Р Е Ш Е Н И Е № 261721
16.12.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК – XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 421 по описа
за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективни
съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. с чл. 87 ЗЗД
вр. с чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. с чл. 20а, ал.2 ЗЗД.
С молба, с вх. № 2094/13.01.2020г.
от ищец „Форест Джинс“ ЕООД е предявен
иск срещу ответника С.И.А..
В исковата молба се твърди, че на 21.06.2016г. ищецът и
ответника са постигнали договореност ответника да достави употребявано МПС от ***.
Уговорили се цената да е около 16500 лева.
Ответникът поставил изискване да получи авансово част
от цената- поне половината.
В изпълнение на изискването му ищецът превел по банков
път от своя сметка при „Обединена Българска банка“ АД по банковата сметка на
ответника, следните суми: на 23.06.2016г. – 4000 лева; на 27.06.2016г. –
4 000 лева.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника С.И.А. да заплати сумата от 6049,50 лева, представляваща невърнатата
от ответника на ищеца част от цената по договор от 21.06.2016г. за доставка на употребявано моторно превозно
средство, който договор е прекратен към 21.11.2016г. по взаимно съгласие на страните, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска 13.01.2020г. до
окончателното изплащане.
От
съда се иска да постанови при условията на евентуалност решение, в случай че
отхвърли първоначалния иск, с което ответника да бъде осъден да върне на ищеца
сумата от 6 049,50 лева, представляваща част от цената по договор от
21.06.2016г. за доставка на употребявано
моторно превозно средство, който договор е развален едностранно от ищеца поради
виновно неизпълнение от страна на ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на иска 13.01.2020г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 38723/08.07.2020г. от ответника С.И.А. чрез *** *** Д..
В отговора на исковата молба се твърди, че предявения
иск е допустим.
Оспорват се твърденията и претенцията.
Оспорват се изложените твърдения като неоснователни и
недоказани.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
Съдът
след като се запозна с твърденията на страните намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
По
делото е установено от извлечение от банковата сметка на ищеца, че на 23.06.2016г.
е извършен превод по банкова сметка ***, която представлява авансово плащане
съгласно договор за доставка на МПС от 21.06.2016г. На 27.06.2016г. в полза на
ответника са преведени още 4000 лева със същото основание – авансово плащане
съгласно договор за доставка на МПС от 21.06.2016г. И двата превода са
осъществени по сметка с титуляр ответника с IBAN ***лство се потвърждава от постъпилата от БНБ – ЦУ
информация за справка за банковите смекти на ответника за периода от 31.10.2016
– 30.11.2016г.
По делото няма други преки
доказателствени източници изходящи от ответника затова, че последния е сключил
договор за доставка на МПС от 21.06.2016г., но фактът че сумата от
1 950,50 лева е върната на ищеца чрез банков превод от 21.11.2016г.
потвърждава твърдението, че между страните е възникнала облигационна връзка по
този договор. Дали тази връзка е мандатно правоотношение или друго
правоотношение по делото остава недоказано. Фактът, че сумата от 1950.50 лева е
възстановен на ищеца обаче е пряка индиция затова че ответникът е възприел
възникналото облигационно правоотношение като такова по което не може да
престира с оглед на което и е признал правото на ищеца макар и частично да
получи връщане на платената от него сума.
Следователно, волеизявлението на ищеца с което
правоотношението се разваля не е оспорено от ответника. В случая не е
необходима форма на доказване развалянето на договора до колкото последното
обстоятелство се извежда недвусмислено от връщането на сумата от 1950.50 лева.,
респ. развалянето на договора е осъществено с предяваването на исковата молба.
Ето и защо според настоящата инстанция не е налице
съгласие за прекратяване на договора, а е налице съгласие за връщане на
дадената сума от ищеца, след като последния вече е развалил договора поради
пълното му неизпълнение от ответника като частичното връщане на сумата се
възприема от този съд като признание на факта на това неизпълнение, както и
признание на факта, че договорът е развален едностранно от ищеца.
Предвид на гореизложеното и след като ответникът не
оспорва правото на ищеца да развали сключения договор и което право е упражнено
устно, настоящата инстанция приема, че облигационната връзка е прекратена,
поради което и ответникът дължи връщането на остатъка от сумата по договора на
основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Главният иск следва да се отхвърли, а
евентуалният да се уважи.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски в размер на сумата от 874,47 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Форест Джинс“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. България № 9, ет.4, ап.19 с ***
*** против С.И.А. с ЕГН ********** с
адрес: *** за осъждането на последния да заплати сумата 6 049,50 лева, която
представлява невърнат остатък от цена по договор за доставка на МПС от 21.06.2016г,
който договор е прекратен по взаимно съгласие към 21.11.2016г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
исковата молба – 13.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА С.И.А. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Форест
Джинс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. България № 9, ет.4, ап.19 с *** *** сумата от 6 049,50 лева, която
представлява невърнат остатък от платена цена по договор за доставка на МПС от
21.06.2016г., който договор е развален едностранно от ищеца поради виновно
неизпълнение от страна на ответника, ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 13.01.2020г. до
окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА С.И.А. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Форест
Джинс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. България № 9, ет.4, ап.19 с *** *** сумата от 874,47 лева разноски за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.