№ 546
Гр. П.***, 10.12.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-П.***, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
При секретаря Е.В., като разгледа
административно дело № 594/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
– чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.
3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Н.З.Р.,***
против Решение № КПК-61 от 01.09.2020г., издадено от директор на Териториално
поделение–П.*** на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена
жалба вх. № Ц1012-13-70 от 03.09.2020г. и по същество е потвърдено разпореждане
№ РВ-3-13-00786033 от 20.07.2020г., издадено от ръководителя на контрол по
разходите на ДОО. С последното е разпоредено жалбоподателката да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода
от 28.11.2017г. до 18.02.2018г. в размер на ***лв..
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт, поради неправилно приложение на закона и несъответствие с
целта му. Твърди се, че контролиращият административен орган неправилно е
приел, че са налице предпоставките на чл. 114, ал.
2 от КСО за възстановяване на получено обезщетение за общо
заболяване. Посочва се, че жалбоподателката е имала надлежно сключени трудови
договори и е полагала труд при осигурителите. Твърди, че дадените задължителни
предписания в хода на административното производство не представляват основание
за възстановяване на полученото обезщетение. Искането към съда е да отмени
решението на директора на ТП на НОИ–П.*** и потвърденото с него разпореждане на
ръководителя на контрол по разходите на ДОО.
В съдебно заседание, жалбоподателката чрез
пълномощника си адв. М.Й. поддържа жалбата
и моли съда да я уважи, като отмени обжалваното решение и потвърденото с
него разпореждане.
Ответникът-Директор на ТП-П.*** към НОИ, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като
неоснователна. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд–П.***, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал.
1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността
на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал.
1 от АПК, за което оспореният акт създава задължения, при спазване
на срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.
1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал.
1 от КСО решение на Директора на ТП-П.*** на НОИ, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
От доказателствата по делото е видно, че
жалбоподателката е ползвала без
прекъсване отпуск, поради временна нетрудоспособност за времето от 28.11.2017г.
до 18.02.2018г., за което са издадени общо 4 броя болнични листове. Информация
за процесните такива с № *** за периода
от 28.11.2017г. до 18.12.2017г.; №*** за периода от 13.12.2017г. до
20.12.2017г.; № *** за периода от 21.12.2017г. до 19.01.2018г. и № ***за
периода от 20.01.2018г. до 18.02.2018г. е постъпила по реда на чл. 7, ал. 1
от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им
в Информационната система за електронен обмен на документи и данни. Във връзка
с тях и в съответствие с изискването на чл. 8, ал. 1
от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, осигурителят “***”ЕООД е представил удостоверения, с
вх. № Р14-13-000-00-**********/12.12.2017г.; №
Р14-13-000-00-**********/03.01.2018г. и
№ Р14-13-000-00-**********/28.01.2018г. относно правото за изплащане на
парично обезщетение. За ползвания отпуск, поради временна неработоспособност за
периода от 28.11.2017г. до 18.02.2018г. Н.Р. е получила парично обезщетение в
размер на общо 2195.19лв., при определено дневно обезщетение в размер на ***
лв. за 52 дни.
Предвид началната дата на неработоспособността
на жалбоподателката–28.11.2017г., периодът, от който се определя размерът на
среднодневното й обезщетение по чл. 41, ал. 1
от КСО, включва времето от 27.04.2016г. до 27.11.2017г.
Данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от
21.09.2016г. до 20.11.2017г. за жалбоподателката е подавал осигурител “***”ЕООД,
а от 21.11.2017г. до 28.02.2018г. данни са подавани от “***”ЕООД.
“***”ЕООД е поставен под наблюдател
осигурител. Със заповед № ЗР-5-13-00630920 от 26.08.2019г. директор на ТП-П.***
е разпоредил проверка по разходите на ДОО на
“***”ЕООД във връзка със сигнал изх. № 1130-13-231 от 21.08.2019г..
Проверката е приключила. Издаден е констативен протокол № КП-5-13-00697838 от
02.01.2020г., в който е прието, че не е възникнало основание за осигуряване за
шест лица. Посочено е, че от
13.10.2015г. дружеството “***”ЕООД е продадено на К. Д.*** и същият е вписан като негов
управител. К. Д. е собственик на множество фирми. Установено е, че от 2016г. до
2019г. от името на дружеството са подавани уведомления за сключване, съответно
за прекратяване на трудови договори, като към настоящия момент всички са
прекратени. Осигурителният доход е близък или равен на максималноосигурителния
доход. За тези години не са публикувани ГФО. По фондовете на ДОО не са
постъпвали дължими осигурителни вноски. Дружеството има регистрирано фискално
устройство с последен отчет генериран на 25.08.2017г. за обект в гр. Н..
Управителят на фирмата е декларирал, че не разполага с никакви документи и не е
назначавал лица по трудови договори. Въз основа на тези констатации е прието,
че дружеството не е извършвало реално никаква дейност и съответно лицата
наемани на трудови договори не са извършвали трудови функции, за които да
подлежат на осигуряване. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-13-00697835 от 02.01.2020г., с които на основание чл. 108, ал. 3 от КСО
старши инспектор по осигуряването е разпоредил осигурителят ***”ЕООД да
депозира декларации обр. 1 по Наредба №
Н-8/29.12.2005г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4,
ал. 1 от КСО на конкретно посочени лица, сред които и жалбоподателката.
Предписанията са връчени на управителя на дружеството и не са обжалвани,
съответно същите на 18.01.2019г. са влезли в сила. Не са изпълнени в определения
20-дневен срок за доброволно изпълнение, поради което с придружително писмо с
изх. № 1130-13-231#7/19.06.2020г. директорът на ТП–П.*** на НОИ на основание
чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. е поискал от директора на ТД
на НАП–гр. С., офис П.*** служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4
от КСО, подадени от “***”ЕООД, като е приложил и декларации образец
№ 1.
Данните
по чл. 5, ал. 4
от КСО за жалбоподателката, подадени от “***”ЕООД за периода
21.09.2016г. до 20.11.2017г. са заличени от регистъра по чл. 80 от ДОПК на 08.07.2020г.
При това положение административният орган –
ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП-П.*** на НОИ е приел, че
през част от периода по чл. 41, ал. 1
от КСО - от 21.09.2016г. до 20.11.2017г. жалбоподателката не е била осигурявана за временна
неработоспособност, поради общо заболяване, поради което определеното и
изплатено обезщетение е в размер по–висок от дължимия с ***лв. Затова на
основание чл. 114, ал.
2 и ал. 3 от КСО
е издал разпореждане № РВ-3-13-00786033 от 20.07.2020г., с което я е задължил
да възстанови добросъвестно надвзетото парично обезщетение за временна
нетрудоспособност поради общо заболяване в размер на ***лв. Разпореждането е
връчено на адресата на 23.07.2020г. и в срока по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО е оспорено по административен ред с жалба с вх. №
Ц1012-13-70/03.08.2020г. до Директора на ТП-П.*** на НОИ.
В срока по чл. 117, ал.
3 от КСО ръководителят на ТП-П.*** на НОИ е издал решение № КПК-61
от 01.09.2020г., с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно и е
потвърдил обжалваното разпореждане. Предмет на съдебен контрол е решението на
директора на ТП-П.*** на НОИ.
От
приобщените в хода на съдебното производство доказателства трудов договор № 9 от 01.02.2016г., сключен
със “***”ЕООД, заповед № 8 от 01.06.2016г., длъжностна характеристика за
длъжност мениджър продажби, заповед № 8 от 01.06.2016г. за прекратяване на
трудово правоотношение, считано от 21.11.2017г., копие от стр. 10 и стр. 11 от
трудова книжка, се приема, че същите подкрепят безспорните по делото факти, че
са съставени всички предвидени в закона документи за оформяне на съществуващо
трудово правоотношение. От тях, обаче не може да се направи извод за
действително изпълнение на трудова дейност, което съгласно чл. 10, ал. 1
от КСО е основанието за осигуряване и е спорният въпрос между
страните по делото. Изводът на административният орган за отсъствие на такава
се основава на влезлите в сила административни актове-констативен протокол и задължителни
предписания № ЗД-1-13-00697835 от 02.01.2020г., по силата на които осигуряване
при този осигурител въобще не е възникнало. Въз основа на тях подадените от
осигурителя “***”ЕООД данни по чл. 5, ал. 4
от КСО за жалбоподателката за периода от 21.09.2016г. до
20.11.2017г. са заличени в регистъра по чл. 80 от ДОПК преди постановяване на оспореното разпореждане. Затова съдът
приема за доказано, че през посочения период жалбоподателката не е била
осигурявана за временна неработоспособност, поради общо заболяване.
В хода на съдебното производство изрично е
заявено, че не се оспорва размера като числена стойност на подлежащото на
възстановяване обезщетение, а е споримо като цяло, че трябва да се възстановява
получено обезщетение. Въз основа на
изявленията и видно от доказателствата по делото е, че на жалбоподателката е
изплатено обезщетение за временна неработоспособност по процесните болнични
листа в размер на ***лв., а реално дължимото е *** лв. Следователно надвзетото
такова обезщетение е в размер на ***лв.
При горните фактически констатации, настоящият
състав на Административен съд-П.***, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и допустимо.
Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № Ц1012-13-70/03.08.2020г., по
реда на чл. 117, ал.
1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО. Постановено е в инструктивния едномесечен срок по чл. 117, ал.
3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО – Директор на ТП–П.*** на НОИ. Обективирано е в посочената
в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2
от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност, съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са
направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни
изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и
органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2
от КСО за възстановяване на добросъвестно получена сума за
обезщетение поради общо заболяване. В производството по административен контрол
за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно Директорът на ТП-П.*** на НОИ е
приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 114, ал.
3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В
настоящия случай разпореждане № РВ-3-13-00786033/20.07.2020г. е издадено от
ръководител на контрол по разходите на ДОО при ТП–П.*** на НОИ, който е
материално и териториално компетентния административен орган да стори това,
съгласно нормата на чл. 114, ал.
3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в изискуемата
писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната
му. То е издадено след извършени проверки по реда на чл. 108 от КСО, в хода на която е установено, че дружеството
посочено за осигурител не е извършвало дейност по смисъла на ТЗ за процесния
период, жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност при него и не се
явява осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Въз основа на това са издадени и влезли в
сила задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на
жалбоподателката данни по чл. 5, ал. 4
от КСО от осигурител “***”ЕООД. Заличаването е извършено служебно по
реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. при наличие на
предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на предписанията от
адресатите им в указания срок. Заличените данни касаят периода от 21.09.2016г.
до 20.11.2017г., осигурителен доход, които, съгласно чл. 41, ал. 1
от КСО е от значение за определяне размера на обезщетението за
временна неработоспособност на жалбоподателката за времето от 28.11.2017г. до
18.02.2018г. по процесните болнични листове. Затова в съответствие с
разпоредбата на чл. 41, ал. 1
от КСО във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения
и помощи от ДОО е преизчислен размера на дължимото се парично обезщетение за
временна работоспособност и е определено дневно парично обезщетение в размер на
16.8912лв. въз основа на дохода, върху който са внесени или дължими осигурителни
вноски за лицето, вместо първоначално определения размер от ***лв.
Следователно вместо получените общо *** лв., на жалбоподателката са били
дължими *** лв. за 52 дни неработоспособност. Изплатените над тази сума ***лв.
са без да е налице основание за това. Така установеното е при условията на чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената норма основание за възстановяване
на добросъвестно получени суми са постъпили след изплащането им доказателства
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани
доказателства, че през периода от 21.09.2016г. до 20.11.2017г.,
жалбоподателката не е изпълнявала трудова дейност при осигурител “***”ЕООД и
съответно за нея не е възникнало основание за осигуряване по чл. 10, ал. 1 от КСО и същата не е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КСО. Затова подадените за нея данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО са заличени. Следователно след изплащането на
обезщетението за временна неработоспособност са налице нови данни, който имат
значение за размера на обезщетението и те водят до възстановяване на част от изплатеното
обезщетение. Изложеното налага извода за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал.
2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на
добросъвестно надвзетата сума от ***лв., представляваща част от изплатеното й
обезщетение за общо заболяване за периода от 28.11.2017г. до 18.02.2018г. Въз
основа на изложеното се приема, че административният акт, предмет на съдебен
контрол е издаден при наличие на посочените в закона материални предпоставки и
съответства на относимите правни норми. До тези изводи е достигнал и
контролиращият административен орган, поради което издаденото от него решение е
правилно и законосъобразно.
Изложените в жалбата аргументи са
неоснователни. Ангажираните доказателства-трудов договор, длъжностна
характеристика, заповед за прекратяване на трудово правоотношение не променят
извода, отчитайки непрецизността им, не променят извода, че същите са създадени
доколкото правото ги изисква, но от тях не може да се направи извод, че
жалбоподателката е полагала реално труд доколкото самото дружество не е
извършвало никаква дейност и не е имало нужда от наемане на работници. Не се
възприемат и доводите, свързани с издадените задължителни предписания.
Последните представляват индивидуален административен акт, влязъл в сила, и
изпълнен и същите правилно са ценени като такива по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.
Изложеното налага извода за осъществяване на
предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за
възстановяване на част от получената сума за обезщетение за общо заболяване.
Изплатеното такова е получено без основание. Съгласно посочената разпоредба
основание за възстановяване на добросъвестно получени суми са постъпили след
изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане. Въз основа на изложеното се приема, че е
налице липса на стопанска и икономическа дейност на дружеството работодател, а
от там и липса на реално полагане на фактически труд от страна на
жалбоподателката за процесния осигурителен период при този работодател. Не е
възникнало и качеството на осигурено лице и поради това и независимо от това
дали за нея са били внесени или не осигурителни вноски, то същата не е имала
право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност в
първоначално определения размер. Следователно лице, което не е доказало, че е
извършвало трудова дейност, не може да има качеството на осигурено лице,
независимо от първоначалното наличие на останалите законови предпоставки.
Влезлите в сила задължителни предписания и последвалото заличаване на
подадените данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО за жалбоподателката, представляват нови данни, които имат
значение за определяне правото, размера и срока на обезщетение, в съответствие
с чл. 114, ал.
2, т. 2 от КСО. Въз основа на това се споделят доводите на ответника
по жалбата, че лицето към дата на отпускане на обезщетението е било
добросъвестно, доколкото отпуснатото обезщетения за безработица е извършено въз
основа на данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО. Разпореждане № РВ-3-13-00786033/20.07.2020г. на
ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП-П.*** на НОИ е издадено в
съответствие със закона, а оставайки го в сила със своето решение, директорът
на ТП-П.*** на НОИ е постановил правилно и законосъобразно решение.
Административният акт, предмет на съдебен
контрол, с който по същество е потвърден акт за възстановяване на суми получени
от фондовете на ДОО е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно производствените правила, при наличие на посочените
в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. При
осъществения съдебен контрол не се констатират основания за отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 4
от АПК.
Въз основа на изложеното настоящият състав приема
жалбата за напълно неоснователна и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК ще се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора ответната страна има
право на разноски. Същите са поискани своевременно от участвалият по делото
процесуален представител. На основание чл. 143, ал.
4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8
от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят по реда на чл. 24 от
Наредбата за правна помощ и се присъждат в размер на 100. 00 лв..
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд - П.***
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.З.Р.,*** против Решение №
КПК-61 от 01.09.2020г., издадено от директор на Териториално поделение–П.*** на
Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА Н.З.Р.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Териториално поделение–П.*** на Националния осигурителен институт съдебни
разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението може да се обжалва от страните пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/