№ 7177
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110103655 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на К.
Г. Ц., ЕГН ********** против ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение
между страните, извършено със заповед № 79 от 23.11.2023 г. на работодателя
„***“ ЕАД и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност „шофьор автобус“ в
служба „Експлоатация, автобусно поделение „Дружба“ при работодателя
„***“ ЕАД.
В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор №
А12/16.02.2004 г. бил назначен на длъжност „шофьор автобус“ в служба
„Експлоатация, автобусно поделение „Дружба“ при работодателя „***“ ЕАД.
Посочва, че със заповед № 79/23.11.2023 г. на ** – представляващи
работодателя „***“ ЕАД, било прекратено трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.11.2023 г. Ищецът
поддържа, че към момента на издаване на заповедта е бил в отпуск по болест
за периода от 26.10.2023 г. до 27.11.2023 г., като научил за прекратяването на
трудовото му правоотношение чрез справка в НОИ по повод получаването на
обезщетение за отпуск поради временна неработоспособност. Оспорва се
законосъобразността на заповедта, с която трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено, с аргументи, че същата не му е връчена. Навеждат се
доводи, че ответникът работодател не е събрал необходимата информация за
това дали към 23.11.2023 г. ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Счита, че трудовото му правоотношение е
прекратено поради изразявано несъгласие към недостатъците в управлението
на ответното дружество – работодател.
Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника в производството, който оспорва
1
предявените искове. Твърди, че е прекратил законосъобразно трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, тъй като с
разпореждане на НОИ от 11.05.2022 г. на ищеца е била отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 10.02.2022 г., в качеството му на
лице, упражняващо втора категория труд. Наред с това поддържа, че
упражняването на право на пенсия от страна на ищеца не било предпоставка
за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, като било
достатъчно да е достигната съответната възраст и осигурителен стаж.
Посочва, че е прекратил трудовото правоотношение с ищеца при неспазено
30-дневно предизвестие, за което на 21.12.2023 г. му е заплатил обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 21 469,81 лв. Навежда съображение, че е
изпратил на ищеца акта за прекратяване на трудовото му правоотношение
чрез куриерска служба „Еконт“, но същият е отказал да го получи. Развива
доводи, че тъй като е прекратил трудовото правоотношение на ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, то не е имал задължение да спазва
закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ и било без значение, че ищецът е бил в
болничен към момента на уволнението му. Моли се за отхвърляне на
предявените искове.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С Определение № 8501/23.02.2024 г. съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заемал длъжността
„шофьор автобус“ в служба „Експлоатация, автобусно поделение „Дружба“
при работодателя „***“ ЕАД, по силата на сключен между него и „***“ ЕАД
трудов договор № А 12/16.02.2004 г.
Представено е Разпореждане № **********/12.05.2022 г. на
Териториално поделение на ** за отпускане на пенсия, от което се
установява, че на ищеца К. Г. Ц. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 КСО, считано от 10.02.2022 г. В
разпореждането е удостоверено, че към 10.02.2022 г. ищецът е бил навършил
59 години и 7 месеца, като е имал осигурителен стаж за втора категория труд
в размер на 27 години 3 месеца и 15 дни.
Представен е Акт № А-79/23.11.2023 г., съставен от **, в качеството
му на изпълнителен директор на „***“ ЕАД, и **, в качеството му на
председател на Съвета на директорите на „***“ ЕАД, с който трудовото
правоотношение между К. Г. Ц. и „***“ ЕАД се прекратява на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 23.11.2023 г.
Видно от представено по делото копие на пощенски плик,
горепосоченият Акт № А-79/23.11.2023 г. е изпратен за връчване до ищеца на
посочения пред работодателя в трудовия договор адрес, а именно: ***, като
върху пощенския плик е поставен стикер с отбелязване „непотърсена“ и дата
на връщане – 18.12.2023 г.
На 23.11.2023 г. работодателят „***“ ЕАД е изпратил до Национална
агенция по приходите уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение на К. Г. Ц..
От представен болничен лист за временна неработоспособност №
Е20230728440 се установява, че за периода 26.10.2023 г. – 27.11.2023 г.
ищецът К. Г. Ц. е бил в отпуск поради временна неработоспособност.
В открито съдебно заседание на 15.04.2024 г. ищецът представи копие
на трудовата си книжка, като от вписванията в същата се установява, че
последният му работодател е „***“ ЕАД, при който е заемал длъжността
„шофьор на автобус“ за периода 25.02.2004 г. – 23.11.2023 г.
2
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните,
извършено със заповед № 79 от 23.11.2023 г. на работодателя „***“ ЕАД и
неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност „шофьор автобус“
в служба „Експлоатация, автобусно поделение „Дружба“ при
работодателя „***“ ЕАД.
За да са допустими тези искове, заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение следва да е връчена на работника или служителя,
откъдето възниква и правният му интерес да иска отмяна на уволнението и
възстановяване на заеманата длъжност. Съгласно чл. 335 КТ трудовото
правоотношение се прекратява с едностранно писмено волеизявление, което е
с адресат, т. е. от момента на получаване. По аргумент за противното, в
останалите случаи трудовото правоотношение не е прекратено и работникът
или служителя може да иска обезщетение за недопускане до работа, а не да
предяви искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Когато трудовият договор
подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за прекратяването
поражда действие от връчването й (освен ако в нея не е посочено друго, но
преценката за законността й се прави към този момент). Когато трудовият
договор подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за
прекратяването поражда действие с изтичането на предизвестието, а при
неспазване на срока - с изтичането на съответната част от него. Когато
работодателят има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, той
може да го прекрати и преди изтичане на срока на предизвестието, като
заплати на работника обезщетение за неспазения срок на предизвестието. В
този случай трудовото правоотношение се прекратява в момента на връчване
на заповедта за прекратяване (т.е. на получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ) , която
съдържа в себе си и елемент на предизвестие, което с оглед датата на
връчване не е изтекло изцяло, затова към този момент следва да се преценява
и валидността на изявлението. Ето защо е без правно значение и факта, че
ищецът не е получил предизвестие преди връчването на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Няма противоречие в практиката, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение може да се връчи включително при отказ на
работника или служителя да я получи, тъй като в този случай работникът или
служителят сам и недобросъвестно е попречил да се сбъдне условието за
прекратяване на трудовия договор (чл. 25, ал. 1 ЗЗД - но прекратяването на
трудовото правоотношение винаги е занапред). Когато работникът или
служителят е отказал да получи заповедта за уволнение, е без значение за
делото как и дали служителят е разбрал или не съдържанието на заповедта за
уволнение - устно, чрез трудовата книжка или след справка в НАП, като
отказът да се получи заповедта за уволнение е на негов риск за узнаване на
съдържанието й, доколкото е длъжен своевременно да въведе с исковата
молба основания за незаконност на уволнението (чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ). Не
съществува и спор в практиката на ВКС, че работникът или служителят
следва да въведе твърдения в исковата молба за връчване на заповедта за
уволнение, включително и при условията на отказ за получаване, тъй като
това е правопораждащ факт за упражняване на права по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и
3 КТ, доколкото ищецът е длъжен да въведе твърдения за осъществилите се
правопораждащи факти (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) /в този смисъл: Решение №
46 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2022 г., III г. о., ГК./.
В исковата си молба и в съдебно заседание при изясняване на
3
фактическата страна на спора ищецът твърди различни моменти на узнаване
на заповедта, настъпили преди, респективно след подаване на исковата молба.
По делото се установи, че Акт № А-79/23.11.2023 г. /представляващ по
същността си заповед за прекратяване на трудовото правоотношение/ е
изпратен за връчване чрез пощенски оператор до ищеца на посочения пред
работодателя адрес, а именно: *** /същият адрес е посочен пред работодателя
като адрес за кореспонденция с работника – ищец, видно от трудов договор №
А12/16.02.2004 г., сключен между страните в производството/, като върху
пощенския плик е поставен стикер с отбелязване „непотърсена“ и дата на
връщане – 18.12.2023 г. Последователно се приема в съдебната практика на
ВКС, че връчването по пощата е редовно не само когато е връчено лично на
получателя. Според решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г.,
ІV г. о. на ВКС при връчване чрез препоръчано писмо с обратна разписка
изявлението следва да се приеме за достигнало до адресата, когато е
изпратено до адреса и пощата удостовери доставянето на писмото на адреса.
Обстоятелството, дали адресатът е предприел действия за получаване на
пощенската пратка е без правно значение. Следователно, връчването в
настоящия случай е надлежно извършено, като работодателят е положил
дължимата грижа, доколкото е изпратил заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение до известния му адрес на работника. Ответникът
не е бил длъжен да издирва ищеца и да прави опити за връчване на заповедта
по други начини, а отделно от това не е имал и правна възможност да стори
това. Не може обаче да се приемат твърденията на ответника, че процесният
акт за прекратяване на трудовото правоотношение е връчен на ищеца чрез
куриерска служба „Еконт“, тъй като представените в тази насока
доказателства /на л. 258 и л. 267 от том 1 на делото/ касаят изпращането на
документи на дати, предхождащи датата на съставяне на акта за прекратяване
на трудовото правоотношение – 23.11.2023 г.
Дори да се приеме, че към момента на подаване на исковата молба
/19.01.2024 г./ на ищеца не е била връчвана заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, то това е сторено в хода на процеса до
приключване на устните състезания, което следва да бъде взето предвид от
съда, по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В тази връзка, следва да бъде посочено, че
препис от Акт № А-79/23.11.2023 г. /представляващ по същността си заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение/ е приложен от ответника към
отговора на исковата молба, като препис от същата, ведно с приложенията
/включително и препис от Акт № А-79/23.11.2023 г./ са редовно връчени на
ищеца на 13.03.2024 г., което обстоятелство, като факт от значение за
правилното решаване на делото, настъпил в хода на процеса, следва да бъде
взет предвид от съда. В тази насока съдът съобразява и представеното от
ищеца, в открито съдебно заседание на 15.04.2024 г., и неоспорено от
ответника, копие на трудова книжка, в която е вписано, че последният му
работодател е „***“ ЕАД, при който е заемал длъжността „шофьор на
автобус“ за периода 25.02.2004 г. – 23.11.2023 г. След като в хода на
настоящия процес трудовата книжка е в държане на ищеца и е надлежно
оформена с посоченото отбелязване, то трудовото му правоотношение е
надлежно прекратено и същият е уведомен за това обстоятелство.
Предвид всичко гореизложено се налага извод, че предявените искове
са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено със заповед № 79 от
23.11.2023 г. на работодателя „***“ ЕАД и неговата отмяна, съдът намира
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е
да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е
4
прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно, че
правото на прекратяване на правоотношението е надлежно упражнено.
С Определение № 8501/23.02.2024 г. съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заемал длъжността
„шофьор автобус“ в служба „Експлоатация, автобусно поделение „Дружба“
при работодателя „***“ ЕАД, по силата на сключен между него и „***“ ЕАД
трудов договор № А 12/16.02.2004 г. Следователно, между страните по делото
е съществувало трудово правоотношение.
На следващо място, съдът приема, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, с Акт № А-79/23.11.2023 г.
/представляващ по същността си заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение/. В посочената заповед е предвидено, че трудовото
правоотношение се прекратява, считано от дата на съставянето й, а именно –
23.11.2023 г., поради което е налице прекратяване без предизвестие. Съгласно
чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при липса на предизвестие, трудовият договор се
прекратява от момента на получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора /заповедта за уволнение/. По делото се установи,
че заповедта е връчена на ищеца, респективно същият е узнал за нея най-
късно до приключване на устните състезания по делото, поради което съдът
приема, че трудовото му правоотношение е прекратено.
На следващо място, съдът приема, че трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
Във всички случаи на прекратяване на трудово правоотношение с
предизвестие от работодателя по чл. 328 КТ, от значение за законността на
уволнението е дали основанието, на което е извършено, е осъществено към
датата на прекратяване на правоотношението, а не към датата на отправяне на
предизвестието. Казаното се отнася и за уволнение в хипотезата на чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ. Работодателят може едностранно да прекрати трудовото
правоотношение по чл. 328 КТ, вкл. и поради придобиване от
работника/служителя на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и
без да отправя предизвестие, както и макар и да отправя, да не спази месечния
срок, предвиден по закон. Последица от това е задължението да плати
обезщетение на уволнения работник/служител по чл. 220, ал. 1 КТ, а не
незаконност на уволнението. За последното е от значение дали посоченото в
заповедта основание съществува към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Целта на предизвестието е да уведоми предварително
работника/служителя, за да може той да организира работите си, с оглед на
това, че ще бъде лишен от доход по месечното си трудово възнаграждение,
съответно да потърси друг източник на доходи, нова работа и пр. Без
значение за постигане на поставената от законодателя цел е дали към датата
на предизвестието вече е налице и основанието, на което работодателят
възнамерява да прекрати трудовото правоотношение /в този смисъл: Решение
№ 320 от 5.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1630/2017 г., IV г. о., ГК /. В
случая, както към момента на изготвянето на Акт № А-79/23.11.2023 г., така и
при реалното прекратяване на трудовото правоотношение, чрез връчването на
заповедта за прекратяване на правоотношението, ищецът е бил придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при същия работодател,
поради което прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ, е законосъобразно извършено. Това се доказа от
представената трудова книжка на ищеца и от представеното Разпореждане №
**********/12.05.2022 г. на Териториално поделение на **, в което е
удостоверено, че към 10.02.2022 г. ищецът е бил навършил 59 години и 7
месеца, като е имал осигурителен стаж за втора категория труд в размер на 27
години 3 месеца и 15 дни – т.е., били са налице предпоставките на чл. 69б, ал.
5
2 КСО, като ищецът дори е упражнил правото си на пенсия. Поради това е
неоснователен доводът на ищцовата страна, че ответното дружество не е
получило необходимата информация за това дали е придобито право на
пенсия.
Фактическият състав на предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10 пр. 1 КТ
субективно право на работодателя за едностранно прекратяване с
предизвестие на трудов договор включва придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Упражняване по предвидения в КСО ред на
правото на пенсия не е предвиден в нормата елемент от състава. Не е такъв
елемент и конкретното основание, на което правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст е придобито. Извън обхвата на разпоредбата на
чл. 328, ал. 1, т. 10 пр. 1 КТ са военнослужещите и държавните служители по
чл. 69 КСО, тъй като служебните правоотношения с тях се уреждат с други
закони, както и лицата, придобили право на пенсия за инвалидност, на
наследствена пенсия и на пенсия, несвързана с трудова дейност /виж Глава
шеста, раздели II, III и IV КСО/. Извън този обхват са и лицата, на които по
тяхно желание е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията по чл. 68а КСО. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10
КТ - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
представлява определен юридически факт, който трябва да е възникнал след
сключване на трудовия договор и при наличието на който уволнението би
могло да се извърши законосъобразно. Законът има предвид факт, настъпил
след, а не преди сключването на трудовия договор между страните /в
посочения смисъл са: Решение № 4 от 9.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
665/2017 г., IV г. о., ГК и Решение № 379 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 300/2011 г., III г. о., ГК/ . В случая ищецът е работил при ответника от
25.02.2004 г. и именно при него е придобил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в качеството си на лице, упражняващо втора
категория труд, като към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение предпоставките на чл. 69б, ал. 2 КСО са били налице и дори
е бил упражнил това свое право.
Без значение за законосъобразността на уволнението е дали
работодателят е имал и други мотиви за прекратяване на правоотношението с
ищеца. Правнорелевантно е единствено дали към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение за работодателя е съществувало такова
потестативното право и дали същото е надлежно упражнено. Прекратяването
на трудовия договор на посоченото основание е обективно и безвиновно,
което предпоставя необходимост работодателят да докаже единствено, че
работникът е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст
след сключването му. В правомощие на работодателя е да избере в кой точно
момент да прекрати правоотношението по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - дали
веднага след придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, или в един последващ момент, и това не представлява злоупотреба с
право. Евентуално неморално или противоправно поведение на работодателя,
което е причинило вреди на ищеца, би имало значение и може да се
разглежда в друг процес, в случай че ищецът твърди да е осъществено от
работодателя и/или лица, на които същият е възложил определена работа в
предприятието такова поведение, респективно, ако реши да претендира
обезщетение във връзка с това.
Ирелевантно за настоящото дело е и обстоятелството, дали към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10 КТ ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност
или какъвто и да било друг вид отпуск. Закрилата при уволнение по чл. 333,
ал. 1 от КТ се прилага само в случай, че трудовото правоотношение се
прекратява на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ. Посочената закрила обхваща изчерпателно изброени в разпоредбата
6
основания за прекратяване на трудовото правоотношение, сред които не е
процесното. Съдът намира, че не са налице и предпоставки за прилагане на
нормата по аналогия и разпростиране на закрилата по отношение на лица,
чието трудово правоотношение е прекратено на основание придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като липсва сходство между
уредените в нормата хипотези и посоченото основание. Следователно,
ответникът работодател не е бил длъжен да прилага разпоредбите на 333 КТ и
законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на ищеца на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема
извод, че извършеното с процесният Акт № А-79/23.11.2023 г. прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца К. Г. Ц., е законосъобразно, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност „шофьор автобус“
в служба „Експлоатация, автобусно поделение „Дружба“ при
работодателя „***“ ЕАД, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е
да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
В случая искът чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се отхърля, поради което следва
да бъде отхвърлен и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има само ответникът.
От името на ответника е направено искане за присъждането на
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение, като в
проведеното на 15.04.2024 г. открито съдебно заседание ищецът направи
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатския хонорар. Това възражение съдът намира за основателно. От
представена фактура № 2006/08.03.2024 г. и платежно нареждане към нея от
11.03.2024 г. се установява, че за процесуално представителство по
настоящото дело ответното дружество е заплатило в полза на Адвокатско
дружество „***“ адвокатско възнаграждение в размер на 2280,00 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на
работа, възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2.
Според § 2а от ДР на Наредбата за регистрираните по ЗДДС адвокати
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Според
Постановление на Министерски съвет № 193 от 12 октомври 2023 г. за
определяне размера на минималната работна заплата за страната, считано от 1
януари 2024 г. размерът на минималната месечна работна заплата за страната
е 933 лв., като при начисляване на ДДС от 20% върху тази сума се получава
сума в общ размер от 1119,60 При преценка извършената от процесуалния
представител на ответника работа и фактическата и правна сложност на
делото, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до сума от 1150,00 лева, която е в размер близък до
7
минималния такъв за съответния вид работа, определен в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***
против ***, със седалище и адрес на управление: ***, обективно кумулативно
съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между
страните, извършено с Акт № А-79 от 23.11.2023 г. на работодателя „***“
ЕАД и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност „шофьор автобус“ в
служба „Експлоатация, автобусно поделение „Дружба“ при работодателя
„***“ ЕАД.
ОСЪЖДА К. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 1150,00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8