О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14.07.2015 г.
гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД , VІІ-ми граждански състав
на 14 юли
2015 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия Р.СТОЕВА
гр.д. № 407 по
описа на ЯОС за 2014 г.,
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от „Завод за каучукови уплътнители” АД с
ЕИК ********* против Народното събрание на РБ, Агенция за следприватизационен
контрол – гр.София, Апелативен съд - гр.Пловдив и Върховен касационен съд –
гр.София. Иска се да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищеца
общо сумата 712115 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, която сума е
формирана както следва: 532900 лв. – пазарна стойност на терена и сградите,
собственост на ищеца, отчуждени при публичната продан за погасяване
задълженията на „ЗКУ-98” АД към държавата; 174960 лв. – заплатена от ищеца
наемна цена за продадените чрез публична продан ДМА за периода от м.09.2011 г.
до м.02.2014 г.; 4255 лв. – сторени разноски в производството пред ВКС,
приключило с Определение от 28.06.2010 г., които суми според ищеца съставляват
претърпени от него имуществени вреди, в резултат на допуснати от ответниците
нарушения на норми на правото на ЕС.
С Разпореждане от 19.01.2015 г.
исковата молба е оставена без движение, поради констатирани нередовности по
нея, като на ищеца е даден едноседмичен срок от уведомяването за следното: 1. да
внесе по сметка на ЯОС допълнително ДТ в размер на сумата 28459,60 лв. и
представи вносната бележка в съда; 2. да изложи фактическите обстоятелства,
послужили като основание за претендираната солидарна отговорност за
ответниците, като конкретизира и действията на всеки един от ответниците,
довели до твърдяния в ИМ вредоносен резултат.
С молба, вх.№582/04.02.2015 г.
(озаглавена „уточнение”) ищецът е изразил несъгласие с дадените от съда
указания и е поискал съда да отмени разпореждането си от 19.01.2015 г. По
същество дадените от съда указания по т.1 са изпълнени – внесена е определената
от съда ДТ, а по т.2 - не са изпълнени.
С Разпореждане от 23.02.2015 г.
исковата молба отново е оставена без движение, поради нередовности по нея, като
на ищеца е даден едноседмичен срок от уведомяването за следното: да посочи
размера на претенцията си по отношение на всеки от ответниците, като
конкретизира вида и размера на вредите, причинени от действията на всеки един
от тях.
С молба, вх.№1376/13.03.2015 г. (озаглавена
„уточнение”) ищецът е изразил несъгласие с дадените от съда указания и е
поискал съда да отмени разпореждането си от 23.02.2015 г. По същество дадените
от съда указания не са изпълнени. По пункт ІІ от молбата е заявено уточнение на
предявения иск, по силата на което
искът срещу Народното събрание на РБ да се счита главен, а исковете срещу
останалите ответници – евентуални.
С
Определение №107/23.03.2015 г., след като е приел, че указанията не са
изпълнени и на осн. чл.129, ал.3 ГПК, ЯОС е прекратил производството по делото.
С
Определение №188/15.06.2015 г., по ч.гр.д.№141/2015 г. на БАС прекратителното
определение на ЯОС е отменено и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по него. В
определението са дадени указания, с които настоящия съд е задължен да се
съобрази.
Предвид горната хронология, ЯОС счита, че дължи
произнасяне по реда на чл.140 ГПК.
С разпореждане от 17.11.2014 г.
ЯОС е изпълнил задълженията си по чл.131 от ГПК. В определения от процесуалния
закон едномесечен срок, писмен отговор е постъпил от всеки един от ответниците
в производството.
В депозирания писмен отговор ответника Върховен касационен съд е заявил
становище за неоснователност на предявения иск, поради липса на предпоставки за
ангажиране отговорността на ВКС. На самостоятелно основание са оспорени
предявените претенции и по размер. Иска се отхвърляне на предявения иск. Доказателствени искания не са направени.
В депозирания писмен отговор ответника Апелативен съд гр.Пловдив е заявил
становище за недопустимост по отношение на него, съответно - неоснователност на
предявения иск. По допустимостта на иска твърдят, че последния е недопустим,
тъй като не е налице нито една от лимитативно изброените хипотези на чл.2 ЗОДОВ, който се явява специален закон, уреждащ отговорността на
правораздавателните органи. По същество на предявения иск заявяват становище за
неоснователност на същия. Твърдят, че не е налице твърдяното от ищеца нарушение
на правото на ЕС при постановяване на решението по т.д.№761/2009 г. по описа на ПАС, от което ищеца да е
претърпял посочените в ИМ вреди, т.е. липсва причинна връзка между
постановеното решение и претендираните вреди. Заявяват още, че цитираното
решение не е окончателно, подлежало е на обжалване, а ищеца е упражнил правото
си на жалба, като подадената касационна жалба не е допусната до касация от ВКС.
Що се касае до твърдението в ИМ за нарушение на чл.267 ДФЕС, то в посочената
норма е предвидена възможност (право), но не и задължение да се сезира СЕС.
Нещо повече - искане за отправяне на преюдициално запитване ищеца е направил за
първи път в касационното производство. Заявено е твърдение, че ПАС не е
допуснал нарушение, нито на националното законодателство, нито на правото на
ЕС, като са изложени подробни съображения. Иска се отхвърляне на предявения иск
като неоснователен. Доказателствени
искания не са направени.
В депозирания писмен отговор ответника Народно събрание на РБ е заявил
становище за недопустимост на предявения иск по отношение на него с твърдение,
че не е пасивно легитимирана страна, като е изложил подробни съображения в тази
насока. Заявено е и твърдение, че солидарния иск против четиримата ответници е
недопустим, тъй като не е налице съвместен незаконосъобразен акт, издаден от
тях. Сочи се, че твърдението за нарушение на чл.63 ДФЕС от страна на НС на РБ е
несъстоятелно с оглед принципа на непосредствена приложимост на правото на ЕС и
върховенство на общностната норма над противоречаща й национална норма. Заявено
е още, че липсва пряка причинно – следствена връзка между твърдяното от ищеца
нарушение от страна на НС, състоящо се в приемането на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК,
и претендираните вреди. Въз основа на тези и другите изложени в отговора съображения считат, че липсват предпоставки
за ангажиране отговорността на НС и молят за отхвърляне на предявения иск. Доказателствени искания не са направени.
В депозирания писмен отговор ответника Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол гр.София е заявил възражение за
неподведомственост на предявения против тях иск на гражданските съдилища,
позовавайки се на нормата на чл.1, ал.2 ЗОДОВ. По същество на спора е заявено
становище за неоснователност на предявения иск, поради неговата недоказаност,
като са развити подробни съображения. Заявени са възражения против доказателствените
искания на ищеца, в частност по отношение формулировката на задачите на
поисканата СИЕ. Направено е оспорване на достоверността на датата на
представения от ищеца договор за наем на недвижим имот, сключен между „Асорт
95” ЕООД и „ЗКУ” АД на твърдяна дата 01.09.2011 г. Иска се отхвърляне на
предявения иск.
Заявеното
от ответника АПСК – гр.София възражение за неподведомственост на предявения против тях иск на
гражданските съдилища се прецени за неоснователно, поради което следва да се
остави без уважение.(в т.см. Определение №5/12.02.2015 г. , по адм.д.№65/2014
г. на ВАС и ВКС – смесен петчленен състав).
По въпроса за процесуалния ред, по
който делото следва да се разгледа, настоящия състав с оглед разпоредбата на
чл.278, ал.3 ГПК следва да се съобрази с постановеното от БАС в Определение №188/15.06.2015 г., по
ч.гр.д.№141/2015 г. по описа на БАС. Независимо от това е нужно да бъде
отбелязано, че по-многобройна е практика на ВКС, поддържаща становището,
че искове като настоящия следва да бъдат разгледани по общия исков ред на ГПК,
като изключение е цитираното от БАС в отменителното му определение Определение
от 08.05.2015 г. по гр.д.№1867/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.
При изложеното, с оглед указанията
на БАС и въз основа на чл.10, ал.1 ЗОДОВ производството пред съда следва да се
развие при задължителното участие на прокурор. Предвид на това препис от ИМ,
доказателства към нея, допълнителните молби на ищеца, отговорите на ответниците
и постановените от съда актове следва да се връчат на ЯОП.
Съдът, след като извърши проверка по редовността и
допустимостта на предявения иск, направи преценка на исканията и възраженията
на страните и на основание чл.140 от ГПК:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА
с.з. за 30.09.2015 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните и ЯОП.
І. ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА НА ИЩЕЦА:
1. Приема писмени
доказателства по опис, направен на стр.31 и 32 от
исковата молба (л.33-34 от делото) и писмено доказателство, представено с
уточнение на ИМ от 09.06.2014 г., по т.ІV (л.126 от делото);
2. Приема
търг.дело №260/2008 г. по описа на ОС-Стара Загора; ф.д.№786/1998 г. по описа
на ОС-Стара Загора; изп.д.№3243/2006 г. по описа на ДСИ при РС-Стара Загора;
3. Да се
изиска от Административен съд - гр.София град адм.дело №5146/2007 г. по описа на АССГ;
4. Указва
на ищеца, че ако желае да се ползва от документите, описани в т.9.5 от ИМ, за
които твърди, че са находящи се в Министерски съвет на РБ, може да поиска да
бъде снабден със съдебно удостоверение, въз основа на които да се снабди с
тях или да се възползва от реда на
чл.192 ГПК, с оглед обстоятелството, че МС на РБ е трето неучастващо в делото
лице.
5. Допуска
съдебна експертиза със задачите, посочени на стр.31, т.9.6 от ИМ (л.33 от
делото), която да се изпълни от вещо лице – оценител на недвижими имоти.
Експертизата да се изпълни от вещо лице Иван Илиев Банев при депозит от 600 лв., платим от ищеца в
5-дневен срок от уведомяването;
6. По повод направеното от ответника особено искане
с правно основание чл.193 от ГПК за оспорване достоверността на датата на
представения с исковата молба договор за наем на недвижим имот, сключен между
„Асорт 95” ЕООД и „ЗКУ” АД на твърдяна дата 01.09.2011 г., на основание чл.193,
ал.2 от ГПК – дава възможност на
ищеца да заяви дали желае да се ползва от него.
ІІ. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
НА ОТВЕТНИЦИТЕ:
По направеното особено искане с правно основание
чл.193 от ГПК за оспорване достоверността на датата на представения с исковата
молба договор за наем на недвижим имот, сключен между „Асорт 95” ЕООД и „ЗКУ”
АД на твърдяна дата 01.09.2011 г. съдът ще се произнесе в с.з., след като ищеца
заяви дали желае да се ползва от него.
Препис от настоящото определение да се връчи на
страните.
Препис от писмените отговори на ответниците да се
връчат на ищеца.
На ответниците да се връчи и препис от:
допълнителните молби на ищеца с вх.№582/04.02.2015 г. и с вх.№1376/13.03.2015
г. (озаглавена „уточнение”); постановените от съда разпореждания от 19.01.2015
г. и от 23.02.2015 г.; Определение
№107/23.03.2015 г. на ЯОС и Определение №188/15.06.2015 г., по ч.гр.д.№141/2015
г. на БАС за сведение и становище.
На ЯОП да се връчи препис от ИМ,
доказателства към нея, допълнителните молби на ищеца, отговорите на ответниците
и постановените от съда актове.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: