МОТИВИ по НАХД №1628/13г.
Производството
е по редна на чл.378 от НПК във връзка с чл.78а от НК.
Образувано е с Постановление на Районна прокуратура –
Пазарджик с искане за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание глоба на В.К.В. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", предложение 2, във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1,
предложение 2; във връзка с чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изречение 2; във връзка с
чл. 42, ал. 1, т . 1 от ЗДвП от НК за това, че:
На 20.06.2013 г. в гр. Пазарджик при управление на МПС -
лек автомобил марка "БМВ Х5" с ДК № СА ****, е нарушил правилата за
движение по пътищата:
- движел се е
с превишена за населеното място скорост - със 65 км. в час, при максимално
разрешена за този пътен участък от 20 км. в час, сигнализирана с ограничителен
пътен знак „максимална скорост от 20
км. в час" - чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП
- при
избиране на скоростта на движение не се е съобразил с конкретните пътни
условия, не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал; не е намалил
скоростта в случай на необходимост и да спре при възникнала опасност - чл. 20,
ал. 1 и ал. 2, изречение 2 от ЗДвП
- с
поведението си е поставил в опасност живота и здравето на хората - чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП
- не е бил
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
водачите на двуколесни пътни превозни средства - чл. 5, ал. 2, т. 1,
предложение 2 от ЗДвП
- като водач,
който ще предприеме изпреварване, не се е убедил, че превозното средство, което
ще изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво
- чл. 42, ал. 1, т. 1, предложение 2 от ЗДвП
и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Г.С.Т. *** - счупване на диафизага на дясна бедрена
кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник.
Пазарджишки
районен съд като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед
разпоредбата на НПК,прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2013 г. св. Г.С.Т. *** в
посока църквата „Св. Б.". Като наближил кръстовището с ул. „Димитър
Петков" преминал през намиращия се преди пешеходната пътека така наречен
„легнал полицай" за намаляване на скоростта на движение на МПС и решил да
завие на ляво, поради което отклонил движението на велосипеда си на ляво без да
подава сигнал с ръка .
В същото време по булеварда зад
него се движел обв. В. заедно със св.Н. с лек автомобил "БМВ Х5" с ДК № СА
13 33 МН, със скорост 65 км.
в час, въпреки, че в този район скоростта била сигнализирана с ограничителен
пътен знак на 20 км.,
тъй като имало две пешеходни пътеки .
Обв. В. макар, че забелязал
велосипедиста и че същият предприел маневра на ляво, въпреки, чене бил подал
сигнал с ръка, без да намалява скоростта си на движение или да предприеме
спиране на автомобила започнал изпреварване в момента когато вече св. Т. се намирал
върху пешеходната пътека в средата на пътното платно и бил тръгнал да завива
наляво. В резултат на това последвал удар между предната част на автомобила
и велосипеда.
От сблъсъка пострадалият Т. бил
отхвърлен напред в ляво и се ударил в металния стълб за улично осветление,
намиращ се на отсрещната страна на кръстовището, а велосипедът му продължил в
направление запад до южния бордюр на южния тротоар на булеварда след
кръстовището. Обв. В., с цел да избегне прегазване на пострадалия успял да
завие автомобила си плътно в ляво, блъснал металния парапет на моста, преминал
през него и паднал в канала.
На място бил извършен оглед на
местопроизшествието и изготвен фотоалбум. На място пристигнали служителите на
ОДМВР, измежду които и св.Р..Пострадалият бил отведен в болницата. Обв. В. бил
тестван с Алкотест „Дрегер" 7410+, който отчел отрицателен резултат за
наличие на алкохол в кръвта му.
На мястото присъствали много хора , в заведение
близо до мястото на ПТП били и св.Андр.Л. и св.Т.Л., а в отсрещното платно се
движел с автомобила си св.Динчев, който заедно със св.Т.Л. отишли веднага при
пострадалия за да видят дали е добре, като св.Динчев откарал до болницата и
майката на пострадалия.
Видно от заключението на приетата
СМЕ на пострадалия Г.Т. е било причинено счупване на диафизата на дясна бедрена
кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник - като
зарастването на костните фрагменти изисква около 3,5 - 4 месеца, а пълното
възстановяване на функцията на крайника - 7-8 месеца от датата на травмата.
Посоченото увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 от НК и е получено в резултат на възникнало ПТП.
От приетата по делото
автотехническа експертиза се установява, че произшествието е могло да бъде
предотвратено.Установява се, че водачът на автомобила се е движел с превишена
скорост , с оглед поставеният знак с ограничение на скоростта – 20 км.ч.,обвиняемият се е
движел с 65- 70 км.ч.,
като експертът заяви, че лично е присъствал на огледа , като не е взел в
предвид, че е възможно скоростта да е била и по-висока, тъй като същата е била
намалена с оглед удара в парапета на моста .Установено е, че техническото
състояние на автомобила непосредствено преди произшествието е отговаряло на
техническите изисквания и не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Техническото състояние на велосипеда преди удара е отговаряло на техническите
изисквания и също не е било в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП.Скоростта на велосипеда преди удара е била 15 км.ч..Според експертизата
въпреки, че маневрата изпреварване или заобикаляне на велосипедиста от
автомобила е предприета в зоната на кръстовището и, то при евентуален безопасен
страничен динамичен интервал дори и втази зона произшествието би било
предотвратимо от инженерно-техническа гледна точка.
От приетата справка от сектор КАТ
при ОД на МВР е видно, че обв. В. е системен нарушител по Закона за движение по
пътищата; налагани са му множество административни наказания за нарушения по
ЗДвП, отнемани са му контролни точки.
От приетата справка от сектор КАТ
при ОД на МВР е видно, че пострадалият Г.Т. е системен нарушител по Закона за
движение по пътищата; налагани са му множество административни наказания за нарушения
по ЗДвП, отнет му е контролният талон.
При така възприетата фактическа
обстановка, обв. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б" от НК предложение 2-ро от НК във
вр. с чл.343,ал.1 от НК във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, предложение
2, във връзка с чл. 20, ал. 2, изречение 2 от ЗДвП.
В качеството си на водач на МПС,
обв. В. е нарушил следните правила за движение по пътищата:
- движел
се е с превишена за населеното място скорост - със 65 км. в час, при максимално
разрешена за този пътен участък от 20 км. в час, сигнализирана с ограничителен
пътен знак „максимална скорост от 20
км. в час" - чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП
- при
избиране на скоростта на движение не се е съобразил с конкретните пътни
условия, не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал; не е намалил
скоростта в случай на необходимост и да спре при възникнала опасност - чл. 20,
ал. 1 и ал. 2, изречение 2 от ЗДвП
- с
поведението си е поставил в опасност живота и здравето на хората - чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП
- не
е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
водачите на двуколесни пътни превозни средства - чл. 5, ал. 2, т. 1,
предложение 2 от ЗДвП.
В резултат на нарушаването на
правилата за движение, обв. В. е причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на пострадалия Г.С.Т..Причините за извършване на престъплението се
намират в незачитане на правовият ред в страната и по-конкретно правилата за
движение по пътищата.
Установи се, при гореизложената
фактическа обстановка, че обвиняемият не е нарушил чл. 42, ал. 1, т. 1, предложение 2 от ЗДвП -като
водач, който ще предприеме изпреварване, не се е убедил, че превозното
средство, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво – поради което съдът го призна за невиновен и го оправда по
това обвинение.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от всички приети доказателства - оглед на местопроизшествието,
фотоалбум, свидетелските показания, заключенията на автотехническага експертиза
и на съдебно-медицинската експертиза, медицинска документация, СУМПС,
свидетелство за регистрация на МПС, справка от сектор КАТ при ОД на МВР
Пазарджик относно нарушенията на обвиняемия и относно нарушенията на
пострадалия.
От приетата и неоспорена по делото съдебно автотехническа експертиза
се установи, че автомобилът на обвиняемият се е движел със скорост от 65-70 км.ч..Експерта в съдебно
заседание заяви, че това е възможно най-ниската скорост на автомобила, тъй като
при определяне на скоростта не е взето в предвид, че минавайки през парапета на
моста, все пак скоростта е била леко намалена. От СТЕ и приетият по делото
протокол за оглед на местопроизшествие в едно с фотоалбум се установя а, че е
имало знак , с който максимално допустимата скорост на автомобилите е била
определена на 20 км.ч.,
тъй като е имало пешеходна пътека – две пешеходни пътеки успоредно една до
друга, като между тях е имало шахта.От СТЕ , протокола за оглед, както и от
показанията на св.Р. се установява, че обвиняемият не е намалил скоростта си ,
тъй като няма спирачен път, няма оставени следи от спирачен път.
Обвиняемият се е движел с
превишена скорост, поради което е бил в невъзможност да контролира ППС, както и
да спре при необходимост, каквато всъщност се е оказало че е била налице .
Велосипедиста – св.Т. е решил да завие на ляво без да подаде сигнал за другите
участници в движението. Ако обвиняемият се е движил с максимално разрешената
скорост , и съответно съобразена с обстановката и пътните условия щеше да има
възможност да избегне удара, тъй като се установи, че ударът между
велосипедиста и автомобила на обвиняемият е станал почти на осевата линия,
по-скоро в другата пътна лента .Това означава, че обвиняемият е бил забелязал
движещият се пред него велосипед и с несъобразена скорост се е опитал да го
изпревари или заобиколи. Обстоятелството, че обвиняемият е видял велосипедиста
се потвърждава от показанията на св.Н. , която е пътувала в автомобила на
обвиняемия. Тя твърди , че преди пешеходната пътека е видяла, че пред тях се е
движел велосипедист. Велосипедистите в ЗДвП са определени като уязвими
участници в движението и следва другите участници в движението да са
предпазливи спрямо тях. Тя твърди, че са забелязали велосипедиста повече от 2-3 метра преди „легналият
полицай“.Установи се от показанията на св.Ан.Л., Т.Л., св.Н., св.Т., св.Д.
,приетата по делото САТЕ, и протокола за оглед на местопроизшествие, че ударът
е станал точно между двете пешеходни пътеки , т.е. там където изпреварването е
забранено . Обвиняемият движейки се с превишена скорост, предприемаки маневра
изпреварване на пешеходна пътека е поставил в опасност живота и здравето не
само на св.Т. .
От показанията на св.Динчев и
св.Н. се установява по категоричен начин , че велосипедиста се е движил по
пътното платно, не е започнал пресичане изненадващо от тротоара , т.е.
обвиняемият е виждал , че пред него се движи велосипедист . От показанията на
св.Т. пък се установи , че ударът е бил отзад, т.е. за да се получи този удар ,
велосипедистът е започнал по –плавно завиване на ляво, а не рязко. В противен
случай ударът щеше да е от страни.
От показанията на св.Н. и св.Д.
се установи по категоричен начин , че св.Т. не е подал сигнал с ръка относно
намерението му да завие на ляво . Съдът кредитира техните показания , тъй като
и двамата са били очевидци на инцидента. Св.Н. е пътувала в автомобила на
обвиняемия а св.Динчев е идвал от срещуположната страна . В действителност св.Н.
е приятелка на обвиняемият, но св.Д. е само негов познат.Освен това се
установи, че той е помогнал на пострадалия и дори е транспортирал майка му до
болницата . Двамата свидетели не са видели св.Т. да подава сигнал с ръка .
Съдът не кредитира показанията на св.Т. в тази им част , тъй като счита , че
св.Т. твърдейки, че е дал сигнал за завиване на ляво с ръка и то два пъти, се
опитва да обясни поведението си. В конкретният случай ако св.Т. беше подал ясен
сигнал с ръка и то два пъти, този сигнал щеше да бъде забелязан и от св.Н. и от
св.Д. .Обстоятелството, че разследващият полицай не е конституирал св.Натова и
св.Динчев в качеството им на свидетели по ДП, не означава, че съдът не следва
да кредитира показанията им . Установи се, че на мястото на инцидента е имало
много хора но всъщност са разпитани като свидетели само няколко човека, като
нито един от тях не е видял поведението на обвиняемият и св.Т. преди удара.
Налице са основанията за
прилагане на чл. 78а от НК, тъй като санкцията, предвидена в чл. 343, ал. 1, б.
„б", предложение 2 от НК е лишаване от свобода до 3 години или пробация.
Деянието е извършено по непредпазливост. Обв. В. не е осъждан за престъпление
от общ характер, друг път не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VIII, раздел IV от общата част на НК и от престъплението не са
причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на
възстановяване.
При определяне и индивидуализация
на наказанието „глоба" съдът взе в предвид смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства - положителните характеристични данни и чистото
съдебно минало,както и обстоятелството, че обвиняемият се е опитал да избегне
прегазването на велосипедиста – св.Т. навивайки волана на автомобила на ляво и
падайки в канал с вода, а като
отегчаващи – множеството нарушения на правилата за движение по пътищата.
Ето защо съдът при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства определи на обв.В. административно
наказание глоба в размер на 2 000 / две хиляди/ лева платима в полза на
държавата.
Съдът счита, че е налице
основание за прилагане разпоредбата на чл.343г. от НК. Съобразявайки смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства – от една страна предприетите действия
от страна на обв.В. да предпази велосипедиста от по-тежки травми и от друга
множеството нарушения на ЗДвП, го лиши от право да управлява МПС за срок от
една година, като от така определеното наказание следва да се приспадне времето
през което обвиняемият е бил лишен от това право по административен ред.
Осъди обв.В. да заплати сторените
по делото разноски в размер на 186лв. за експертизи платими в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт и 90 лв. за експертизи по сметката на
РС Пазарджик.
По
изложените съображения съда постанови решението си.
СЪДИЯ: