Решение по дело №305/2023 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№_______

 

гр. Варна,___________________________2023 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

  ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА

   СТАНИСЛАВА С.

 

При участието на секретаря Светла Великова и прокурора Александър Атанасов, разгледа докладваното от съдия Станислава С. КАНД № 305/2023 г. по описа на Административен съд – Варна и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалбата на П.К.П., ЕГН **********, чрез адв. В.С. против Решение № 1629/02.12.2022г., постановено по АНД № 2904/2022 г. на Районен съд - Варна, с което е изменено НП № 22-0819-002378/08.06.2022г. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с което на П. са наложени адмеинистративни наказания глоба в размер на 20 лева, на осн. чл. 185 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на осн. чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, като намалява наложеното на осн. чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП наказание глоба от 100 лева на 50 лева.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното  решение, тъй като същото е неправилно, неясно мотивирано и незаконосъобразно, тъй като фактическата обстановка  в НП не отговаря на действителната такава. Твърди, че при постановяване на решението си, ВРС се позовава на противоречиви свидетелски показания, не са обсъдени събраните такива, за да се приеме за установено безспорно извършено нарушение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.03.2023 г. касаторът не се явява и се представлява от адв. С..

Ответникът – Началник група в ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, не се явява, не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки от гл. юрисконсулт К. Л. А., но същата не е надлежно упълномощена да представлява ответника, като намиращото се в първоинстанционното дело /л. 17/ пълномощно е от Директора на ОД на МВР за процесуално представителство на дирекцията.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218 ал.1 от АПК, прие за установено следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

 

            Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № 22-0819-002378/08.06.2022г. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с което на П.К.П. за нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, на осн. чл. 185 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. “а” от ЗДвП  е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на осн. чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на лицето е била ангажирана за това, че на 03.05.2022г. в 13.10ч. в гр. Варна, **** посока центъра на града като управлява товарен автомобил ИВЕКО с рег. № ****, собственост на фирма „Ромстал България“ ЕООД, на автобусна спирка „В. Х.-2“ не се съобразява с габаритите на управляваното от него МПС и нанася материални щети на спрелия за слизане и качване на пътници тролейбус на „Градски транспорт“ с инвентарен № 305. След ПТП водачът го напуска без да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.  Районният съд е изменил наказателното постановление в частта на наложената глоба по чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, като я е намалил от 100 лева на 50 лева, като е приел, че фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е безспорна между страните и се установява от събраните по делото гласни доказателства, както и от приложената по административнонаказателната преписка доказателства, в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения и дадена е правна квалификация на деянията и правилно са определени санкционните норми.

Решението е неправилно. Съдът е приел за безспорно установена фактическата обстановка – при потегляне на зелен светофар управляваното от П. МПС завъртял волана силно вляво, поради което задната част на камиона се изнесла надясно, влязла в съприкосновение със страничната лява част на тролейбуса и са му били нанесени охлузвания и напукване на едно от страничните стъкла. След пътно транспортното произшествие, въззивникът не останал на място и продължил движението. След подаден сигнал от страна на шофьора на тролейбуса на телефон 112 и установяване собствеността на камиона, П. е бил уведомен и се е върнал на мястото с автомобила. Съдът е приел, че от показанията на свидетелите – актосъставителя, свидетелите при съставянето на АУАН е установен механизма на ПТП. Не са кредитирани показанията на св. Б., който е бил в камиона, като съдът е приел, че тъй като същият не е възприел факта на настъпване на ПТП, това не водело до промяна на установената фактическа обстановка. Този извод на съда е верен, но показанията на свидетеля подкрепят тезата на П. за това защо не е спрял – именно защото не е възприел, че е причинил щета на тролейбуса, който е установено, че не е спрял изцяло в джоба на спирката.

Настоящият състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените въз основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. “а” от ЗДвП, доколкото в АУАН серия GA № 654171/03.05.2022г. е записано, че след ПТП водачът го напуска без да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. За да е налице посоченото нарушение, водачът следва да е възприел извършването на ПТП,  след което да не е оказал съдействие за установяване на вредите, т.е. да е налице виновно поведение, което да бъде санкционирано. От доказателствата по делото не се установява безспорно, че П. е възприел съприкосновението между двете превозни средства, поради което не е спрял и е продължил движението. Съдът е мотивирал решението си на практика само и единствено на показанията на шофьора на тролейбуса – И. Г., доколкото показанията на св. Д. и Ф. не са резултат на преки впечатления, а на огледа на щетите, след като са посетили местопроизшествието. В показанията на св. Б. се съдържат данни за това, че камионът е спрял на червен свитофар на два пъти и след подминаването на спрелия тролейбус е продължил бавно, спокойно, без да е направен опит от страна на водача на тролейбуса или пътниците да го спрат или подадат сигнал, че нещо се е случило. Съдът констатира, че никъде не е посочено, че П. е имал такова несъобразено със закона поведение, а именно да не е оказал съдействие за установяване вредите от ПТП, тъй като след като е „призован“ по телефона се е явил на мястото на ПТП, именно защото не е възприел факта на осъществяването на произшествието. 

Правилна е преценката на ВРС за законосъобразност на обжалваното НП по отношение на дадената с него квалификация на деянието по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП – т. 1 от НП, доколкото е установено, че при движението на МПС са причинени имуществени вреди. Правилно е приложен законът при определяне на наказанието за това – чл. 185 от ЗДвП.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно по отношение на едното от посочените в НП нарушения – това по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. “а” от ЗДвП. Поради това и същото следва да се отмени в тази му обжалвана част и вместо това да се постанови друго такова, с което наказателното постановление по т. 2 от същото да бъде отменено.

При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател, съдът намира следното. С НП са наложени две административни наказания – две глоби  и лишаване от право да се управлява МПС за срок от един месец. При съпоставяне на размера на минималните адвокатски възнаграждения, предвидени в случай на административно наказание, оценимо в пари, с този, предвиден за случаите, когато административното наказание не подлежи на парична оценка, регламентирани съответно в чл. 18 ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., след изменението с ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г., е видно, че в случая те биха били равни – по 400 лева за всяка от санкциите, на основание чл. чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1. По тази причина съдът намира, че общо уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие по делото следва да бъде отнесено поравно за защита срещу санкционния акт по всяко от двете административни наказания. Така, с оглед изхода на делото и отмяната на едно от тях – тези по т. 2 от НП, от общия размер на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение при предходното разглеждане на делото от 500 лева касаторът има право на сумата от 250 лева.

В настоящото касационно производство касаторът е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Тяхното заплащане в брой се установява от вписането в договора за правна защита и съдействие от 16.03.2023г. г., който в тази част има характера на разписка /арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. От тази сума, с оглед уважената част на жалбата, касаторът има право на сумата от 250 лева.

Така, с оглед изхода на делото и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК вр. чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, в полза на касатора, съобразно уважената част от жалбата, следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 500 лева за платено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР - Варна.

 

На основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ Решение № 1629/02.12.2022г., постановено по АНД № 2904/2022 г. на Районен съд - Варна в частта, с която е изменено НП № 22-0819-002378/08.06.2022г. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна в частта му по т. 2, с която, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП и на основание  чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон, административното наказание "глоба" е определено в размер на 50 лева, както и в частта, с която П.К.П. е осъден да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 80 лева разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-002378/08.06.2022г. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна в частта му по т. 2.

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1629/02.12.2022г., постановено по АНД № 2904/2022 г.  на Районен съд - Варна в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 22-0819-002378/08.06.2022г. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна в частта му по т. 1, с която, за нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на П.К.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, на осн. чл. 185 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на П.К.П. сума в размер на 500 лева, представляваща разноски по делото.

 

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                           

   2.