Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 09.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа материалите по гр.д. № 7904/2018
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от Кодекса за застраховането(отм.).
ИЩЕЦЪТ
– С.П.И. с ЕГН: **********,*** чрез адвокат Л.Г. от АК -
Перник, съдебен адрес:г***, твърди, че на 23.06.2015 г. е претърпяла тежко ПТП,
в качеството си на пътник на предна дясна седалка до водача в лек автомобил
марка „БМВ-320” с peг. № *******по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо
106” с peг. № *******, в зоната на кръстовище на път II - 79 “Елхово - Средец -
Бургас”. Водачът на гореописаното МПС нарушил правилата за движение по пътищата
в зоната на кръстовище, образувано от път II - 79 км. 18+550 и път JAM 2003 при
управление на лек автомобил Пежо 106 с peг. № ******* — чл. 50 ал.2 от ЗДвП - не
е пропуснал лек автомобил марка „БМВ - 320” с peг. № *******, който е
приближавал от дясната му страна по път с предимство, като пътят с предимство
променял направлението си и това е указано за кръстовището с допълнителна
табела Т -13. Последвало ПТП между двата леки автомобила, в резултат на което
тя получила следните телесни увреждания: видимо счупване на левия крак в
областта на глезена - видима деформация и функциолеза - нарушена функция на
левия глезен, както и фрактура на външния / фибуларен / глезен, което от своя
страна наложило оперативно лечение - открито наместване под спинална анесфикция
- заключваща плака с пет винта и поставяне на гипсов ботуш за обездвижване.
Описаните увреждания имат травматичен характер от условията на автомобилна травма
от вида увреди, причинени вътре в купето на автомобила от притискане с или
върху твърди предмети и плоскости / твърди подложки /. Получила е и охлузвания
и натъртвания в областта на краката от навлизането на части от автомобилното
купе навътре при удара, както и деформация на ставата от фрактурата на костта -
фибуларния малеол на левия крак с нарушена функция на ставата, а фрактурата на
лява подбедрица – фибулания външен глезен е наложила оперативно лечение -
открито наместване на фрактурата с метална остиосинтеза. Лечението в болнично
заведение продължило от 23.06.2015 г. до 29.06.2015 г. и била изписана в
обездвижено състояние. Излага, че около пет месеца след ПТП не можела да стъпва
на увредения крайник и се придвижвала с помощта на патерици в домашна обстановка.
Болките били особено интензивни през първите два месеца, когато била зависима
от чужди грижи и не можела да се самообслужва, което й се отразила негативно
върху психиката, тъй като не знаела дали ще се възстанови напълно в състоянието
отпреди ПТП и колко време ще е в това състояние. Отделно изпитвала и силен
стрес от преживяното, сънят й бил нарушен, както от трудно поносимите болки,
така и от стреса от случилото се. В рамките на лечебния период провеждала активно рехабилитационно лечение,
като стриктно изпълнявала препоръките за щадене на увредения крайник. През
посочения период се е приучвала да прохожда отново, като мускулатурата на
деформирания крайник е била силно отслабена. Към момента не е налице пълно
възстановяване и продължава да изпитва остри болки в областта на уврежданията,
които са особено силни при рязка климатична промяна. Затруднена е походката й,
която е все още накуцваща и леко замята крака си встрани и изпитва бърза
уморяемост и не може да извършва дълги преходи. Намалена е физическата и
двигателната й активност. Ищцата навежда, че по отношение на водача на
увреждащия автомобил е налице влязла в сила присъда № 69/13.07.2016 г.,
постановена по НОХД № 173 по описа за 2016 г. от Ямболски Окръжен Съд,
наказателен състав, с която той е признат за виновен. Излага също, че за
л.а. марка „Пежо 106” с peг. № *******,
към момента на настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор
за риска „ гражданска отговорност” по полица № BG/22/115001538503, сключена с З.
„Л.И.” АД на 08.06.2015 г. с начална дата на покритие от 09.06.2015 г. до
08.06.2015 г. Предвид изложеното намира, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск като претендира ответникът да бъде осъден да и
заплати обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ- З.К.“Л.И.”
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана заедно
от изпълнителните директори М.М.- Г.и П. Д., чрез пълномощника юрисконсулт М.В.
не оспорва наличието на валиден застрахователен договор за риска
„гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил, но оспорва иска на първо място като недопустим, тъй
като не е бил сезиран с извънсъдебно искане за определяне на обезщетение по
реда на чл. 380, ал.3 вр. чл. 432 КЗ (нов), евентуално оспорва същия по
основание и размер. Оспорва ищцата да е идентична с посочения в наказателното
производство пострадал. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП,
наличието на виновно и противоправно поведение у застрахования при него водач,
посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между тях и
процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Моли
съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално да намали
размера на претендираното обезщетение като съобрази принципа за
справедливостта, социално –икономическите условия в страната и наличието на
съпричиняване. Претендира разноски.
Като трето лице – помагач на
страната на ответника З.К.“Л.И.” АД, ЕИК********, е конституиран Х.И.Д. – ЕГН **********, с адрес за
призоваване в с. Б., общ.Е., ул. „********, който не взема становище по
иска.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От приложените по делото материали по НОХД
№173/2016г. по описа на Окръжен съд - гр. Ямбол, ведно с намиращите се по
същото пр. пр. №1874/2015г., и ДП №239/2015г. по описа на РПУЕ., ведно с влязла
в сила присъда, се установяват както обстоятелствата и причините за настъпване
на процесното пътнотранспортно произшествие на 23.06.2015 г., така и вината на
водача Х.И.Д., който е наказан в качеството му на
причинител на ПТП, респ. причинител на травматичните увреждания на ищцата С.П.И..
Представена е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП
ищцата С.П.И. е получила следните травматични
увреждания: закрито счупване на
двете кости на лявата подбедрица в долният им край, което е наложило оперативно
лечение и носене на гипсов ботуш 2 месеца. Проведено е следното лечение: болнично
- от 23. 06 .2015 г. до 29. 06. 2015 г. - 6 дни и домашно - амбмулаторно - от 29. 06. 2015 г. до около 4-5 месеца. По време на
болничното лечение е оперирана – на 23. 06. 2015 г. е направено наместване и
фиксация на голямопищялната кост с 2 винта и на малкопищялната кост с метална
пластина и 5 винта. По време на домашно - амбулаторното лечение е носила гипс 2
месеца и след свалянето му е провеждала раздвижване на крака. Лечебният период
при ищцата не е завършил, защото й предстои нова операция за изваждане на
металните импланти от крака. Понастоящем не е настъпило пълно възстановяване на
здравословното й състояние - налице са следните остатъчни прояви - на
вътрешната страна на лявата глезенна става се вижда белег от операция 5 см, на
външната страна - белег от опера ция 10 см. Ставата извършва движения в обем
по-малък от нормата с 20 %. Едва след извършване на предстоящата операция може
да се направи преценка за пълно възстановяване на със тоянието на ищцата. Самостоятелната
походка на ищцата е възстановена. Лявата глезенна става извършва движения в
обем по-малък от нормата с 20 %. В медицинската документация на ищцата,
приложена по делото, няма описани т.н. „коланни" травми. С оглед
характера, степента и местоположението на травматичната увреда на ищцата,
мястото, на което е била по време на удара, механизма на процесното ПТП и
деформациите на автомобила, в който се е намирала, може да се приеме, че
получената травма е настъпила с използване на предпазен колан.
Заключението
на автотехническа
експертиза, изготвена от вещо
лице- специалист по АТП, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано,
се установява, установява следният
механизъм на процесното ПТП: На 23.06.2015г., около 8,05ч., на път
11-79, в участъка между с. Златиница и гр. Б., към зоната на кръстовище на км.
18+550 с път JAM2003 за с. М. се движат л.а. .JEMB 320"
с рег.№ ******, управляван от И.И., като в автомобила на предна дясна седалка
пътува О.М. и л.а. „Пежо 106 с рег.№ ******, управляван от Х.Д., като до него
на предна дясна седалка пътува Н.К.. Времето е в светлата част на денонощието
ясно и е нормална видимост, пътната настилка с асвалтова, суха, без дупки и
неравности. Л.а. ,,БМВ 320'"' с рег.№ ****** се движи в посока към гр. Б.,
а л.а. „Пежо 106" с per № У8958ЛН се движи в обратната посока.
Кръстовището с път JAM2003 се намира след ляв завой вдясно от пътното
платно на път 11-79 за посоката на движение на л.а. „БМВ 320" , а за
посоката на движение на л.а. ..Пежо 106" се явява направо непосредствено
преди завоя и в ляво от пътното платно на път II-79. Непосредствено
преди кръстовището водачът на .жа. „Пежо 106" решава да продължи
движението си направо към път JAM2003, като за целта
предприема преминаване през лявата за посоката му на движение лента, обособена
за насрещно движещите се с предимство автомобили по път 11-79. В същото време
насрещно движещият се л.а. .,БМВ 320" приближава кръстовището. Водачът на
л.а. „Пежо 106" възприема със закъснение насрещно движещия се л.а. „.БМВ
320" ; опитва да избегне ПТП, като изнесе автомобила си вляво,
но не успява. Последва челен ексцентричен удар с дясната предна част ш л.а.
..Пежо 106“ в дясна предна част на л.а. „БМВ 320". Следствие на удара
двата автомобила се приплъзват по пътното платно, като се завъртат и около
вертикалните си оси и се установяват в покой на местата позиционирани в
протокола за оглед на ПТП. При удара са нанесени травми на водача л.а. И Х.Д. и
на пътуващата в л.а. „BMB 320" С.М., които са откарани в
болница за лечение, а пътуващата в л.а. п Н.К. почива на място.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът с правно
основание чл.226 от КЗ(отм.) е основателен.
Относно
възраженията за недопустимост на иска съдът се е произнесъл с определение в
з.з. от23.10.2018 г.
Разпоредбата на
чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на
застрахователно.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен
състав зачита, по правилото на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда, постановена по НОХД №173/2016г. по описа на Окръжен
съд - гр. Ямбол. Тя е
задължителна по настоящето дело относно деянието, противоправността му и вината
на дееца. Тя установява, че на посочените в исковата молба дата и място той по
непредпазливост е причинил телесни увреждания на ищеца, т.е. че е извършил
противоправно и виновно деяние.
Възражението на ответника за
наличиена съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно с оглед заключението на АТЕ и СМЕ . Вещото лице
сочи, че с оглед характера, степента и местоположението на травматичната увреда
на ищцата, мястото, на което е била по време на удара, механизма на процесното
ПТП и деформациите на автомобила, в който се е намирала, може да се приеме, че
получената травма е настъпила с използване на предпазен колан.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на
ищцата, непълното й възстановяване, както и икономическите условия в страната и
установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на 20 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за
разликата до 70 000лв. отхвърли.
По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се
счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на
увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на
застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят.
Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение
за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично
задължение до окончателното изплащане на сумата.
Видно от данните по делото
размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1130 лв. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съразмерно с отхвърлената
част от иска ответникът има право на 642.86 лв. от 900 лв.(300лв. за юриск. възнаграждение и 600лв.
депозит за вещо лице)
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 800 лв.,
както 200лв. разноски за вънаграждение за вещо лице.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, ЕИК********, със съдебен адрес:***, да заплати на С.П.И. с ЕГН: **********,*** чрез
адвокат Л.Г. от АК - Перник, съдебен адрес:г***, по иск с
правно основание чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер 20 000 лв.(двадесет хиляди лева), заедно със законната лихва
върху тези сума от 23.06.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществените вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен
размер от 70 000 лв.
ОСЪЖДА С.П.И. с ЕГН: **********,*** чрез адвокат Л.Г. от АК - Перник, съдебен
адрес:г***, да заплати на З.К.“Л.И.” АД, ЕИК********, със
съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 642.86 лв. (шестотин четирдесет и два лева и осемдесет и
шест стотинки).
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, ЕИК********, със
съдебен адрес:***, да заплати на адвокат Л.Г. от АК -
Перник, съдебен адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лв.(хиляда
сто и тридесет лева).
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, ЕИК********, със
съдебен адрес:***, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 800 лева(осемстотин лева), както 200 лв.(двеста
лева) възнаграждение за вещо лице.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника З.К.“Л.И.”
АД, ЕИК********, със съдебен адрес:***- Х.И.Д. –
ЕГН **********, с адрес за призоваване в с. Б., общ.Е., ул. „********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: