Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 12659 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Законният
представител на малолетните ищци Д.А.М., Ж.А.М. и Ж.А.М., чрез пълномощник адв. Л., е предявил срещу застрахователно дружество „Д. Б.
ж. и з.“ АД гр. София осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ,
с цена на исковете 200 000 лева за всеки ищец.
Пълномощникът
на ищците излага, че на 28.10.2016 г. около 21:10 ч. на автомагисрала
„Тракия“ километър 247и 300 м, водачът Х.А.Т. при управление на л.а. „Крайслер Вояджер“ с рег. № *****виновно
причинил ПТП, като блъснал задната част на л.а. „Сеат
Ибиза“ с рег. № *****, управляван от А.А.Ш.. Вследствие удара, пътникът на задната седалка А.И.М.
– баща на малолетните ищци, претърпял смъртоносни наранявания на глава, гърди и
таз. От получените увреждания настъпила смъртта на пострадалия в линейката на
път за болницата. За управлявания от виновното лице автомобил била сключена
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество с полица № BG/30/116002327886, валидна до 04.09.2017 г.
Представителят на ищците твърди, че внезапната смърт на техния баща им се отразила
изключително тежко, причинила им огромни мъки и страдания, напълно разстроила и
объркала живота им, поради загубата на бащина любов и грижа, морална и
материална подкрепа. На основание изложените обстоятелства, представителят на
ищците Д.А.М., Ж.А.М. и Ж.А.М. прави искане до съда да осъди ответника ЗАД „Д.
Б. ж. и з.“ АД гр. София да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на
200 000 лева за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща им А.И.М.
при ПТП, виновно причинено от Х.А.Т..
Ответникът
ЗАД „Д. Б. ж. и з.“ АД гр. София чрез пълномощника си адв.
С. оспорва иска с възражения за настъпване на ПТП при условията на случайно
деяние, за съпричиняване на вредите от пострадалия М.,
поради неизползване на обезопасителен колан, виновно
поведение на водача А.Ш.А. и възражение за прекомерност на претендираните
застрахователни обезщетения.
По
делото е конституирана като застрахователна компания „О. – клон Б.“ като трето
лице помагач на страната на ответника. Ответникът ЗАД „Д.Б.ж. и з.“ АД гр.
София е предявил срещу третото лице помагач ЗК „О.– клон Б.“ обратен иск при
условията на евентуалност за сумата от от 26 000 лева, част от общо
дължими 600 000 лева, в случай че бъде осъден по главния иск. С протоколно
определение от 25.10.2018 г. (л. 168) съдът е отделил предявения обратен иск в
самостоятелно производство.
Механизмът
на настъпване на произшествието се установява от приложения от ДП протокол за
оглед на ПТП, показанията на св. Х.А.Т. и изготвената съдебно-автотехническа
експертиза се установява. От тези доказателства е видно, че на 28.10.2016 г.
около 21 ч. на автомагистрала „Тракия“ км 247, л.а. „Крайслер
Вояджер“ с рег. № *****, управляван от св. Х.Т. със
скорост около 127 км/ч, се ударил в л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. № *****с водач А.Ш., който непосредствено
преди удара бил спрял в дясната част на дясната лента за движение на
магистралата и частично в аварийната лента (САТЕ л. 194). Вследствие удара, спрелият
автомобил бил приведен в движение, насочил се надясно, преобърнал се около
лявата си страна, ударил предпазната мантинела и
спрял в аварийната лента. Пострадалият А.М.М., който
бил на задната седалка, при удара и последващото
преобръщане на автомобила, получил черепно-мозъчна травма – линейно счупване на
тилната кост на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на
мозъка в тилните дялове, оток на мозъка и малкомозъчно
вклиняване (СМЕ л. 139). Вследствие травматичните увреждания настъпила смъртта
на пострадалия на път за болницата. В заключението на вещото лице по
изготвената САТЕ е определена скоростта на движение на л.а. „Крайслер“ – 127 км/ч и местоположението на л.а. „Сеат“ в дясната лента за движение на платното в посока
Бургас-София, с частично (по ширина 0,2-0,3 м) застъпване на аварийната лента
за движение. По време на престоя на пътното платно л.а. „Сеат“
не е бил с включени габаритни светлини, което се установява от показанията на
св. Т. и косвено от материалите от
наказателното производство, приложени към настоящото дело. Според
заключението на вещото лице, осветеният участък от светлините на л.а. „Крайслер“ при включени къси светлини е около 75 метра пред
десния фар, като при изгасени светлини на спрелия автомобил „Сеат“, водачът на л.а „Крайслер“ е
имал техническата възможност да възприеме спрелия автомобил на разстояние не
по-малко от 75 метра (л. 202). При тези условия водачът на л.а. „Крайслер“ не е имал техническата възможност да спре и да
предотврати удара (отговор 4.17, л. 206). Такава възможност водачът на л.а. „Крайслер“ би имал при управление на автомобила със скорост
76 км/ч и по-ниска (л. 210).
Причинната
връзка между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия се установява от
съдебно-медицинската експертиза (л. 137-140). Съгласно заключението на вещото лице,
водещата черепно-мозъчна травма е била получена при удар отзад напред, като
след съпоставка с останалите доказателства по делото, тези увреждания са в
пряка причинна връзка с удара на л.а. „Крайслер“ в
задната част на спрелия л.а. „Сеат“. Според вещото
лице, при описания механизъм на травматично увреждане, е било без практическо
значение дали пострадалият е бил или не с правилно поставен предпазен колан.
По
делото не се спори между страните и е прието с доклада на съда за ненуждаещо се
от доказване наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество за л.а. „Крайслер Вояджер“ с рег. № *****,
в сила към датата на настъпване на произшествието.
Претърпяното
пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от застраховано при ответника
лице със задължителна застраховка „гражданска отговорност“, и причинените на
ищците вреди вследствие настъпилата при
ПТП смърт, имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените вреди. От доказателствата,
установяващи механизма на ПТП, следва изводът, че водачът на л.а. „Крайслер“ Х.А.Т. е нарушил чл. 20 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП,
като е управлявал автомобила със скорост 127 км/ч, която не му е позволила да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Няма доказателства, които да изключват
вината на водача за настъпването на ПТП, поради което съдът приема, че не е
оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. Същевременно следва да се отчете,
че ПТП е било реализирано преимуществено при виновно поведение от страна на
водача на л.а. „Сеат“ А.А.Ш..
Безспорно е установено, че водачът на л.а. „Сеат“ Ш.
е спрял автомобила през нощта, в лентата за движение на автомагистралата, а не
в аварийната лента, без включени габаритни светлини, без сигнализиране с
предупредителен светлоотразителен триъгълник и без
аварийни светлини. С горното са нарушени правилата на чл. 58 т. 1 от ЗДвП и чл.
120 ал. 1 от ППЗДвП и тези нарушения са от решаващо
значение – до 80 %, според съда, за настъпването на ПТП. Горното не обуславя
извод за приложение на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, но е от значение като част от
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
При
преценка на основанията за възникване на задължения на застрахователя за
заплащане на обезщетения, следва да се вземат предвид, освен вината на
застрахованото лице Ищците по предявения иск за неимуществени вреди са деца на
пострадалия А.М.М.. Децата спадат към най-близкия
семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду им се характеризират с
обич, доверие и емоционална близост. Низходящите
на пострадалия, каквито са ищците,
търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му.
Това поражда правото на
ищците да получат застрахователно обезщетение при доказаност
на претърпените вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП,
т. ІІІ ал. 2, ВКС ТР 1-2018-ОСГТНК).
При
настъпването на смъртта на пострадалия, ищците са били съответно Д.А.М. на 1
година, Ж.А.М. на 3 години и Ж.А.М. на 5 години. Размерът на неимуществените
вреди, които тези лица са претърпели, следва да се прецени не само с оглед
чувствата и емоционалната близост между децата и техния баща, но и предвид тяхната
малка възраст и неговото положение на родител, който е полагал грижи и би
полагал такива грижи до тяхното израстване, ако е бил жив. Смъртта на
пострадалия ги е лишила от ранна детска възраст от родителската грижа и любов,
които би им дал баща им. Това е значителна по своята тежест и продължителност
на последиците травма, която би била преодолима изключително трудно през
детската и юношеската възраст на ищците и несъмнено би рефлектирала върху целия
им живот. Това дава основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетението, което ответникът следва да заплати на всеки от ищците, е 200 000
лева. Исковете с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ са основателни в пълния
им предявен размер.
Няма
основание за намаляване на обезщетението по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. По делото не е
установено по безспорен начин дали по време на произшествието пострадалият е
бил с предпазен колан. Но от първоначалната (л. 140) и повторна (л. 237)
съдебно-медицински експертизи се установява безспорно, че дори при поставен
предпазен колан не биха могли да бъдат предотвратени или намалени получените от
пострадалия травматични увреждания. Поради това съдът приема, че в случая не е
налице съпричиняване от страна на пострадалия.
Върху
определените като справедливи обезщетения от 200 000 лева за всеки ищец,
ответникът дължи законна лихва от 02.05.2017 г. – датата на изтичане на
тримесечния срок по чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната
застрахователна претенция по чл. 498 ал. 1 във вр. с
чл. 380 ал. 1 от КЗ. В случая не е налице предпоставката за изключване на
отговорността за законна лихва поради непредставяне на поискани доказателства,
тъй като ответното застрахователно дружество незаконосъобразно е поискало от
ищците представяне на материали от досъдебното производство, за снабдяването с
които е съществувала нормативната пречка на чл. 198 ал. 1 от НПК. Освен това,
самото застрахователно дружество е имало възможност да се снабди с исканите
материали по реда на чл. 107 ал. 1 от КЗ в случай, че е преценил това за
необходимо при разглеждане на застрахователната претенция. Същевременно,
неоснователна е, с оглед приложимостта на действащите разпоредби на чл. 496-498
от КЗ, претенцията за законна лихва в частта й от 28.10.2016 г. – датата на
настъпване на застрахователното събитие, до 02.05.2017 г.
Ответникът
дължи на представителя на ищците адвокат И.М.Л. заплащане на възнаграждение по
чл. 38 ал. 2 от ЗА в общ размер 15 000 лева (по 5000 лева за всеки ищец)
съгласно претенцията в списъка на разноските и според уважената част от
исковете. Ответникът следва да заплати в полза на СГС държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 24 000 лева, и разноски по делото в
размер на 180 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Застрахователно акционерно
дружество Д. Б.ж. и здраве“ АД гр. София ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Д.А.М. ЕГН **********, Ж.А.М. с ЕГН ********** и Ж.А.М.
с ЕГН **********, тримата с адрес: ***, действащи чрез своята майка и законен
представител М.Х.Д., обезщетения в размер на по 200 000 лева за всеки ищец,
за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на баща им А.М.М. при ПТП на 28.10.2016 г. на автомагистрала „Тракия“ км
247+300, виновно причинено от Х.А.Т., ведно със законна лихва върху тези суми
от 02.05.2017 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявената от Д.А.М., Ж.А.М.
и Ж.А.М. срещу „ЗАД Д. Б. ж. и з.“ АД гр. София претенция за законна лихва
върху застрахователните обезщетения в частта й за периода от 28.10.2016 г. до
02.05.2017 г.
Делото е разгледано при участие на
трето лице помагач застрахователна компания „О.– клон Б.“.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: