Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.01.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 13262 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 214737 от 11.09.2019 год., постановено по
гр.дeло № 87695/2017
г. на
СРС, ІІІ Г.О., 142 състав, са осъдени на основание чл.236, ал.2 ЗЗД и
чл.32 от СК, Г.Г.Х., ЕГН ********** и А.Г.Х.- двамата с адрес: ***, да заплатят
солидарно на А.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 150 лв. представляваща
обезщетение за ползване през периода 01.12.2014 г. - 04.03.2015 г. на следния
недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к.“***********С
решението на съда са осъдени на основание чл.236, ал.2 ЗЗД и чл.32 от СК, Г.Г.Х., ЕГН ********** и А.Г.Х.- двамата с адрес: ***, да заплатят
солидарно на В.Т.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 600 лв., представляваща обезщетение
за ползване през периода 01.12.2014 г.- 04.03.2015 г. на следния недвижим имот:
апартамент № 10, находящ се в гр.София, ж.к.“***********като е отхвърлен предявения иск за остатъка до 750 лв.
С решението на съда е отхвърлен иска предявен на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
предявен от А.И.С., ЕГН **********, срещу Г.Г.Х., ЕГН ********** и А.Г.Х.
за сумата в размер на 45 лв,,
представляващ лихва за забава върху главницата от 150 лв. за периода 01.12.2014
г. - 15.12.2017 г. С решението на съда е отхвърлен иска предявен на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от В.Т.С., ЕГН **********, срещу Г.Г.Х., ЕГН **********
и А.Г.Х. за сумата в размер на
45 лв,, представляващ лихва за забава върху главницата от 225 лв. за периода
01.12.2014 г. – 15.12.2017 г. С решението на съда са осъдени на основание
чл.88, ал.1, предл.2 ЗЗД и чл.32 от СК, Г.Г.Х., ЕГН ********** и А.Г.Х., да
заплатят солидарно на В.Т.С., ЕГН **********, сумата от 2000,52 лв.. представляваща обезщетение за
вреди, причинени на ищцата на 16.06.2016 г. от изпълнително производство,
проведено поради неизпълнение от страна на ответниците на договорното им
задължение за заплащане на разходите за топлинна енергия през периода м.12.2007
г. - м.04.2011 г., като е отхвърлен предявения
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
сумата от 258, 33 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.06.2016 г.
- 15.12.2017 г. С решението на съда е отхвърлен изцяло предявения от А.И.С.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.88, ал.1, предл. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, против Г.Г.Х., ЕГН ********** и А.Г.Х. за сумите от 333,33 лв. главница и 51,67 лв. лихва за
забава. С решението на съда са осъдени на основание чл.78 ГПК, Г.Г.Х., ЕГН **********
и А.Г.Х., да заплатят разделно на А.И.С., ЕГН **********, по 72,22 лв. разноски
по делото, съобразно уважената част от иска. С решението на съда са осъдени на
основание чл.78 ГПК, Г.Г.Х., ЕГН ********** и А.Г.Х.- двамата с адрес: ***, да
заплатят разделно на В.Т.С., ЕГН **********, по 181,05 лв. разноски по делото,
съобразно уважената част от иска. С решението на съда са осъдени на основание
чл.78 ГПК, всеки един от двамата ищци В.Т.С., ЕГН ********** и А.И.С., ЕГН **********,
да заплатят разделно на всеки един от ответниците Г.Г.Х., ЕГН ********** и А.Г.Х.,
сумата от по 26,38 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
В срока по чл.259 от ГПК и по чл.263, ал.2 от ГПК, решението на СРС, ІІІ Г.О., 142 състав е обжалвано и от двете страни по делото.
Ответниците по делото Г.Г.Х. и А.Г.Х., обжалват
решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника им адв.И.М., в частта, с която са уважени
предявените срещу тях обективно съединени осъдителни искове, с искане същото да
бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено друго, с
което предявените обективно съединени осъдителни искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни
и недоказани. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната от ответниците част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона. Претендират
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите
страни- ищци В.Т.С. и А.И.С., чрез пълномощника си адв.З.Г. оспорват
жалбата, по съображения изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в
обжалваната от ответниците част -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират
присъждане на направени разноски по делото.
Ищците В.Т.С. и А.И.С., обжалват решението с насрещна
въззивна жалба, подадена чрез пълномощника им адв.З.Г., в частта, с която са отхвърлени предявените от тях обективно
съединени осъдителни искове, с искане същото да бъде отменено в обжалваната му
част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените обективно
съединени осъдителни искове да бъдат
уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната от ищците част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона. Претендират
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите
страни- ответници Г.Г.Х. и А.Г.Х., чрез пълномощника си адв.И.М. оспорват подадената
насрещна въззивна жалба, като неоснователна. Молят съда, насрещната въззивна жалба,
като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение,
в обжалваната от ищците част- потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и по чл.263, ал.2 от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.3-то от ГПК, ако е
разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по
който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез
наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но процесуално недопустимо, поради следните съображения:
Съдът приема, че предметът на делото е
спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото
въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора
и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички
доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случаите, когато
съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не
е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната
инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния
съд, за да разгледа предявения иск.
На
следващо място, част от хипотезите, при които решението е недопустимо са
очертани в т.9 от ППВС № 1/1985 г. : при липса на право на иск или ненадлежното
му упражняване, при оттегляне или отказ от иска, липса на искане за
възобновяване на спряно по взаимно съгласие на страните производство и др. В
пленумното постановление е посочено, че в тези случаи втората инстанция следва
да обезсили решението и да прекрати производството по делото, а при нарушаване
на правилата за подведомственост или родова подсъдност – след обезсилване на
решението, делото подлежи на изпращане на компетентния съд или орган. При
разглеждане на иска на непредявено основание, следва да се обезсили недопустимото
първоинстанционно решение, а делото да се върне на първата инстанция за
разглеждане на предявения иск. Тези принципни постановки, приложими и при сега
действащия ГПК, са последователно прилагани и съответно доразвити във формирана
практика на ВКС, а именно: решение по т.дело № 850/2012 г., І т.о., решение по
т.дело № 748/2015 г., І т.о., решение по т.дело № 1512/2014 г., ІІ т.о.,
решение по т.дело № 2830/2015 г., І т.о., решение по т.дело № 2806/2015 г., ІІ
т.о., решение по т.дело № 3636/2015 г., ІІ т.о. и др. Съобразно тази съдебна
практика, съдебният акт е недопустим, когато е постановен в отклонение от
принципа на диспозитивното начало в процеса, или при съобразяване на невъведени
в процеса факти от страната, релевантни за квалифициране на претендирани права,
в резултат на което съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В
цитираните решения е изразено принципно становище относно предмета на защитата,
която се търси чрез иска и индивидуализирането на спорното материално право
чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
На следващо място, съдът приема, че
разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск,
представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за
последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се
индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално
субективно право.
Съгласно приетото в мотивите на ТР №2/29.02.12 г. по тълк.дело №2/11г.
на ОСГТК на ВКС, поддържано и в задължителната съдебна практика на ВКС по
чл.290 ГПК, обобщена в решение №157/30.10.13 г. по т.дело №1091/12 г. на І т.о.,
произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице
тогава, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е
произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право
въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и
излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет
и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната
квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в
исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е
произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае
за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния
закон. В този смисъл са разясненията в т.5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и
приетото в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 51 от 07.04.2009 г.
на ВКС по т.дело № 623/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 164 от 14.01.2010 г. на
ВКС по т.дело № 764/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 176 от 03.11.2010 г. на ВКС
по т. дело № 118/2010 г.,ТК, II т.о.
В процесния
случай, настоящият въззивен състав, приема, че
първоинстанционният съд не е разгледал предявените от ищците В.Т.С. и А.И.С.
срещу ответниците Г.Г.Х. и А.Г.Х., при условията на самостоятелно предявени
права солидарно, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.236,
ал.2 от ЗЗД, чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, така както са изрично заявени по петитума на
исковата молба, поради което е постановил недопустимо решение. С оглед принципа за диспозитивното начало в
гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално
право в рамките и по начина поискани от
ищеца, което в случая не е направено.
При
постановяването на обжалваното решение, съдът не се е произнесъл по исковете,
предявени от ищците, при условията на самостоятелно предявени права, солидарно
срещу двамата ответници. Съдът е задължен да се произнесе по предмета на спора,
с който е сезиран, така както той е заявен от ищците в исковата молба, с
изложените в нея обстоятелства и петитум. Както ищците, така и ответниците имат
правен интерес от решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение
на заявеното в исковата молба спорно материално право. Разглеждането на иск,
който не е предявен, и не разглеждането на предявения иск, представлява
отклонение от диспозитивното начало в исковия процес, което има за последица
обезсилване на недопустимото решение. В този смисъл съдът дължи произнасяне по
самостоятелните искове на всеки един от ищците, предявени при условията на
солидарност срещу ответниците, в рамките на заявените искови претенции. При
кумулативно обективно съединяване на искове се постановява решение по всеки
един от тях. Общото произнасяне по исковете на двамата ищци от съда не държи
сметка за претендираните от тях права и представлява недопустимо изменение на
приетите за разглеждане искове. От друга страна, предявения иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД макар да следва главния иск е самостоятелен иск. Затова при
предявяването му трябва да отговаря на условията за предявяване на иск, чрез
посочване на фактите, на които се основава и в какво се състои искането. Това
означава да бъде очертан както периода от време за който се претендира, така и
размера. От размера на иска се определя и дължимата ДТ. Съдът трябва да се
произнесе с отделен диспозитив, в който да посочи размера, за който се уважава
иска, защото върху него ще разпростре силата на пресъдено нещо. С оглед на което, съдът приема, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като
не е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.
С оглед на изложеното, обжалваното решение,
като процесуално недопустимо следва да се обезсили изцяло, включително и в
частта за разноските на основание чл.
270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК и делото да се върне на СРС за ново разглеждане
от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД, чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Новото разглеждане би следвало да започне от стадия
на изготвяне на доклад по делото по чл.146 от ГПК.
С
оглед цената на предявените обективно съединени осъдителни искове и дадените
задължителни за съдилищата указания в т.8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване –
арг. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Предвид изхода по делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство при
спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди
СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
214737 от 11.09.2019 год., постановено по
гр.дeло № 87695/2017
г. на
СРС, ІІІ Г.О., 142 състав.
ВРЪЩА
делото на СРС, за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне по
предявените осъдителни искове с правно основание чл.236, ал.2
от ЗЗД, чл.232, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които е сезиран, съгласно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.