Р Е Ш Е Н И Е
№ 517
гр.
Хасково, 12.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на пети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на
прокурор Антон Стоянов от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 477
по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска ” към Агенция
Митници,
срещу Решение № 31/28.02.2020г., постановено по АНД №45/2020 по описа на Районен съд –
Свиленград
в часста, с
което е отменено Наказателно постановление № 2757/2019 от 17.12.2019
година, издадено от и. д. началник на отдел "Митническо разузнаване
и разследване Южна Морска" към Агенция Митници, в частта по пункт 2-ри с
което за извършено от Г.Х.Х. за нарушение на чл. 233, ал. 3 във врс. чл. 233, ал.
1 от Закона за митниците на основание чл. 233, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона
за митниците е наложено на Д.А. А. административно наказание
"глоба" в размер на 3154.00 лв.,
която глоба представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 1-ви от НП.
В касационната жалба се
твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Приетото от съда
недопустимо противоречие в наказателното постановление в неговата
обстоятелствена част и санкционна такава, според касатора не е ограничало
правото на защита на жалбоподателя, тъй като по делото по безспорен начин се
установило извършването на нарушението от страна на Г.Х., а не от Д.А.. Счита,
че определеното от административнонаказващият орган наказание е справедливо и
съответства на тежестта на нарушенето. По изложените съображения се моли за отмяна на решението в обжалваната
му част и
потвърждаване на наказателното постановление. В представени по делото писмени
бележки от процесуалния представител на касатора се преповтарят изцяло съображенията
изложени в касационната жалба.
Ответникът – Г.Х.Х., редовно призован, се
явява лично и с процесуален представител адв. С.. По същество оспорват жалбата и
молят същата да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Хасково пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен
съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните
основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а
разгледана по същество - за неоснователна.
С обжалваното Решение №31/28.02.2020г., постановено по АНД № 45/2020г. по описа на Районен съд
- Свиленград, е отменено Наказателно
постановление № 2757/2019 от 17.12.2019г., издадено от и. д. началник на отдел
"Митническо разузнаване и разследване Южна Морска" към Агенция
Митници, в частта по пункт 2-ри, с което за извършено от Г.Х.Х.
нарушение на чл. 233, ал. 3 във вр с. чл. 233,
ал. 1 от Закона за митниците на основание чл. 233, ал. 3 във вр. с ал. 1 от
Закона за митниците е наложено на Д.А. А. административно наказание
"глоба" в размер на 3154.00 лв.,
която глоба представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 1-ви от НП. С решението е
потвърдено Наказателно постановление № 2757/2019 от 17.12.2019г., издадено от
и. д. началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване Южна
Морска" към Агенция Митници, в частта по пункт І -ви, с което на основание
чл. 233, ал. 6 вр с чл. 233, ал. 3 от Закона за Митниците са отнети в полза
на държавата цигари "KARELIA SLIMS" /Карелия слимс/ - 60
кутии и тютюн, нарязан за пушене - 5кг.
– всичко с продажна цена 1577.00 лева. и Агенция "Митници" е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото.
Предмет на
контрол пред настоящата инстанция е решението на районния съд само в частта, с
която е отменено Наказателно постановление № 2757/2019 от 17.12.2019г., издадено от
и. д. началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване Южна
Морска" към Агенция Митници.
За да
постанови решението си, районният съд е посочил, че при издаване на НП е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, относно задължителните
реквизити по смисъла на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. Приел е, че е налице липса на
пълен идентитет между посоченото за нарушител лице в констативно
съобразителната част от наказателното постановление и наказаното лице в
санкционната – диспозитивна разпоредителна част на НП. Като наказано лице, на
което се налагало административното наказание „глоба“ в НП бил посочен Д.А. А.,
докато в обстоятелствената – констативно съобразителна част, соченият за
нарушител и извършител на административното наказание е съвсем различна лице,
индивидуализирано с имената Г.Х.Х.. Това обстоятелство водело до цялостно
опорочаване на административно-наказателното производство. Погрешното посочване
на лицето, сочено за нарушител в НП, се явявало пречка нарушителят да бъде
установен еднозначно. Съдът е посочил, че дори това несъответствие да е
резултат от допусната техническа грешка, нейното саниране няма
как да бъде реализирано, тъй като НПК не познава института на ЯФГ, за разлика
от ГПК. Допуснато е съществено нарушение на императивната норма на
чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. Неспазването на императивните нормативни изисквания
винаги се възприемало в съдебната практика като водещо до отмяна на НП като
незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Допуснатото несъответствие в имената на нарушителя водело до извода, че
авторството на нарушението, визирано в НП, не е доказано по безспорен и
несъмнен начин. Предвид правораздавателния характер на наказателното
постановление въпросният реквизит не можело да се извлича по тълкувателен път. Нарушението
на процесуалните правила, допуснато при издаване на атакуваното НП,
съставлявало самостоятелно основание за отмяна на същото, без да се разглежда
спора по същество.
При
касационната проверка настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния
съд за отмяна на атакуваното НП в частта му по пункт 2-ри са правилни и
обосновани, същите не
противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия
състав.
От
представения по делото Акт за установяване на административно нарушение №А 1975/28.07.2019г. се установява, че същият съдържа трите имена, адреса и ЕГН на нарушителя
– Г.Х.Х. с ЕГН
**********.
В
издаденото въз основа на така съставения АУАН наказателно постановление в
пункт 2- ри е посочено, че се налага административно наказание „глоба” на Д.А.
А., както и че вещите предмет на нарушението се отнемат от Д.А. А..
Пред районния
съд е установено по безспорен начин, че е налице пълно
несъответствие в самоличността на нарушителя и то, в който и да е от
индивидуализиращите белези на правния субект ФЛ – нарушител и наказано лице. В този смисъл,
единият от задължителните идентификационни данни и реквизити на всяко
наказателно постановление, не отговаря на действителните данни за самоличността
на нарушителя.
Точното и недвусмислено
посочване на нарушителя е абсолютно необходим реквизит на НП и липсата или
неточното му посочване не може да бъде отстранено в процеса на обжалване на
наказателното постановление. Обстоятелството, че в НП
в констативната му част, като нарушител е посочено лицето
Г.Х.Х., което е различно от лицето посочено в санкционната част на НП, а именно
Д.А. А. и не е налице еднозначност по отношение на нарушителя и санкционираното
лице, според настоящата инстанция е довело до цялостно опорочаване на
административно-наказателното производство, както е приел и районният съд.
Погрешното посочване
на санкционираното
лицето в НП безспорно се явява пречка нарушителят да
бъде установен еднозначно. Следва да се отбележи, че погрешното посочване в
наказателното постановление срещу имената на нарушителя на друг нарушител, вместо
действителния такъв, най-общо би могло да доведе до идентификация на друг
правен субект. С оглед горното, погрешното изписване на
имената на извършителя на административното наказание и
наказаното лице в НП в случая е довело до липса на индивидуализация на наказаното
лице. В тази връзка, при издаване на наказателното постановление е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на
императивната норма на чл.57, ал.1, т.4 ЗАНН. Неспазването на така установените
нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт, доколкото безспорно, авторството на
деянието следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, а в случая
АНО не е направил това.
Предвид
правораздавателния характер на наказателното постановление, въпросният реквизит
не може да се извлича по тълкувателен път от съдържанието на други документи,
приложени към административно-наказателната преписка.
Не може
да се приеме, че се касае и за техническа грешка, която не пречи да бъде
установена самоличността на нарушителя. Дори това нарушение да е резултат на
допусната техническа грешка, недопустимо е тя да се санира, след като НП
е вече издадено.
С оглед
горното, допуснатото нарушение, изразяващо се в неточно посочване на нарушителя в
констативната и санкционната част на НП, с което следва да бъде
индивидуализиран, е съществено, тъй като води до неяснота в авторството на
извършителя, а това във всички случаи води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и е основание за отмяната му. Касационната
инстанция намира, че
чл.53, ал.2 от ЗАНН
не намира приложение, доколкото тук не е налице пропуск, а грешно изписан
задължителен реквизит и то в наказателното постановление, а не в АУАН, както и
че чрез това грешно изписване на имената
няма как да се приеме, че е безспорно установена самоличността на
нарушителя.
Допуснатото нарушение на
процесуалните правила при издаване на наказателното постановление съставлява
самостоятелно основание за отмяна на същото, без да се разглежда спора по
същество. При това положение правилно районният съд е приел, че атакуваното
пред него наказателно постановление в тази му част следва да бъде отменено.
Предвид изложеното,
касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №31/28.02.2020г.,
постановено по АНД № 45/2020г.
по описа на Районен съд – Свиленград в обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.