РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 05.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1492 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. и чл.200 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост
– 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори ***,
срещу Г.Т.Ч. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.79 и сл. от Закона за задълженията и договорите за признаването за
установена дължимостта на сумата от 95.07 лева (деветдесет и пет лева и
седем стотинки), представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга (в това число неплатени абонаментни такси
и използвани услуги) по договор за телекомуникационни услуги и договор за
лизинг от 07.03.2016 г. (сключени между Г.Т.Ч. и
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София;
неплатеното задължение е за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г. по
фактура №**********/01.02.2017 г. с 15-дневен срок за плащане след нейното
издаване), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (18.01.2019 г.) до окончателното плащане; предявен е и обективно
кумулативно съединен осъдителен иск по чл.200 от Закона за задълженията и
договорите за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 162.26 лева
(сто шестдесет и два лева и двадесет и шест стотинки), представляваща остатък
от дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 07.03.2016 г. В исковата си
молба ищецът е посочил, че на 07.03.2016 г. е сключил с ответника договор за
ползване на далекосъобщителни услуги, като през периода от 01.10.2016 г. до
31.01.2017 г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София е изпълнило своите задължения;
ответникът не е заплатил получените услуги в определените в договора и общите
условия срокове, като ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за процесната сума; длъжникът не е бил намерен на неговия
постоянен и настоящ адрес, както и по местоработата му, което е предизвикало
образуването на настоящото установително производство; настоява се за
установяване на дължимостта на търсената сума; предявен е и осъдителен иск за
осъждането на ответника да заплати остатъците от изискуемите лизингови вноски
(14 вноски по 11.59 лева, платими след месец февруари 2017 г.) по сключения
между страните договор за лизинг от 07.03.2016 г. за мобилно устройство „SAMSUNG GALAXY
GRAND NEO PLUS DUAL BLACK“.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът чрез своя
представител е посочил, че предявените искове са допустими и основателни.
В молбата си от 25.10.2019 г. ищцовото
дружество е заявило, че предявените искове с оглед и на становището на
процесуалния представител на ответника са основателни и трябва да бъдат уважени
с присъждане на сторените разноски.
В съдебното заседание ответникът чрез
назначения особен представител е посочил, че предявените искове са допустими и
основателни; от събраните доказателства е видно, че е имало сключен договор,
който не е изпълнен от ответника.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
Съгласно представения по делото договор за мобилни
услуги от 07.03.2016 г. „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София и Г.Т.Ч. са сключили договор за ползване на
телекомуникационни услуги – двугодишен „СТАНДАРТ+20.99“ с уговорена промоционална
отстъпка от месечния абонамент в размер на 23.83 % за първите 24 месеца; в
изпълнение на договора доставчикът е издал фактура №**********/01.02.2017 г. с
15-дневен срок за плащане след нейното издаване за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г..
Видно
от изисканото и приложено частно гр. дело №183/2019 г. по описа на ДРС, на 21.01.2019
г. е издадена Заповед за изпълнение №89/21.01.2019 г. по частно гр. дело
№183/2019 г. по описа на ДРС, като посочените в тази заповед дължима сума е в
размер на 257.33 лева, от която в настоящото производство се претендира сумата
от 95.07 лева, представляваща стойността на незаплатена далекосъобщителна услуга
по посочената по-горе фактура, заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (18.01.2019 г.) до окончателното плащане; сумата от
49.34 лева мораторна лихва (която не е предмет на разглеждане в настоящото
производство), както и 205 лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски по частно гр. дело №183/2019 г. по описа на ДРС; заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а
впоследствие заявителят в законоустановения 1-месечен срок е предявил иска си
за установяване на вземането, за сумата по която е образувано и настоящото
производство.
Длъжникът не е оспорил начина на формиране
на търсената сума за незаплатена далекосъобщителна услуга, като в отговора и
съдебното заседание е признал наличието на договорни взаимоотношения по договор
за далекосъобщителна услуга и дължимостта на главницата в размер на 95.07 лева; по никакъв начин той не е
представил необходимите писмени доказателства за установяването на плащането на
дължимата сума; ответникът в рамките на срока по чл.131 от ГПК, а и по-късно, не
е представил писмени или други доказателства за извършени плащания; липсва каквото
и да е конкретно възражение срещу размера на задължението. Ищецът е доказал
наличието на валидно сключен договор за ползване на телекомуникационни услуги между
страните; ответникът въпреки дадените с доклада по делото указания не е доказал
наличието на плащания по договора и дори е признал неплащането. С оглед на тези
обстоятелства се установява съществуването на неплатено задължение по
издадената заповед за изпълнение в размер на 95.07 лева, представляваща
стойността на незаплатена далекосъобщителна услуга.
Предявеният иск за осъждането на
ответника да заплати остатъците от изискуемите лизингови вноски в размер на 162.26
лева (14 вноски по 11.59 лева, платими след месец февруари 2017 г.) по
сключения между страните договор за лизинг от 07.03.2016 г. за мобилно
устройство „SAMSUNG GALAXY GRAND NEO PLUS DUAL BLACK“, също е основателен. От намиращия се на лист 12 - 13 от делото договор
за лизинг се установява предаването на устройството на ответника и поемането на
задължението от негова страна да го заплати на 23 равни месечни вноски. Ответникът
не е представил необходимите писмени доказателства за установяването на
плащането на дължимата сума; ответникът в рамките на срока по чл.131 от ГПК, а
и по-късно, не е представил писмени или други доказателства за извършени
плащания; липсва каквото и да е конкретно възражение срещу размера на
задължението. Ищецът е доказал наличието на валидно сключен договор за лизинг, по
който е предоставил процесното устройство на ответника; ответникът въпреки
дадените с доклада по делото указания не е доказал наличието на плащания по
договора извън признатите от ищеца и дори е признал неплащането на остатъка. С
оглед на тези обстоятелства и този иск е основателен и трябва да бъде уважен.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати поисканите разноски по
частно гр. дело №183/2019 г. по описа на ДРС, като се вземе предвид и
непредявяването на искове за главницата за разликата от 95.07 лева до 257.33
лева и за мораторната лихва в размер на 49.34 лева, т.е. в размер на 63.55 лева
(от 25 лева заплатена държавна такса и 180 лева внесено адвокатско
възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските по настоящото производство в размер на 422.25 лева (в това
число 92.25 лева заплатена дължима държавна такса, 180 лева внесено адвокатско
възнаграждение и 150 лева депозит за назначаването на особен представител на
ответника на първоначални разноски на ищеца).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79
и сл. и чл.200 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Г.Т.Ч. с ЕГН ********** *** има следното неплатено
парично задължение към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителните директори *** (за което е издадена Заповед за
изпълнение №89/21.01.2019 г. по частно гр. дело №183/2019 г. по описа на ДРС) -
в размер на 95.07 лева (деветдесет и пет лева и седем стотинки), представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга (в това число неплатени абонаментни такси и използвани
услуги) по договор за телекомуникационни услуги и договор за лизинг от
07.03.2016 г. (сключени между Г.Т.Ч. и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София; неплатеното
задължение е за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г. по фактура
№**********/01.02.2017 г. с 15-дневен срок за плащане след нейното издаване),
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
(18.01.2019 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.Т.Ч. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
изпълнителните директори ***, следните суми: 1) 162.26 лева (сто шестдесет и
два лева и двадесет и шест стотинки), представляваща остатък от дължими лизингови
вноски по договор за лизинг от 07.03.2016 г. 2) 63.55 лева (шестдесет и три
лева и петдесет и пет стотинки), представляваща направени разноски по частно
гр. дело №183/2019 г. по описа на ДРС (като се вземе предвид и непредявяването
на искове за главницата за разликата от 95.07 лева до 257.33 лева и за
мораторната лихва в размер на 49.34 лева).
3) 422.25 лева (четиристотин двадесет и два лева и двадесет и пет
стотинки), представляваща направените разноски по гр. дело №1492/2019 г. по
описа на ДРС .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: