№ 550
гр. Русе, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20224520200671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-1085-000260/24.03.2022г., издадено
от Началник на „Сектор” ПП към ОДМВР-гр.Русе, против ИЛ. ИВ. ИЛ., с
ЕГН-**********, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени
наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба от И.И.. Жалбата е допустима
подадена в законоустановения срок и в нея се твърди, че издаденото срещу
него наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и моли
съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, вместо него се
явяват редовно упълномощени представители - адв.Е.Т. и адв.Г.П., които
поддържат жалбата.
Ответникът по жалбата, административно-наказващият орган, е редовно
призован, не се явява представител, депозирано е по делото писмено
становище с което се поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира
становище.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 24.06.2021г. около 18.55 часа, полицейските служители Ц.П. и В.В.
спрели за проверка лек автомобил марка/модел „Форд Фокус“, с рег.№Р 8152
ВВ, който се движил в гр.Русе, в района на кръстовището между
ул.“Борисова и ул.“Мария Луиза“. При извършена служебна проверка от
органите на ОДМВР – Русе било установено, че автомобила бил със служебно
прекратена регистрация, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, от 21.06.2021г.,
т.к. на 21.05.2021г. било изпратено уведомление на собственика на
автомобила от ГФ да заплати за автомобила полица „Гражданска
отговорност“.
С оглед горепосочените констатации е съставен АУАН бл.
1
№962948/24.06.2021г. за допуснато от ИЛ. ИВ. ИЛ. нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС, чиято регистрация е
прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. По случая било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Прокурор от РРП разгледал материалите по пол. преписка и на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, вр. чл.9, ал.2 от НК отказал да образува
ДП, като указал на адм. орган да извърши действия по налагане на
административно наказание, поради което и било издадено процесното на
настоящото производство НП, впоследствие атакуваното пред въззивния съд.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, а НП е издадено при
условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Въззивният съд приема, че следва процесното на настоящото
производство деяние, с което е осъществено адм. нарушение да се
квалифицира като „маловажен случай“.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни
случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от
ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен
да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАНН.
Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Въззивният съд приема, че при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, както и при определяне на маловажните
случаи при административни нарушения по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП следва
да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН, както и тези по чл.93, т.9 и
чл.14 от НК.
От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се
направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение
съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността
2
обстоятелства.
От съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността
на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които
следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на
събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно
нарушение.
За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера
на вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката
остават и другите смекчаващи обстоятелства.
Въззивният съд при тълкуване на обективираната в термина "маловажен
случай" законодателна воля, приема, че при административните нарушения
следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената
опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви
и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите
данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен случай“ ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен
случай“.
Безспорно жалбоподателя ИЛ. ИВ. ИЛ. формално е осъществил от
обективна страна състава на нарушението, но административният орган не е
прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство.
Видно от доказателствата по делото е, че в малък диапазон от време след
регистриране от пол. служители на 24.06.2021г. нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, на 12.07.2021г. жалб.И. е сключил наново и представил по
пр.пр.3961/2021г. на РРП полица за сключен договор за ГО, като по делото е
заявил пред пол. органи, че се е заблудил времево, кога изтича предходно
сключената от него задължителна застраховка ГО за притежавания от него
л.а. марка/модел „Форд Фокус“, с рег.№Р 8152 ВВ. Освен това съдът споделя
и тезата на проц. представители на жалбоподателя, че когато Гаранционният
фонд констатира, че едно МПС е без редовно сключена застраховка е длъжен
съгласно изискванията на чл.574, ал.10 от КЗ да уведоми собственика на
МПС, като му даде срок за надлежно сключване на застраховка гражданска
отговорност и едва след изтичането на този срок и при неизпълнение на
посочения в уведомлението срок, то гаранционният фонд би могъл да
предприеме действия, сигнализирайки съответната ОДМВР, в която се води
на отчет моторното превозно средство с искането да бъде служебно
прекратена регистрацията му. От своя страна органите на Сектор „Пътна
полиция“, където се води на отчет автомобила, след служебното прекратяване
на регистрацията са длъжни на основание чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба І-45 от
24.03.2000г. да уведомят собственика на автомобила за служебното
прекратяване на регистрацията му. В случая е от значение това, че след като
от ГФ дадат срок на собственика на МПС отново да сключи застраховка ГО /в
случая 14-дневен/ с изпратено до него уведомление, то това уведомяване не е
едностранен акт на действие, а следва да се удостовери по надлежен начин
дали е завършено това действие, а не да се изпрати чрез по пощата или
куриерска услуга уведомлението, като се твърди, че ГФ не е длъжен да следи
дали това уведомление е получено от собственика на съответното МПС или
3
от лице със задължение да предаде уведомлението на собственика.
Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че
настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи по чл.140, ал.1 от ЗДвП, налице е хипотезата на
"маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и са налице
съществени основания за неговата отмяна.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да се уважи искането
за присъждане на претендираните от страна на адв.Е.Т. и адв.Г.П. разноски в
полза на ю.л.-жалбоподател по това производство - в размер на 300лв., с
правно основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. чл.63д от ЗАНН, във вр. с
чл.36 от Закон за адвокатурата и чл.18, ал.4 от Наредба №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските следва да
бъдат възложени съобразно §.1, т.6 от ДР на АПК в тежест на ОДМВР-Русе,
която притежава правосубектност като ЮЛ.
По гореизложените мотиви и на осн. чл.63, ал.2 и ал.4 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1085-000260/24.03.2022г.,
издадено от Началник на „Сектор” ПП към ОДМВР-гр.Русе, против ИЛ. ИВ.
ИЛ., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са
наложени наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ИЛ. ИВ. ИЛ., с ЕГН-**********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА ОДМВР-Русе да заплати на ИЛ. ИВ. ИЛ., с ЕГН-**********,
сумата от 300 лв. /триста лева/ за направени деловодни разноски, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.36 от
Закон за адвокатурата и чл.18, ал.4 от Наредба №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4