О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1265 15.05.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на 15.05 две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от младши съдия
Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 884 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора
Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46,
чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 11 от първа инстанция) против Решение № 324/23.01.2020г.
постановено по гр.д. № 8224/2019г. по описа на РС Бургас, в частта, в която
съдът е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на
вътрешните работи, с адрес гр. София, бул. Мария Луиза, № 46, да заплати на М.М.П.,
ЕГН – **********, следните суми: 1422,66 лева (хиляда четиристотин двадесет и
два лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от 200,63 часа за периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 01.10.2019 г.
до окончателното й изплащане; 414,94 лева (четиристотин и четиринадесет лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото, както и е
осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните
работи да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от 56,91 лева
(петдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща дължима
държавна такса за уважения иск, както и сумата от 190 (сто и деветдесет) лева,
представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания,
че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца,
съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд, е приложима нормативната уредба по Закон за
МВР. Сочи, че е налице многобройна практика по този род дела, но за липса на
практика на ВКС, излага подробни съображения. Ищецът имал качеството държавен
служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като
нормата разграничавала държавните служители в т.1 и т.2: по т.1 - са полицейски
органи, органите на ПБЗН и лицата по ал.3 на същия член, чийто статут по силата
на чл.142 ал.2 от ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по т.2 - са останалите държавни
служители в МВР, чийто статут съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР се урежда от Закона
за държавния служител - ЗДС. В системата на МВР работили и лица по трудово
правоотношение - чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР и статутът им съгласно чл.142, ал.5
от ЗМВР се уреждал от КТ и ЗМВР. За една и съща правна материя: възникването,
изменението и прекратяването на правоотношенията по повод полагането на труд,
статута, правата, задълженията, работното време, почивките и отпуските,
възнаграждението, дисциплинарната и имуществената отговорност, закрилата,
синдикалното сдружаване и др., за трите групи служители в МВР била регламентирана
в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ, т.е. ЗМВР съдържа специални
правни норми, които са относими само към конкретните правни субекти и
правоотношенията с тях, като изключвали по отношение на последните приложението
на общите норми, съдържащи се в КТ. Поддържа, че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях,
работещи в МВР, в частност, защото нито в ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко
препращане към нормите на КТ. Напротив, във всички случаи, в които
законодателят счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ,
препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми цитира
примери (чл.38а, ал.З от ЗДСл; чл.50а, ал.2; чл.63 ЗДСл и др.). По законова
делегация на съответните нормативни актове били приети подзаконови такива –
наредби като на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.187, ал.9 от ЗМВР в исковия
период били издадени от министъра на вътрешните работи няколко наредби за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители
в МВР и съответно за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители в МВР-
относно организацията и разпределянето на работното време. За периода до
29.07.2016г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., за периода 29.07.2016
г. - 02.08.2016 г. - Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015 г. с решение на ВАС/, а за периода от 02.08.2016 г. до
отмяната й на 10.01.2020 г. - Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че за
ищеца като държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на
неговото правоотношение с ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на
издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл,
така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничавал нощния труд до 7 часа
дневно, такова ограничение не било предвидено в ЗМВР и при него нормалната
продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната
продължителност на работното време през нощта и тя била 8 часа, което следвало
от спецификата на задълженията на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по отношение обема на
полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо
които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд бил изрично забранен и не
може да надвишава 150 часа годишно, в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е
допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР
извънредният труд не можело да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускал
извънредният труд да надвиши тези норми до още 25 часа на тримесечен период и
до още 100 часа годишно. Тези различия не аргументирали извод за
дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото за
служителите в ЗМВР били предвидени редица компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито
работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР,
нито останалите държавни служители се ползват и посочва част от тях. Намира, че
в случая не е налице извънреден труд. Счита, че предвиденото в чл.9, ал.2 от
НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на
съответния отчетен период има положен извънреден труд, тъй като в КТ е
предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение е
дневния такъв. Разпоредба, идентична на
тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по
чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители нормална продължителност
на дневния и нощния труд съвпадала. Счита, че преценката на органа, комуто е
делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР -
министъра на вътрешните работи за въвеждането на коефициент на превръщане на
нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по
целесъобразност и че не подлежи на съдебен контрол. Намира, че в ЗМВР не е предвидено
допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на не по-малко
0.25 лв. на отработен нощен час. Поддържа,
че материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна.
Моли да се отмени обжалваното решение и
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.
Препис от въззивната жалба е връчен на М.П. чрез
адв. К. на 09.03.2020г. като в законния срок е постъпил писмен отговор, с който
въззивната жалба се намира за неоснователна, а решението по изложени
съображения - за правилно и моли да се потвърди. Няма искания по
доказателствата. Претендира разноски. По делото липса липсва пълномощно за адв.
К. за подаване на отговор на въззивна жалба и за евентуално представителство
пред въззивна инстанция, поради което следва да се укаже на страната в срок до
датата на съдебно заседание да потвърди подаването на отговор на въззивна жалба
и евентуално да представи пълномощно за адв. К. за представителство пред
въззивна инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е
редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна
Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със
седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира
Иванова против Решение № 324/23.01.2020г. постановено по гр.д. № 8224/2019г. по
описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.
Указва на въззиваемия в срок до датата на
съдебно заседание да потвърди подаването на отговор на въззивна жалба и
евентуално да представи пълномощно за адв. К. за представителство пред въззивна
инстанция.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.