Решение по дело №1074/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20197260701074
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№1005/02.01.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета А....………………………........…..........и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов……….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело № 1074 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от В.А.С. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник , против Национална агенция за приходите, с адрес: гр. С., бул. „К. Д.“ №..

Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищцата претендира да бъде осъден ответника да ѝ заплати сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен административен акт – Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ)  изх.№С180026-022-0094438/26.11.2018г., издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, отменен по съдебен ред с влязло в сила на 12.06.2019г. решение по адм.д.349/2019г. по описа на Административен съд-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ищцата излага съображения, че претърпените от нея неимуществени вреди  произлизат от редица негативни преживявания. Сочи, че е жена в най-хубавата си възраст, а възбраненото без основание жилище е единствено за нея. Този факт станал широко известен сред нейните приятели, познати, колеги и роднини – т.е. на голям кръг от хора. Отразил се на отношенията ѝ с тях като изпитвала неудобство, притеснение и унижение, стрес. Те се засилвали от факта, че била известна сред приятелите и близките си с доброто си име. Близките и приятелите ѝ често я подпитвали и любопитствали във връзка с това. Загубила и вяра в институциите. Макар да се стараела да не споделя тревогите си , нямало как да скрие този факт от родителите си, от приятелите и познатите си. Преживяла целия този период без да знае как ще завърши това дело за нея. В семейството ѝ била настъпила силна тревога и притеснение, че може да остане без единственото си жилище. Виждайки страданието и притеснението от нейното положение у близките й – децата и майка ѝ, изпитвала още по-силни терзания, страх от бъдещето, притеснение и вина. До влизане в сила решение по адм.д.349/2019г. на Административен съд-Хасково през всичките тези месеци чувствала преди всичко страх, несигурност, беззащитност, поради проявената необективност на НАП и нежелание да се видят доказателствата, които я ползват. Страдала от пренебрежението на приятелите си, последица от създадения дискомфорт. Изпитвала максимална болка от притеснението на близките и  приятелите ѝ, породено пак от този статут. Това естествено довело и до сериозна характерова промяна в поведението ѝ. Обезщетението за така претърпените болки и страдания ищцата оценява на  3000 лева.

Ответникът по иска, НАП - София, в представен писмен отговор на исковата молба и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва предявения иск  като неоснователен и недоказан, като мотивира съответни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявения иск за неоснователен и недоказан и предлага да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното адм.д. №349/2019г. на АС-Хасково, че с ПНОМ изх.№ С180026-022-0094438/26.11.2018г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково , на основание чл.200  от ДОПК и чл.205 във вр. с чл. 195, ал.1-3 от  ДОПК, на В.А.С. е била наложена възбрана върху ½ ид.ч. от Жилищна сграда, втори жилищен етаж от жилищна сграда, построена в парцел XVI, кв.138, образуван от имот  2260 по плана за регулация  и застрояване на гр.С., с площ 148 кв.м., находящ се в гр.С., ул.”Т. м.”  №35, ет.2 , придобит с нотариален акт. 

ПНОМ е било обжалвано пред Директора на ТД на НАП-Пловдив, който го е потвърдил с Решение №55/13.02.2019г. Ищцата е обжалвала това решение пред Административен съд-Хасково, където е било образувано адм.д №349/2019г. С постановеното по делото Решение №409/12.06.2019г. съдът е отменил Решение №55/13.02.2019г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив и потвърденото с него ПНОМ. Съдебното решение като окночателно е влязло в сила на датата на постановяването му – 12.06.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите , Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Аналогична е и разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ДОПК, предвиждаща, че задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, която отговорност се реализира по реда на ЗОДОВ.

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.19 от ЗНАП от лице, което твърди, че претърпяло неимуществени вреди, вследствие на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, издаден от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково (орган на НАП по см. на чл. 7, ал. 2 от ЗНАП). Претенцията е заявена от лице с правен интерес и срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – НАП - София, към което юридическо лице принадлежи издателят на отменения административен акт. Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204 ал. 1 от АПК и чл.19 ал. 2 от ЗНАП за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като актът, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезщетяване неимуществени вреди е отменен с влязло в сила съдебно решение.

Предвид горното, искът е допустим.

Разгледан по същество искът е неоснователен и недоказан.

Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.

За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая не е спорно, че ПНОМ изх.№С180026-022-0094438/26.11.2018г., издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Х. е отменено с влязло в законна сила съдебно решение. Установената незаконосъобразност на административния акт обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Не са налице обаче останалите две предпоставки по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

По делото не се установи ищцата да е претърпяла твърдените неимуществени вреди. Независимо от указаната ѝ доказателствена тежест и дадената възможност за ангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба, ищцата не прояви каквато и да било процесуална активност в тази насока. Неустановяването в случая на настъпили за ищцата вреди от отменения административен акт, изключва възможността да се търси наличие на причинна връзка между тях и незаконосъобразния акт.

По изложените съображения, съдът приема, че в случая не се установява наличието на всички предпоставки, необходими за ангажиране на отговорността на ответната страна – НАП – София, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата е заявена своевременно. С оглед на това и на основание  чл.10 ал.4 от ЗОДОВ вр. чл.37 от Закона за правната помощ, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника по иска юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от В.А.С. ***, с посочен съдебен адрес:*** против Национална агенция за приходите, с адрес: гр. С., бул. „К. Д.“ №.. иск, с който се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 3000 лв, причинени в резултат на незаконосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С180026-022-0094438/26.11.2018г., издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2019г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН **********, да заплати на Национална Агенция за приходите, с адрес гр.С., бул.„К. Д.“ №.., юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00  (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                      Съдия: