№ 4529
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110209627 по описа за 2023 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-74453 от 29.06.2023г. по описа на
ОПП СДВР от В. А. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“ , бл. 636, вх. В,
ет. 5, ап. 58 срещу Наказателно постановление N 23-4332-010146/06.06.2023 г. , издадено от
началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП -
"глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП и 2. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично.
В хода на съдебните прения поддържа жалбата и сочи, че не е извършил нарушения,
а ако е , ще си предаде свидетелството за управление .
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
СРП, редовно призована не се представлява.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на В. А. А. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23-4332-
1
010146/06.06.2023 г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 26.03.2023г. около 15:30ч. св. Б. К. се намирала на паркинг, находящ се на
бул.''Сливница'', бл. 001, където се помещавала автомивка Bubbles. Св.К. стояла на паркинга
права и чакала неин приятел да измие автомобила си. По същото на паркинга бил и
жалбоподателят В. А., като водач на л.а. марка и модел ''Ауди А4'' с рег. № СА 3343 КХ.
Около 15:40ч. жалбоподателят започнал маневра – движение на заден ход с цел да
напусе района на автомивката и без да се убеди, че зад автомобила стои св. К. я блъснал в
дясната част на тялото и крайниците. След това А. потеглил напред и напуснал паркинга.
Тъй като жалбоподателят не спрял, св. К. подала сигнал на телефон 112 .
На място пристигнал АП на ОПП СДВР .
Св. К. обяснила на служителите на полицията какво се е случило , написала сведение
, посочила регистрационния номер на автомобилът, който я ударил, след което бил изготвен
протокол за ПТП и скица от Г.Геров – служител на ОПП СДВР.
На 17.05.2023г. жалбоподателят А. се явил в ОПП СДВР и собственоръчно написал и
подписал декларация, че на 26.03.2023г. само той, лично е управлявал л.а. марка и модел
''Ауди А4'' с рег. № СА 3343 КХ, собственост на неговия баща – Александър А., но отрича
да е е участвал в произшествие.
На 09.06.2022г. в резултат от извършената проверка , св.Ц. в присъствието на
Станислав Донков, съставил Акт за установяване на административно нарушение №
АД240807/17.05.2023г. срещу В. А. за нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл.123, ал. 1, т. 2, б.“а“ и
''б'' от ЗДвП.
Актът бил предявен на последния, който го подписал и посочил , че е депозирал
декларация.
В законоустановения срок не постъпило възражение по акта.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление 23-4332-010146/06.06.2023 г. , от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП и 2.
на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
2
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти се
установиха в хода на съдебното следствие.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи , че към
датата на нарушенията автомобилът марка и модел ''Ауди А4'' с рег. № СА 3343 КХ –
собственост на Александър А. е бил управляван от В. А..
Последният на 17.05.2023г. собственоръчно е декларирал, че лично е управлявал
процения автомобил на 26.03.2023г.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. К. и писмените доказателства по делото,
от които се установява, описаната по-горе фактическа обстановка.
Свидетелят е и пострадала, съответно е възприела непосредствено неуспешната
маневра и настъпилото ПТП, записала е регистрационния номер на автомобила и пак лично
е възприела , че последният е управляван от лице , от мъжки пол(определя го като ''момче'')
и сочи , че не е бил сам в автомобила.
Пак от показанията на тоази свидетелка се установява, че след настъпване на ПТП,
жалбоподателят е напуснал местопроизшествието , като не е сигнализирал компетентните
органи.
От изложеното следва, че нарушението с правна квалификация по чл. 40, ал. 1 от
ЗДвП е извършено от В. А., установено е и е наказано при спазване на процесуалните
правила.
Не са допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП
за посоченото нарушение.
Същите са съставени от компетентни длъжностни лица в кръга на правомощията им
при спазване на процесуалните правила, съдържащи се в ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в посочената част.
3
Съдът намира, че е допуснато и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.''а'' от ЗДвП, но
АНО е допуснал нарушение при излагане на фактите, съответно правната им оценка.
Съгласно обстоятелствената част на НП, В. А. е напуснал мястото на ПТП като не е
спрял да установи състоянието на пострадалото лице и не е останал на място до
пристигането на компетентните органи на МВР в ПТП.
Изложеното от фактическа страна осъществява признаците на нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 2, б.''б'' от ЗДВП, а не на б.''а'' от същата разпоредба.
В случая е установено, че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието без да
уведоми компетентните органи за настъпилото произшествие , както и не е останал на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи.
В тази връзка , съдът е длъжен да посочи , че контролният орган е бил прецизен при
излагането на фактите в АУАН , както и правилно е квалифицирал тези факти, като
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.''а'' и б.''б'' от ЗДвП.
При така установеното , макар да е налице допуснато от АНО нарушение, съдът
намира, че същото не е съществено, доколкото с предявяването на АУАН, жалбоподателят
се е запознал с всички факти от състава на вмененото му нарушение и се е зашитавал по тях.
От изложеното следва, че допуснатото нарушение не е засегнало правото на защита,
респективно не е съществено и не води до отмяна на НП.
Съдът е длъжен да обърне внимание на АНО, че следва да прецизира начина на
излагане на съставомерните факти , респективно относимата правна квалификация за да не
става причина за отмяна на наказателните постановления на формално основание при
наличието на категорични доказателства за извършено нарушение.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 23-4332-010146/06.06.2023 г. ,
издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на В. А. А. с ЕГН **********
са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗДвП и 2. на основание чл. 183, ал. 2, т.
11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5