№ 38
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502588 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 261534/05.05.2022 г. по гр.д. № 5190/2021 г. на СГС, I-28 състав, е
осъдено „Галеко“ АД да заплати на Община Дулово:
- на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 53 вр. чл. 49 ЗЗД сумата 128 615.08 лева,
представляваща сбора от половината от заплатените от Община Дулово главници и
натрупани законни лихви, които общината е била осъдена да заплати като обезщетения
за причинени неимуществени вреди на Н. М. Ю. и Е. И. Ю. за смъртта на сина им М.
Н. М. и на М. А. Ж. за смъртта на сина й Е. М. Ж., починали на *** г. във воден обект,
образуван в собствените на ищеца и ответника поземлени имоти, находящи се в
землището на с. ***, общ. *** и която сума е била погасена както следва: на Н. М. Ю.
по и. д. № 20197670400862 - главница от 25 000 лв. и законна лихва от 17 872,08 лв.; на
Е. И. Ю. по и. д. № 20197670400860 - главница 25 000 и законна лихва в размер на 17
872,26 лв.; на М. А. Ж. по и. д. №20197670400861 - главница 25 000 лв. и законна лихва
в размер на 17 870,74 лв., ведно със законната лихва върху сумата 128 615,08 лв.,
считано от депозиране на исковата молба в съда – 15.02.2021 г. до окончателното
плащане, като претенцията на ищеца е отхвърлена над присъдените 128 615,08 лв. до
претендираните 139 648,52 лв., която разлика представлява сбора от половината от
платените такси и разноски по образуваните три изпълнителни дела, както следва: по
и. д. № 20197670400862 - разноски по изпълнението от 871 лв. и такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ - 2834,77 лв.; по и. д. № 20197670400860 - разноски по изпълнението от
886 лв. и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 2834,79 лв.; по и. д. №20197670400861 -
разноски по изпълнението – 777 лв. и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 2829,91 лв.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1607,69 лв., представляваща лихва за
забава за заплащане на присъдената сума 128 615,08 лв., начислена за периода
1
30.12.2020 г. – 12.02.2021 г., като искът е отхвърлен за разликата до претендираните
1668,02 лв. като неоснователен.
Въззивни жалби са депозирали и двете страни.
Ищецът Община Дулово е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. На първо място се
изразява несъгласие с извода на СГС, че ответникът не дължи разноските и лихвите по
изпълнителните дела, тъй като те се дължат единствено на забавата на ищеца. Сочи, че
никой не е търсил плащане от ищеца извънсъдебно. Разноските пък били такива по
събиране на цялото вземане, а ищецът претендирал половината от солидарния
длъжник – ответника. Главницата пък възлизала на 139 648.52 лева, а не както приел
СГС – 128 615.08 лева, съответно се дължала лихва в размер на 1668.02 лева. Моли да
бъде отменено решението в обжалваната част като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и при необоснованост и исковете да бъдат уважени
изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от „Галеко“ АД.
Ответникът „Галеко“ АД е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, в която излага доводи за
неговата неправилност. Поддържа, че съдебните решения, на които се позовава
първата инстанция не обвързват ответника, тъй като той не е бил нито главна страна по
тях, нито подпомагаща такава. Съответно произнасянията по въпросите на солидарната
отговорност, не обвързват ответника. Там не бил и формулиран извод за солидарна
отговорност между Община Дулово и „Галеко“ АД. Поддържа, че солидарна
отговорност между страните по делото няма, поради което в първоинстанционното
решение било допуснато отклонение от разпоредбата на чл. 127 ЗЗД. Предвид
изложеното жалбоподателят-ответник моли да бъде отменено решението на СГС в
обжалваната част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
Община Дулово, в която се изразяват доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба на Община Дулово са изложени твърдения, че на 11.08.2013 г.
на територията на с. ***, община *** възникнал трагичен инцидент, при който са
починали три деца. Наследниците на две от малолетните деца М. Н. М. и Е. М. Ж.
осъдили общината с влезли в сила решения по в. гр.д. № 599/2018 г. и по в. гр.д.№
600/2018 г. по описа на Варненски апелативен съд да заплатят на родителите на
първото дете – Н. М. Ю. и Е. И. Ю. и на майката на второто дете – М. А. Ж.
обезщетение за нанесените им неимуществени вреди от смъртта на синовете им.
2
Ищецът твърди, че децата са загинали, като са се удавили във водоем, образуван
в територия, обхващаща общински имоти № 099036 с площ от 2500 кв. м., и имот с
площ от 130 кв. м., собственост на община Дулово , както и имот № 099015 с площ от
18 620 кв. м., собственост на „Галеко“ АД, находящи се в землището на с. ***, общ.
Дулово.
Ищецът излага, че по повод вземането на Н. М. Ю. било образувано
изпълнително дело № 20197670400862 по описа на ЧСИ Г. Г., с рег. № ***, като по
него ищецът заплатил главница от 50 000 лв., лихви в размер на 35 744,15 лв., разноски
по изпълнението – 1742 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – 5669,54 лв.. За
вземането на Е. И. Ю. е било образувано изпълнително дело № 20197670400860 по
описа на ЧСИ Г. Г., като по него ищецът заплатил главница 50 000 лв., лихви в размер
на 35 744,51 лв., разноски по изпълнението - 1772 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ – 5669,57 лв. Във връзка с вземането на М. А. Ж. било образувано
изпълнително дело № 20197670400861 по описа на ЧСИ Г. Г. и ищецът изплатил
главница 50 000 лв., лихви в размер на 35 741,47 лв., разноски по изпълнението – 1554
лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 5659,81 лв. Сочи, че лихвата и по трите
дела била определена с начален момент датата на инцидента - 11.08.2013 г., като към
датата на окончателното изплащане бил фиксиран крайният момент. Общата сума,
която общината заплатила на пострадалите е в размер на 279 279.05 лева.
Община Дулово намира, че като собственик на имот, в границата на който се е
образувал водоемът, в който са се удавили децата, отговорност носи и ответното
дружество за бездействието на служителите си да обезопасят водоема. Налице била
солидарна отговорност между общината и ответното дружество. По аргумент от чл. 53
и чл. 127, ал. 2 от ЗЗД то следвало да възстанови половината от заплатените от
общината суми или сумата 139 648.52 лева. Били проведени извънсъдебни преговори
между страните, но въпреки че ответникът признал част от задълженията си, не било
постигнато доброволно уреждане на спора, поради което е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
Твърди, че между страните по делото вече е решен спор по идентичен казус, по
т. д. № 101/2019 г. по описа на ОС – Силистра, заведено от родителите на третото дете,
починало при същия инцидент, като по същото било прието, че страните носят
солидарна отговорност към пострадалите, при равни части.
Предвид изложеното е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 139 648.52 лева, представляващи половината от изплатената от
общината сума по посочените изпълнителни дела – регресно вземане по чл. 127, ал. 2
ЗЗД, включваща заплатено обезщетение и разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. Иска се
още присъждане на сумата 1668.02 лева – мораторна лихва от поканата на 30.12.2020 г.
до датата на исковата молба
Ответникът „Галеко“ АД е подал отговор, в който оспорва исковата молба.
Поддържа се, че неоснователно ищецът се е позовавал на влезлите в сила решения на
Апелативен съд - Варна по в. гр. д. № 599/2018 г. и № 600/2018 г., тъй като ответното
дружество не е участвало като страна в тези производство, респективно не е обвързано
от приетото в тези актове. Твърди, че липсва солидарна отговорност между страните по
делото. Изтъква, че община Дулово била осъдена да заплати обезщетението на
наследниците на починалите деца в рамките на предвидената в чл. 49 от ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя, при или по повод на която е
причинено увреждането, но ищецът не бил осъден да заплати обезщетение за
непозволено увреждане в качеството му на делинквент. Доколкото общината не била
страна по правоотношение, възникнало от фактическия състав, установен в чл. 45, ал. 1
3
от ЗЗД, тя не се явявала извършител и не можело да се разглежда и като съизвършител
по смисъла на чл. 53 от ЗЗД. Според ответника разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД била
приложима само в отношенията между служителите на страните по настоящото дело,
но страните отговаряли само за действията на своите служители, без между общината и
дружеството да възникне солидарна отговорност. Ето защо и всяка от страните по
делото разполага единствено с регресен иск към своите работници и служители, чиято
отговорност обезпечават. В този смисъл изтъква, че ищцовата община е изплатила
обезщетението на пострадалите не като причинител на непозволеното увреждане, а
като работодател, и разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД е неприложима.
Ответникът е изложил подробни съображения, с които отрича характера на
водоем на частта от земната площ, върху която е настъпил трагичния инцидент от
11.08.2013 г. Дружеството било закупило терена за негови стопански нужди и
осъществявало своята дейност в съответствие с първоначалното предназначение на
имота, а наводняването му с дъждовна вода не било в резултат от поведението на
ответника. Сочил е, че по протежението на селския път, водещ до бившия стопански
двор, собственост на дружеството, се формирал изкуствен насип, насочващ дъждовна
вода към парцела му и представляващ нерегламентирано сметище. Така, превръщайки
се в непреодолима за водата преграда и следвайки естествения наклон на релефа,
водата се насочвала към най-ниската част, където се намира имота на ответника. За
подобни води за дружеството не възниквало задължение за обезопасяване, доколкото
те не са съществували и не отговарят на възникналото за търговеца вещно право
относно подобен предмет на собствеността. Молил е искът да бъде отхвърлен.
По делото са събрани писмени доказателства.
От решение № 2 от 09.01.2019 г. по в.гр.д. №599/2018 г. на АС-Варна,
недопуснато до касационно обжалване с определение от 11.07.2019 г. по гр.д.
№1082/2019 г. на ВСК, IV ГО, се установява, че Община Дулово е осъдена да заплати
на Н. М. Ю. и Е. И. Ю. сума от по 50 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва
от 11.08.2013 г., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които са
претърпели от смъртта на техния син М. Н. М., починало на *** г. във воден обект,
необезопасен от служители на общината.
От решение №3 от 09.01.2019 г., постановено по в.гр.д. №600/2018 г. на АС-
Варна (представено в цялост в о.с.з. от 05.04.2022 г.), недопуснато до касационно
обжалване с определение от 16.05.2019 г. по гр.д. №1065/2019 г. на ВКС, IV ГО, се
установява, че Община Дулово е осъдена да заплати на М. А. Ж. сумата от 50 000 лв.,
ведно със законната лихва от 11.08.2013 г., представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, които е претърпяла от смъртта на сина Е. М. Ж., починал на
*** г. във воден обект, необезопасен от служители на общината.
С влязло в сила решение № 80 от 01.07.2019 г., по в. гр. д. №242/2019 г. по описа
на Варненски апелативен съд е потвърдено първоинстанционното решение на ОС –
Силистра по т.д. № 101/2018 г. от11.01.2019 г., поправено с решение от 11.04.2019 г., с
което „Галеко“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД на Община
Дулово половината от сумата, която общината е изплатила като обезщетение на М. Н.
М..– баща на Х. М. Н., последният починал на 11.08.2013 г. в резултат от удавяне в
горепосочения водоем, находящ се в землището на с. ***, общ. Дулово. С решението
на апелативния съд е отменено решението на окръжния съд в отхвърлителната му част
за претендирани такси и разноски по образувано изпълнително дело срещу общината за
събиране на присъденото на М. Н. М. обезщетение и тази претенция е уважена изцяло.
Към исковата молба е приложено писмо, което е в отговор на писмо изх. №П-
10931/30.12.2020 г. на община Дулово до „Галеко“ АД, в което управителят на
ответника е заявил, че не оспорва обстоятелството, че по силата на чл. 53, вр. чл. 49
4
ЗЗД дружеството е солидарно задължено наред с ищеца за паричните обезщетения,
предмет на образуваните три изпълнителни дела с номера 20197670400860,
20197670400861, 20197670400862, като е признал, че дължи половината от изплатената
от общината на всеки от взискателите сума за главница, в размер от по 50 000 лв.,
ведно с лихвата върху нея в размер на 15 250,16 лв. за срок от три години, като е
оспорил дължимостта на претенцията до пълния изплатен размер по трите
изпълнителни дела от общо 279 306,84 лв. , като е предложено да се заплати сумата от
90 000 лв. по изготвен погасителен план. Изявление в същия смисъл се съдържа и в
писмо на управителя на ответника от 08.12.2020 г. (л. 89), адресирано до кмета на
Община Дулоо, в което признава солидарната си отговорност и предлага да заплати
половината от главниците – общо 75 000 лв. и лихви за последните три години от
15 000 лв.
Според приложените към исковата молба удостоверения с изх. №№2154, 2161,
2162, и трите издадени от ЧСИ Г. Г. с рег. №767 на 09.02.2021 г., се установява, че
всеки един от Н. М. Ю. и Е. И. Ю. и М. А. Ж. – родители на две от удавилите се деца, е
образувал отделно изпълнително дело за събиране на присъденото му обезщетение, във
връзка с което Община Дулово е заплатила суми както следва: 1) на Н. М. Ю. по и. д.
№ 20197670400862 - главница от 50 000 лв., законна лихва в размер на 35 744,15 лв.,
разноски по изпълнението - 1742 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 5669,54
лв.; 2) на Е. И. Ю. по и. д. № 20197670400860 - главница 50 000, законна лихва в размер
на 35 744,51 лв., разноски по изпълнението - 1772 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ - 5669,57 лв.; 3) на М. А. Ж. по и. д. №20197670400861 - главница 50 000 лв.,
законна лихва в размер на 35 741,47 лв., разноски по изпълнението - 1554 лв., както и
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ - 5659,81 лв.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
За да е основателен предявеният регресен иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, ищецът
следва да докаже, че той и ответникът са солидарни длъжници за обезщетяване
понесените от родителите на посочените в исковата молба деца неимуществени вреди,
свързани със смъртта на последните, настъпила на 11.08.2013 г. в необезопасен водоем,
находящ се в поземлени имоти на страните по делото в землището на с. ***, в
причинна връзка с проявено портивоправно бездействие на служителите на страните
по делото да обезопасят посочения водоем, както и че ищецът е заплатил такова
обезщетение на пострадалите. Следва да бъде доказано още, че ответникът отговаря до
размер на ½ от задължението и неговия размер.
С влезлите в сила решения на Варненски апелативен съд по в.гр.д. №599/2018 г.
и в.гр. д № 600/2018 г. е установено, че община Дулово отговаря за противоправното
бездействие на своите служители да обезопасят процесния водоем, по причина на
което в него на 11.08.2013 г. са се удавили две деца - М. Н. М. и Е. М. Ж. и съответно
на техните родители е присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
„Галеко“ АД не е страна по тези дела, поради което и същите не го обвързват.
От друга страна обаче, с влязлото в сила решение на Варненски апелативен съд
по в. гр. д. №242/2019 г., по което страни са Община Дулово и „Галеко“ АД по иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, е установено, че както община Дулово, така и
„Галеко“ АД отговарят за претърпените от М. Н. М. неимуществени вреди от смъртта
на сина му Х. М. Н., настъпила на 11.08.2013 г. при удавяне във водоем, разположен
върху недвижими имоти, собственост на Община Дулово и „Галеко“ АД, тъй като тази
смърт е настъпила поради противоправното бездействие на служителите на всяка от
двете страни да обезопасят водоема. Прието е още, че отговорността на двете страни
по делото е солидарна при равни дялове. Установено е каква сума е заплатила Община
5
Дулово на бащата на починалото дете Х., както и какви разноски са заплатени по
образуваното изпълнително дело за събиране на задължението и „Галеко“ АД е
осъдено да заплати половината от тях.
Настоящият съдебен състав намира, че вземането на единия солидарен длъжник
срещу другите солидарни длъжници за припадащата им се част от обезщетението,
което е платено за вредите от противоправното бездействие за обезопасяване
процесния водоем е едно, макар в него да се включва платеното към различни лица.
Това е така, тъй като задълженията за плащане на обезщетение към тези различни лица
имат едни и същи правопораждащи факти. Ето защо и предявяването на регресен иск
срещу солидарния длъжник само за част от платеното на едно от пострадалите лица
има характер на частичен иск и именно по такъв е постановено влязлото в сила
решение по т.д. № 242/2018 г. на ВарнАп Съд, с което „Галеко“ АД е осъдено да
заплати на Община Дулово половината от платеното на бащата на починалия при
удавяне на 11.08.2013 г. Х..
Предявеният последващ иск за половината от платеното обезщетение за смъртта
на другите две деца - М. и Е., е за друга част от вземането на общината за платеното
обезщетение за вредите, нанесени на 11.08.2013 г. чрез противоправно бездействие, за
каквото отговаря и „Галеко“ АД.
Според т. 2 от тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на
ОСГТК при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието
на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е
възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в
последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава
въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. Формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право.
Предвид посоченото по-горе, в настоящото производство следва да се приеме за
установено със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение на Варненски
апелативен съд по в. гр. д. №242/2019 г., по което страни са Община Дулово и „Галеко“
АД, че Община Дулово и „Галеко“ АД отговарят солидарно пред пострадалите от
тяхното противоправно бездействие лица, вследствие което бездействие на 11.08.2013
г. във водоем, разположен в техни имоти са се удавили три деца, като във вътрешните
им отношения отговорността е при равни дялове. Ето защо са неоснователни
оплакванията на „Галеко“ АД, че първоинстанционният съд се е позовал на решение,
6
по което той не е страна, както и че не е доказана солидарност между него и Община
Дулово относно процесните вземания. Всички негови правоизключващи отговорността
му и нейния характер възражения са преклудирани от СПН на решението по в.т.д. №
242/2019 г. на ВарнАпС.
От представените в настоящото производство съдебни решения, с които Община
Дулово е осъдена да заплати обезщетения за неимуществените вреди на Н. М. Ю. и Е.
И. Ю., и М. А. Ж. се установява, че същите са родители на удавилите се на 11.08.2013
г. М. и Е., което се е случило в причинна връзка с противоправното поведение на
служители на Община Дулово да обезопасят процесния водоем, както и размера на
обезщетенията.
От представените удостоверения на ЧСИ Г. Г. се установява, че Община Дулово
изцяло е заплатила обезщетенията за смъртта на Е. и М. и лихвите, за които е осъдена,
както и съответните лихви и разноски в изпълнителните дела. Главниците и лихвите са
в общ размер на 257 230.13 лева, от които ответникът дължи половината, или
128 615.07 лева.
Както бе посочено по-горе, със сила на пресъдено нещо е установено по в.т.д. №
242/2019 г. на ВарнАпС , че „Галеко“ АД отговаря солидарно с община Дулово за
вредите от удавянето на деца в процесния водоем, настъпило на 11.08.2013 г., поради
което и платилият обезщетението за тези вреди длъжник Община Дулово има регресно
право против „Галеко“ АД за заплащане на това, което е платил над припадащата му се
част.
Пред настоящата инстанция е спорно какъв е обема на регресното право на
Община Дулово срещу „Галеко“ АД и по-точно дали същото обхваща и платените
разноски в изпълнителните производства по събиране на задължението му.
Според настоящият състав отговорът на този въпрос е положителен, предвид
следното:
Регресната отговорност между солидарните длъжници е основана на принципа
за недопускане на неоснователно обогатяване, ето защо, ако платилият солидарен
длъжник е направил разноски за изпълнението, които останалите са си спестили, те
дължат и съответната част от разноските. В този смисъл е и правната теория – така
според проф. К. делът на всеки солидарен длъжник следва да обхваща не само
главницата, но и съответната част от всички разноски – разходи по изпълнението,
съдебни и съдебноизпълнителни разноски („Сиби“ 2001, „Облигационно право Обща
част“, стр. 500). В противен случай би се допуснало неоснователно обогатяване.
Останалите солидарни длъжници обаче биха могли да търсят вреди от платилия
длъжник, ако той не ги е уведомил за изпълнението или ако той не е предявил общо
възражение – чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Вземания за вреди от посочения източник в
настоящото производство не са въвеждани в предмета на спора по съответния
процесуален способ. Ето защо е основателна въззивната жалба на Община Дулово по
отношение дължимостта и на половината от платените разноски по изпълнението.
Предвид удостоверените от ЧСИ Г. Г. суми на разноските, платени от община
Дулово по посочените по-горе три изпълнителни дела, които са в общ размер на 22
066.92 лева, то ответникът дължи да заплати от тях половината или 11 033.46 лева.
Или общото задължение на ответника към ищеца възлиза на 139 648.54 лева, но
доколкото той претендира по-малко – 139 646.52 лева, то тази сума следва да му бъде
присъдена. Върху тази сума е била претендирана и мораторна лихва от датата на
поканата, която се установява, че е връчена на 30.12.2020 г., до датата на исковата
молба, която е на 15.02.2021 г. С помощта на електронен калкулатор съдът определя
размера на същата на 1823.33 лева, но доколкото се претендира по-малък размер –
7
1668.02 лева, акцесорният иск е изцяло основателен.
Поради достигане от въззивната инстанция до краен извод частично различен от
този на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
частта, в която главният иск на община Дулово е отхвърлен за разликата над 128
615.08 лева до 139 648.52 лева и на ищеца следва да бъдат присъдени още 11 033.44
лева. В частта по акцесорния иск първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която същият е отхвърлен за сума над 1607.69 лева до
претендираните 1668.02 лева и на ищеца следва да бъдат присъдени още 66.33 лева. В
останалата обжалвана част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъда
потвърдено.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има Община Дулово, която е направила такива само за държавна такса в
размер на 221.88 лева, които им се дължат изцяло от ответника.
За първата инстанция на общината се следват разноски в размер на още 1729.77
лева.
Воден от изложеното Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261534/05.05.2022 г. по гр.д. № 5190/2021 г. на СГС, I-28
състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Община Дулово с правно основание
чл. 127, ал. 2 ЗЗД против „Галеко“ АД в частта му за заплащане на сбора от половината
от заплатените от Община Дулово разноски по изп. д. № 20197670400862 , изп. д. №
20197670400860 и изп. д. №20197670400861, и трите по описа на ЧСИ Г. Г., които
разноски съставляват сумата над присъдените 128 615.08 лева до претендираните
139 648.54 лева, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен акцесорния иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за периода 30.12.2020 г. до датата на исковата молба – 15.02.2021 г. за сума над
1607.69 лева до претендираните 1668.02 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Галеко“ АД, ЕИК *********, да заплати на Община Дулово, на
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД допълнително сумата 11 033.44 лева, представляващи
сбора от половината от разноските, платени от общината по изп. д. № 20197670400862
, изп. д. № 20197670400860 и изп. д. №20197670400861, и трите по описа на ЧСИ Г. Г. ,
ведно със законната лихва върху сумата от 15.02.2021 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 66.33 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода 30.12.2020 г. до датата на исковата молба –
15.02.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261534/05.05.2022 г. по гр.д. № 5190/2021 г. на
СГС, I-28 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Галеко“ АД, ЕИК *********, да заплати на Община Дулово
сумата 221.88 лева – разноски пред САС и сумата 1729.77 лева – допълнително
разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1, ал. 2 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9