Р Е Ш Е Н И Е
№ II-78 01.10.2019
година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря………..Вълкова……………….като разгледа
докладваното от съдията Темелкова гражданско дело № 1290 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1747 от
08.07.2019г., постановено по гр.д.№ 1536/2019г. по описа на районен съд –Бургас
е наложена мярка за защита на Д.П.П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Хан
Аспарух“ № 3, срещу домашно насилие, осъществено от Б.Е.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, като Б.Е.С. е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие;забранява се на Б.С. да приближава на по – малко от 50 метра жилището
на Д.П., местоработата й и местата за социални контакти и отдих на молителката
и детето за срок от 6 месеца. Б.С. се
задължава да посещава специализирана програма за извършители на насилие в Център за превенция на насилието и
престъпността, на адрес: гр. Бургас, бул.“М. Луиза“ № 9 за срок от 6 месеца.
Издадена е съдебна заповед за защита. С горецитираното решение на Б.С. е
наложена глоба в размер на 200 лв. Ответникът е осъден да заплати по сметка на
БРС сумата от 25 лв., представляваща дължима за производството държавна такса,
както и да заплати на Д.П. сумата от 600 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Против постановеното решение е постъпила жалба от
Б.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Мария Димитрова, съдебен
адрес: град Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.2. Твърди се, че цялото решение е
неправилно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка,
при неправилна оценка на доказателствата по делото, както и недопустимо в
едната си част,в която е постановена мярка за защита от домашно
насилие,забраняваща на ответника да се доближава на по-малко от 50 метра от
местата за социални контакти и отдих на детето на страните. Жалбоподателят
счита, че съдът, постановявайки решението си, се е позовал единствено на
показанията на свидетеля С. и на представената от молителката медицинска
документация. Не е правилен изводът на съда, че нараняванията на молителката
съответстват на медицинската документация, излага се становище за противоречие в
констатациите относно получените наранявания в различните медицински документи.
Съдът е извършил неправилна преценка на показанията на свидетеля С.,като е
нарушил задълженията си по чл.172 ГПК. Свидетелят е брат на молителката и съответно в много
близки отношения с нея, с изразено негативно отношение към ответника. Същият не
е бил свидетел на случилото се между страните, а възпроизвежда това, което му е
казала молителката, като дори твърди , че е видял кичур коса на пода, за което
обстоятелство липсват твърдения в молбата за защита от домашно насилие. Съдът е
игнорирал останалите доказателства по делото с мотив, че същите са косвени
такива, т.е. не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка. Според показанията на дошлите на място полицейски служители, страните
по делото са били видимо спокойни в деня на скандала, а молителката е поискала
само съдействие за да си събере багажа. Съдът не е кредитирал показанията и на
останалите свидетели по делото – К., В. и Д., от които обаче става ясно, че
сутринта след деня, за който се твърди, че е извършено насилието, молителката е
била спокойна, без притеснения,а това означава, че ответникът е спокойна
личност и никога не е бил агресивен и молителката не е била изплашена за живота
и здравето си.
На следващо място, жалбоподателят излага становище за
недопустимост на решението в частта, с която е забранено на ответника да
доближава местата за социални контакти и отдих и на детето, което страните
имат. Мярка за защита по отношение на детето не е поискана, няма и твърдения за
извършено насилие спрямо детето, и чрез постановения съдебен акт ответникът е
лишен от контакт с детето си. Намира за неправилна и преценката на съда относно
продължителността на взетата мярка за защита, която не е съобразена със
степента и интензитета на приетото за извършено насилие, още повече, че не е
посочен от кога започва да тече 6-месечния срок на мярката. Намира за
неподходяща и мярката, според която ответникът е задължен да посещава
специализирана програма за извършители на насилие, тъй като съдът не е изложил
никакви мотиви за необходимостта от нея, още повече, че ответникът е с
положителна личностна оценка.
Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на молбата за
защита на Д.П.. В случай, че съдът намери молбата за основателна, то иска да
бъдат изменени постановените от първоинстанционния съд мерки с други подходящи
по вид и срок, както и да бъде обезсилено решението в частта, в която са
постановени мерки за закрила , забраняващи на Б.С. да се доближава на по-малко
от 50 метра до местата за социални контакти и отдих и на детето. Претендират се
разноски пред двете инстанции.
В срока по закон
е постъпил отговор на жалбата от ответната страна Д.П. П., ЕГН **********, чрез адв.Маргарита Александрова, съдебен
адрес:град Бургас, ул. „Хан Аспарух“ № 3, ет.1.
Излага се становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от представените по делото
доказателства категорично се установява, че ответникът е осъществил домашно
насилие над молителката, в резултат на което същата е изживяла силни
притеснения, стрес, болки и страдания в резултат на нараняванията по тялото,
които е получила. От представената медицинска документация безспорно се
установяват твърдените наранявания. Намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че съдът не е извършил цялостна преценка на доказателствата по
делото. Твърди, че по делото е установен и поводът за конфликта между страните,
а именно поставяне на проследяващо устройство на колата на молителката, което
обстоятелство не е отречено от ответника и което само по себе си е опит за
ограничаване личната свобода на молителката, и също е форма на домашно насилие
по смисъла на закона. Изразява несъгласие с твърдението, че решението е
недопустимо. За да е ефективна наложената мярка за защита, то ответникът не
следва да доближава местата за отдих и социални контакти на молителката, когато
тя е с детето. Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
отношение на наложената мярка за защита - забрана за ответника Б.С. да
приближава на по-малко от 50 метра местата
за социални контакти и отдих на молителката и детето ,жалбоподателят твърди ,че е налице недопустимо
произнасяне по отношение на детето, тъй
като няма твърдения за осъществено
домашно насилие против него и не е искана мярка за защита по отношение на
детето.Действително, няма доказателства и твърдения за осъществено насилие върху детето.С оглед на ниската си възраст
то живее с майка си, така че при налагане на мярка за защита по отношение на
нея ,за да бъде спазвана ,ответникът следва да не приближава местата за социални контакти и отдих на детето
,в случаите, когато е със своята
майка.През останалото време не е необходимо да се налагат мерки за защита на
детето, тъй като съдът не е установи от доказателствата по делото да е
упражнено насилие върху него от страна на ответника.Решението обаче не е
недопустимо ,а неправилно, тъй като в това производство съдът не е обвързан от искането в молбата ,а
се ръководи от целта да се даде пълна и ефективна защита на пострадалото лице и
по своя преценка налага необходимите за това мерки.Това означава, че не е
налице произнасяне свръхпетитум, което води до недопустимост на решението ,а то
следва да се отмени по отношение на забраната ответникът да се приближава
местата за социални контакти и отдих на
детето,когато то е придружавано от трети
лица ,а не от майката.Докато детето е заедно с молителката, ответникът
следва да спазва съдебната забрана да приближава местата за отдих и социални
контакти на последната. Що се отнася до забраната да приближава жилището на
молителката ,това не следва да се преценя като лишаване от възможност на
ответника да се вижда се детето, тъй като личните контакти с него могат да се
осъществяват с помощта на трето лице,без да
е необходимо непременно ответникът да посещава жилището на молителката.
Производството е по чл.12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл.8 от ЗЗДН ,подадена от Д.П. против Б.С. за защита от домашно насилие, упражнено от
ответника на 05.02.2019г.В молбата
се твърди ,че на посочената дата е
възникнал скандал между страните по повод поискано от молителката обяснение за
поставено, според нея, проследяващо устройство в автомобила й на 18.01.2019г.Тя се
обадила на приятел на ответника, който му е помогнал да постави това
устройство.С. се ядосал и поискал тя да прекрати разговора, започнал да крещи и
да дърпа телефона от ръцете й. Хванал
китките й и ги стиснал,успял да изтръгне
телефона,изблъскал я в гърдите, тя паднала на колене ,усетила силна болка по
ръцете и краката и в гръдната област.Цялото поведение на ответника било
агресивно и грубо, тя била силно
изплашена и шокирана.След като ответникът й върнал телефона, молителката се
обадила на 112, дошла полиция, дошъл и брат й .Бил съставен предупредителен
протокол на ответника да се въздържа от домашно насилие. На другия ден
молителката се изнесла от жилището,което страните обитавали съвместно и отишла
с детето при баба си.Към молбата е приложена декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН,както
и съдебномедицинско удостоверение от
съдебен лекар № 34/2019г и амбулаторен лист от личния лекар на молителката.В
отговора на молбата ответникът признава ,че имало спречкване между тях на
05.02.2019г по повод на телефонен разговор на молителката с негов приятел,но
отрича да е имало упражнено от негова страна домашно насилие.Твърди ,че е
взел телефона от ръката й,прекъснал е
разговора и после й го върнал.
По изложеното в жалбата съдът намира
следното :
Твърди се ,че районният съд едностранчиво е аргументирал
решението си само на база медицинската документация и показанията на свид.С.,който
освен това е брат на молителката и показанията му следва да се преценяват по
реда на чл.172 ГПК.По отношение на медицинските документи и съдържащите се в
тях констатации, съдът намира следното : в съдебно-медицинското удостоверение
на съдебния лекар,изготвено два дни след събитието, е констатирано
наличие на две драскотини в областта на гръдната кост, две синкави
кръвонасядания в областта на лявото бедро/синини/,а също и кръвонасядания в
областта на двете колене. Личният лекар,при извършен преглед на 06.02.2019г,
също е констатирал синини по коленете и
лявото бедро и синини по гр.кош. Различия има само относно нараняванията в областта на гръдната кост, но тези различия/ драскотини или синини/ не са
съществени и не променят извода за наличие на
белези от наранявания по тялото на молителката в тази област,които е
възможно да са причинени от действията на ответника, описани в декларацията по
чл.9,ал.3 ЗЗДН.В амбулаторния лист
липсват констатации за травми по ръцете, както се твърди в жалбата.Що се
отнася до показанията на свид.С., брат на молителката, то неговите показания
следва да се преценяват с оглед всички други данни по делото, като вземе предвид
възможната негова
заинтересованост-чл.172 ГПК.Следва да се има предвид ,че свидетелят С.
не е очевидец на самия акт на домашно насилие , той е пристигнал след това и
неговите показания се отнасят до състоянието ,в което е заварил
молителката –„стресирана и паникьосана“и след като ответникът излязъл и
полицаите си тръгнали , му разказала какво се е случило и се разплакала.Свидетелските
му показания относно състоянието на молителката след скандала кореспондират с
тези на полицая Иванов, дошъл на място,
който си спомня, че тя е била леко
превъзбудена.Не са налице доказателства, опровергаващи показанията на свидетеля
С., относно психическото състояние на молителката след конфликта . Що се отнася
до останалите обстоятелства ,за
които полицаите ,отишли на място
свидетелстват ,то основното в техните
показания е ,че молителката искала съдействие от тях да се събере багажа и те
не са викали линейка на адреса. Фактът ,че не е
викана линейка обаче е обясним с получените наранявания,констатирани от
съдебния лекар , които не налагат спешна медицинска помощ. От друга страна,
полицаите изрично са заявили,че не могат
да си спомнят в подробности случката
,така че на база на техните показания не би могло да се приеме за доказано
твърдението на ответника, че на 05.02.2019г не е упражнил домашно насилие над
молителката. Що се
отнася до показанията на свидетеля К.,те
съдържат информация за случилото се на следващия ден , когато тя е изнасяла
багажа си. Фактът ,че е била спокойна
тогава ,не може да доведе до категоричен извод ,че предната вечер не е имало
упражнено насилие върху нея и поради това правилно е преценено ,че това е
косвено доказателство в подкрепа на тезата на ответника за липса на акт за
домашно насилие. Показанията на свид.В. са неотносими към предмета на спора- имало ли е на 05.02.2019г
осъществено домашно насилие над
молителката. Свид.Д. е този ,с когото молителката е разговаряла по телефона, като
той съобщава само за проведения разговор, който бил прекъснат от ответника,
когото свидетелят чул да я моли да остави телефона.От показанията на тези трима
свидетели не може да се направи обоснован извод в подкрепа на твърденията на
ответника.С оглед на гореизложеното
съдът намира,че правилно районният съд е преценил ,че по отношение на
молителката на 05.02.2019г е било упражнено домашно насилие и това е установено
от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, включително и
декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
Основателно е оплакването в
жалбата относно срока за прилагане на мярката по чл.5,ал.1,т.3 ЗЗДН. С оглед установеното по делото, съдът
намира ,че налагането на мярката по
чл.5,ал.1,т.3 ЗЗДН е адекватна и подходяща ,но
следва да се намали срокът за
прилагане на тази мярка на четири
месеца, считано от датата на издаването на заповедта от районния съд –
08.07.2019година.За да намали този срок, съдът взе предвид ,че от момента на издаването на заповедта за
незабавна защита на 20.02.2019г,съдържаща същата мярка за защита, са
изминали седем месеца и през този
период няма данни по делото ответникът
да е нарушил заповедта и да е осъществил
друг акт на насилие против молителката.Що се отнася до другата наложена
мярка по чл.5,т.5 ЗЗДН –посещаване на
специализирана програма за извършители на насилие ,то правилно районният съд е
преценил ,че тази мярка се налага с оглед превенция на други актове на домашно
насилие.Правилно е определен и срокът за прилагане на тази мярка-6 месеца от
датата на издаване на заповедта за съдебна защита.
По отговорността за разноски:съобразно разпоредбата на чл.11,ал.2 ЗЗДН
при издаване на заповед разноските се възлагат на извършителя на домашното
насилие.При отказ за издаване на заповед или отмяна на заповедта,разноските се
заплащат от молителя-чл.11,ал.3 ЗЗДН.В конкретния случай не е налице отмяна на
заповедта ,а само намаляване на срока за прилагане на една от мерките
,постановени от районния съд.Поради това разноските следва да се понесат от
ответника.По делото са представени
доказателства за направени от молителката разноски пред настоящата
инстанция в размер на 300лв.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1747/08.07.2019г, постановено по
гр.д.№1536/2019г на районен съд-Бургас, в частта ,в която е наложена мярка за
защита на Д.П.П., ЕГН ********** срещу домашно насилие ,осъществено от Б.Е.С. ,като
е забранено на Б.Е.С. да приближава на по-малко от 50 метра местата за социални
контакти и отдих на детето С. Б. С..
ОТМЕНЯ решение № 1747/08.07.2019г, постановено по
гр.д.№1536/2019г на районен съд-Бургас, в частта , в която е наложена мярка за
защита на Д.П.П., ЕГН ********** срещу домашно насилие ,осъществено от Б.Е.С.
,като е забранил на Б.Е.С. да приближава на по-малко от 50 метра жилището,местоработата ,местата за социални
контакти и отдих на Д.П.П. за срок от 6 месеца и вместо него постановява:
ЗАБРАНЯВА на Б.Е.С. , ЕГН **********,с адрес *** да приближава на
по-малко от 50 метра Д.П.П., както и жилището ,местоработата, местата за
социални контакти и отдих на Д.П.П. , ЕГН ********** ,за срок от 4/четири/
месеца,считано от 08.07.2019г .
Да се издаде съдебна заповед за
защита .
Указва на полицейските органи да
следят за изпълнение на заповедта.
Предупреждава Б.Е.С., ЕГН **********,с
адрес: ***,че на основание чл.21,ал.3 от ЗЗДН ,при неизпълнение на съдебната
заповед полицейският орган ,констатирал нарушението ,задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Б.Е.С., ЕГН **********,с адрес: *** да
заплати на Д.П.П., ЕГН **********, адрес
за призоваване :гр.Бургас,ул.”Хан Аспарух”№3,ет.1 сумата 300/триста/лв разноски
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: