Р Е Ш Е Н И Е
22.01.2021 Дупница
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
30.11 2020
на Година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
Председател Ели Скоклева
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
нах 183 2020
дело № по описа за
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 205-Ю- ИР/110.02.2020г. на директора на РЗИ
– град Кюстендил, с което е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение по чл.218 ал.2 от ЗЗ във вр. с чл.56,ал.1 от
Закона за здравето, „Еми - сладко изкушение“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на
управление гр.Дупница, ж.к.“Бистрица“бл.7,ет.5,ап.25,
представлявано от управителя Евелина Йорданова
Токева , като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда
на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ Евелина Токева като управител на „Еми- сладко изкушение „
ЕООД , обжалва наказателно постановление № 205-Ю- ИР/110.02.2020г. на директора
на РЗИ – град Кюстендил, с което е наложена имуществена санкция на
дружеството в размер на 3000лв. за нарушение
по чл.218 ал.2 от ЗЗ във вр. с
чл.56,ал.1 от Закона за здравето,.Прави оплаквания за незаконосъобразност и
иска отмяната му, като излага доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че не е извършил нарушението.че се касае за
маловажен случай.
Процесуалния представител на АНО
излага становище, че жалбата е
неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид оплакванията на
жалбоподателя,доводите на процесуалния представител на АНО и след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства,по отделно и в съвкупност, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Дружеството
жалбоподател осъществява търговска дейност в кафе –сладкарница в гр.Дупница На 0.12.2019г., длъжностни лица от РЗИ
гр.Кюстендил , извършили проверка в обекта, при която било установено,че последния
се състои от две помещения-основно и
обособена зала, която от три страни има подвижни стъклени витрини ,като
четвъртата стена е обща с основното
помещение. В момента на проверката, в
залата със стъклените витрини ,които били затворени,на масите имало
поставени пепелници, а двама от
клиентите пушели цигари.Същите отказали да предоставят документите си на проверяващите
и си тръгнали. За тези обстоятелства, в присъствието на управителя на
дружеството,бил съставен констативен протокол,с който последния бил уведомен да
се яви на 17.12.2020г. за съставяне на
АУАН на посочената дата, в присъствие на представителя на дружеството, бил
съставен такъв за нарушение по чл.56,ал.1
от Закона за здравето. Въз основа на последния, е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на осн.чл.218, ал.2 от Закона за здравето, е
наложена имуществена санкция в посочения по-горе размер.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на
показанията на разпитаните актосъставител, свидетел по акта и свид.Димитров
Същите не си противоречат и се подкрепят от писмените доказателства по
делото,като свид.Димитров установява последващи на проверката обстоятелства, които
не противоречат на установеното от горните свидетели. Съдът е даде вяра на
показанията на свид.Н., която твърди,че е била в заведението / в основното
помещение/ и че в остъклената зала не е имало клиенти, които пушат, тъй като
противоречат на останалите гласни доказателства.Освен това, същата е била в съседното,помещение и предвид,че
клиентите ,които са пушели са си тръгнали при пристигането на проверяващите,
напълно възможно е ,свид.Н. да е дошла, след тяхното тръгване.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от
надлежна страна., а по същество е основателна, и съдът отмени наказателното
постановление, по следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, с въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено за това длъжностно лице ,съобразно изискванията на чл.231,ал.2
от Закона за здравето.
Събраните по делото
доказателства установиха,че при
съставяне на АУАН и съответно издаване на НП са опуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл.42,т.4 ЗАНН,като
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не
обосновават обективните признаци на това, за което е наложена имуществената
санкция на дружеството. Санкционната норма на чл.218 ЗЗ е бланкетна, като
същевременно съдържа различни форми на изпълнително деяние, при нарушаване на
забраната за тютюнопушене в закритите обществени места ,визирана в чл.56,ал.1 ЗЗ. Чл.218, ал.1 ЗЗ
санкционира прякото нарушение на забраната за тютюнопушене ,като субект на
същото може да бъде само физическо лице, което чрез действие/ тютюнопушене/
осъществява изпълнителното деяние на нарушението. Ал.2 на същия текст
санкционира лице/ физическо или юридическо/, което е допуснало в управляван от
него обект да се наруши забраната по чл.56ЗЗ. В настоящия случай/ доколкото се
касае за ЮЛ и е наложена санкцията по ал.2 на чл.118 ЗЗ/ от описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не става ясно с какви
действия или бездействия, дружеството е допуснало в обекта, управляван от него,
да се наруши забраната за тютюнопушене.Както в АУАН, така и в НП, се сочи,че в
деня на проверката двама от клиентите на заведението са извършвали тютюнопушене
в остъкленото помещение, което е било затворено от всички страни обстоятелства,
които обосновават изпълнителното деяние, осъществено от клиентите на
заведението, но не и действията или бездействията, с които дружеството е
допуснало тези клиенти да нарушат забраната. С оглед обвинителната функция на
АУАН ,описание на нарушението, което не съдържа факти и обстоятелства,
обосноваващи признаците на последното, водят до невъзможност за нарушителя да
организира защитата си ,което налага отмяната на наказателното постановление,
без съдът да се произнася по същество.
С оглед изложеното, съдът отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.