Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 23.12.2014
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание 27 ноември през две хиляди
и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при секретаря Г.Г., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3726 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът П.Х.П. твърди, че за периода от април 2011-
февруари 2012 е бил в трудово правоотношение със СНЦ „Хуманитас”. Сдружението
работело по проект „Център за социална рехабилитация и интеграция ”Хуманитас” –
шанс за социално включване” по договор за безвъзмездна финансова помощ.
Средствата по проекта били осигурени от
Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси” и Европейски социален фонд на Европейския съюз. Ръководител
на проекта бил ответника Р.А.Р., който е и председател на УС на Сдружението.
Като ръководител на проекта бил задължен да представя необходимите документи за
отпускане на средства на работещите по
трудови договори за трудовите им възнаграждения. Твърди още, че за посочения
период ответника, като длъжностно лице не е изготвил необходимите документи и
не е заявил средства за трудовото му възнаграждение и в този смисъл попаднал в
хипотезата на чл.226, ал.1, т.1 от КТ, а като краен резултат поради виновното
поведение на Р. останал без трудови доходи.
По реда на чл.410 от ГПК подал заявление и било
образувано ч.гр.д. №2960/2014г. по описа на РРС срещу длъжника и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди още, че по делото в
законоустановения срок е постъпило възражение от ответника срещу издадената
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като съда му е предоставил 1-месечен
срок съгласно чл.415 ГПК за предявяване на вземането си срещу ответника.
Моли съда да признае по отношение на ответника Р.А.Р.,
съществуването на вземането на П.Х.П. на сумата 2743.65лв.,
представляваща обезщетение по чл.226, ал.1, т.1 от КТ за това, че като
длъжностно лице при работодателя СНЦ ”Хуманитас” Русе не е изготвил
разплащателни ведомости до ресорен министър за периода от м.август 2011г. до
януари 2012г., в резултат на което на
ищеца не му били изплатени трудови възнаграждения за посочения период, лихва за
забава в общ размер на 1 137.29 лева, ведно със законна лихва върху главницата
от 07.05.2014г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените
разноски по делото.
Ответникът в своя отговор оспорва предявения иск.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който
ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.август 2011г. до януари
2012г., в общ размер на 2743.65 лева и лихва за забава, въз основа на
издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2960/2014г. по описа на РРС, срещу която
длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се явява
неоснователен.
При разглеждане на такъв иск,
съобразно дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест,
ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да
доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид
изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва
своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за
изпълнение.
По иска с правно основание чл.226, ал.1, т.1 от КТ - за заплащане на сумата
от 2743.65 лева представляваща понесени от ищеца вреди поради това, че като длъжностно лице при работодателя СНЦ
”Хуманитас” Русе ответника не е изготвил разплащателни ведомости до ресорен
министър за периода от м.август 2011г. до януари 2012г., в резултат на което на
ищеца не му били изплатени трудови възнаграждения за посочения период:
Нормата на чл.226, ал.1,
т.1 от КТ /доп. ДВ бр.100 от
Визираната норма е предназначена да гарантира
възмездяването на вредите, които работникът или служителят търпи от
ненадлежното упражняване на удостоверителната функция на работодателя. Тази
функция е възложена на работодателя от закона относно обстоятелствата свързани
с трудовото правоотношение. От гледна точка на формите на неизпълнение
основанието за това обезщетение по чл.226 от КТ обхваща всички възможни форми
както пълно неизпълнение, забавено изпълнение и неточно /лошо / изпълнение .
Ищецът релевира, че ответникът, като длъжностно лице
при работодателя СНЦ ”Хуманитас” Русе не е изготвил разплащателни ведомости до
ресорен министър за периода от м.август 2011г. до януари 2012г., в резултат на
което е понесъл вреди, изразяващи се в неизплатени трудови възнаграждения за
посочения период в общ размер от 2743.65 лева. В конкретния случай се касае за
пълно неизпълнение.
Размерът на обезщетението по ал.1 обхваща всички вреди
претърпени от работника както имуществените, така и неимуществените, както
претърпяната загуба така и пропусната полза. В това отношение отговорността на
работодателя не се ограничава от нищо, стига работникът или служителят да
докаже съответните вреди.
В настоящият исков процес ищецът не доказа размера на
претендираните имуществени вреди, не ангажира никакви доказателства относно
съществувало с ответника трудово правоотношение (трудов договор, заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, трудова книжка, уведомление по чл.62, ал.4 от КТ или
др.документ, от който да е видно както наличието на трудово правоотношение
между страните, така и размера на уговорената работна заплата) поради което и
искът му с правно основание чл.226, ал.1, т.1 от КТ като
неоснователен и недоказан следва да бъде изцяло отхвърлен. Няма законова
презумпция за настъпването на имуществени вреди от неиздаване или несвоевременно
издаване на необходимите на работника документи, удостоверяващи факти, свързани
с трудовото правоотношение. Те трябва да бъдат доказани на общо основание,
както и причинно- следствената връзка, което е в тежест на претендиращия
обезщетението работник. По делото не са събрани доказателства, установяващи
настъпването на вреда, която е следствие от неиздаване или несвоевременно
издаване на документи и обезщетение не се дължи от работодателя.
Съдът счита, че гр.д.
№5528/2012г. по описа на РРС (посочено от ищеца в исковата молба и в
ч.гр.д.№2960/14г. по описа на РРС)няма отношение към предмета на настоящото
дело. Гр.д.№5528/12г. по описа на РРС е било образувано по предявени от Б Н П
против СНЦ ”Хуманитас” Русе обективно
съединени искове с правно основание чл.245 от КТ, като по делото е установено
че П е била в трудово правоотношение с ответника на длъжност ”Сътрудник за
социална работа с деца” за периода 02.05.2011 г.-01.03.2012 г. при договорена
месечна брутна работна заплата от 500 лева, като работодателят останал задължен
към нея с трудовите й възнаграждения за девет месеца на обща стойност от
3 510. 00 лева и с решение от 15.10.2012г. СНЦ
”Хуманитас” Русе е осъден да заплати на ищцата сумата от 3510 лв.,
представляваща трудови възнаграждения за периода м.юни
Съгласно текста на чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищеца са направените от ответника деловодни разноски. В конкретния случай не са
представени доказателства за направени такива, предвид което съдът не се
произнася по тях.
Държавна такса върху отхвърлената претенция по чл.226, ал.1, т.1 от КТ не се дължи от
ищеца, тъй като на основание чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно
за работниците и служителите, независимо от тяхното процесуално качество на
ищец или ответник, като безплатността се разпростира върху всички държавни
такси и други разноски по съдебното производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за установяване на вземането на П.Х.П., с ЕГН: ********** , от гр.Русе,
алеи „Бели брези”, №3, вх.2, ет.2, ап.4 против Р.А.Р., ЕГН: **********,*** за
сумата 2 743.65лв. - представляваща обезщетение по
чл.226, ал.1, т.1 от КТ, за това, че като длъжностно лице при работодателя СНЦ
”Хуманитас” –гр.Русе не е изготвил разплащателни ведомости до ресорен министър
за периода от м.август 2011г. до януари 2012г., в резултат на което на ищеца не му били изплатени трудови
възнаграждения за посочения период, лихва за забава в общ размер на 1 137.29
лева, ведно със законна лихва върху главницата от 07.05.2014г. до окончателното
й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 2960/2014г. по
описа на РРС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: