г., пресбиопия от 02.11.2015 г. Установява се, че от приложеното по делото ксерокопие на съобщение за смърт № 11/16.06.2020 г., причината смъртта на В. С. е остра сърдечна и дихателна недостатъчност, че острата сърдечна недостатъчност е клиничен синдром, който се характеризира с бързо настъпила високостепенна застойна  сърдечна недостатъчност /остър белодробен оток, остър системен венозен застой/ и/или бързо настъпило силно понижение на сърдечния минутен обем с тъканна хипоперфузия /кардиогенен шок/. Установява се, че от приложената по делото медицинска документация Валентина С. е страдала от високо кръвно налягане отразено като хипертонична болест на сърцето, като от  01.07.2004 г. е назначена антихипертензивна терапия и е направен извода, че артериалната хипертония е диагностицирана от 2004 г., което се потвърждава и от отразеното в анамнезата при прегледа от кардиолог – д-р Ася Н. Я. от 09.11.2019 г. където се посочва, че е с хипертонична сърдечна болест от 15 години. По въпроса съществува ли причинно-следствена връзка между високото кръвно налягане, както и евентуално други нейни предходни заболявания и настъпилата смърт на лицето на 16.06.2020 г., вещото лице е отговорило, че смъртта на В. С. е установена в дома от д-р Г.В.Г., личен лекар на починалата, без върху трупа да е извършвана аутопсия, поради което не може категорично да се посочи непосредствената причина довела до внезапната смърт, както и че при всички случаи на смъртен изход като причина се посочва остра сърдечна и дихателна недостатъчност, че в съобщението за смърт е посочена като непосредствена причина за смъртта хипертонична сърдечна болест, защото при внезапната смърт в много висок процент от случаите се касае за внезапна сърдечна смърт, а при внезапната сърдечна смърт много висок процент като причина заема острата исхемична болест на сърцето. Посочено е, че артериалната хипертония е хронично заболяване, което с времето води до увреждане на съдовете на различни органи – сърце, мозък, бъбреци, артерии, както и че прогресията на увреждането на сърцето и съдовата система може да доведе до внезапна сърдечна смърт и е в причинно следствена връзка с хипертоничната болест на сърцето.

В съдебно заседание вещото лице д-р Д.Р.М. поддържа представеното писмено заключение и отговаря на допълнителни въпроси. Обяснява, че от медицинската документация е видно, че от 2004 г. са назначени различни медикаменти, като е правена промяна на същите, че има доказателства за проведено лечение от 2004 г. до 2011 г.  и след това има данни от амбулаторни листа, от септември месец 2019 г. има отразени прегледи при личната лекарка Г.В.Г., и в които е отразено лекуване консервативно за артериална хипертония от месец ноември 2019 г. и е посочено с какви медикаменти. Вещото лице заявява, че не може да каже през периода от месец март 2014 г. до месец март 2019 г. дали има провеждано лечение, тъй като няма официални документи, в които да е отразено лечение. Заявява, че по делото има само рецептурна книжка, в която са отразени заболяванията и има отразени медикаменти, с които е лекувана хипертоничната болест на сърцето за периода от 2004 до 2011 година. Вещото лице е категорично, че при починалата не може да се каже точно каква е причината за смъртта, тъй като не е проведена аутопсия. Заявява, че по принцип хипертоничната болест на сърцето е възможно да е в причинно-следствена връзка, но категорично, без аутопсия, не може да се каже със сигурност.

Заключението на вещото лице е прието от съда. Не е оспорено от страните. Същото е пълно, задълбочено и обективно, в съответствие с наличните медицински документи.

 При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът взе предвид следното:

В действащия Кодекс за застраховането е уредено правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.

В нормата на чл. 383 ал.1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, озаглавена „Застраховка, в полза на кредитор, сключена от длъжник“, е предвидено, че при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, или трето лице, което е заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В нормата на чл. 383 ал.3 от КЗ е уредено правното задължение на кредитора при смърт на длъжника – застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо съгласно ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.

С тази разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице /кредитора/.

Безспорни между страните са както наличието на договор за кредит между В.Й.С.  и „ПИБ“АД и наличието на посочения от банката дълг по него. Безпорно е наличието и на валиден застраховетелен договор за обезпечаване на вземанията на банката при смърт на кредитополучателя, валиден към датата на събитието. Несъмнено е установено и настъпването на смъртта на В.Й.С. – настъпила на 16.06.2020 г., след сключване на договора за кредит и застрахователния договор.

Спорът между страните е концентриран около това дали е налице изключен риск според условията по застрахователния договор, тъй като ответникът сочи, че наследодателката на ищците е починала по причина на заболяване, за което застрахования кредитополучател е бил дигтностициран преди датата на сключване на договора за застраховка – „хипертонична сърдечна болест“, което според изложеното в отговора е в причинно-следствена връзка със смъртта.

Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК в тежест на ответното застрахователно дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице обстоятелство, което изключва отговорността му за плащане на застрахователната сума.

Съгласно Общите условия чл. 3.2.18. отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана и същият не носи риска от настъпване на застрахователно събитие при укрито заболяване при сключване, както и възможни негови последствия, които са настъпили в срока на застрахователния договор, при известност на което застрахователят не би сключил застрахователния договор. Чл. 3.2.22. изключва отговорността на застрахователя и при предварително съществуващи заболявания или злополуки, настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно покритие. Чл. 4.8. предвижда че при попълване на здравната декларация/заявление  за застраховане лицата съобщават всички обстоятелства, които са съществени и са свързани с оценката на здравния риск, за които писмено е поставен въпрос. Според чл. 4.11. във връзка с чл. 4.9. когато лице, при попълване на здравната декларация/заявление за застраховане съзнателно е обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил застраховката, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение само ако неточно обявеното обстоятелство е оказало въздействие върху настъпването на събитието.

Разпоредбата на чл. 362 от КЗ предвижда следното: При сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.  Изречение първо се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана информация и от него. Според ал. 2 за съществени за риска  обстоятелства по ал.1  се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос. Според ал. 6 неотговарянето на въпрос или неясен отговор на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение по чл. 363.

При тълкуване на разпоредбите на чл. 362 от КЗ се налага изводът, че застрахователят, който предвижда, че едно обстоятелство е съществено за застрахователния риск, следва писмено да постави пред застрахованото лице въпрос дали това обстоятелство е налице към сключването на договора за застраховка.

В случая на наследодателя на ищците не е дадена възможност да посочи едно или няколкои заболявания, ако има такива, чрез поставяне на тик, да или друго отбелязване пред всяко едно от изброянети заболявания. Дори заболяванията не са изчерпателно изброени, тъй като въпросникът завършва с израза „каквото и да е хронично заболяване“. Въпросникът е общ, в един дълъг въпрос са включени запитвания за десетки заболявания и на запитваното лице не е дадена възмонжст да даде конкретен отговор. От кандидата за сключването на застрахователен договор се очаква отговор „ан блок“. Неясно поставеният въпрос, само по себе си предполага и неясен и неточен отоговор и на основание чл. 362 ал. 6 от КЗ не може да служи като основание за отказ да се изплати обезщетение.

Застрахователят – ответник е поставил на застрахованото лице въпрос за наличието на множество заболявания, за които е лекуван през последните пет години. Във формулировката не се съдържа запитване дали застрахованият страда от посочените заболявания, дали е диагностициран, а само дали е бил лекуван. Застрахованият е длъжен да отговори добросъвестно само на въпросите, които застрахователят е задал към него, той не е длъжен да ги тълкува и да ги подлага на разширително тълкуване.

Както бе посочено по-горе, видно от заключението на вещото лице е, че през периода м. март 2014 г. до м. март 2019 г. /последните пет години преди сключване на договора/ няма данни С. да е била лекувана от някое от заболяванията посочени в заявлението. Няма данни същата да е била лекувана след 2011 г. Едва по-късно – от 09.11.2019 г. има данни по отношение на С. да е предприето лечение с отразени медикаменти в представения по делото амбулаторен лист от 09.11.2019 г. на д-р Янакиева. Т.е. към датата на декларацията липсва съзнателно премълчаване  на „високо кръвно налягане“. Такова е установено едва по-късно – няколко месеца след попълване на декларацията. По делото е установено, че още през 2004 г. г. на С. е била поставена диагноза хипертонична сърдечна болест, за което е лекувана до 2011 г. – далеч преди застрахователния договор. По делото липсва медицинска документация за изписано лечение в периода след 2011 г. . На свидетелите не е известно С. да е страдала от каквото и да било заболяване или да е имала каквито и да било здравословни проблеми.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не се установява по един несъмнен и категоричен начин, С. да е била лекувана от каквото и да било заболяване, включително и от „високо кръвно налягане, сърдечни атаки или заболявания“ през последните 5 години преди сключване на застрахователния договор. Ако за застрахователя е било от значение дали застрахованият е диагностициран от описаните заболявания, дали страда от тях, следваше да зададе съответния точно формулиран въпрос. Следователно, по делото не се установява С. съзнателно да е декларирала неточно.

Субективното отношение на лицето за непосочване на предхождащите сключване на договора за застраховка заболявания, от които е лекуван през последните 5 години, следва да бъде установено от застрахователя – ответник при позоваване на тази разпоредба, тъй като несъзнаваното неточно деклариране не води до възможност за отказ от застрахователно плащане /чл. 364 от КЗ/. Установяването на такова обстоятелство може да доведе до изменение или прекратяване на договора, а в случай, че застрахователното събитие е настъпило преди изменението, приложима е ал. 4 от чл. 364 ал.4 КЗ и застрахователното обезщетение се дължи.

По делото също така не е установено по категоричен начин каква е причината за смъртта на С.. Както бе посочено по-горе, вещото лице категорично заявява, че категорично без аутопсия не може да се каже със сигурност нито каква е причината за настъпилата смърт, нито дали същата е в причинно-следствена връзка със съществувало преди това заболяване. По принцип е възможно това да е причината за настъпилата внезапна смърт, както и по принцип хипертоничната болест на сърцето е в причинно следствена връзка с исхемична болест на сърцето, евентуално съдови нарушения на коронарните артерии и евентуално възникване на някакъв съдов инцидент от сърдечен или друг произход, но категорично, без аутопсия не може да се каже със сигурност.

Предвид изложеното, съдът приема, че не е налице твърдяното от ответника основание застрахователят да откаже изплащането на обезщетение.

Настъпилата смърт на С. е покрит застрахователен риск, във връзка с настъпването на който се дължи обезщетение, което е платимо от застрахователя на „ПИБ“ АД.

Видно от представеното по делото удостоверение от „ПИБ“ АД /л. 86 от делото/ е, че по кредита отпуснат на В.Й.С. /починало лице/, съгласно договор за банков кредит № 025LD-R-011967/12.03.2019 г. в размер на 10000 лв., остатъка по главница към 16.06.2020 г. /датата на настъпилата смърт/ е в размер на 6055,41 лв. и дължимата лихва към тази дата е в размер на 12.45 лв. Установява се, че към 16.06.2020 г. по кредита няма просрочия, както и дължими такси и разноски. Предвид представеното удостоверение общо дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 6067,86 лв.

Предвид изложеното, следва да бъде уважен предявения иск за посочените в удостоверението суми, като за разликата над тях, следва предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищците направените от тях деловодни разноски. Видно от данните по делото е, че същите са направили разноски в размер на 100 лв. заплатени като д.т. при предявяване на иска.

На ищците е предоставена безплатна правна помощ от адвокат при условията на чл. 38 ал.1 от ЗА. Предвид уважаването на исковете, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адвокат Р.Р.. Размерът на адвокатското възнаграждение за дело с процесния материален интерес, определен в съответствие с чл. 7 ал.2 т. 3 от Наредба № 1 МРАВ е 633 лв., която сума следва да се присъди в полза на упълномощения адвокат.

С оглед изхода на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати д.т. по сметка на РС Левски сумата от 142,20 лв., тъй като при завеждане на настоящия иск е заплатена д.т. в размер на 100 лв., а общо дължимата се д.т. е в размер на 242,20 лв. върху цената на предявения иск.

На основание изложеното, съдът

                                      Р Е Ш И:

УВАЖАВА иска предявен от С.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, А.С.А., ЕГН**********,  с адрес: *** и Н.С.А., ЕГН ********** с адрес: ***, действащи в качеството им на наследници по закон на В.Й.С., б.ж. на гр. ***, ЕГН **********, починала на 16.06.2020 г., като:

ОСЪЖДА  **** АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. *********, представлявано от Н. Б. – изпълнителен директор и Ц. К. – прокурист да заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А. П. сумата 6067,86 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка,  обективирана в застрахователна полица за застраховка „спокойствие с Fi Health“ № 025LD-R-011967-4134, сключена с В.Й.С. /наследодател на ищците/, обезпечаваща изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договор за банков кредит *****г. сключен между В.Й.С., ЕГН ********** и „Първа инвестиционна банка“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2020 г. до окончателното й плащане.

 ОСЪЖДА  **** АД  със сочени по-горе данни да заплати на С.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, А.С.А., ЕГН**********,  с адрес: *** и Н.С.А., ЕГН ********** с адрес: *** направените деловодни разноски в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА  **** АД  със сочени по-горе данни да заплати по сметка на РС Левски д.т. в размер на 142,20 лв.

ОСЪЖДА  **** АД  със сочени по-горе данни да заплати на адвокат Р.Н.Р. ***, със съдебен адрес:*** сумата от  633 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: