№ 567
гр. Шумен, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630100574 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Изи
финанс” ЕООД гр. София, представляван от Б.И.Н твърди, че на 02.08.2019 г. сключил с
ответницата П. ПЛ. В. договор за предоставяне на кредит от разстояние № 261430.
Договорът бил сключен при стриктно изпълнение на предвиденото в ЗПФУР, след поредица
от разменени имейли. По силата на същия, на ответницата била предоставена сума в размер
на 3000,00 лева. На цитираната дата, сумата била преведена по банкова сметка на
заемателката, която поела задължение да я върне до 22.07.2021 г., като заплати и договорна
лихва. В договора било предвидено, че при непредставяне на обезпечение в срок, В. дължи
и неустойка. Ответницата, обаче, не изпълнила изцяло задълженията си и не платила пълния
размер на паричните си задължения. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена по ч.гр.д. №
3333/2021 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, В. подала възражение. В
периода между издаване на заповед за изпълнение и депозиране на исковата молба,
ответницата платила сума в размер на 800,00 лв., с която погасила акцесорните си
задължения. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните
да бъде признато за установено, че съществува следното вземане на ищцовото дружество
срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3333/2021 г. по описа на ШРС: в размер на 1993,15 лв.,
представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 261430/02.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяването на иска до окончателното плащане, като претендира и разноските по
1
настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата, подава отговор на исковата молба.
Същата оспорва претенцията. На първо място, твърди, че между страните била сключена
извънсъдебна спогодба, по силата на която ищцовото дружество се съгласило В. да плати
сума в размер на 800,00 лв., като по този начин всички нейни задължения по процесния
договор за кредит ще бъдат погасени. Именно в изпълнение на тази спогодба, ответницата
платила посочената сума. При условията на евентуалност, прави възражение за нищожност
на предвидената в договора неустойка, която била включена в погасителния план. По този
начин, чрез извършените от В. плащания в общ размер 3553,91 лв. същата изцяло погасила
задълженията си. Оспорва и дължимостта на суми за извънсъдебни разходи в размер на
30,00 лв. Моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна; при условията на
евентуалност – да бъде уважена до размер, възлизащ на 625,00 лв., представляваща дължима
главница.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения неподписан договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ 261430 от 02.08.2019 г. е, че въз основа на същия, ищецът се задължил да предостави на
П. ПЛ. В. сума в заем, равняваща се на 3000,00 лв., а последната – да върне тази сума в срок
от 720 дни. В чл. 2 е посочено, че общата дължима от ответницата сума при непредставяне
на обезпечение възлиза на 5347,56 лева. Посочени са размера на дължимата от заемателката
договорна лихва и лихвения процент. Според чл. 3, страните предвидили, че за обезпечаване
на вземанията си във връзка с предоставения кредит, потребителят се задължава в петдневен
срок от сключването на договора да предостави на кредитора едно от описаните
обезпечения – банкова гаранция в полза на кредитора за размера на предоставената сума,
със срок на валидност 30 дни след крайния срок на договора или две физически лица –
поръчители, отговарящи на определени изброени изисквания. Съгласно алинея втора,
страните се съгласили, че евентуално неизпълнение на това задължение ще причини на
кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение, чийто размер е определен
на 1110,00 лв., включена в месечните погасителни вноски. По делото са представени и
Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи финанс“ ЕООД. По
делото е представена разменена между кореспонденция, чрез имейли. Видно от същите е, че
на 10.03.2022 г. страните постигнали съгласие, че ако В. плати на ищеца сума в размер на
800,00 лв. в срок до 18.03.2022 г., то „Изи финанс“ ЕООД ще счита, че всички задължения са
погасени. По делото е представено платежно нареждане от 21.03.2022 г., от което се
установява, че ответницата платила на ищеца цитираната сума на 21.03.2022 г.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, на
02.08.2019 г. по банкова сметка в „ОББ“ АД с титуляр П. ПЛ. В. постъпил превод за сума в
размер на 3000,00 лв. от „Изи финанс“ ЕООД с основание „договор за заем 261430“. Вещото
лице заключава, че за погасяване на задълженията на ответницата са постъпили суми в общ
2
размер 2753,91 лв., както и цитираното плащане на сума в размер на 800,00 лв. на
21.03.2022 г. Към датата на изготвяне на експертизата задълженията на същата към ищеца
възлизали, както следва: главница – 1993,15 лв. и законна лихва – 53,33 лв., а изчислено без
включване в месечните вноски на неустойка – главница в размер на 889,27 лева.
От приложеното ч.гр.д. № 3333/2021 по описа на ШРС се установява, че „Изи
финанс” ЕООД подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 16.12.2021 г., по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1298/20.12.2021 г. срещу ответницата и за сумата, предмет на предявения в настоящото
исково производство иск. Срещу издадената заповед, на 14.02.2022 г. В. подала възражение.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Претенцията е предявена от „Изи финанс” ЕООД гр. София по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца,
в качеството му на кредитор срещу ответницата П. ПЛ. В. в качеството й на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1298/20.12.2021 г. по
ч.гр.д. № 3333/2021 г. на ШРС, и след депозиране на възражение във формата и срока по чл.
414 от ГПК. Претендира се установяване на вземане, частично съответно на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че искът е допустим.
По основателността:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че
съществува вземане в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за
предоставяне на кредит от разстояние от 02.08.2019 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.
154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 3333/2021 г. на ШРС,
представените писмени документи в настоящото исково производство и заключението по
изготвената експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР:
Ищецът се позовава на сключен между страните договор за предоставяне на кредит
от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Легалното
определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР – договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
3
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне
на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик
на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и подпис. Според
нормата на чл. 3 от ЗЕДП, електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Електронният документ се счита за писмен документ.
Доказа се, а и не се спори между страните, че на 02.08.2019 г. между „Изи финанс“
ЕООД и ответницата П. ПЛ. В. бил сключен договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние – договор за кредит. Установи се, че преди сключването на сделката,
доставчикът предоставил на потребителката изискуемата информация по чл. 8-10 от ЗПФУР.
Безспорно се доказа и наличието на съгласие от страна на В. за сключване на договора.
Тоест, между страните възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ищецът предоставил на ответницата заем в размер на 3000,00 лв. срещу задължението
на последната да върне сумата, като плати и договорна лихва.
Действително, установи се, че на 10.03.2022 г. страните по делото сключили договор
за спогодба, по силата на който постигнали съгласие, че всички задължения на ответницата
по процесния договор за кредит ще бъдат погасени при плащане от същата на сума в размер
на 800,00 лв. в срок до 18.03.2022 г. В., обаче, платила сумата на 21.03.2022 г., поради което
следва да се счита, че не изпълнила задължението си по този договор, поради което клаузите
му не следва да се вземат предвид от настоящия състав.
Съдът намира, че възражението на ответницата за нищожност на клаузата в
процесния договор, предвиждаща неустойка при неизпълнение на задължение на
потребителя, се явява основателно. Съдът следва да се произнесе по същото, предвид
обстоятелството, че В. извършила плащания, както и поради факта, че плащането на
неустойката било разсрочено и включено в размера на месечната погасителна вноска.
Според предвиденото в чл. 3 от договора, ответницата се задължила да представи в
петдневен срок някое от описаните обезпечения на вземането на кредитора, като при
неизпълнение на това задължение дължи неустойка в определен размер – 1110,00 лв.,
платима на шест месечни вноски по 185,00 лева. Съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави, като последните
представляват морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняването на добрите нрави следва да
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент. В случая, осигуряването от потребителката на някое от посочените
4
обезпечения е не само практически трудно осъществимо, но и логически безсмислено.
Житейски неоправдано и абсурдно е представянето на банкова гаранция от заемополучателя
в размер, равен на получената в заем сума. Следва да се отбележи, че подобен вид
обезпечение за предоставената услуга е несъвместим с целта на предоставената услуга.
Посочените „обезпечения“ от доставчика, след като не са изискване за отпускане на кредита,
то уговорената за тяхното неизпълнение неустойка всъщност представлява предварително,
скрито и недобросъвестно определена от кредитора (а не договорена между страните)
допълнителна договорна лихва и разходи. Предвид изложеното, съдът намира, че
включената в договора неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Тоест, П.В. не е дължала на ищеца плащане на сума в размер на 1110,00 лв.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на
дължимата понастоящем главница, като се вземат предвид всички извършени плащания,
както и като се изключи размера на неустойката, възлиза на 889,27 лв.
Ето защо, следва да бъде признато за установено между страните, че съществува
вземане на „Изи финанс” ЕООД от П. ПЛ. В. за парична сума в размер на 889,27 лв.,
представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 261430 от 02.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.12.2021 г. до окончателното й изплащане. Претенцията, в останалата й част до пълния
предявен за установяване размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и
количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът
приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат
определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на „Изи финанс” ЕООД гр. София направените разноски
по настоящото исково производство, съобразно уважената част от иска в размер на 164,75
лв. и по заповедното производство в размер на 35,33 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
6 от ЗПФУР, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. ПЛ. В. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, бул. „С“ № 26, вх. 2, ет. 4, ап. 22 и „ИЗИ
5
ФИНАНС” ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1408,
обл. София, район Триадица, ж.к. „И.В”, ул. „Б” № 17, ап. 1, представлявано от Б.И.Н, че
съществува вземане на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД от П. ПЛ. В. в размер на 889,27 лв.
(осемстотин осемдесет и девет лева и 27 стотинки), представляващо парично задължение
за връщане на заета сума по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 261430 от
02.08.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.12.2021 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1298/20.12.2021 г. по ч.гр.д. №
3333/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
пълния предявен за установяване размер 1993,15 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „Изи финанс“ ЕООД гр. София, разноски в настоящото
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв. (сто
лева).
ОСЪЖДА П. ПЛ. В. да заплати на „Изи финанс“ ЕООД гр. София направените в
настоящото исково производство деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в
размер на 164,75 лв. (сто шестдесет и четири лева и 75 стотинки).
ОСЪЖДА П. ПЛ. В. да заплати на „Изи финанс“ ЕООД гр. София, направените
деловодни разноски по ч.гр.д. № 3333/2021 г. на ШРС съразмерно с уважената част от иска
в размер на 35,33 лв. (тридесет и пет лева и 33 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6