№ 14
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503145 по описа за 2021 година
при участието на секретар Валентина Колева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по по въззивна жалба
от „ДЗИ Общо застраховане“ АД, ответник в първоинстанционното производство срещу
решение 265276 от 06.08.2021 г. на Софийски градски съд по гр.д. 11032/2018 г., I
гражданско отделение, 24 състав, с което дружеството е осъдено да заплати на М. Е. С. 40
000 лева (четиридесет хиляди лева) застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на брат му Е. Е. С. при ПТП на 11.06.2016 г. заедно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 14.08.2018 г. до деня на окончателното плащане.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се поддържа неправилност и
необоснованост на решението, тъй като ТР 1/2016 на ОСНГТК на ВКС не е приложено
правилно от съда. Искането към въззивния съд е решението да бъде отменено и предявеният
иск да се отхвърли или обезщетението да се намали до 5000 лева. Неправилно била приета и
липсата на принос от страна на загиналия подари непоставен предпазен колан.
Подаден е отговор на въззивната жалба от страна на ищеца, в който се поддържа
нейната неоснователност. Посочва се, че по делото е установена изключително близката
връзка между двамата братя, както и отражението на смъртта на единия върху другия.
Поддържа, че размерът, определен в чл. 493а, ал. 2 от КЗ и параграф 96 от ДЗ на ЗИД на КЗ,
противоречат на минималните суми по чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с ДИРЕКТИВА 2009/1ОЗ/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“
при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка. Правилно било преценено от СГС, че няма принос на
загиналия.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. От въззивната инстанция не са събирани
нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
1
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Предвид влязлата в сила присъда № 800 от 14.02.2018 г. на ОС Благоевград по НОХД
646/2017 г. са установени по задължителен за гражданския съд противоправността, вината
на дееца и причинната връзка между деянието и смъртта на Е. С.. Не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество, сега
жалбоподател. Не е спорно, че загиналият в резултат на инцидента пътник е брат на ищеца.
Спорно пред въззивната инстанция е дали ищецът е претърпял неимуществени вреди от
смъртта на брат си, които да подлежат на репариране от застрахователното дружество,
приложимостта на чл. 493а, ал. 2 от КЗ, както и дали непоставянето на колан е основание за
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016 на
ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. въззивният съд излага следните съображения. От значение
са мотивите на ВКС за разширяване на кръга от лица. Най-близките на починалия по
смисъла на Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на ВС
№ 5/69 г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52
ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване
на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г.,
следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че са доказани
особено близки отношения на загиналия и брат му, както и че вредите надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Свидетелските показания са ясни, убедителни, задълбочени и в синхрон помежду си.
Според свидетелката Е. А. Х., първа братовчедка на ищеца, двамата братя и тя са
2
израснали заедно, отгледнаи от баба им. Родителите на двете момчета няколко години
ходили през лятото на работа в Гърция и през този период ищецът се грижел за брат си. До
осми клас двамата братя учели в с.***, заедно ходили на училище. По-големият брат водел
по-малкия на училище и на футбол. Е. починал на 17 г., бил в 11 клас, малко преди да стане
абитуриент. Ищецът споделил със свидетелката, че иска да започне работа, за да му помогне
за организирането на абитуриентски бал. Животът на ищеца се променил изцяло след
загубата на брат му. Много трудно го преживявал, постоянно плачел. Три месеца по-късно
починала и бабата на момчетата. За да се съвземе ищецът, роднините му го оженили след 6
месеца – сключил брак, без да прави сватба, родила му се дъщеря, но той така и не се
зарадвал на живота. Все още не работел, личният му лекар изписал хапчета за сън. Цяла нощ
не спял, излизал да пуши. Като видел причинителя на катастрофата, искал да го бие или да
си отмъсти и роднините му го спирали.
Свидетелят Е. А. С., баща на ищца, разказва, че децата му били винаги заедно. Един
без друг не можели, учели заедно. Въпреки разликата в годините, братята били постоянно
заедно, помагали си. Големият брат много се грижел за малкия. В продължение на три
години ходили за по 3-4 месеца на сезонна работа в Гърция, тогава оставяли братята при
баба им. Спокойни били като родители, защото ищецът се грижел за малкия си брат. Не са
се делили двете момчета. Не можел да познае големия си син след трагедията. Бил много
стресиран, изнервен, скърцал със зъби, станал агресивен. От стрес му изпадали зъбите, сега
бил с протези и мостове. Взимал успокоителни, променил се. Преди бил много весел. В
момента не работел, родителите му го издържали. Свидетелят настоявал да започне работа,
за да е сред хора и да може да превъзмогне загубата. Мислел, че раждането на внучето ще ги
върне към живота, но ищецът все още бил потиснат. Живеят в една къща и често вечер го
чува да обикаля, не спи, излиза на терасата. Три месеца по-късно починала и баба им и
ищецът още повече се натъжил, обвинявайки себе си и за двете. Те били много привързани
към баба си и още повече се задълбочила мъката. В момента още не излизал, не контактувал
с хора, не слушал музика.
Съдът кредитира показанията независимо от потенциалната заинтересованост на
свидетелите, тъй като възприятията им са последователни, вътрешно непротиворечиви,
почиват на непосредствени дългогодишни впечатления и в синхрон с приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза. Според заключението, изготвено от д-р Ц. Д. П., провела
интервю с ищеца на 30.06.2020 г., той е споделил, че е работил 8 месеца в Англия и се е
върнал за погребението на брат си. Баба му починала три месеца след смъртта на малкия си
внук и ищецът обвинява себе си и за това нещастие. Не могъл да спи около година, поради
което е започнал да пие диазепам. Според психиатъра М. преживял посттравматично
стресово разстройство – средна степен, като е имал кратка тревожно-страхова реакция,
невротични оплаквания и последваща протрахирана депресивна реакция. Към момента е
възстановен и адаптиран – има семейство, няма актуални оплаквания. Според състоянието
му се регистрира тъга от загубата на брат му, страх от това дали ще се оправи напълно, като
тези симптоми са изолирани, които не покриват критериите за болест и по-скоро са само на
когнитивно ниво. Вещото лице заявява, че връзката между братята била като връзка на по-
голям брат към по-малък - ищецът бил грижовен, привързан, отговорен към брат си,
участвал активно в израстването и възпитанието му. Това е и в основата на преживяванията
за вина, малоценност и безперспективност, които са с дълъг период на страдание в рамките
на година- година и половина след смъртта му. Вещото лице описва още, че емоционално и
психическо възстановяване е настъпило при ищеца около втората година. Към момента
ищецът няма оплаквания или персистиращи симптоми, последните са единични и не
повлияват поведението му, налице са руминации и спомени, които ще останат и за в бъдеще.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице описва, че в рамките на година,
година и половина ищецът е бил изцяло ангажиран с тези преживявявания – с катастрофата
и загубата на брат си. При проведена психотерапия, съчетана с лекарства, е можело да се
възстанови до шест месеца, но ищецът не е искал да потърси помощ, да се лекува, тъй като
се е обвинявал за случилото се.
3
Изцяло лишени от основание са оплакванията, че не се установяват обстоятелства,
обосноваващи отговорност на застрахователя за обезщетение на преживелия брат.
Преживелият брат, ищец по делото, се е грижел за по-малкия си брат поради отсъствието на
родителите им за работа за няколко месеца в Гърция в продължение на три години, като за
двамата се е грижила и баба им. Наред с това, ищецът се обвинява, че е разрешил на брат си
да отиде до съседното село и е станал причина за инцидента, което означава, че загиналият е
искал разрешение не е от родителите си, а от брат си. На следващо място, се установява, че
мъката и горестта на ищеца надвишава обичайните в такива случаи чувства, съпроводени са
от чувство за вина, фиксиране в миналия безвъзвратно отлетял момент и не му позволяват да
продължи напред въпреки наличието на собствено семейство и дете. Независимо, че се е
ползвал от подкрепата на близките си, дори и четири години след трагичното събитие
психиатърът – вещо лице е установило, че ищецът преживява особени изживявания за
малоценност, за безперспективност и за вина.
По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява неговата загуба. Критерият
справедливост включва освен установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Въззивният състав
приема, че сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди) лева отговаря на така посочените
критерии за справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди.
По повод оплакването, че обезщетението следва да е в размер на 5000 лева настоящият
състав излага следните съображения. §96 от ДР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила
от 7.12.2018 г.) не следва да се прилага, тъй като противоречи на правото на ЕС - член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 . По
тълкуването на тези разпоредби е постановено задължително по силата на чл. 633 ГПК за
настоящия съд решение на СЕС по дело С[1]277/2012 г., с което се приема, че член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5.
По повод приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният състав излага следното.
Съгласно заключението на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза на
д-р Р. Д. и инж. А. А., чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно, предвид мястото, което е заемал починалият -задна
седалка в лекия автомобил, механизмът на настъпване на ПТП - челен удар с голяма сила с
предна лява част в крайпътно дърво, повдигане на задната част на автомобила, прелитане до
второ дърво, счупване на клони от горната част на МПС, като предната част се ударила в
средата в ствола на дървото с разрушение на двигателния отсек, последващо приплъзване и
удар в трето дърво с дясна предна част, след което автомобилът спрял, видът и характера на
нараняванията на Е. - тежка открита ЧМТ с изтичане на мозъчно вещество /травма
несъвместима с живота/, загиналото лице към момента на настъпване на процесното ПТП е
било без поставен предпазен кола. В случай че починалият е бил с поставен предпазен колан
към момента на ПТП, е възможно да не настъпи в тази тежка степен откритата ЧМТ,
причинила леталния изход. При поставен предпазен колан, ефективен при челен удар,
скорост -60-70 км/ч, с невъзможност за хаотично движение на тялото в купето, евентуално
изпадане от същото, като колана придържа тялото съм седалката, може да се очакват
увреждания в по- лека степен. Експертите поясняват, че л.а. Опел Вектра е заводски
оборудван с триточкови предпазни колани на всичките 5 места. Те са най-ефективни при
челен удар. При удар отзад коланите не са ефективни, защото инерционните сили притискат
4
телата към облегалките на седалките. В този случай те са ефективни при вторични удари и
при откатното изхвърляне на телата напред, поради еластични деформации на
конструкцията на автомобила и на тапицерията на облегалките. Експертите посочват, че във
всички случаи правилно поставен предпазен колан задържа тялото на пътуващия върху
седалката и не му позволява да полети и да напусне седалката. В открито съдебно заседание,
вещите лица допълват, че в наказателното производство скоростта е изчислена - 130 км./ч.,
като според лекарите ефективността на колана е до скорост от 60 км/ч, а според вещото лице
– автоинженер тази ефективност е до скорост от 80 км./ч. Ударите са предимно челни, той е
заемащ задна седалка. Черепно мозъчната травма още при първият удар е била максимална,
130 км./ч, препятствие и липсата на колан, води до такава черепно мозъчна травма, която е
несъвместима. Наличието на колан, дори при такава висока скорост, може да доведе до
разкъсване на вътрешни органи, но в случая няма такова, тъй като главата е поела удара.
Няма изпадане на тяло, не може да се движи хаотично при наличието на колан, и при такава
висока скорост, може да предположи по-малко травми и да не са толкова тежки. Експертите
поясняват, че при скорост 130 км./ч се намалява ефективността на колана, но в зависимост
от това, какви са деформациите и къде стои пътникът, винаги наличието на колан очаква по-
малки травми. Разкъсване на вътрешни органи няма, което се очаква при наличие на колан и
при скорост 130 км./ч. Описват, че е възможно при поставен колан и 130 км. да се разкъсат
вътрешните органи и да настъпи смъртта. По делото не се установява, че при скорост от 130
км/ч нямаше да настъпи летален изход. Ето защо поради недоказаност възражението за
принос поради непоставен предпазен колан правилно е прието от СГС за неоснователно.
Ето защо при съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да бъде
потвърдено.
За въззивната инстанция процесуалният представител на ответника по жалбата е
претендирал адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв и представил договор за
правна защита и съдействие с посочено възнаграждение – безплатно. Размерът съгласно
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
1730 лв., колкото следва да заплати въззивният жалбоподател на адв. М..
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 265276 от 06.08.2021 г. на Софийски градски съд по
гр.д. 11032/2018 г., I гражданско отделение, 24 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. Н. М. от Адвокатска колегия София адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1730 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5