О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д. №1761/2018г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Предмет на производството е ВЖ на К.У. срещу постановеното решение по ГД №15330/2016г. на 8 състав на ВРС както и ЧЖ на К.У. срещу постановено допълнително определение в частта за разноските по чл.248 ГПК.
Производството
по ВЖ на К.А.У., гражданин на
Руската Федерация, постоянно пребиваващ в РБългария, с адрес гр.Варна, ул.Д-р
Стойчо Йорданов №6, ет.2, ап.4, чрез процесуалния му представител адв.Панайот
Панайотов от ВАК, е срещу решение №2080/14.05.2018г., постановено по ГД №15330/2016г.
на VIII състав на ВРС, с което съдът е приел
за установено в отношенията между страните, че ответникът К.А.У., гражданин
на Руската федерация, постоянно пребиваващ в Република България, ЕГН **********,
дължи на ищеца Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие", гр.Поморие,
ул.Княз Борис I №211, представлявана от Председателя на Управителния съвет
Мартин Чолаков, следните суми: сумата от
15 513,50 лв. (петнадесет хиляди
петстотин и тринадесет лева и петдесет стотинки) главница, представляваща
неплатени такси за поддържане, управление и ремонт за 2015г., приети с решение
по точка втора от дневния ред от Протокол от 12.11.2014г. на Общото събрание на
Етажната собственост /ЕС/ в комплекса, съобразно притежаваните от длъжника 10
броя апартаменти в нея, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 26.11.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, както и мораторни лихви в
общ размер 1 256,78 лв. (хиляда двеста петдесет и шест лева и седемдесет и осем
стотинки), начислени за периода от 15.01.2015г. до 12.11.2015г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение №7351/27.11.2015г. по ч.гр.д. №14633 по
описа за 2015г. на Варненски районен съд, XI състав, на основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.6, т.9 и 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В
жалбата се твърди, че решението е материално незаконосъобразно и
необосновано, постановено в противоречие с плоцесуалния закон, а така също и
със събрания доказателствен материал. За да обоснове извода си за уважаване на
предявения иск, съставът на ВРС е приел от фактическа страна, че ответникът е
собственик на посочените в исковата молба 10 бр. апартаменти, находящи се в
комплекса, както и че притежаваните обекти от ответника са описаните в
таблицата към петитума на исковата молба, с посочената площ на апартаменти и
общи части. Приобщено е по делото разрешение за ползване на строеж:
„Ваканционно селище, хотел и КОО /апартаменти за сезонно ползване блокове А,Б,В
и Г и хотел с хотелски стаи. Съгласно протокол от общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти на комплекса от 12.11.2014г. /л.
177-181/, по т.2 от дневния ред е утвърдена такса за поддръжка в размер от 9
евро кв/м без ДДС. Приобщени са /л.124-172/, са решения, с които са отменени
всички решения, взети на проведени през 2016г. общи събрания на собственици в
отделните блокове А, Б, В и Г, които са проведени по самостоятелни блокове.
Въззивникът твърди, че въпреки представените доказателства и липсата на
оспорване от страна на ищеца, съдът е пропуснал да приеме от фактическа страна,
че:
1.
Хотелът - разположен в центъра на комплекса е изключителна собственост на едно
лице - „ФЕСТА ХОТЕЛИ"АД, което се доказва от представеният документ за
собственост и устав на „ФЕСТА ХОТЕЛИ" АД, който е наличен и публично
достъпен по партидата на дружеството в търговския регистър;
2.
Към хотела/хотелският корпус (който по кадастър е самостоятелна сграда) не се
числят общи части;
3.
Към всеки самостоятелен обект се числят общи части не от целия ансамбъл от
сгради (представляващи комплекс с търговското име ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ или
ФЕСТА ПОМОРИЕ РИЗОРТ), а единствено общи части от съответния БЛОК/СГРАДА, в
която е разположен съответния обект. Това се доказва най-малкото от
представения УСТАВ на „ФЕСТА ХОТЕЛИ" АД;
4.
В удостоверението за въвеждане в експлоатация и кадастралните документи
комплексът се разглежда като няколко отделни блока с апартаменти, както и
сгради за обществено обслужване - хотел, банка, бар и т.н., които имат коренно
различни интереси при формиране и управление на общите части, които се числят
към отделните блокове;
5.
Събранията по блокове (т.е. разпада на легитимността на ищцовата организация
като обща ЕС на целия комплекс) са проведени на дати 16.07.2015г. за блок
„Г", 26.08.2015г. за блок „А" и 21.08.2015г. за блок „В" като
решенията на тези събрания НЕ СА ОТМЕНЕНИ!!! Отменени са решенията на
събранията на блокове А, В и Г, които са провеждани през 2016г., но няма
доказателства по делото за отмяна на първоначалните събрания на ЕС на блокове
А, В и Г, за учредяването на които са представени както протоколите от
събранията, обективиращи взетите решения, така и уведомленията, от които е
видно, че отделните етажни собствености на блокове А, В и Г са регистрирани в
Община Поморие още през 2015 година;
6.
Съдът не е коментирал или ценил по никакъв начин представените документи, с
които въззивникът твърди, че доказва плащане на суми към ЕС по блокове именно с
основание „такси за управление и поддръжка за апартаментите” на ответника.
Плащането е направено в полза на съответните ЕС по блокове, които са
съществували след проведените и неотменени събрания, т.е. налице е хипотезата
на чл.75, ал.2 от ЗЗД, още повече че свидетелските показания на Сергей
Ворочалков - член на УС на ищеца доказват, че всички действия по управление и
поддръжка на общите части, числящи се към жилищните блокове (в които са
разположени собствените на ответника имоти), са извършвани единствено от страна
на ЕС на отделните блокове, а не и на ищеца - ЕС на комплекса. Свидетелят
заявява: „Преди 2015г. ФЕСТА ХОТЕЛИ се занимаваха с таксите за обслужване от
собствениците, и нищо не се правеше по поддръжка на комплекса, както и относно
техническо изправно състояние и чистота. Херметичността на покривите бе
нарушена, настилките на подовете също, стените бях повредени, както и зелените
части. Почистването се извършваше само в хотелската част и на зелените площи
пред хотелската част, а в жилищните блокове почистването се извършване само
пред апартаментите, но които бяха собственост на ФЕСТА ХОТЕЛИ поради което
собствениците като видяха какво става, са създали етажна собственост и
преминаха към управление на своите жилищни блокове посредством ЕС в
съответствие със закона ".
Отделно
от това, въззивникът твърди допуснати от съда процесуални нарушения: съдът не е
коментирал направеното от ответника с отговора на исковата молба искане ищецът
да представи в оригинал протокола от проведеното ОСЕС от 12.11.2014г. както и в
цялост и в оригинал регистрационния списък - неразделна част от този протокол.
Въпреки, че не са представени в оригинал, изрично оспорените документи служат
на състава като основни доказателства в опора на правните изводи. Твърди се, че
в предварителния доклад било вменено в тежест на ищеца да докаже извършване на
разходите, по управление и поддръжка на ЕС, тъй като ответникът оспорва извършването
на каквито и да било разходи. При окончателния доклад тежестта за доказване на
това обстоятелство (направени разходи или извършени действия по управление,
поддръжка на ЕС и подобрения и ремонти) липсвало. Това отново се сочи като процесуално
нарушение, тъй като противоречи на моралните принципи да бъде съден собственик
за пари/такси, при условие, че срещу тези такси дори не се твърди да е получил
някаква услуга или благо; противоречи на принципа и духа на закона за
управление на етажната собственост да се заплащат суми за управление и
поддръжка без да е зададен бюджет предварително или отчет след извършването на
разходите. Отделно от това, се твърди, че са присъдени разноски в полза на
ищеца без последния да е представил списък на разноските по чл.80 ГПК. Това
също се сочи като процесуално нарушение. По делото няма списък на разноските,
представен от ищеца, а са присъдени всичките направени разноски както за
държавна такса, така и за адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че направените от състава
на ВРС правни изводи, а именно, че:
A)
От съвкупния анализ на представените и неоспорени по делото писмени
доказателства - строителна документация, се установява, че отделните блокове на
сградата са функционално свързани, като от входа на всеки блок е възможно без
да се излиза от сградата, да се достигне до всички останали блокове,
респективно ползват общи части заедно, поради което съдът е намерил за
неоснователно възражението на ответната страна за несъществуване на етажната
собственост;
Б)
всички възражения, касаещи законосъобразността на взетите решения са
преклудирани и не следва да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав;
B)
за неоснователно съдът е намерил възражението за неяснота относно начина на
изчисляване на таксата доколкото размерът й ясно е закрепен към квадратурата на
притежаваните обекти;
Г)
извършването на разходите не е елемент от фактическия състав на предявения иск,
поради което и възраженията за ненадлежно осъществяване дейностите по поддръжка
не биха могли да обосноват недължимост на сумата към етажната собственост;
Д)
възражението, че не се дължат сумите на основание чл.51 ЗУЕС въобще не е
разгледано и произнасяне в мотивите на решението няма;
Е)
възражението, че сумите за управление и поддръжка са изплатени на етажните
собственостти по блокове, учредени със събрания през август и септември 2015
година, въобще не е разгледано и произнасяне в мотивите на решението няма.
Твърди
се, че именно въз основа на тези изводи районният съд е постановил обжалвания
съдебен акт. Въззивникът сочи мотивите за обжалване на решението като твърди,
че:
А)
КОМПЛЕКСЪТ ОТ СГРАДИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ разглежда като едно цяло по отношение на
нуждите от управление и поддръжка и начина на управление на отделните сгради. В
центъра на комплекса и между блокове А, Б, В и Г е разположен ХОТЕЛЪТ, който е
отделен самостоятелен блок и е индивидуална собственост на едно лице - ФЕСТА
ХОТЕЛИ АД. Този хотел няма свои общи части, и не може да участва в общата
етажна собственост тъй като НЕ СПОДЕЛЯ ОБЩИ ЧАСТИ и НЯМА ТАКИВА. Коридорите в
хотелския блок/корпус, асансьорите, стълбищата в хотела се числят към хотела и
не представляват общи части. Те не се използват от собствениците на апартаменти
в жилищните блокове, тъй като собствениците на жилищни блокове нямат работа в
ХОТЕЛА и няма как да бъдат допуснати в ХОТЕЛА. Затова и изваденият от контекста
на някое от приложените като доказателства от ищеца съдебни решения извод, че
„отделните блокове на сградата са функционално свързани, като от входа на всеки
блок е възможно без да се излиза от сградата, да се достигне до всички останали
блокове, респективно ползват общи части заедно" се твърди като изначално
погрешен. Твърди се, че хотелският блок е отделен от останалите според
документа си за собственост, отделен е като кадастрален обект, отделен е и
фактически с железни врати, като от блоковете не може да се премине и да се
влезе в хотела. Собствениците на хотела не допускат трети лица да влизат и
преминават през коридорите, защото това би компрометирало сигурността на
гостите. Гостите на хотела от своя страна също нямат работа по коридорите на
жилищните блокове, а масивните врати свързващи хотела с блоковете са заложени
единствено като евакуационни изходи на хотела. Въззивникът оспорва извода на
съда, че по делото е представяна строителна документация - действително от
страна на ищеца са представени обяснителна записка (л. 119-121 в която не се
говори нищо повече от това, че: ,.....създава усещането за цялостно възприемане
на комплекса") и таблица за определяне на площи за хотела (л.122,123) като
в последната се съдържат абсурдни данни за това как към отделните хотелски стаи
се числят общи части. Твърди се, че това е изначално недопустимо, тъй като за
общи части може да говорим единствено при сгради в режим на ЕС, а ХОТЕЛЪТ е
собственост на едно лице. От самия документ за собственост на ХОТЕЛА (л.40 по
делото, описанието е на л.48) е видно, че към него няма общи части и че целият
хотел принадлежи на едно лице. Приложена от ищеца е обяснителна записка, но въззивникът
твърди, че от своя страна е представили други доказателства относно
обособеността на блоковете в комплекса. И докато обяснителната записка и
ценообразуването са частни документи, то удостоверението за въвеждане в
експлоатация е официален удостоверителен документ, УСТАВЪТ на ФЕСТА ХОТЕЛИ АД е
документ с по-голяма доказателствена стойност от представените от ищеца, което
съдът следва да съобрази. Твърди, че изводът на съда, че „....всички останали
блокове, респективно ползват общи части заедно", не се подкрепя от
събраните доказателства. ХОТЕЛЪТ НЕ ПОЛЗВА ОБЩИ ЧАСТИ СЪС СЪСЕДНИТЕ БЛОКОВЕ и
това е центъра на конфликта в този комплекс - че собствениците на хотела
диктуват дневния ред в комплекса, създали са ищцовата етажна собственост и чрез
нея получават средства, който не изразходват за нуждите на жилищните блокове, а
отделно от това не дават отчет за разходите си, т.е. въпреки че изискват
спазване на ЗУЕС, ищцовата организация не е създадена според нормите и
принципите на ЗУЕС (тъй като е вклюен обект - ХОТЕЛ, който няма и не споделя
общи части с останалите и има различно предназначение и режим на управление) и
не се управлява финансово според ЗУЕС, определена е такса на кв.м. без да е
направен нито бюджет, нито отчет, а удобно за тях дори съда не изисква
доказателства за разходване на суми. Твърди се, че ЕС - ищец по делото - не
съществува и защото тя се е делегитимирала с образуването на ЕС на блоковете
през лятото на 2015 година. Действително - събранията, проведени 2016 г. са
отменени, но това не се отнася до тези, проведени през лятото на 2015 г., на
която именно ЕС на блокове А,В и Г са учредени и на които ЕС въззивникът е
плащал (на л.53-70 са представени доказателствата за учредяването на ЕС по
блокове през месеците юли и август 2015 г.) Съдът категорично е приел, че
„всички възражения (на ответника), касаещи законосъобразността на взетите
решения са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани от настоящия съдебен
състав ". Същият принцип реципрочно следва да бъде приложен и спрямо
събранията на блокове А,В и Г, проведени през 2015 година - не са били
обжалвани в срок, следователно всички собственици са обвързани от решенията на
тези събрания без значение законосъобразността им. Въззивникът счита, че с оглед
разпоредбите на ГПК не може да бъде споделено становище, че решенията на ОС на
ЕС не могат да бъдат нищожни и след като не са обжалвани по реда на чл.40, ал.
1 от ЗУЕС, са задължителни за всички собственици. Действително Решенията на ОС
на ЕС които се формират от волеизявленията на мнозинството от присъстващите на
събранието и са насочени към постигане на определена цел са особен вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група, като ЗС и ЗУЕС урежда
специална процедура за вземането на тези решения, регламентира начина на
свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност и
спазването на тези правила е основание за действителността на решенията. ЗУЕС
обаче е предвидил един кратък срок за съдебен контрол на решенията взети на ОС
на ЕС, и това е свързано с предвидена специална процедура за оспорване на
протокола и уведомяване на собствениците за взетите решения и че обикновено
тези решения засягат широк кръг лица. В производството по чл.40, ал.1 от ЗУЕС
се проверяват всички правила за свикване / поставяне на поканата, съдържание на
поканата, срокове за насрочване/ и провеждане на общото събрание / регистрация,
кворум, представителство / и за вземане на решенията и нарушаването им е
основание за отмяна на решенията на ОС на ЕС. Така при нарушения по свикването
на ОС - неспазването на срока от отправяне на поканата до провеждане на ОС,
липса на задължителни реквизити в поканата, нарушения при кворума при
провеждането, се отменят всички решения на ОС, без съда да се занимава с въпроса
за законосъобразността на всяко едно от взетите решения. В случай, че в срока
по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС, не са оспорени решенията, поради допуснати нарушения
по свикването на ОС, изискванията за кворум и мнозинство и т.н., то
възможността за по късно оспорване поради нарушаването на тези разпоредби по
свикване и провеждане на ОС се преклудира. Това обаче, не води до преклудиране
възможността да се оспорят взетите решения, когато те противоречат на
императивни разпоредби, затова и считаме, че е допустимо позоваване на
императивни разпоредби при оспорване с възражения дори когато срока за
предявяване на иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС е изтекъл. След като се приемат
решения, който противоречат на ясни императивни разпоредби за които не се
налага тълкуване, не може такива решения да бъдат санирани, чрез отпадане
правото на иск при изпускане на срока за обжалване. Приемането от законодателя
на императивни разпоредби е предназначено да не се допускат решения които им
противоречат и след като порока в едно решение е толкова съществен, то е
недопустимо такова решение да бъде изпълнявано и затова според въззивника
нищожността може да бъде прогласена без срок и след възражение. Твърди се още,
че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 е императивна и не може да бъде дерогирана
по решение на ОС на ЕС /Определение № 1097/2011 г. по гр.д. № 630/2011 г. на
ВКС, I г.о./. Не е допустимо по волята на ОС на етажната собственост, да бъде
дерогирана волята на законодателя и всяко решение на ОС на ЕС взето в нарушение
на императивната разпоредба на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е нищожно, поради
противоречие със закона и не подлежи на изпълнение. На нищожност на взетите
решения, може да се позове всеки, стига да се засягат законните му права и
интереси и не обжалването в срок не валидира нищожните решения. /Определение
№385/27.06.2017г. на ВКС по гр.дело № 492/2012г. Пг.о., Решение №53/11.03.206г.
на ВКС по гр.д. № 4753/2015г., III г.о./ Прави се довод, че съставите на
Варненски окръжен съд също са споделяли тези изводи в много свои съдебни актове,
по същите въпроси, с цитирани във ВЖ мотиви относно приложението на чл.51, ал.1
от ЗУЕС /„Съобразно член 51, алинея 1 от ЗУЕС разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Нормата регламентира
начина на разпределяне между съсобствениците на горните пера, поради което има
императивен характер - в този смисъл е и практиката на Върховният касационен
съд - определение № 1097 от 17.11.2011 г., постановено по гр.д. 630/2011 г. -1
ГО. Нормата е приложима при определяне на начина за разпределяне на вноските за
бъдещи, все още ненастъпили, поради което и непредвидими разходи, необходими за
отстраняване на текущи повреди в съсобствеността, които са свързани с
обикновена поддръжка. За разлика от тях, визираните в член 48, алинея 3 от ЗУЕС
разходи за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство, в член 49. алинея
1 от ЗУЕС разходи за конкретен неотложен ремонт и в член 50. алинея 1 от ЗУЕС
вноски за фонд "Ремонт и обновяване" имат различен правен режим от
процесиите разходи за поддръжка и затова се разпределят по различен начин -
според правата в етажната собственост, който ред в случая е неприложим.
Дефиницията на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се съдържа в § 1. точка 11 от ДР на ЗУЕС и това са такива за
консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете
на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и
други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата. Изключение от правилото на член 51, алинея 1 от ЗУЕС е допуснато само
в хипотезите на алинея 2 от ЗУЕС - за ползвател и обитател, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, а
а линея 3 предвижда, че собственик или обитател, който отсъства повече от 1
месец, заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от консумативните разходи по
алинея 1, като следва да уведоми писмено за отсъствието си председателя на
управителния съвет. Посочените разпоредби са от повелителен характер, като
смисълът, който произтича от тях е, че участието в консумативните разноски е
обусловено от фактическото ползване на съответен обект в сградата за жилищни
нужди, като в зависимост от времетраенето на пребиваването в сградата разходи
въобще не се дължат или се дължат наполовина/.
Твърди
се, че и двете решения на общото събрание са взети в отклонение на горната
норма - разпределението на разходите за управление и поддържане на общите части
е според площта на самостоятелния обект, без да е ясно как е формирана сумата в
евро и какво се покрива с нея. В противоречие със закона е и взетото решение да
не се предоставят чипове за достъп или да се анулират предоставените на лица
със задължения, свързани с таксата поддръжка, тъй като процесуалната принуда по
отношение на собственик е уредена в ЗУЕС и всякакви други форми на принуда са
незаконосъобразни. В този смисъл се твърди, че решенията на общото събрание на
етажната собственост са взети в противоречие с повелителната разпоредба на член
51. алинея 1 от ЗУЕС и като такива са нищожни. Съдът е длъжен да разгледа
според въззивника възражението за нищожност, което първоинстанционният съд не бил
сторил". Съдът не е споделил възражението на ответника, че таксата за
поддръжка е неопределяема, като е счел, че „размерът й ясно е закрепен към
квадратурата на притежаваните обекти ". Твърди се, че размерът на таксата
в размер на 9 евро/кв.м. без ДДС, не е указано никъде дали се събира само на
база квадратура на апартамента (чистата застроена площ) или само на база общите
части (описани в нотариалните актове на собствениците също като квадратни метри
общи части) или пък като сбор от двете (както е приел ищеца и както е приел
съда). Въззивникът твърди, че по никакъв
начин и нито едно доказателство не сочи, че тези 9 евро следва да се умножат по
сбора от чистата квадратура на жилището и общите части заедно. Именно заради
липсата на определеност на втората компонента при изчисляването на дължимата
такса за поддръжка въззивникът поддържа възражение, че таксата е неопределяема.
Поради това, въпреки че е приел за безспорна площта на жилищата и съответните
кв.м. общи части, които се числят към тях, същия оспорва начина на изчисляване
на таксата, а именно по този въпрос съдът не е представил аргументи, а се е
позовал на „неоспорените и обективирани с исковата молба справки". Поддържа
се, че исковете са недопустими, неоснователни и недоказани. Същите се оспорват
по основание и размер. Твърди се, че решението ОС по т.2 е абсолютно неясно и
оттам не може да се определи дължимата такса по силата на това решение, т.е.
искът само на това основание е недоказан и неоснователен. Прави се довод, че
съдът не може да тълкува решенията на ОСЕС. Твърди се, че съобразно решението
на ОСЕС „приетата годишна такса за разходи, платима към избраната компания за
управление и поддръжка", таксата спедва да се заплати към „ФЕСТА
ХОТЕЛИ"АД, а не към ОСЕС, т.е. настоящият иск се явява недопустим, поради
липсата на активна материална легитимация на ищцовата организация.
Отделно от това, въззивникът сочи,
че упълномощен е УС на ЕС да подпише договор с „ФЕСТА ХОТЕЛИ" АД. Такъв
договор не е подписан и няма как да бъде подписан, тъй като УС е взел изрично
решение да не подпише договор на заседание от 28.11.2014 г. - т.2 от дневния
ред, за което въззивникът е направил общо оспорване. Твърди се, че по всички
оспорвания изводът на съда е бил, че са неоснователни. Твърди се, че като
свидетел бе разпитан член на УС на ищцовата ЕС, който обяснил, че нищо не се
прави от тази ЕС и че хората са били принудени да се обединят и организират по
блокове, защото до този момент ФЕСТА ХОТЕЛИ АД са прибирали парите им (по същия
начин по който се опитват да събират пари и с настоящото дело) и са чистели
само в и пред ХОТЕЛА и около собствените си обекти. Съдът не е обсъдил според
въззивника и възражението, че ответникът е заплащал именно на ЕС на отделните
блокове според решенията на учредителните им събрания, а тези решения не са
отменени и следва да се изпълняват. Т.е. изпълнявайки решенията на ЕС на
блоковете доверителят ми е заплащал за поддръжка на общите части, която обаче,
за разлика от претенцията на ищците, е била реално извършвана в полза на
собствениците на обекти в жилищните блокове. Твърди се, че по този начин
въззивникът е принуден да плаща втори път на настоящата ЕС, която нищо не е
свършила. В това се твърди, че се състои материалната незаконосъобразно на акта
на ВРС. Претендира се постановяване на решение, с което съдът да отмените
изцяло обжалваното решение № 2080/ 14.05.2018 г. по гр. дело № 15330/ 2016 г.
по описа на ВРС, VIII с-в на Варненския Районен Съд, като неправилно -
противоречащо на материалния и процесуалния закон и вместо него да постановите
решение по съществото на спора, чрез което да отхвърлите предявените искове
като присъди сторените разноски на двете инстанции. Изрично се заявява, че
въззивникът няма искане по доказателствата.
С допълнителна молба въззивникът
чрез пълномощника адв.Панайотов отстранява констатираните от администриращия
съд нередовности по жалбата като уточнява, че жалбата представлява и искане по
реда на чл.248 от ГПК. Излагат се съображения за това.
Съдът констатира, че е постановено
допълнително определение на ВРС по реда на чл.248 ГПК от 07.08.2018г., с което
оспорването от страна на К.У. на решението в частта по разноските, е оставено
без уважение.
Поради
това, предмет на настоящото производство
и обусловено от произнасянето по ВЖ, е и частна жалба вх.№ 61722/21.09.2018г.
на К.У. срещу определението по чл.248 ГПК. В същата се излага, че по
заповедното дело не е представено пълномощно за адв.Стоичков, поради което
заявителят е представляван от управителя на ЕС. Твърди се, че в исковото
производство, отново представителството е било извършвано от представляващ ЕС,
а не от пълномощник адвокат. В хода на производството постъпват молби от
адв.Стоичков, без представено пълномощно по делото. Явяващата се и представила
разходооправдателни документи за разноските адв.Алексиева, въззивникът твърди,
че не е упълномощавана от адвокатското дружество, а от адв.Стоичков. На ищеца е
заплатен адв.хонорар, който бил заплатен на адв.дружество, което не е
упълномощено и не е извършвало никакви валидни действия по делото. Претендира
се неправилност на определението на съда по чл.248 ГПК, поради което се иска
отмяната му и неприсъждане на адв.възнаграждение на насрещната страна.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ от насрещната страна Етажна
собственост на ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ, представлявана от Мартин Чолаков, чрез
адв.Станимир Тасев Стоичков от АК –Бургас. В същия се заявява, че въззиваемата
страна счита решението на ВРС за законосъобразно, обосновано, правилно, постановено
в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила, а въззивната жалба - за неоснователна. Излагат се обстойно съображения
за това: Твърди се, че решението е постановено в съответствие с материалния
закон, а съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора.
Оплакването, че решението е поставено в нарушение с материалния закон е
бланкетно и неоснователно, тъй като във въззивната жалба не се сочи в какво
точно се изразява неправилното приложение на материалния закон. Твърди се, че
собствеността на въззивника върху 10 бр.апартаменти от комплекса не е спорно
между страните. Спорно между страните е дали въззивникът дължи претендираните
от въззиваемия суми за заплащане на дължими неплатени такси за поддържане, управление
и ремонт за 2015г., определени в решение по т.2 от дневния ред на ОСЕС от
12.11.2014 г., както и законосъобразното съществуване на Етажната собственост.
Излага се следното относно законосъобразността на учредената Етажна собственост,
въпреки, че предмет на спора не е законосъобразното възникване и съществуване
на същата, предвид изложеното в отговора на исковата молба и във въззивната
жалба. Моли при постановяване на своя акт въззивният съд да съобрази следното: Според
закона възможността за самостоятелно управление на група обекти от една сграда
зависи не единствено от наличието и броя на входовете, а от функционалността на
сградата. Съгласно чл. 8(2) ЗУЕС, когато сградата е с повече от един вход,
управлението може да се осъществява във всеки отделен вход. Тази разпоредба
„намира приложение, когато в сграда с множество самостоятелни обекти
съществуват два и повече входове, всеки от които осигурява достъп до част от
самостоятелните обекти. Тъй като тази обща част осигурява достъп и обслужва
само част от самостоятелните обекти (а не всички), това е основание
управлението й да се извършва от самостоятелна етажна собственост, учредена от
собствениците на обектите в сградата, които тя обслужва. Именно наличието на
обособеност /относителна самостоятелност, при която отделният вход дава достъп
само до част от индивидуално притежаваните обекти - които и единствено обслужва
/респективно не обслужва и други части/обекти на сградата/, би позволило
ефективно самостоятелно управление съобразно чл. 8, ал. 1 ЗУЕС на съответните
общи части от отделената етажна собственост и спазване на взетите от нея решения
и правила за вътрешен ред. Основната сграда на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС
ПОМОРИЕ", разделена на блокове А, Б, В, Хотелска част и бл. Г, е една и е
била проектирана, и реализирана да функционира по начин, че всеки вход обслужва
всички обекти. Отделните блокове на к-с Феста Поморие Ризорт не отговарят на
императивните разпоредби на закона за самостоятелно управление. Всички те са
във функционална връзка с останалите, чрез общи коридори и фоайета. От всеки
блок, без да се излиза извън сградата, може да се достигне до всички останали.
Предвид това архитектурно разрешение, входът на всеки от тях, не обслужва само
самостоятелните обекти, находящи се в съответния, а и всички останали имоти в
другите блокове. Функционалното единство на сградата се установява от
Обяснителна записка към инвестиционния проект на обект: Ваканционно селище,
хотел и КОО съгласно одобрен ПУП (РД-16-213) в УПИ VI-1717, 1971, 1972, кв. 225
по плана на гр. Поморие, съставена от арх. Начев. Твърди се, че е невярно
твърдението, че хотелската част от сградата няма общи части. Именно поради
функционалността на сградата за хотела са отредени общи части. Този факт се
установява от представената по делото Таблица за определяне на площи и идеални
части на обектите във „Ваканционно селище, хотел и КОО" - „Хотел". Фактът,
че отделните блокове на основната сграда не отговарят на императивните
разпоредби на закона за самостоятелно управление е установен със сила на
пресъдено нещо с решение от 28.04.2017г., постановено по гр.д.№ 348/2016г. на
Районен съд Поморие, влязло в законна сила на 25.05.2017г., с което съдът е
отменил всички решения на проведено на 02.06.2016г. общо събрание на ЕС на
бл.А, поради факта, че той не отговаря на условията за самостоятелно
управление; с Решение № 48 от 30.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 450 по описа
за 2016г. на Районен съд Поморие, влязло в сила на 24.05.2017г., съдът е
отменил всички решения на проведено на 21.07.2016г. общо събрание на ЕС на бл.
Б, поради причина, че същият не отговаря на изискванията за самостоятелно
управление; с Решение № Ш-45 от 11.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 432 по
описа за 2017 г. на Окръжен съд Бургас е потвърдено Решение № 10 от
30.01.2017г., постановено по гр.д.№ 155/2016 г. на Районен съд Поморие, с което
са отменени всички решения на проведено на 18.02.2016 г. общо събрание на ЕС на
бл. В. Основанието за отмяната е, че същият не отговаря на условията за
самостоятелно управление. Въззивното решение е окончателно. С Решение № IV-120
от 11.01.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1708 по описа за 2017 г. на Окръжен
съд Бургас е потвърдено Решение № 127 от 30.08.2017 г., постановено по гр.д. №
159/2017 г. на Районен съд Поморие, с което са отменени всички решения на
проведено на 25.02.2017 г. общо събрание на ЕС на бл. Г. Основанието за
отмяната също е, че тази част от сградата не отговаря на условията за
самостоятелно управление. Въззивното решение е окончателно. Поради това се
твърди, че е невярно твърдението, че отделните входове имат отделни управления.
Съществува една етажна собственост – тази, която е учредена на 12.11.2014 г. с
председател на управителния съвет Мартин Чолаков. За учредяването й ответникът
е уведомен, ако не по друг начин, то с материалите по гр.д. № 620/14 г. по
описа на ПРС. Този факт е установен с крайния акт по гр.д. № 109/17г. също на
ПРС, приобщен по настоящото производство. Другото заявено производство, по
което се оспорват решенията на цитираното ОС - гр.д. № 588/17 г. на ПРС, също е
прекратено. За установяване съществуването на Етажна собственост на „Феста
Апартмънтс Поморие", учредена на 12.11.2014, per: ТСУ-2302 Етажна
собственост на „Феста Апартмънтс Поморие", per: ТСУ-2302 от 18.11.2014 г. са
представени:
1.Констативен
протокол от 12.11.2014г. помощник-нотариус Велизара Манолова-Димова при
нотариус Красимир Митков Петков, с рег.№ 556 на Нотариалната камара и с район
на действие РС-Поморие, с рег.№ 3458/2014, том 1, № 123 - 2 стр.;
2.
Протокол от ОС на ЕС от 12.11.2014г. - 5 стр.;
3.
Регистрационен списък към Протокол от ОС на ЕС от 12.11.2014г. -10 стр.;
4.
Протокол на УС на ЕС от 12.11.2014г. за оповестяване на Протокол от ОС на ЕС от
12.11.2014г.-1 стр.;
5.
Покана от 03.11.2014 г. за участие в ОСЕС, насрочено за 12.11.2014 г. -1 стр.;
6.
Протокол от 03.11.2014 г. за оповестяване на поканата от 03.11.2014 г. за
участие
в
ОСЕС.
Твърди
се за неоснователно оплакването на въззивника, че направеното с отговора на
исковата молба искане за представяне в оригинал протокола от проведеното на
12.11.2014 г. ОСЕС и регистрационния списък, който е неразделна част от
протокола, е оставено без уважение. Както на въззивника, така и на неговия
процесуален представител е известно съществуването в оригинал на изисканите
документи. Същите са представяни многократно пред съда по други сходни дела,
поради което искането за представяне на протокола от 12.11.2014 г. и
регистрационния списък към него представлява злоупотреба с права и цели
единствено да забави във времето развитието на процеса. На следващо място,
невярно се твърди, че ,,[в]ъпреки че не бяха представени в оригинал, изрично
оспорените документи служат на състава като основни доказателства в опора на
правните изводи. " - (стр. 3, абзац 5 от въззивната жалба. Твърди се, че нито
в отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника е направил оспорване на протокола от проведеното на
12.11.2014г. ОСЕС и регистрационния списък, поради което цитираното по-горе
оплакване, че съдът е постановил решение въз основа на оспорени документи, се твърди, че е абсолютно неоснователно.
Относно
законосъобразността на взетите решения на проведеното на 12.11.2014г. Общо
събрание на Етажната собственост се твърди, че правилно съдът е приел, че
възраженията срещу решенията на общото събрание, проведено на 12.11.2014г. не
следва са се обсъждат, поради тяхното преклудиране. Предвиденият от закона
30-дневен срок, в който могат да бъдат обжалвани решенията на ОС на етажната
собственост е преклузивен. В този смисъл е и константната съдебна практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз в Решение № 39 от
19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Бонка Дечева, с което е прието, че „ контролът за законосъобразност на решенията
на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Правилно
съдът е приел, че извършването на разходи за управление и поддръжка не е
елемент от фактическия състав за възникването на вземане за същите. Уважаването
на иска за установяване на предявените вземания е обусловено от кумулативното
наличие на следните условия: наличие на решение на общото събрание на етажните
собственици (ОСЕС) за определяне на размера на отделните видове разходи и
установяване качеството собственик на ответника. Не би могло да бъде по друг
начин, защото решенията се вземат от общото събрание за бъдещ, последващ форума
период, а не за изминал такъв. Претендира съдът да потвърди изцяло Решение №
2080 от 14.05.2018г. на ВРС като отхвърли въззивната жалба като неоснователна ведно
с присъждане на сторените в това производство разноски.
В срока за
отговор е постъпил и отговор по ЧЖ от
насрещната страна ЕС, този път представлявана от адв.Вл.Алексиева от АК
–Бургас. В това становище се оспорва основателността на същата. Излага се, че
представянето на списък по чл.80 ГПК е предпоставка единствено за изменение на
решението в частта за разноските, не и за присъждането на такива. По останалите
оплаквания в частната жалба, страната твърди, че доколкото адв.Стоичков е както
съдружник в Адв. дружество, така и негов управител, поради което и фактурата е
правилно издадена на името на АД, респ. респ.заплатена по банкова сметка ***.
Твърди се, че АД като юридическо лице може да решава дали да упълномощи
управителя или някой от съдружниците, независимо че в пълномощното е
упълномощен и лично адв.Стоичков. Твърди се, че по делото е представено
пълномощно за същия на 28.02.2018г. по ел.поща. Твърди се, че ЧЖ е
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
При преценка редовността на жалбата,
съдът констатира, че същата е подадена от надлежно легитимирана страна в производството,
срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния срок за това. Съдът прецени, че
е налице редовност и на постъпилия срещу ВЖ отговор на Етажната собственост на
Феста Апартмънтс Поморие чрез адв.Стоичков, вкл. с представено на ел.поща
пълномощно за същия от представляващия ЕС М.Чолаков както и на отговора по ЧЖ
от адв.Алексиева. /налице е преупълномощаване на последната от адв.Стоичков/
Страните не
правят доказателствени искания.
Въз основа
на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на
К.А.У.,
гражданин на Руската Федерация, постоянно пребиваващ в РБългария, с адрес
гр.Варна, ул.Д-р Стойчо Йорданов №6, ет.2, ап.4, чрез процесуалния му
представител адв.Панайот Панайотов от ВАК, срещу решение №2080/14.05.2018г.,
постановено по ГД №15330/2016г. на VIII състав на ВРС, с което съдът е приел за установено в отношенията между
страните, че ответникът К.А.У., гражданин на Руската федерация, постоянно
пребиваващ в Република България, ЕГН **********, дължи на ищеца Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие",
гр.Поморие, ул.Княз Борис I №211, представлявана от Председателя на
Управителния съвет Мартин Чолаков, следните суми: сумата от 15 513,50 лв. (петнадесет
хиляди петстотин и тринадесет лева и петдесет стотинки) главница,
представляваща неплатени такси за поддържане, управление и ремонт за 2015г.,
приети с решение по точка втора от дневния ред от Протокол от 12.11.2014г. на
Общото събрание на Етажната собственост /ЕС/ в комплекса, съобразно
притежаваните от длъжника 10 броя апартаменти в нея, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението - 26.11.2015г. до
окончателното изплащане на задължението, както и мораторни лихви в общ размер 1 256,78 лв. (хиляда двеста петдесет и
шест лева и седемдесет и осем стотинки), начислени за периода от
15.01.2015г. до 12.11.2015г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№7351/27.11.2015г. по ч.гр.д. №14633 по описа за 2015г. на Варненски районен
съд, XI състав, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.6,
т.9 и 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ и
ЧАСТНА ЖАЛБА
на К.У. чрез адв.П.Панайотов от ВАК срещу определение №8883/07.08.2018г.,
постановено по ГД №15330/2016г. на VIII състав на ВРС, с което съдът е оставил
без уважение молба на ответника за изменение на решението в частта за
разноските съгласно чл.248 ГПК.
НАСРОЧВА производството в съдебно
заседание на 24.01.2018г. от 14.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: