№ 737
гр. Варна, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110110816 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Таурс–Г срещу В. П. Б., ЕГН ********** с адрес ********** иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 991,12лева, представляваща обезщетение за забава, начислено по фактура №
******************** за периода 01.10.2019г. до 10.09.2021г. върху главница от
5216,36лева, за консумирана ел. енергия по партида с клиентски номер ******** и абонатен
номер ******** за обект находящ се в г******************** за което вземане е издадена
заповед № 3894/03.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 8509/2023г. на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди се, че ответницата е титуляр на партида за ел.енергия и по този повод завела срещу
дружеството установителен иск за недължимост на сумата от 5216,36лева. С влязло в сила
решение по в.гр.д. № 1723 по описа за 2020г. на ВОС искът й бил отхвърлен. Впоследствие
главницата била заплатена от ответницата, но останало дължимо акцесорното задължение за
забава в размер на търсената сума, начислено за периода 01.10.2019г. до 10.09.2021г.
Ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, с предмет сумата за търсеното
обезщетение срещу което ответницата възразила. Сочи, че процесната сума е дължима с
оглед установената дължимост с влязло в сила решение на ВОС на главницата от
5216,36лева. Искането е за уважаване на исковата молба и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва
частично претенцията. Възразява за изтекла погасителна давност за задължението за периода
01.10.2019г. до 29.06.2020г. Сочи, че с оглед датите на подадената искова молба и
заявлението в съда, последната дата преди прекъсване на давността е 29.06.2020г. и намира
че по тази причина не дължи сумата от 395,58лева, като погасена по давност. Признава иска
за разликата от 395,58лева до 991,20лева. Оспорва представените от ищеца справка за
1
потребление и извлечение за фактури и плащания към 11.08.2023г., съставени за настоящото
производство. Сочи, че не й е връчвано известие, че дължи въпросното обезщетение. Счита,
че не се следват разноски в полза на ищеца, доколкото не е дала повод за настоящото
производство.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба.
Ответникът редовно уведомен не се явява. Чрез нарочна молба поддържа
направеното възражение за частично погасяване на задължението по давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция е сума, представляваща лихва за забава, начислена
върху главница от 5216,36лева за консумирана ел. енергия по партида с клиентски номер
******** и абонатен номер ******** за обект находящ се в г********************
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д. № 8509/2023г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК за процесното вземане, срещу която длъжникът е възразил.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, настъпил падеж на главното задължението и размер
на вземането за обезщетение за забава. Ответната страна следва да докаже своите
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца да
получи спорното вземане.
Между страните не е спорно, че с влязло в сила решение по в. гр.д. № 1723 по описа
за 2020г. на ВОС е отхвърлен предявеният от ответника В. Б. срещу ищеца отрицателен
установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че В. Б. не
дължи сумата от 5216,36лева по фактура № **********/20.09.2019г. за обект на потребление
в г******************** начислена ел.енергия за периода 19.02.2016г. до 12.06.2019г.
Нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК разписва, че решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание, а съгласно ал. 2 влязлото в сила решение
има действие и по отношение на частните и универсални правоприемници на страните.
Влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за
страните, техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и
учреждения – чл. 297 ГПК. Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на
пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с
индивидуализиращите го белези – правопораждащ факт и съдържание. В този смисъл тя
съвпада по предмет със силата на пресъдено нещо по положителен установителен иск,
поради което и съдът в настоящото производство следва да се съобрази с нея, като е длъжен
да приеме, че сумата от 5216,36лева, представляваща стойност на начислена ел. енергия за
периода 19.02.2016г. до 12.06.2019г. по партида с клиентски номер ******** и абонатен
номер ******** за обект на потребление в г******************** е дължима.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че след влизане в сила на решението
сумата от 5216,36лева е била заплатена от ответницата, което е видно и от представеното по
делото платежно нареждане от 10.09.2021г.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 38 ОУ предвижда,
че потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Съгласно чл.18а от ОУ
дължимите от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, изпращана до
потребителя на адреса за кореспонденция, заявен от него, а при изрично заявено желание
2
дружеството изпраща фактурата в електронен вид на декларирания от клиента адрес на
електронна поща. Фактурата следва да съдържа изрично посочените в ал. 2 реквизити, в
това число и срок на плащане. Така, вземането на ответника става ликвидно и изискуемо,
считано от изтичане на определения във фактурата срок за нейното плащане, без да е
необходимо допълнително дружеството да изпраща съобщения до потребителя за наличните
му задължения и да го кани да ги заплати. Или, страните са договорили, че след изтичане на
определения срок за плащане, длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е. от деня следващ
този като определен за плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на ел. енергията
считано от деня, следващ падежа на задължението – 01.10.2019г.
С оглед формирания извод за основателност на иска за мораторна лихва, на
разглеждане подлежи възражението за частично погасяване на претенцията по давност.
Съгласно задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни
и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага кратката
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С три годишна давност съгласно
нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и вземанията за лихви.
Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. На основание чл.115 б.”ж” от ЗЗД давност не тече докато
трае съдебният процес относно вземането. В този смисъл съдът не споделя аргументите на
ищеца, че с образуването на гр.д. № 15390/2019г. по описа на ВРС давността за вземането за
мораторна лихва е била прекъсната, доколкото предмет на това делото е била само
главницата в размер на 5216,36лева, но не и вземането за мораторна лихва. В разглеждания
случай ч.гр.д. № 8509/2023г. по описа на ВРС, касаещо задължението за мораторна лихва е
образувано едва на 30.06.2023г. Следователно към датата на предявяване на иска, която на
основание чл.422 от ГПК съвпада с датата на образуване на заповедното производство,
вземането за мораторна лихва за периода 01.10.2019г. – 29.06.2020г. е било погасено по
давност, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен в тази му част като
неоснователен. Така частично основателна се явява предявената акцесорна претенция с
правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД за периода от 30.06.2020г. до 10.09.2021г.
Поради липса на заплащане на дължимата сума в сроковете по чл.26 от Общите условия
ответникът дължи мораторна лихва за забава върху главницата от 5216,36лева, считано от
30.06.2020г. до 10.09.2021г. вкл. Съобразно изчисленията, извършени чрез Програмен
продукт „Апис Финанси”, дължимата мораторна лихва за този период е в размер на 634,66
лева. С оглед на това предявеният иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД
следва да бъде уважен до сумата от 634,66лева, а над тази сума до претендираните
991,12лева и за периода 01.10.2019г. – 29.06.2020г., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По разноските:
В отговора на исковата молба ответникът е направил частично признание на иска с
оглед изтичане на погасителната давност, което противоречи на становището му
застъпеното от него извън процеса, а и принципно е оспорвал, че задължението му
съществува. В заключение, следва да се приеме, че не се осъществяват предвидените в чл.
78, ал. 2 ГПК предпоставки за изключване на отговорността за разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
3
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са - 100лева юк.възнаграждение, 25лева допълнителна ДТ. На основание чл.
78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100лева.
Разноските за платена държавна такса за исковото производството следва да се признаят до
сумата от 25лева, колкото е размера на дължимата държавна такса. Остатъкът е недължимо
внесен и подлежи на връщане. Така, общо в полза на ищеца съразмерно с уважената част от
иска следва да се присъдят разноски за исковото производство от 80,04лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, редуцирани съобразно с
уважената част от претенциите до сумата от 48,02лева от общо 75лева, изразяващи се в
заплатена държавна такса и ю.к. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс–Г съществува
вземане срещу ответника В. П. Б., ЕГН ********** с адрес ********** за сумата в размер
на 634,66 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 30.06.2020г.
до 10.09.2021г. вкл. върху главница от 5216,36лева, за консумирана ел. енергия по партида с
клиентски номер ******** и абонатен номер: ******** за обект находящ се в
г******************** за което вземане е издадена заповед № 3894/ 03.07.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8509/2023г. на ВРС, 19
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 634,66 лева до 991,12лева и за периода от
01.10.2019г. до 29.06.2020г. вкл., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. П. Б., ЕГН ********** да заплати на „Електроразпределение Север”
АД, ЕИК ********* сумата от 80,04лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА В. П. Б., ЕГН ********** да заплати на „Електроразпределение Север”
АД, ЕИК ********* сумата от 48,02лева, представляваща направени в производството по
ч.гр.д. № 8509/2023г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4