Решение по дело №7485/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260231
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 6 март 2021 г.)
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20205330207485
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   260231                       15.02 Година  2021           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                  ХХV наказателен  състав

 

На     втори  февруари                               2021    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    7485      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-003756/14.05.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на В.П.Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 400лв. за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

      

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.

     

 

 

МОТИВИ :        

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-003756/14.05.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на В.П.Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 400лв. за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

    Жалбоподателят В.П.Т. чрез пълномощника си по делото адв. Т., моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата.

   Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Т. за това, че на 27.04.2020г. около 13.15часа в гр. Пловдив на бул. „Копривщица“ № 15 като водач на лек автомобил „БМВ 530 Д” с рег. № …., управлява същия, без да е собственик, като във връзка с автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № АА347695/27.04.2020г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Д.Н.Ж. изцяло поддържа отразените в същия констатации, като заявява, че е констатирал нарушението след извършена справка в „Гаранционен фонд“.

       От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на В.П.Т. административно нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства по делото, а именно АУАН, справка за собственик на МПС, справка за водач/нарушител от региона, Заповеди.

     Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на КЗ по посочените в АУАН и НП норми.

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 20-1030-003756/14.05.2020г. на Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което на В.П.Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 400лв. за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, като обосновано и законосъобразно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

      Що се отнася до размера на наложеното наказание „ГЛОБА“, то видно от правилно посочената санкционна норма на КЗ, тя е в рамките на определения твърд размер на санкцията за реализираното от жалбоподателя нарушение. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери, като е преценил конкретната тежест на извършеното. Това обстоятелство лишава от възможност и съда да намали техния размер.

      Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че то не е първо по рода си за жалбоподателя и като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно накърняване на правилата за движение по пътищата, включително и свързана с безопасността на останалите участници в движението. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

     По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В този смисъл както в АУАН, така и в НП е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършеното нарушение, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН.

 

        За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

       

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                    

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.