П Р О Т О К О Л № 79
гр. Елена, 24.10.2018 г.
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕЙО ПРИХОДКОВ
при
участието на секретаря Светлана Пашова, сложи за разглеждане НАХД № 121 по
описа за
На именното повикване в 10.40 часа се
явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.Й.Т., уведомен от предишно
съдебно заседание, не се явява. Същият се представлява от защитника си АДВ. С.И.С.
***, редовно упълномощен.
ОТВЕТНИК-ЖАЛБА РУ НА МВР – ЕЛЕНА,
редовно призован, не се представлява.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ЕЛЕНА, уведомена
от предишно съдебно заседание, не се представлява.
СВИДЕТЕЛ Й.Д.Я., редовно призован, се
явява.
АДВ. С. – Моля да се даде ход на
делото.
Съдът намира, че са налице законните
предпоставки за даване ход на делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. С. – Да се разпита свидетеля.
Съдът намира, че следва да се допусне
до разпит в качеството на свидетел Й.Д.Я..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на
свидетел Й.Д.Я..
Снема самоличността на същия, както
следва:
Й.Д.Я. – роден на *** г. в гр. Елена, б. гр., с
постоянен адрес ***, живущ ***, със средно-специално образование, женен,
работещ, неосъждан, ЕГН **********, л. к. № *****г. на МВР – Велико Търново, без
родство с жалбоподателя.
Съдът напомня на свидетеля за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същия обещава да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Й.Д.Я. ***. Жалбоподателят В.Й.Т. съм го виждал в с. Гърдевци, но лично
запознанство нямам с него. Нямам никакви взаимоотношения с него. Ситуацията,
която се случи беше на 18.04.2018 г. Тогава синът ми С.Й.Я. ми се обади към
22.00 ч., че товарят дърва, които е добил. Ставаше въпрос за района за който аз
отговарям като горски стражар. След обаждането
на сина ми аз отидох на асфалтовия път между с. Средни колиби и с. Гърдевци,
общ. Елена. Беше 18.04.2018 г. около 22.00 ч. Там на място имаше един човек. Това
беше В.Й.Т.. Вратата на багажника на колата му беше отворен и той товареше
дърва в багажника на колата си. В багажника на колата на В.Т. също имаше
натоварени дърва. Спрях колата си до тази кола. Слязох от колата и отидох при В.Т..
Попитах го защо взема дървата след като не са негови. Той ми каза: „Абе, ще се
оправим!”. Аз му казах, че съм горски и искам да се легитимирам. Отидох в
предната част на колата, понеже фаровете му светеха, за да си извадя легитимацията
от портмонето. В този момент, както съм наведен, В.Т. запали автомобила, тръгна
и аз се озовах върху капака на колата. Извиках: „Спри, какво правиш, спри!”. Няма
спиране. Хвръкнаха документи, всичко и се изтърколих на асфалта. Около тридесет
метра ме е возил отгоре на капака. Обелих се целия - рамена, глава. Както и да
е скочих. Аз си казах няма къде да отиде. Горе-долу познавам я колата. Тръгнах,
синът ми се качи с мен и отидохме. Знам го на с. Илиювци къде живее В.Т.. Спрях
пред тях. Къщата беше осветена, но нямаше никой. Върнахме се и на мостчето,
точно където е спирката в с. Илиювци, дойде един джип, където вътре беше И.С..
Той беше подвижна стража, колега беше. Спряха момчетата с джипа. Казах им: „Елате,
помогнете, къде изчезна тази кола, той краде дърва!”. Синът ми се прехвърли при
тях и аз се върнах пред къщата. Ваньо каза, че отзад някъде е влязъл. Аз отидох
пред къщата. Спрях и със слизането виждам В.Т., че влезе в къщата и след малко
извади една пушка и я вдигна срещу мен. Казах му: „Чакай, аз не съм дошъл със
зло, ела да се разберем”. Той ми каза: „Ела, ще ти кажа какво става!”. Клекнах до
задната лява гума на „Корсата” и се обадих на 112. Звъннах
и на сина ми и му казах да се пазят, защото В.Т. е извадил пушка срещу мен. Така
съм стоял клекнал до гумата, докато дойде полицейски екип в продължение на 15 -
20 минути. Клекнал бях до задната част на колата на колене. Дойдоха полицаите и
от там ме върнаха да им покажа мястото на пътя, къде е станало като ме удари.
После се установи, че е спукана костта на крака ми, ама както и да е. Стана ми
лошо. Синът ми ме закара до спешната в Елена и ме остави в къщи. Той се върна
след това. Нямал съм никакви разправии с В.Т. и никакви отношения. Какво стана?
Колата на В.Т. е „Фолксваген“, червен. Водачът на тази кола беше В.Й.Т.. Той
караше колата. Той вземаше дърва и полицаите намериха после дървата в двора му.
Аз не съм влизал там, нито знам, че има път отзад. Ужас, просто ужас. Не го
пожелавам на никой. В къщата не съм влизал, аз бях отвън. Полицаите влязоха и
отидоха отзад. Върнаха ме, защото документите ми, портмонето с документи и
лекарства бяха пръснати на асфалта. Аз се усетих после и казах да се върнем на
сина ми и полицаите да не ги вземе някой. Всичко беше на асфалта разпиляно. В спешна помощ в гр. Елена ми мериха кръвното,
успокоителни ми дадоха – инжекция, аз все пак колкото и да е нали съм
имплантиран в сърцето и ми препоръчаха да лежа. После правихме рентгенови снимки,
но лекарите не го написаха това нещо за крака, че е счупен. После казаха, че
имало. Не им се ходи по дела. Във Велико Търново ми правиха рентгенова снимка.
Аз мисля, че са в къщи тези снимки. Той сина ми ги взема. На другия ден ме
заведе в Търново. Те ми препоръчаха да лежа. Малко на мен ми се видя като на
филм. На диска, на разчетката не знам какво са
написали лекарите. Те документите са в Полицията. Писали са, че няма счупване,
но диска е там. После ходих в Стара Загора и там лекар каза, че не може да
поеме този ангажимент, за спукана става. Тази става е спукана от мигача. Мигача
на колата е счупен. Парчето от мигача полицаите го намериха там на място и го
наложиха на колата. То стана толкова бързо със запалването. Спукване на костта
имам, защото тя понася удара. На снимката си личи, че има спукване на костта. Бях
в болничен. Боля ме крака. На съдебен лекар съм ходил. То си има документни, след
като ме преглеждаха. Има всички документи и те са в разследващия полицай.
АДВ. С. – Нямам повече въпроси.
АДВ. С. – Да се приемат писмените
доказателства.
Съдът счита, че следва да се приемат
писмените доказателства по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОГЛАСЯВА И ВЛАГА писмо УРИ:
260000-2624/31.05.2018 г., жалба с вх. № 260000-2547/28.05.2018 г., пощенски
плик с клеймо 25.05.2018 г., НП № 18-0260-000149/30.04.2018 г. на Началника на
РУ на МВР – Елена с разписка от 21.05.2018 г., АУАН № 140/18.04.2018 г., серия
Г, № 903359/17.04.2018 г., възражение с вх. № 260000-2023/24.04.2018 г., докладна записка рег. № 260р-3746/26.04.2018
г., справка за нарушител/водач, удостоверение № Я-1103/04.02.2014 г. на РУ на
МВР – Елена, удостоверение УРИ № 260000-14/04.01.2016 г. на РУ на МВР – Елена,
заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР, писмо рег. № 11-00-362/22.06.2018 г.
на Агенция „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление – Велико Търново,
писмо с рег. № 316000-22021/26.06.2018 г. на ОД на МВР – Плевен, отдел
„Охранителна полиция”, сектор „Пътна полиция” с приложени към него справка в
Регионална база – КАТ от 25.06.2018 г. и справка за нарушител/водач.
АДВ. С. – Нямам искания. Няма да соча
други доказателства. Да се обяви съдебното следствие за приключило и да се даде
ход на съдебните прения.
Съдът намира, че производството по НАХД
№ 121/2018 г. по описа на РС – Елена следва да се прекрати. От материалите по
делото се констатират признаци на извършени престъпления от общ характер. Освен
това при извършена служебна проверка съдът установи, че срещу В.Й.Т., във
връзка с деянието от 17.04.2018 г., е налице образувано досъдебно производство
№ ЗМ-61/2018 г. на РУ на МВР – Елена за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Налице са основанията на чл. 33 от ЗАНН. По тези съображения производството
по делото следва да се прекрати, а материалите да се изпратят на РП – Елена.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД №
121/2018 г. по описа на РС – Елена.
ИЗПРАЩА материалите по НАХД № 121/2018
г. по описа на РС – Елена на РП – Елена.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
Протоколът е изготвен в ОЗ, което
приключи в 11.20 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: